Решение № 1993 от 20.04.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1993 гр. София, 20.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Темислав М. Димитров

Виктория М. Станиславова при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Въззивно гражданско дело № 20221100508630 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 20213635/18.11.2021 г., постановено по гр. д. № 63451/2017 г. по описа на Софийски районен съд, II Гражданско отделение, 123 състав, са изцяло отхвърлени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Ц. Б. Я. обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че Ц. Б. Я. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 1 265,68 лева – стойност на доставена от ищцовото дружество топлинна енергия за периода 01.05.2014 г. – 30.04.2016 г., в топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж. к. „*******, абонатен № *******, ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 25.05.2017 г. – датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. д.

№ 33066/2017 г. по описа на Софийски районен съд, 158 състав, до изплащане на вземането, и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 124, ал.

1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, за сумата от 175,97 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 15.09.2015 г. – 28.04.2017 г., като неоснователни и недоказани.

Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ищеца – „Т. С.“ ЕООД.

Срещу първоинстанционното съдебно решение, в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, е постъпила въззивна жалба от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, чрез юрисконсулт Т.Ж.. Излагат се съображения за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон.

Считат се за необосновани изводите на СРС за недоказаност на претенциите за доставена до собствения на ответницата недвижим имот топлинна енергия /ТЕ/. Сочи се, че погрешно първата инстанция не е кредитирала изслушаните и приети по делото съдебно – техническа /СТЕ/ и съдебно – счетоводна експертизи /ССчЕ/ поради факта, че при тяхното изготвяне са били използвани документи, които не са събрани като доказателства по делото. Дори и експертните заключения да не бъдат кредитирани, при липсата на спор по делото, че ответницата е собственик на топлоснабдения имот, исковете се явяват доказани по 1 основание, поради което неправилно СРС не е уважил последните до размер, определен от него съобразно нормата на чл. 162 ГПК. При тези съображения се моли за отмяна на първоинстанционното решение в неговата цялост и постановяване на друго решение, с което предявените искове да бъдат уважени. Претендират се сторените разноски по делото.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна – Ц. Б. Я., чрез адвокат Н. Г.. Излагат се аргументи за неоснователност на заявените с въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение и се моли за неговото потвърждаване. Конкретно се сочи, че по делото не е доказана претенцията на топлофикационното дружество за реално доставена топлинна енергия до имота на ответницата. Сочи се, че последната е пребивавала в процесния недвижим имот инцидентно, тъй като преимуществено живее извън страната.

Считат се за правилни мотивите на първата инстанция да не кредитира СТЕ и ССчЕ, доколкото те са били изготвени въз основа на документи, предоставени от ищеца.

Допълнително се твърди неоснователност на исковите претенции поради начисляването им в противоречите със ЗЗП, Директива № 2012/27/ЕС, Решение № 4777/13.04.2018 г. на ВАС.

Претендират се разноски за въззивната инстанция.

Третото лице – помагач на страната на ищеца – „Т. С.“ ЕООД, в законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК, не е изразило становище по въззивната жалба.

Софийският градски съд, Гражданско отделение, II Б въззивен състав, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно, кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В исковата молба са изложени твърдения, че ответницата е клиент на ТЕ за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в качеството на собственик на топлоснабден имот, представляващ апартамент № 16, находящ се в гр. София, ж. к. „*********, абонатен № *******, като дължи на ищцовото дружество заплащане на сума в общ размер 1 441,65 лева, от която: 1 219,40 лева – главница за доставена и реално потребена топлинна енергия за периода м. 05.2014 г. – м. 04.2016 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК (25.05.2017 г.) до окончателното изплащане; 167,61 лева – законна лихва за забава върху главницата за периода 15.09.2015 г. – 28.04.2017 г.; 46,28 лева – главница, представляваща цена за услуга за дялово разпределение за периода м. 05.2014 г.

– м. 04.2016 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК (25.05.2017 г.) до окончателното изплащане; 8,36 лева – лихва за периода 15.09.2015 г.

