Решение № 59 от 01.02.2023, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 59 гр. Русе, 31.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Кристиан Б. Гюрчев при участието на секретаря Веселина Л. Георгиева като разгледа докладваното от Кристиан Б. Гюрчев Административно наказателно дело № 20224520201321 по описа за 2022 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на жалба на ЗП С. Ш. М. против Наказателно постановление № 18-002004/20.07.2022 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе, с което на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 във вр. с чл. 415в, ал. 2 от Кодекса на труда /КТ/ на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1500 лева за осъществено нарушение на чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 61, ал. 1 от КТ.

С жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление е незаконосъобразно, като постановено при нарушение на процесуалните правила и при неточно приложение на материалния закон и при явна несправедливост на наложеното наказание. В тази насока се моли последното да се отмени.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адвокат С. Ц., в качеството на упълномощен защитник, която която поддържа изложените в жалбата фактически и правни доводи, доразвивайки ги в хода на пледоарията си. Моли обжалваното наказателно постановление да се отмени и претендира направените от подзащитния ѝ разноски за процесуално представителство.

Административнонаказващият орган, редовно призован, представлява се от юрисконсулт С. Т., която заема становище за неоснователност на депозираната жалба и 1 моли наказателното постановление да се потвърди като правилно и законосъобразно. В подкрепа на тезата си, излага доводи за доказаност на приетите за осъществили се факти, изложени в наказателното постановление, а именно, че лицето е полагало труд, без да има сключен трудов договор. Сочи, че при съставянето на АУАН-а и издаване на наказателното постановление не са допуснати нарушения на процесуалните правила и на материлания закон. Моли обжалваното наказателно постановление да се потвърди и претендира юрисконсултско възнаграждение.

Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, по отношение на което е ангажирана административнонаказателна отговорност, подадена е в законоустановения срок – постановлението е получено от упълномощен представител на жалбоподателя на 26.07.2022 г., а жалбата е подадена на 08.08.2022 г., касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.

Съдът, като съобрази ангажираните от страните фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление съгласно изискванията на чл. 314 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

Жалбоподателят ЗП С. Ш. М. упражнявал земеделска дейност, като в тази връзка стопанисвал черешова градина, находяща се в село Ряхово. В тази връзка жалбоподателят бил закупил предварително от Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе осемдесет еднодневни трудови договори.

На 07.06.2022 г. жалбоподателят извикал единадесет лица да работят на горепосочения обект, между които била и свидетелките С. А. Г. и В. С..

На същата дата, около 10:20 часа, служители на Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе, придружавани от полицейски служители при ОД на МВР-Русе, извършили проверка в горепосочения обект за спазване на трудовото законодателство.

По време на проверката било констатирано, че намиращите се там лица, които упражнявали дейност по бране на череши, между които била и свидетелката С. А. Г., полагат труд без да имат сключен писмен договор с работодателя ЗП С. М.. В тази връзка им били предоставени за попълване декларации по чл. 399 от КТ. Тъй като свидетелката Г. била неграмотна, нейната декларация била попълнена от друг работник, а тя само се подписала. В декларацията било отбелязано, че последната е работила за жалбоподателя на 07.06.2022 г. като берач на череши за времето от 10:00 часа до 14:00 часа срещу възнаграждение от 20 лева, както и че на 06.07.2022 г. не е 2 работила.

По време на проверката жалбоподателят попълнил декларация, в която посочил, че установените при проверката лица били повикани да берат череши срещу възнаграждение от 20 лева, като със същите следвало да се сключат еднодневни договори в края на работния ден.

Отчитайки гореизложеното, както и предоставените му декларации от свидетелката Г. и жалбоподателя, свидетелят И. Д. – главен инспектор при Дирекция „Инспекция по труда“, приел, че е налице трудово правоотношение между свидетелката Г., в качеството на работник, и земеделския производите, в качеството му на работодател, поради което на място съставил Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение.

На основание чл. 405а, ал. 4 от КТ на жалбоподателя било издадено и предписание, по силата на което му било указано да сключи трудов договор със свидетелката Г. в срок до 10.06.2022 г.

Постановлението и предписанието не били обжалвани, поради което същите влезли в сила.

Констатациите от извършената проверка били обективирани в Протокол за извършена проверка № ПР2218594 от 24.06.2022 г.

След призоваване с връчена призовка по реда на чл. 45, ал. 1 от АПК, жалбоподателят представил договор с правно основание чл. 114а от КТ, сключен между него и свидетелката Г., в който били посочени длъжност – берач на череши, място на работа, начало и край на работния ден – от 08:00 часа до 12:30 часа, срок на договора – един ден, дневно трудово възнаграждение и срок на изплащането му.

Договорът бил с дата – деня на проверката, 07.06.2022 г.

Съобразявайки установеното при проверката, свидетелят И. Д. съставил АУАН № 18-002004/24.06.202 г. за осъществено от жалбоподателя нарушение на разпоредбата на чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 61, ал. 1 от КТ, като актът бил връчен на упълномощен представител, който го подписал без възражения.

