Решение № 14853 от 31.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14853 гр. София, 31.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НОРА ВЛ. МАРИНОВА при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Г. НЕСТОРОВА като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело № 20231110119238 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 9 ЗПК, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД, по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД, с които се иска да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 8289,34лв., представляваща непогасена главница по договор за потребителски кредит № 7000285058 от дата 28.06.2017г., сключен между ответника и „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, сумата от 4191,91 лв., представляващи договорна лихва за периода от 05.09.2017г. до 05.04.2020г. и сумата от 6251,34 лв., представляващи обезщетение за забава за периода от 06.09.2017г. до 27.10.2022г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 63458/2022г. на СРС, 145 състав.

Ищецът твърди, че на 28.06.2017 г. бил сключен договор за потребителски кредит № 7000285058 между ответника и „Ти Би Ай Банк“ ЕАД. Съгласно сключения договор за потребителски кредит, заемодателят се е задължил да предостави на заемателя под формата на заем парична сума в размер на 8289,34 лв., представляваща главница и чиста стойност на кредита, която сума била преведена по лична банкова сметка на кредитополучателя.

Кредитополучателят се задължил да върне дължимата по договора парична сума, ведно с уговорената лихва, при което общата стойност на плащанията по кредита била в размер на 12 481,25 лв. Сочи, че кредитополучателят се задължил да върне сумата по кредита в срок до 05.04.2020 г. на 32 броя месечни погасителни вноски, съгласно погасителен план, в който бил посочен падежа на всяка отделна погасителна вноска, като първите 31 броя вноски били в размер на 390,04 лв. всяка, а последната погасителна вноска била изравнителна и била размер на 390,01 лв. Срокът на договора изтекъл на 05.04.2020г. с настъпване на падежа на последната погасителна вноска и не бил обявяван за предсрочно изискуем. Твърди, че заемателят не е погасил дължимия паричен заем, като останал да дължи, освен главницата в пълен размер, договорна лихва в размер на 4191,91 лв. за периода от 05.09.2017 г. до 05.04.2020 г. и обезщетение за забава в размер на 6251,34 лв. за периода от 06.09.2017 г. до 27.10.2022 г. Твърди, че посочените вземания му били прехвърлени с договор за цесия съобразно Приложение № 1 към Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от дата 31.08.2018 г., сключен между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. Посочва, че длъжникът бил уведомен за станалата продажба на вземането от името на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, чрез пълномощника „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с 1

Уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-ТБИ/7000285058 от дата 09.11.2021 г., изпратено с известие за доставяне. Счита, че ответникът следва да се счита за уведомен за извършената цесия и с настоящата искова молба. Посочва, че за процесните вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 63458/2022г. на СРС, 145 състав, срещу дължимостта на които ответникът възразил в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. С оглед гореизложеното моли да се признае за установено, че ответникът му дължи процесните вземания. Претендира законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 27.10.2022г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноски за производството.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва предявените искове. Оспорва претендираните суми да съответстват на сумата, която е получил по кредита. Посочва, че с решение на ТЕЛК му е определена 80 % неработоспособност и че две години след изтичане на договора не е бил потърсен. Позовава се на изтекла погасителна давност за вземанията. Моли за отхвърляне на предявените искове.

Софийски районен съд, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 9 ЗПК, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД, по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД.

По исковете с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл.

240, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 9 ЗПК и с правна квалификация по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 240, ал.

2 ЗЗД вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца по делото е да докаже възникване на правоотношение по договор за кредит с твърдяното от него съдържание, предоставянето на сумата, усвояването на кредита от кредитополучателя, сключването на договор за цесия и уведомяването на длъжника за нея.

По иска с правна квалификация чл. 422 вр. чл 86 ЗЗД вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава. При установяване на фактите в доказателствена тежест на ищеца в тежест на ответника е да установи, че е погасил задълженията си по договора чрез плащане.

С доклада по делото съдът е указал на страните, че служебно следи за неравноправност на клаузи, за което предоставя на страните при условията на състезателност възможност да ангажират доказателства за евентуалното наличие/липса на неравноправност на клаузи от договора.

По делото като доказателство е приет договор за потребителски кредит № 7000285058 от 28.06.2017г., носещ подпис на страните по него – „Ти Би Ай Банк“ ЕАД (кредитор) и Д. Т. Л. (кредитополучател). В чл. 7 от договора е посочен размерът на предоставения кредит – 6100 лв., както и размера на застрахователните премии за застраховка: BANK КОМБО ЖИВОТ: 644,16 лв. и Застраховка: BANK КОМБО БЕЗРАБОТИЦА: 657,04 лв., както и е посочена еднократно дължима такса в размер на 888,14 лв. за оценка на риска, като общият размер на кредита е посочен да възлиза на сумата от 8289,34 лв. Съгласно чл. 7.2.2 сумата за застрахователна премия се превежда директно от кредитора по банковата сметка на застрахователя или застрахователния посредник. Уговореният между страните лихвен процент (ГЛП) възлиза на 32,38 % (чл. 9.1).

