Решение № 1307 от 21.10.2022, Районен съд - Русе
- Съд
- Районен съд - Русе
- Дело
- Гражданско дело 4657/2022
- Вид
- Решение № 1307
- Подписан
- 21.10.2022
- Състав
- Милен Иванов Бойчев
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 329 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 49, ал.1 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 1307 гр. Русе, 21.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Милен Ив. Бойчев при участието на секретаря АП.Х. като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело № 20224520104657 по описа за 2022 година за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с правно основание чл. 49, ал.1 СК от З. М. Х. срещу Б.
Х. Х..
Ищцата твърди, че с ответника са сключили граждански брак на 23.06.1985 г. в гр. ***, обл. Русе. Първоначално съвместният им живот протекъл добре, но с течение на времето между тях настъпило трайно физическо и духовно отчуждение. В продължение на повече от 17 години не живеели заедно и не поддържали никаква връзка помежду си. Ищцата работела в ****, където притежавала и собствено жилище, а в България се прибирала изключително рядко. Ответникът пребивавал трайно на територията на България, поради което бракът им не се характеризирал и с минимална наличност на изискваното от морала и закона съдържание за брачна връзка и съществувал формално без възможност за възстановяване на нормални брачни отношения. Страните не притежавали никакво движимо или недвижимо имущество, което да подлежи на разпределяне в бракоразводния процес. Ищцата желае да запази фамилното име Х..
По изложените съображения се моли да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде прекратен брака на страните поради дълбокото му и непоправимо разстройство, без съда да се произнася по въпроса за вината.
1
В срока по чл.131 ГПК, ответникът изразява становище за допустимост и основателност на молбата. Не се оспорва наличието на дълбоко и непоправимо разстройство на брака и наличието на фактическа раздяла от 17 години.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:
З. М. Х. и Б. Х. Х. са сключили граждански брак на 23.06.1985г. в гр.
***, обл. Русе, за което обстоятелство е издаден акт за граждански брак *** от същата дата. От брака си двамата нямат деца, които да не са навършили пълнолетие.
Няма спор по делото, че в продължение на повече от 17 години, включително и понастоящем, страните живеят във фактическа раздяла и не поддържат каквито и да е отношения, като всеки е уредил самостоятелно живота си независимо от другия. Ищцата е устроила живота си в ***, където работи и живее, а ответникът съответно в България. Нямат общо движимо и недвижимо имущество. Страните имат две деца, които са навършили пълнолетие. И двамата съпрузи желаят да прекратят брачната си връзка. Тези обстоятелства се установяват и от събраните по делото гласни доказателства – показанията на свидетелката Сабрие Х.а Х..
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Установената по делото фактическа раздяла на страните и липсата на съпружески отношения между тях е достатъчно основание да се приеме, че брачната им връзка е изпразнена от предвиденото от закона и морала съдържание на взаимна привързаност, обич, разбирателство и взаимопомощ и същата следва да бъде прекратена, тъй като запазването й не би способствало за създаване на нормални условия за живот на съпрузите за в бъдеще, още повече, че всеки от тях е организирал живота си независимо от другия.
Желание за прекратяване на брака и двете страни са изразили категорично, ищцата чрез процесуалния си представител, а ответникът лично.
По изложените съображения предявеният иск следва да бъде уважен.
Страните не са поискали съдът да се произнесе относно вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака им.
Страните няма семейно жилище, поради което с настоящото решение съдът не се произнася по въпроса за предоставяна ползването му.
2
Съпрузите нямат претенция за издръжка един спрямо друг след прекратяване на брака, а и липсват предпоставки за присъждане на такава.
Съпругата е поискала да запази фамилното си има, поради което след прекратяване на брака то не следва да бъде променяно.
За настоящото производство страните не си дължат разноски и на осн. чл. 329 ГПК всеки от тях следва да поеме направените от него разноски по делото.
Съдът определя окончателна държавна такса по делото в размер на 45лв., 25 лв. които са заплатени при образуване на делото, а останалите 20лв. следва да бъдат заплатени по равно от страните.
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА с развод гражданския брак между З. М. Х.
ЕГН********** и Б. Х. Х. ЕГН**********, сключен на 23.06.1985г. в гр. ***, обл. Русе, за което обстоятелство е издаден акт за граждански брак *** от същата дата, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство.
ОСЪЖДА З. М. Х. ЕГН**********, със съдебен адрес гр. ***, обл.
Русе, *** да заплати по сметка на Районен съд - Русе допълнителна държавна такса за развода в размер на 10лв.
ОСЪЖДА Б. Х. Х. ЕГН********** с адрес гр. ***, обл. Русе, **** да заплати по сметка на Районен съд - Русе допълнителна държавна такса за развода в размер на 10лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 3