Решение № 3712 от 21.10.2026, Административен съд - Плевен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3712

Плевен, 21.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Плевен - VIII състав, в съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

НЕДЯЛКО ИВАНОВ

При секретар МИЛЕНА КРЪСТЕВА като разгледа докладваното от съдия НЕДЯЛКО ИВАНОВ административно дело № 20267170700605 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно -процесуалния кодекс (АПК).

Административното дело е образувано по жалба на Б. Е. А. от с. Беглеж, обл. Плевен, *** срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка №26-3391-000036/16.06.2026г. на В. Н. група към ОД на МВР Плевен, РУ 02 Плевен, с която е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т.2А, б.„а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, като са отнети СРМПС №********* и 2 бр. рег. табели [рег. номер].

В жалбата се посочва, че се счита оспорената заповед за изцяло незаконосъобразна, постановена в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на административно-производствените правила. Счита се, че административният орган неправилно е приел, че е налице нарушение по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, тъй като за да бъде наложена тази мярка, законът изисква собственикът на автомобила виновно и съзнателно да го е предоставил на лице, което не притежава съответното свидетелство за управление, а в конкретния случай такова предоставяне не е налице. Посочва се, че оспорващия живее и работи в гр. Ловеч, а автомобилът се намира и домува в с. Беглеж, област Плевен, като на посочената в акта дата, превозното средство е било взето и управлявано от бащата на оспорващия Е. А. Б. и това е станало самоволно, изцяло без знание, без разрешение и без съгласие на оспорващия. Оспорващият посочва, че не е присъствал на място, не е имал фактическа власт над ключовете и автомобила и обективно не е имал възможност да предотврати ползването му, а за извършената проверка е разбрал едва впоследствие. Счита, че поради липса на каквото и да е виновно поведение или действие от страна на оспорващия по „предоставяне“ на превозното средство, налагането на ПАМ спрямо него е незаконосъобразно, като в тази насока е депозирал и писмени обяснения пред Районното управление, които административният орган изцяло е пренебрегнал, с което е нарушил задължението си по чл. 35 от АПК за изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая.

Иска се от съда да отмени заповед за прилагане на принудителна административна мярка №26-3391-000036/16.06.2026г. на В. Н. група към ОД на МВР Плевен, РУ 02 Плевен, като незаконосъобразна, като претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание оспорващият - Б. Е. А. се явява лично, като заявява, че поддържа жалбата, като иска отмяна на обжалваната заповед. Заявява, че няма никаква вина, понеже няма как от разстояние да контролира автомобила, защото живее от 3 години в гр. Ловеч, а автомобилът се намира в с. Беглеж.

В съдебно заседание ответникът – В. Н. група към ОД на МВР Плевен, РУ 02 Плевен, не се явява, не се представлява.

С изпращане на административната преписка е изразено становище по жалбата, като е посочено, че жалбата е неоснователна, като се иска да бъде оставена без уважение.

Административният съд - Плевен, осми състав, като обсъди доказателствата по делото и доводите и възраженията на страните, и като извърши цялостна проверка на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Приложен е АУАН Серия GA №3347845/15.06.2026 година (лист 6), в който е посочено, на 15.06.2026г. около 17:20ч, общ. Плевен, път III-3502 с посока на движение към село Беглеж, собственият на Б. Е. А. лек автомобил Фолксваген Голф с peг. № [рег. номер] е управляван от Е. А. Б., като същият не притежава СУМПС, като управлява моторно превозно средство, след като е лишен от това право по съдебен или административен ред, с което виновно е нарушил: чл. 150А, ал. 1 от ЗДвП.

По делото е приложена и заповед № 316з-2561/04.07.2022г. на директора на ОД на МВР Плевен (лист 7) за компетентност на длъжностни лица от ОД на МВР – Плевен, да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т.1, т.2, т.2а, т.4, т.5 и т. 6 от ЗДвП, като в т. 1.4 такава компетентност има Н. група към ОД на МВР Плевен на РУ към ОД на МВР Плевен – за територията, обслужвана от съответното РУ към ОД на МВР Плевен.

На 16.06.2026г. е постановена заповед за прилагане на принудителна административна мярка №26-3391-000036/16.06.2026г. на В. Н. група към ОД на МВР Плевен, РУ 02 Плевен, с която на Б. Е. А. е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т.2А, б.„а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, като са отнети СРМПС №********* и 2 бр. рег. табели [рег. номер], за това, че на 15.06.2026г. около 17:26ч, общ. Плевен, път III-3502 с посока на движение към село Беглеж, собственият на Б. Е. А. лек автомобил Фолксваген Голф с peг. № [рег. номер] е управляван от Е. А. Б., като същият не притежава СУМПС /неправоспособен/, като управлява моторно превозно средство, след като е лишен от това право по съдебен или административен ред, с което виновно е нарушил: чл. 150А, ал. 1 от ЗДвП и е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т.2А, б.„а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.