Съгласно чл. 10 от процесния договор за потребителски кредит общо дължимата от потребителя сума по договора възлиза на 12 481,25 лв. при ГПР от 46,54 %. Според погасителния план по чл. 11.2, инкорпориран в договора, сумата е следвало да бъде погасена на 32 погасителни месечни вноски в периода от 05.09.2017г. до 05.04.2020г. (краен срок на договора) с размер от 390,04 лв. всяка (с изключения на последната в размер на 390,01 лв.).

В чл. 9.4. от договора е предвидено, че при просрочие потребителят дължи и лихва за просрочие, която се формира от ОЛП + 10 пункта надбавка.

Като доказателство по делото е представено застрахователно удостоверение №70002850582017 на Групова застрахователна полица № 81000NLИ2011 и групова застрахователна полица № 1300586A001 със застраховател ЗК „Уника Живот“ АД, а като застрахован кредитополучател е посочен Д. Т. Л.. Като начална датата на сключената застраховка е посочен 29.06.2017 г.

2

Представен е рамков договор за продажба на вземания от 31.08.2018 г. сключен между „Ти Би Ай банк“ ЕАД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с който е уговорено продавачът „Ти би ай банк“ ЕАД да прехвърля регулярно на всеки три-шест месеца свои вземания по договори за потребителски договор на физически лица. Представено е приложение № 2 към рамков договор за прехвърляне на вземания от 31.08.2018 г. от 29.10.2021 г. за потвърждение за извършени цесии посочени в приложение № 1. Представено е приложение № 1 от 29.10.2021 г., в което е посочен договор за потребителски кредит № 7000285058 от 28.06.2017г. за сумата в размер на 6100 лв.

По делото е представено уведомително писмо до ответника, с което ищецът го уведомява от името на цедента за станалата продажба на вземането по договора, като липсват доказателства за връчването на уведомлението редовно преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Независимо от изложеното, такова уведомяване се е осъществило в хода на производството с връчване на ответника на исковата молба с приложенията към нея, сред които и посоченото уведомление. Като факт от значение за спорното право, настъпил в хода на процеса, същият следва да се съобрази на основание чл. 235, ал. 3 ГПК, като се приеме, че цесията е породила действие спрямо длъжника чрез уведомяването му за нея.

По делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като обосновани и обективно. Вещото лице посочва, че съгласно Извлечение от банкова сметка с IBAN: BG94TBIB93101049200601 в „ТИ БИ АЙ БАНК“ЕАД, с титуляр Д.

Т. Л., усвоената сума по Договор за потребителски кредит № 7000285058/28.06.2017г. е в размер на 8 289,34 лв. на 28.06.2017г. Преведена сума за застраховка: 1301,20 лв. на 28.06.2017г. Удържана е била еднократна такса за оценка на риска: 888,14 лв. Изтеглени суми от кредитополучателя на каса са: на 28.06.2017г. - 5 000,00 лв.; на 29.06.2017г.- 500,00 лв., на 29.06.2017г.- 600.00 лв., или общо изтеглената сума е била в размер на 6100,00 лв.

Вещото лице е посочило, че няма извършени плащания по кредита от страна на кредитополучателя. Вещото лице е изчислило, че размерът на лихвата за забава, изчислен като законна лихва, върху дължима се главница, за периода от датата на дължимост на всяка една вноска за главница до датата на подаване на заявлението в съда - 27.10.2022г. е общо 2 799,33 лв. Съгласно приетото заключение договореният ГПР от 46,54% по Договора за потребителски кредит № 7000285058/28.06.2017г., включва единствено договорената между страните възнаградителна лихва в размер на 32,38%, и при годишна база се равнява на 46,54%. Договореният ГПР от 46,54% по Договора за потребителски кредит № 7000285058/28.06.2017г. е изчислен на база главница в размер на 8289,34 лв., в която е включена и еднократна такса за оценка на риска в размер на 888,14 лв. В случай, че се извади таксата от 888,14 лв. и се приеме, че същата представлява разход по кредита се получава ГПР в размер на 74,19%. Вещото лице е посочило, че главницата, върху която е изчислено обезщетение за забава включва размера на кредита от 6100 лв., застрахователната премия и еднократната такса за оценка на риска.

Предявените искове имат за предмет установяване на вземания, чийто правопораждащ факт несъмнено е договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от Закона за потребителския кредит, съгласно който това е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне, като не са налице изключенията по чл. 4 ЗПК, а заемателят се явява потребител – лице, което при сключването на договор за потребителски кредит, действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност. Следователно за процесния договор важат допълнителните изисквания за действителност, предвидени в ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал.

2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Посочените разпоредби са императивни и за спазването им съдът следи служебно в производството по искове за вземания, основани на договори за потребителски кредит.