Решение № 45 от 09.07.2021, Окръжен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 45 гр. Търговище , 09.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, I СЪСТАВ в публично заседание на пети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: МАРИАНА Н. ИВАНОВА

Членове:

МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ

БИСЕРА Б. МАКСИМОВА при участието на секретаря АНАТОЛИЯ Д. АТАНАСОВА като разгледа докладваното от МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ Въззивно гражданско дело № 20213500500142 по описа за 2021 година

Производството е по чл.258 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от ответника „Трънчев“ ООД-гр.Шумен, ЕИК 127585839, действащ чрез процесуалния си представител адв.С.К. от АК-Шумен против решение №75/22.02. 2021г., постановено по гр.д.

№1172/20209г. на Районен съд-Търго-вище, с което на осн.чл.344, ал.1, т.1 и 3 от КТ е признато за незаконно и отменено уволнението на ищцата С.И.

Стоянова от гр.Търговище със Заповед №3031/29. 07.2020г. на Управителя на дружеството, с която е прекратено трудовото й правоотношение, считано от 30.07.2020г., на осн. чл.330, ал.2, т.6 от КТ във вр. с чл.190, ал.1, т.5 от КТ, поради налагане на наказание „дисциплинарно уволнение“ със Заповед № 90/29.07.2020г. на Управителя на дружеството, като й е присъдено обезщетение по чл.225, ал.1-2 от КТ в размер на 735.43 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 24.09.2020г. до окончателното изплащане на задължението; трудовото възнаграждение за м.юли 2020г. в размер на 789.65 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 24.09.2020г. до окончателното изплащане на задължението както и направените по делото разноски в размер на 610 лв., а по сметка на РСТърговище държавна такса в размер на 130 лв.С доводи за нарушения на закона и необоснованост, въззивникът моли за отмяна на решението и за отхвър-ляне на предявените искове.

С писмен отговор по реда на 263, ал.1 от ГПК процесуалният 1 представител на въззиваемата страна-адв.Р.М. от АК-Търговище оспорва основателността на въззивната жалба и моли за потвърждаване на решението.

След проверка по реда на чл.269-271 от ГПК, въззивният съд констатира следното:

Решението е валидно и допустимо.

Въззивната жалба е допустима, но неоснователна.

Предявените искове по чл.344, ал.1, т.1 и 3 от КТ са обосновани с обстоятелствата, че дисциплинарното уволнение по чл.330, ал.2, т.6 от КТ във вр. с чл.190, ал.1, т.5 от КТ на ищцата със Заповед №3031/29. 07.2020г. на Управителя на дружеството, считано от 30.07.2020г. , е извършено в нарушение на закона, част от изложените в заповедта обстоятелства не съответстват на действителността, както и наложеното наказание е несъразмерно тежко с посочените нарушения на трудовата дисциплина, обуславящо признаване на уволнението за незаконно и присъждане на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ в размер на 29.07.2020 год. на Управителя на дружеството, обуславящо присъждане на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ в размер на 735.43 лв. и неизплатеното трудовото възнаграждение за м.юли 2020г. в размер на 789.65 лв., ведно със законната лихва върху сум ите, считано от 24.09.2020г. до окончателното изплащане на задълженията.

С писмен отговор по реда на чл.131 от ГПК ответникът оспорва исковете с възражения, че заповедта за дисциплинарно уволнение е съобразена с всички изисквания на закона.

Ищцата е заемала длъжността “касиер“ в магазин „Бул Маг“ в гр.Търговище, бул.“Сюрен“№1, като с обжалваната Заповед №3031/29.

07.2020г. на

Управителя на о т в е т н о т о дружество трудовото й правоотношение е прекратено, поради дисциплинарно уволнение по чл.330, ал.2, т.6 от КТ във вр. с чл.190, ал.1, т.5 от КТ , което наказание е наложено с отделна Заповед № 90/29.07.2020г.-за ощетяване на клиенти, чрез измама, като на 16.06.2020г., 24.07.2020г. и 29.07.2020 г. при плащане от клиенти с дебитни карти е въвеждала ръчно и теглила по-големи суми, като подробно са описани транзакциите-в общ размер на 9 лв.

С оглед разпоредбите на чл.195, ал.1 и чл.193, ал.1 от КТ, 2 дисциплинарно наказание се налага с мотивирана писмена заповед- с посочване на нарушителя и нарушението, кога е извършено, наказанието и законния текст за налагането му, след предварително изслушване на работника или приемане на писмените му обяснения.Посочените материалноправни норми са императивни по своя характер и за тяхното спазване съдът има задължението да следи служебно, без да е необходимо изрично навеждане на доводи в тази насока от страна на работника или служителя.

В конкретния случай, посочените две заповеди са връчени на ищцата в деня на налагане на наказанието-29.07.2020г., без да са удостоверени неин отказ за даване на обяснения, часа на връчване на заповедите, нито часа на тяхното постановяване, поставящо в невъзможност съдът да прецени дали е налице изслушване на работника, предхождащо налагането на дисциплинарното наказание.При тези обстоятелства, следва да се приеме, че работникът е бил лишен от предвидената в закона възможност и това е довело до накърняване правото му на защита в дисциплинарното производство.Още повече, работодателят има задължението да предостави срок, достатъчен по времетраене работникът да изложи всички свои доводи по посочените в заповедта обстоятелства, а в случая се касае за нарушения в рамките на месец и половина преди това, и то на различни дати, което задължение не е изпълнено.Едва в съдебното производство ищцата е успяла да оспори част от обстоятелствата, както и изцяло умисъла в поведението си и нарушението по чл.193, ал.1 от КТ води до невъзможност съдът да провери релевантните за спора факти, респективно правилно ли е прекратено трудовото правоотношение на съответното основание по чл.330, ал.2, т.6 КТ, в частностсъобразил ли е работодателят всички обстоятелства, от които зависи налагането на дисциплинарно наказание и вида на това наказание.Неизпълнението на посоченото задължение е довело и до неравнопоставено положение на страните в рамките на съдебния процес, предвид ограничаване възможността на ищцата за адекватна съдебна защита.

С оглед на това, както и според утвърдената съдебна практика, така накърненото право на съдебна защита само по себе си е достатъчно за признаване на уволнението за незаконно и предявените искове по чл.344, ал.1, т.1 и 3 от КТ следва да се приемат за доказани по основание, а искът по 3 чл.225, ал.1-2 от КТ-и в претендирания размер от 735.43 лв. за времето от 30.07.2020г. до 29.01.2021г., както и иска по чл.228 от КТ за неизплатеното трудовото възнаграж-дение за м.юли 2020г. в размер на 789.65 лв. , съобразно заключението на вещото лице.

Предвид горното, обжалваното решение на районния съд е постановено в съответствие със закона и на осн.чл.271, ал.1 от ГПК следва да бъде потвърдено в посочените части, като с оглед неоснователността на въззивната жалба, на въззиваемата страна следва да се присъдят направените по делото във въззивното производство разноски в размер на 610 лв.

Въз основа на изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №75/22.02.2021г., постановено по гр.д.

№1172/20209г. по описа на Районен съд-Търговище, на осн. чл.271, ал.1 от ГПК.

ОСЪЖДА „Трънчев“ ООД-гр.Шумен, ЕИК 127585839 да заплати на С.И. Стоянова от гр.Търговище, ЕГН:********** направените по делото във въззивното производство разноски в размер на 610 лв.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4