Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 95 от 25.06.2020, Административен съд - Ямбол

Съд
Административен съд - Ямбол
Дело
Административно дело 88/2020
Вид
Решение № 95
Подписан
25.06.2020
В сила
11.02.2021
Състав
ВАНЯ СТОЯНОВА ИВАНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.100 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.102, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.138 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 142 ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.143 ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.145 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 146 т. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 146 т.2-5 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 146 т.2-5 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 146 т.2-5 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 35 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 6 ал. 5 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 99 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.99, т.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.99, т.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.146 т.3 · Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България
  • чл.161 т.3 · Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България
  • чл.165 т.7 · Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България
  • чл. 170 ал. 1 т. 3 · Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България
  • чл.171 ал.1 · Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България
  • чл. 26 т. 6 · Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България
  • чл. 31 ал. 1 · Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България
  • §139 ал.1 · Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България
  • чл. 66 ал. 1 · Правилник за прилагане на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България
  • чл. 66 ал. 1 и 4 · Правилник за прилагане на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България
  • чл. 75 т. 2 · Правилник за прилагане на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България
  • чл.98 · Правилник за прилагане на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България

Р Е

Ш Е Н

И Е № 95/25.6.2020 г.

25.06.2020 г., гр. Ямбол

Административен съд гр.Ямбол, четвърти административен състав, в открито съдебно заседание на пети юни две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ваня Стоянова при секретаря Велина Митева, разгледа докладваното от съдията адм.дело № 88 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по реда на чл.145 и сл. АПК във вр. с чл.171 ал.1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България/ЗОВСРБ/ по жалба на Ж.Й.С. ***, чрез адвокат Д.Н. ***, кантора 16 против Заповед № КВ-116/17.03.2020г. на Министъра на отбраната, с която е прекратен договора за военна служба с оспорващия и е освободен от военна служба. Посочено е, че е взет в разпореждане по специален щат № А-918 на МО със заповед № КВ-288/13.07.2017г. на МО и е освободен от заеманата длъжност. С оспорената заповед е обявено решение № 988 /15.05.2019г. на ЯАС по адм. дело № 57/2019г., влязло в сила на 04.06.2019г., с което е прогласена за нищожна заповед № ЛС-22/12.09.2017г. на командира на военно формирование 26030-*, отменя т. 3 от заповед № КВ-288/13.07.2017г. на МО. В оспорената заповед е посочено, че срока на договора на сержант С. е изтекъл на 26.05.2015г., след като в законоустановения срок по чл. 66 ал. 1 от ППЗОВСРБ до 26.02.2015г. нито една от страните не е отправила предложение до другата страна за удължаване на срока му. В жалбата са изложени подробни съображения за незаконосъобразността на оспорената заповед, алтернативно се претендира нейната нищожност.

В съдебно заседание процесуалният представител на оспорващия адвокат Н., поддържа изцяло жалбата, излага подробни съображения за незаконосъобразност на оспорената заповед в пледоарията по същество. Претендира направените по делото разноски.

Представя писмени бележки.

Ответната страна, чрез процесуалният си представител С.К., оспорва основателността на жалбата. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Представя писмени бележки.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Видно от установеното с влязло в сила решение № 98/15.05. 2019г. по адм. дело № 57/2019г. на ЯАС, оспорващият Ж. С. е приет на кадрова военна служба през 1996 г., а от

2000 год. е на служба във военно формирование 26030-с.*, като от 2009 год. заема длъжността „Завеждащ хранилище“ в секция “ААВ“ в отделение „Логистика“. След приемането му на служба е сключен Договор № 44/14.07.1996 г. със срок на действие девет години. С Допълнително споразумение № 901/2.05.2007 г. срока на договора е удължен с пет години, като изтича на 9.04.2012 г. На 26.05.2010 г.е сключен по силата на закона нов договор №30 на осн.чл.134а Закона за отбраната и въоръжените сили на РБ/ЗОВСРБ/ във вр. с §139 ал.1 от

