Решение № 620 от 11.12.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 620 гр. Плевен, 11.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимир М. Димитров при участието на секретаря Петя Сп. Каракопилева като разгледа докладваното от Красимир М. Димитров Административно наказателно дело № 20254430201906 по описа за 2025 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.

Постъпила е жалба от страна на И. К. М., с ЕГН: ********** от гр.

*******, ул. „*** ******“ № ** против наказателно постановление № 250938-002581 от 10.07.2025 г. на Н. Група в ОДМВР Плевен, С-Р „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“– Плевен, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 179, ал. 2, вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП и чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложил на И. К. М. административно наказание – Глоба в размер на 200 лв./102,26 евро/ и Глоба в размер на 100 лв./51,13 евро/ и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца, за извършено нарушение по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП.

За така установеното нарушение на жалбоподателя И. К. М. е съставен акт, въз основа на който е издадено и обжалваното наказателно постановление.

1

Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят, който го обжалва в срок.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се предтсавлява.

По делото е депозирано становище от адв. А. А. от АК - Бургас, в качеството на процесуален представител на жалбоподателя И. К. М., с което се моли съда, да отмени изцяло издаденото наказателно постановление на доверителя му, като неправилно и незаконосъобразно.

За ответната страна по жалбата Н. Група в ОДМВР Плевен, С-Р „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“– Плевен, редовно и своевременно призована, представител не се явява.

Депозира се бланкетно становище, с което се моли да се остави жалбата без последствие и да бъде потвърдено наложеното наказание.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, допустима е.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА!

Наказателното постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение Серия GA № 3384001 от 25.06.2025 г., съставен от актосъставителя Д. К. К. – мл. автоконтрольор.

В хода на съдебния процес от събраните писмени доказателства и показанията на разпитаните - свидетел и актосъставител не се установи, че жалбоподателят е извършил нарушенията описани в АУАН, а именно:

На 25.06.2025 г. около 07:40 часа, в гр. Плевен, ул. „Георги Кочев“ до № 171, с посока на движение към ул. „Българска авиация“, като водач на влекач „Волво ФХ“, с рег. № А9760НВ и прикачено към него полуремарке „Кроне СД, с рег. № ********, извършва следното нарушение.

1.Водачът на превозното средство извършване на маневра завой за обратна посока, като не оставя достатъчно странично разстояние от паркиралия лек автомобил джип „Гранд чероки“, с рег. № *********, удря го 2 странично и реализира ПТП, с материални щети по двата автомобила.

2.Не оставя на мястото на ПТП-то и не уведомява съответната служба за контрол на МВР. Водачът е установен по телефона в 08:30 часа на 25.06.2025 г.

-Нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП;

-нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „ в “ от ЗДвП;

Съдът намира, че при съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 ЗАНН.

АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити - описани са нарушенията и обстоятелствата, при които те са извършени, посочени са дата и място на извършване на деянията, както и нарушените законови разпоредби и нормата, въз основа на която е определена санкцията.

В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното

НП, тъй като при реализиране на административно наказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административно наказателното производство против него.

Съгласно чл.37, ал.1 ЗАНН, актове за установяване на административни нарушения могат да съставят длъжностните лица посочени изрично в съответните нормативни актове или определените от ръководителите на ведомства, организации и др., на които е възложено приложението или контрола по приложението на съответните нормативни актове.

Според чл.

189, ал. 1 ЗДвП, актовете за установяване на административни нарушения по този закон се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в същия. Кои са тези служби се определя от Министъра на вътрешните работи съгласно чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и това са служителите на “Пътна полиция” на Сектор КАТ към съответните Областни дирекции “Полиция”, съответно подведомствените им Районни полицейски управления. Тези служители са оправомощени по закон - чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и чл. 52, ал. 1, т. 15 от ЗМВР да осъществяват контрол по безопасността на движението по пътищата, техническата изправност на МПС и др.

3

В случая АУАН е съставен от полицейския служител Д. К. К. и в същия е отразено, че заема длъжността младши автоконтрольор към сектор “ПП” Плевен, т.е. той е длъжностно лице от съответната служба за контрол при посоченото полицейско управление по смисъла на ЗДвП и в този смисъл съдът счита, че се явява компетентно според чл. 37, б. “а” от ЗАНН длъжностно лице.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че констатациите в АУАН съответстват на фактическата обстановка.

