Определение № 636 от 10.03.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 636 гр. Пловдив, 10.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно частно гражданско дело № 20255300500469 по описа за 2025 година

Производство по чл. 274 ал. 1 вр. чл. 248 ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „ Изи Финанс „ ЕООД, ЕИК 201196810 срещу Определение № 1 491 от 12.12.2024 г. по гр.д. № 1 057/2024 г. на РС – Карлово, с което съдът е оставил без уважение Молба вх. № 12 890/02.12.2024 г. на дружеството за изменение на постановеното по делото Решение № 413/21.11.2024 г. в частта за разноските.

Поддържаните от частния жалбоподател оплаквания са за неправилност на обжалвания съдебен акт, искането – за неговата отмяна и уважаване на молбата по чл. 248 ал. 1 от ГПК с вх. № 12 890/02.12.2024 г..

Ответникът по частната жалба е депозирала отговор същата да е неоснователна.

Съдът установи следното:

Частната жалба е в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, внесена е дължимата ДТ, изпълнена е процедурата по чл. 276 от ГПК. Като така е допустима и следва да се разгледа по същество.

С Решение № 413/21.11.2024 г. по гр.д. № 1 057/2024 г. по описа на РС – Карлово съдът е уважил предявеният от „ Изи Финанс „ ЕООД, ЕИК 201196810 срещу Е. М- Б., ЕГН – ********** иск за прогласяване за нищожна на клаузата на чл. 3 от сключен между дружеството като кредитодател и

Б. като кредитополучател Договор за кредит, предвиждаща дължима се от Б. неустойка за недадено обезпечение по кредита.

Решението е влязло в сила като необжалвано.

Със същото районният съд не е присъдил на ищцовото дружество направените от него разноски – 50 лв. ДТ, и същевременно го е осъдил да заплати на адвокат К. К. – процесуален представител на ответницата Б., възнаграждение на основание чл. 38 ал. 2 вр. ал. 1 от ЗА. Този резултат - досежно разноските по делото, съдът е постановил на основание чл. 78 ал. 2 от ГПК – ответницата е признала иска и не е дала повод за неговото предявяване.

Със същите доводи е отказана и Молба вх. № 12 890/02.12.2024 г. на ищцовото дружество за изменение на решението в частта за разноските - да му се присъдят разноските, съставляващи заплатена ДТ и да не се присъжда на адв. К. възнаграждение по чл. 38 ал. 2 1 вр. ал. 1 от ЗА. Изложените мотиви са, че разноските са санкция за неоснователно предизвикан правен спор, което в случая е сторено от ищцовото дружество чрез въвеждането на нищожни клаузи в потребителските договори, пораждащи задължения за потребителя – който е икономически по слабата страна и като така ползващ се със засилена защита съгласно Директива 93/13 и трайно установената съдебна практика на ВКС, на Съда на ЕС. Спорът е неоснователно предизвикан и поради това, че ищецът като кредитор на вземането по нищожната клауза е разполагал с извънпроцесуалната възможност по времедействието на договора, както и след това да уреди извънсъдебно отношенията си с длъжника във връзка с нея / за нищожността й няма спор между страните по договора с оглед отговора на ИМ / и недължимо платеното му по нея.

Съдът споделя изцяло така изложените мотиви. Неоснователно е и поддържаното в частната жалба възражение, че макар и да признава иска ответницата е дала повод за неговото завеждане, т.к. водела множество дела срещу ищеца за възстановяване на платени суми по процесния и по други договори между тях – като недължими се поради нищожност/ недействителност на отделни договорни клаузи и на договорите като цяло. Заведени такива дела от потребителя Б., не са основание да се приеме, че с извънпроцесуалното си поведение тя е дала повод за настоящия иск. Защото предявяването на иск за защита на признати от закона права и интереси е поначало правомерно действие, освен ако се упражнява недобросъвестно – с цел увреждане на законни права и интереси на други. В случая, данни за такава недобросъвестност не са налице. Евентуално заведен иск от Б. за връщане на недължимо платена неустойка по процесната договорна клауза не е злоупотреба с права – доколкото нищожността на клаузата се признава от кредитодателя – ищец, но няма данни – не се и твърди от него, да я е върнал. Заведени от Б. искове с предмет нищожност / недействителност на договори или отделни техни клаузи, различни от процесния, са неотносими в случая.

Предвид изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без уважение частната жалба на „ Изи Финанс „ ЕООД, ЕИК 201196810 срещу Определение № 1 491 от 12.12.2024 г. по гр.д. № 1 057/2024 г. на РС – Карлово, с което е оставена без уважение Молба вх. № 12 890/02.12.2024 г. на дружеството за изменение на постановеното по делото Решение № 413/21.11.2024 г. в частта за разноските.

Определението не подлежи на касационно обжалване и е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2