ПЗР /в сила от 26.02.2010 г./ за срок от пет години,който е изтекъл на 26.05.2015 г.Със Заповед от 17.08.2012 год. на Командира на ВВС, поради наложено дисциплинарно наказание “уволнение“ договора за военна служба на Ж.С. е прекратен, същия е освободен от длъжност и от военна служба и зачислен в резерва. С влязло в сила съдебно решение заповедта е отменена и със Заповед № ЛС-25/24.07.2014 год. на Командира на военно формирование 26030-с.* сержант С. е възстановен на длъжност „Завеждащ хранилище“ в секция „ААВ“ на отделение „Логистика“. На 18.09.2014 г. ДАНС отнема разрешението на жалбоподателя за достъп до класифицирана информация с ниво на класификацията “поверително“. Отнемането е обжалвано от Ж.С. и потвърдено с Решение №21-ІІ/19.03.2015 г. на ДАНС. Със Заповед № ЛС-19/16.04.2015 год. Командира на военно формирование 26030-с.* на осн.чл.146 т.3, чл.161 т.3 и чл.165 т.7 ЗОВСРБ/при отнемане на разрешение за достъп до класифицирана информация/ е прекратил договора за военна служба, освободил от длъжност и военна служба и зачислил в запаса сержант С.. С влязло в сила Решение № 64/28.04.2017 год. постановено по адм.д.№51/2017 год. на Адм.съд-Ямбол заповедта на Командира на военното формирование е обявена за нищожна. Със Заповед № КВ-288/13.07.2017 г. Министъра на отбраната на осн.чл.172 т.2 ЗОВСРБ, чл.98 от ППЗОВСРБ , Решение

№64/28.04.2017 год.по адм.д.№ 51/2017 год. на Адм.съд-Ямбол и подадено заявление от 3.07.2017 г. Ж.С. е възстановен на заеманата преди освобождаването му длъжност във военно формирование 26030-*, считано от 10.06.2017 год. и считано от същата дата е освободен от заеманата длъжност и е взет в разпореждане на Министъра на отбраната по специален щат №А-918. Със същата заповед командира на военно формирование 26030-* е оправомощен да назначи сержант С. на заеманата преди освобождаването му длъжност, след издаване на изискващото се разрешение за достъп до класифицирана информация на ниво “поверително“. Със Заповед № ЛС-22/12.09.2017 год. на Командира на военно формирование 26030-* договора за военна служба на жалбоподателя е прекратен, същия е освободен от длъжност и от военна служба и се зачислява в запаса, считано от 26.05.2015 г. Като причина се сочи изтекъл срок на договора за военна служба и след като в законоустановения срок нито една от страните не е отправила предложение до другата за удължаването му.

Със заповед № ОХ-703/7.09.2016 год. на Министъра на отбраната, с т.8 от която командирите на военните формирования на длъжност изискващи военно звание “полковник“ са упълномощени да сключват договори ,да назначават, преназначават, освобождават от длъжност, да освобождават от военна служба и прекратяват договорите на сержанти/старшини/ и войници/матроси/ от съответните военни формирования. В т. 8.3. са дадени пълномощия и за прекратяване на договора за военна служба и за освобождаване от военна служба на сержанти/старшини/и войници/матроси/които са в разпореждане по специален щат №А-916 на Министъра на отбраната, на работа и доволствие в подчинените им военни формирования.

По изложените по-горе факти и обстоятелства не се спори между страните.

В настоящото съдебно производство предмет на проверка по законосъобразност е заповед № КВ-116/17.03.2020г. на Министъра на отбраната, с която за пореден път е прекратен договора за военна служба и освободен от военна служба оспорващия Ж.С.. В този смисъл съдът ще провери наличието на фактически и правни основания за издаване на процесния адм. акт, като проверката ще се извърши към момента на издаване на адм. акт, с оглед разпоредбата на чл.

142 ал. 1 от АПК.

От изложеното, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима като подадена в законовия срок, от надлежна страна, адресат на административния акт, чиито права са засегнати от същия и в законовия 14 дневен срок.

Разгледана по същество същата е основателна.

В случая съдът счита, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, но при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, при неизяснени факти и обстоятелства от значение за случая и в нарушение на целта на закона.

Заповедта е издадена с правно основание чл. 26 т. 6 и чл. 31 ал. 1 от ЗОВСРБ и във връзка с доклад на гл. инспектор на МО с рег. № 07-00-8/20.02.2020г. за резултатите от проверка по молба рег. № 07-00-8/17.12.2019г. от Ж.Й.С. и по мотиви, изложени в докладна записка с рег. № 07-00-8/28.02.2020г. до министъра на отбраната.

С оспорената заповед в т. 1 е обявено решение № 98 от 15.05.2019г. по адм. дело №

57/2019г. на ЯАС, с което е обявена за нищожна заповед № ЛС-22/12.09.2017г. на командира на военно формирование 26030, *. С оспорената заповед е отменена и т.