От показанията на актосъставителят и свидетелят по акта, както и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че жалбоподателят е нарушил посочените в АУАН-а и НП-то разпоредби.

Горната фактическа обстановка описана в АУАН-а и атакуваното НП съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приложени в административно наказателната преписка към жалбата, протокола за ПТП и гласни доказателства - показанията на свидетелите Д. К.

К. и С. П. Н. дадени в съдебно заседание.

По визираното в т.1 от НП-то административно нарушение по чл. 25, ал.

1 от ЗДвП:

За извършено нарушение на чл. 25, ал.1 от ЗДвП - законът предвижда ГЛОБА в размер на 200 лева, на основание чл.179, ал. 2, във вр. с чл. 179, ал.

1, т. 5 от ЗДвП;

Основното възражение на жалбоподателя чрез процесуалния му представител е, че от доказателствата по делото не се установява наличие в съзнанието на жалбоподателя, че е извършил описаните в АУАН-а и в последствие в НП-то нарушения, като не се сочат и не се представят доказателства в тази насока.

По отношение на АУАН-а съставен от свидетеля Д. К. съдът счита същият за годно писмено доказателство – като редовно съставен АУАН, ползващ се с доказателствената си сила съобразно чл.189 ал.2 от ЗДВП, чиито констатации не са били оспорени нито при предявяване на акта, нито чрез възражения в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН, нито пък в съдебната фаза пред настоящата инстанция се ангажираха от страната жалбоподател и процесуалния му представител доказателства, опровергаващи или поне 4 внасящи съмнение в достоверността на вписаните в АУАН обстоятелства на процесните нарушения.

Съдът счита, че административно-наказващия орган правилно е подвел установените от него факти под хипотезата на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП и на чл.

179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП.

Съгласно чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, цитирана като нарушена в наказателното постановление гласи, че :

„Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.”

Следователно, за да е налице нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, водачът трябва да се е убедил, че няма да създаде опасност за участниците в движението, преди да извърши маневрата или да я е извършил, като не се е съобразил с тяхното положение, посока и скорост на движение.

Определение на понятието участник в движението се съдържа в разпоредбата на §6, т.28 от ДР на ЗДвП, съгласно която:

„Това е всяко лице, което се намира на пътя и със своето действие или бездействие оказва влияние на движението по пътя. Такива са водачите, пътниците, пешеходците, както и лицата, работещи на пътя.” В разглеждания случай, в хода на административно наказателното производство е установено, че жалбоподателят, в качеството си на водач на МПС не е съобразил поведението си с участниците в движението по смисъла на §6, т.28 от ДР на ЗДвП, в нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП.

В обстоятелствената част на АУАН и на наказателното постановление се съдържат констатации относно такива факти, релевантни за квалифициране на нарушението по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП.

Безспорен факт е и че пострадалия от ПТП автомобил е бил в покой, тъй 5 като е бил паркиран в гр. Плевен, на ул. „Георги Кочев до номер 171, и като такъв е имал качеството на участник в движението, както е следвало да бъде възприето от жалбоподателя, докато автомобила на жалбоподателя е бил в движение, тъй като е предприел маневра завой за обратна посока, като не оставя достатъчно странично разстояние от паркиралия лек автомобил джип „Гранд Чероки“ и го удря странично и това му действие е именно маневра, съгласно текста на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП.

Тълкуването на жалбоподетеля в случая е превратно и не в съответствие с духа на закона.

При това положение водачът/жалбоподателят, е бил длъжен преди да започне маневрата, да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.

С оглед събраните гласните доказателства - показанията на свидетелите по делото, съдът намира за безспорно установено, че жалбоподателят е реализирал описаното в АУАН-а и НП-то нарушение, с което именно е нарушил е чл. 25, ал. 1 от ЗДвП.

За така установеното нарушение е предвидено наказание в разпоредбата на чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП съгласно която:

„Който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление“.

Като наказващият орган съобразявайки се с разпоредбите на ЗАНН и данните по делото е наложил на нарушителя наказание в предвидения законов размер, което се явява правилно определено и съобразено с целите на закона и данните по делото. При това положение правилно наказващият орган в АУАНа и НП-то е прецизирал административното обвинение по посоченият текст, което и налага потвърждаването на наказателното постановление в частта по пункт първи от НП.

По визираното в т.2 от НП-то административно нарушение по чл.