Представени са като доказателства по делото още: справка нарушител/водач за Б. Е. А. /л.л.8-15/, заповед рег. №3391з-337/30.09.2025г. /л.44/, указание рег. №3391р-2395/24.02.2026г. /л.45/ и заповед рег. №3391з-391/19.11.2025г. /л.л.45 гръб-46/.

По делото, с цел установяване от страна на оспорващия, кой е управлявал автомобила е разпитан свидетеля Е. А. Б., баща на оспорващия, който в показанията си заявява, че той е карал автомобила, а неговият син не е знаел за това.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество е неоснователна.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, като по делото е приложена заповед № 316з-2561/04.07.2022г. на директора на ОД на МВР Плевен (лист 7) за компетентност на длъжностни лица от ОД на МВР – Плевен, да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т.1, т.2, т.2а, т.4, т.5 и т. 6 от ЗДвП, като в т. 1.4 такава компетентност има Н. група на РУ към ОД на МВР- Плевен – за територията, обслужвана от съответното РУ към ОД на МВР Плевен.

Съдът намира, че заповедта е издадена в установената форма и при спазване на административно-производствените правила и при правилно прилагане на закона.

Съгласно чл. 171, т.2а, буква „а“ от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ "прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство", без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година. В случая по делото е безспорно установено, че Е. А. Б. управлява МПС без да притежава СУМПС и автомобилът е собственост именно на оспорващия – Б. Е. А..

А. не оспорва факта, че баща му Е. А. Б. е управлявал автомобила, без да е правоспособен водач, като това се установява и от съставения АУАН, който като официален свидетелстващ документ се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила, относно неговата вярност до доказване на противното по аргумент от чл. 189, ал. 2 ЗДвП, като не са ангажирани доказателства, които да опровергават констатациите в АУАН.

А. оспорва факта, че е предоставял автомобила на баща си Б., като това се подкрепя от свидетелските показания на Е. А. Б., който при разпита пред съда заявява, че именно той е управлявал автомобила, а неговият син не е знаел за това.

Съдът намира, че правилно е приложен материалният закон, тъй като са налице предпоставките на сочената норма на чл. 171, т.2 А, б.А от ЗДвП - управление на МПС от неправоспособен водач /лице което не притежава СУМПС/ и собственост на автомобила на лицето, спрямо което е наложена мярката.

Оспорващият, като собственик на МПС носи отговорност, кой управлява собственото му МПС, тъй като разпоредбата на чл. 171, т.2 А, б.А от ЗДвП не предполага да се доказва този факт и при управление на МПС от неправоспособен водач, то отговорност носи и собственикът на МПС, каквато е настоящата хипотеза.

Обстоятелството, дали оспорващият е разрешил или не да се управлява собственото му МПС не води до отпадане на отговорността на собственика, тъй като, както бе посочено по- горе разпоредбата на чл. 171, т.2 А, б.А от ЗДвП не предполага да се доказва този факт и при управление на МПС от неправоспособен водач същият носи административно- наказателна отговорност, като отделно от това отговорност носи и собственикът на МПС.

Настоящият състав намира, че наложената принудителна административна мярка съответства и с целта на закона и с принципите за съразмерност по чл. 6 от АПК. Процесната принудителна административна мярка не цели да санкционира/накаже нарушителя и/или трети лица, а чрез неблагоприятни последици за адресата да се постигане правно определен резултат – подобряване на пътната обстановка в страната, ограничаване и намаляване броя на пътнотранспортните произшествия, на загиналите и ранените при пътни инциденти участници в движението. Прекратяването на регистрация на МПС препятства възможността МПС да се управлява по пътищата от водачи, които не притежават СУМПС, респ. възможността да бъде извършено ново и/или повторно нарушение. Предвидената мярка е израз на държавната политика за ограничаване и преустановяване управлението на МПС от неправоспособни водачи, което е и обществено значима цел с оглед значителния брой жертви и пострадали.

С оглед изложеното съдът счита, че оспорената заповед е постановена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административно-производствените правила, в съответствие с материалния закон и целта на закона и следва оспорването да бъде отхвърлено.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 , предл. последно от АПК, Административен съд-Плевен, осми състав

РЕШИ:

Отхвърля жалбата на Б. Е. А. от с. Беглеж, обл. Плевен, *** срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка №26-3391-000036/16.06.2026г. на В. Н. група към ОД на МВР Плевен, РУ 02 Плевен, с която е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т.2А, б.„а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, като са отнети СРМПС №********* и 2 бр. рег. табели [рег. номер].

Преписи от решението да се изпратят на страните.

Решението е окончателно.

СЪДИЯ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