В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН постъпило писмено възражение, в което се сочело, че констатациите в акта са неправилни, тъй като към момента на проверката жалбоподателя е имал сключени трудови договори с работниците. Към възражението са приложени – платежни нареждания от 01.06.2022 г. относно авансови вноски за осигуровки за 80 бр. договори; предложение до работника за сключване на трудов договор и отговор на работника.

Въз основа на съставения АУАН, АНО издал оспореното наказателното постановление, като в същото били възприети фактическо описание и правна квалификация на деянието, идентични с тези, съдържащи се в АУАН-а, като на 3 жалбоподателя на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 във вр. с чл. 415в, ал.

2 от Кодекса на труда било наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1500 лева за нарушение на чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 61, ал. 1 от КТ.

Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства – АУАН № 18-002004/24.06.202 г., Наказателно постановление № 18-002004/20.07.2022 г., Протокол за извършена проверка № ПР2218594 от 24.06.2022 г., декларация от С. Г., декларация от ЗП С. М., Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение, предписание по чл. 405а, ал. 4 от КТ, трудов договор № 18-1538049/07.06.2022 г., възражение, четири броя вносни бележки за внасяне на авансови вноски за 80 броя договори, счетоводна справка за закупени, изразходвани и неизползвани еднодневни трудови договори, декларация от В. С., трудов договор № 18-1538053/07.06.2022 г., както и гласни доказателства, приобщени чрез разпит на свидетелите С. Т., И. Д., С. Г.

/частично/ и В. С. /частично/.

Отчитайки наличието на противоречия в така събраната доказателствена съвкупност, съдът съобразно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК подложи последната на задълбочен анализ, като стигна до следните изводи:

По отношение на писмените доказателства и доказателствени средства:

Съдът кредитира изцяло приобщените по делото писмени доказателства и доказателствени средства, като особено цени представената по делото декларация от жалбоподателя, доколкото същата е подписана от последния и съдържа неизгодни за него обстоятелства, а именно, че към момента на проверката не е и имал сключени трудови договори с работниците, между които била и свидетелката Г..

При кредитиране на декларацията на Г., съдът отчете, че от разпита на свидетелите Д., С. и Г. се установи, че с оглед неграмотността на последната, декларацията е била попълнена от трето неустановено по делото лице, като Г. е поставила само подписа си под нея. Сам по себе си този факт не може да обоснове извод, че съдържащото се в нея изявление не отговаря на обективната истина, а преценката следва да се направи при съпоставяне с останалата доказателствена съвкупност. В тази насока съдът счита, че фактическите констатации, съдържащи се в тази декларация, намират потвърждение в приобщените по делото гласни доказателства – показанията на свидетелите Д. и Т. и писмени доказателства и доказателствени средства – декларация на жалбоподателя, протокол за извършена проверка и постановление по чл. 405, ал. 1 от НК. Съдът акцентира на обстоятелството, че като съдържание декларацията на Г. касателно обстоятелствата, попадащи в обхвата на предмета на доказване съобразно чл. 102 от НПК, е идентична с декларацията на свидетелката С., която видно от показанията е грамотна и

4 собственоръчно е попълнила декларацията си.

При кредитиране на представения трудов договор, съдът отчете, че същият има характер на частен документ, поради което посочената в него дата няма обвързваща съда сила.

По отношение кредитиране на гласните доказателства:

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Д. и Т., доколкото изложеното от тях почива на преките им впечатления - същите са присъствали при извършване на проверката, и намира потвърждение в останалата доказателствена съвкупност. По делото липсват каквито и да е данни за наличието на възможна заинтересованост в показанията на тези свидетели, доколкото последните са били при извършване на проверката в служебно качество.

При кредитиране на показанията на свидетелите С. Г. и В. С., съдът прие, че е налице заинтересованост от изхода на делото, доколкото тези свидетели са работили при жалбоподателя и с оглед на социалното им положение едно евентуално даване на показания в противовес на застъпваната от защитата теза би могло да ги лиши от доходи за в бъдеще. Същевременно съдът отчете и образователния им ценз, което обяснява и ограничената им възможност за възприемане и пресъздаване на факти и събития, но не и наличието на явни противоречия с останалата доказателствена съвкупност. Следва да се посочи, че в показанията на свидетелката Г. се констатират и съществени вътрешни противоречия по отношение на работното време и начина и време на подписване на договорите. Съобразявайки гореизложеното, съдът счита, че показанията на свидетелките Г. и С. не следва да се кредитират касателно обстоятелството, че към момента на проверката са имали сключени еднодневни трудови договори с жалбоподателя, които са били останали в офиса на последния, както и че причината за непредставянето им били дадените указания от проверяващите.

От така събраната доказателствена съвкупност се установява както авторството на нарушението, във връзка с което е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, така и механизма на осъществяването му.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 във вр. с чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 314 о т НПК в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.