3 от заповед КВ-288/13.7.2017г. на

Министъра на отбраната, т.е. отменя точка от своя заповед, според която т. 3 последния оправомощава командира на военно формирование 26030-* със своя заповед да назначи сержант Ж.Й.С. на длъжността „Завеждащ хранилище“ в секция „Авиационно-артилерийско въоръжение на отделение „Логистика“ във военно формирование 26030 *“, след издаване на изискващото се разрешение за достъп до класифицирана информация на ниво „поверително“. А в т. 3 от оспорената заповед е посочено, че срокът на договора за военна служба на сержант С. е изтекъл на 26.05.2015г., след като в срока по чл. 66 ал. 1 от

Правилника за прилагане на ЗОВСРБ до

26.02.2015г. нито една от страните не е отправила предложение за удължаването на срока.На основание чл. 146 т.3, чл. 161 т. 3, чл. 162 т. 1а/без предизвестие с изтичане на уговорения срок/ и чл. 170 ал. 1 т. 3 от ЗОВСРБ, чл. 66 ал. 1 и 4 и чл. 75 т. 2 от ППЗОВСРБ-от датата на изтичане на уговорения срок и във връзка с решение по адм. дело № 57/2019г. е прекратен договора за военна служба, освободен от запаса и зачислен в запаса/считано от 26.05.2015г./, взет в разпореждане в специален щат А-918 на Министъра на отбраната, на работа и доволствие във военно формирование 26030-*.

ЯАС намира, че в конкретния случай няма основание адм. орган да се позовава на приложението на чл. 99 АПК.

Като засягаща стабилитета на административния акт, процедурата по възобновяване е строго регламентирана в АПК и може да бъде проведена само в нормативно установените срокове и на посочените в чл.99 от АПК основания, по инициатива на административния орган, по предложение на съответния прокурор или на омбудсмана или по искане на страна в производството /чл.100 от АПК/.

Според разпоредбата на чл.99, т.1 от АПК, ако издателят на акта е констатирал, че съществено е нарушено някое от изискванията за законосъобразността му, той може сам да го отмени или измени в срока по чл.102, ал.1 от АПК - в тримесечен срок от влизане в сила на акта.

В случая т. 3 от влязлата в сила заповед № КВ-288/13.07.2017 г. на министъра на отбраната е отменена с атакуваната заповед № КВ-116/17.03.2020 г. след изтичане на срока визиран в чл.102, ал.1 от АПК.

Тук следва да се отбележи, че видно от записаното в отговора на МО, че в случая била налице хипотезата на чл.99, т.2 от АПК / „ 2. се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за издаването на акта, които при решаването на въпроса от административния орган не са могли да бъдат известни на страната в административното производство“, тъй като в Министерство на отбраната не знаели за изтеклия договор от 26.05.2010г. Става въпрос за държавна структура, каквото е всяко министерство. Недопустимо е да се приема, че издадените в това министерство заповеди, договори и др. са нови писмени доказателства. В този смисъл няма как да се приеме позоваването и на чл. 99 т. 2 от АПК.

ЯАС счита, че издавайки процесния адм. акт, адм. орган не е изследвал фактите и обстоятелствата от значение за случая, с оглед изискванията на чл. 35 от АПК. Издадения адм. акт е изцяло в противоречие с основни принципи в АПК, нарушението на които е особено осъществено и е довело до нарушаване правото на защита на оспорващия. С оглед принципите заложени в АПК, адм. акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Когато с адм. акт се засягат права или се създават задължения за граждани или организации, прилагат се онези мерки, които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на закона. На преценка подлежат всички факти и доводи от значение за случая.

В оспорената заповед, а и в становището на процесуалния представител на МО, основния аргумент е, че е изтекъл договора за военна служба № 30/ 26.05.2010г., поради това, че нито една от страните не е отправила предложение до другата за удължаване на срока, като ако това не е сторено с оглед чл. 66 ал. 4 от ППЗОВСРБ, договора се прекратява с изтичане на уговорения срок. Но съдът счита, че тези разпоредби, биха били приложими, ако не съществуваше в правния мир заповед № КВ-288/13.07.2017 год.на Министъра на отбраната, с която е възстановен сержант Ж.С. на длъжност „Завеждащ хранилище“ в секция „Авиационно-артилерийско въоръжение“ на отделение „Логистика“ във военно формирование 26030-*, считано от 10.06.2017г.

В случая остава неизяснен въпроса за разпореденото в т. 3 /цитирана по-горе/ на заповед № КВ-288/13.07.2017 г. на министъра на отбраната. С оглед тази заповед, С. е следвало да бъде възстановен, като се сключи нов договор за военна служба, тъй като Заповед № ЛС-19/16.04.2015 г. на командира на Военно формирование 26030 -с.* е издадена преди да изтече Договор