– 28.04.2017 г. Във връзка с депозирано на 25.05.2017 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 33066/2017 г. по описа на СРС, ГО, 158 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за претендираните суми, срещу която длъжникът е подал възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Ищецът претендира установяване на вземанията му, предмет на издадената заповед за изпълнение, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното плащане, както и сторените по делото разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответницата Ц. Б. Я., с който се оспорват предявените искове по основание и размер. Навеждат се правоизключващи възражения за недължимост на претендираните суми поради липса на облигационно отношение, противоречие със ЗЗП, неоснователно прихващане със суми за връщане на задължения от отминал период, неравноправни клаузи.

Моли се за постановяване на съдебно решение, с което предявените искове да се отхвърлят в цялост. Претендират се разноски по делото.

По делото е приложено заповедно дело № 33066/2017 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 158 състав, от което се установява, че на 25.05.2017 г.

„Топлофикация София“ ЕАД е депозирала пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Ц. Б. Я. за следните суми: 1 219,40 лева – главница за доставена и реално потребена топлинна енергия за периода м. 05.2014 г. – м. 04.2016 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК (25.05.2017 г.) до окончателното изплащане; 167,61 лева – законна лихва за забава върху главницата за периода 15.09.2015 г. – 28.04.2017 г.; 46,28 лева – главница, представляваща цена за услуга за дялово разпределение за периода м. 05.2014 г. – м. 04.2016 г., ведно със законната лихва 2 от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК (25.05.2017 г.) до окончателното изплащане; 8,36 лева – лихва за периода 15.09.2015 г. – 28.04.2017 г. В т. 12 от заявлението е пояснено, че длъжникът е ползвал доставена от ищеца топлинна енергия през периода м.

05.2014 г. – м. 04.2016 г. за топлоснабден имот, представляващ апартамент 16, находящ се в гр. София, ж. к. „*********, абонатен № *******. Претендират се разноски в заповедното производство, вкл. юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.

С разпореждане от 30.05.2017 г. по ч. гр. д. № 33066/2017 г. по описа Софийски районен съд, Гражданско отделение, 158 състав, съдът е постановил издаване на исканата заповед за изпълнение, като е присъдил на заявителя и сторените в заповедното производство разноски: 28,83 лева – държавна такса, и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът е депозирал възражение срещу постановената заповед за изпълнение. Във възражението са оспорени заявените претенции поради недоказаност и липса качеството на потребител на топлинна енергия на соченото за длъжник лице.

В срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, в действащата към момента на завеждане на делото редакция, ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.

С определение от 28.03.2018 г., като трето лице – помагач на страната на ищеца е конституиран „Т. С.“ ЕООД.

По делото е представен, неоспорен от ответната страна, Договор за продажба на държавен недвижим имот от 22.09.1978 г., видно от който Ц. Б. Я. е придобила собствеността върху процесния имот, представляващ апартамент № 16, находящ се в гр.

София, ж. к. „*********, ет. 8, ведно с припадащите му се 1.021/100 ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, върху което е построена сградата.

Видно от представения по делото протокол от проведеното на 18.07.2002 г. Общо събрание на собствениците на етажната собственост, находяща се в гр. София, ж. к.

*******, етажните собственици са взели решение да се сключи договор с „Т. С.“ ЕООД, което дружество да извършва дялово разпределение на ТЕ в сградата в режим на етажна собственост. В този протокол е съставен и списък на етажните собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение. В списъка за ап. № 16 е посочено лицето Ц.

Б. Я., срещу което е положен саморъчен подпис, неоспорен по делото.

На 24.07.2002 г. е сключен договор между „Т. С.“ ЕООД и етажната собственост с адрес: в гр. София, ж. к. *******, по силата на който дружеството се е задължило да достави и монтира необходимите уреди за регулиране и отчитане на консумацията на ТЕ, както и да изготвя и предоставя на насрещната страна обща и индивидуални изравнителни сметки за консумираната ТЕ в срок до 45 дни след предоставяне на информация от "Топлофикация София" ЕАД за показанията на топломера за отчетния период.

Пред СРС е ангажиран договор № У94/01.11.2007 г., сключен между „Топлофикация София“ ЕАД – възложител и „Т. С.“ ЕООД – изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139в, ал. 2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ – 024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.

По делото са приети съобщения към фактура № 0064977868/31.07.2015 г. за отоплителен сезон 01.05.2014 г. – 30.04.2015 г. на обща стойност 852,44 лева с вкл. ДДС, и фактура № 0075629399/31.07.2016 г. за отоплителен сезон 01.05.2015 г. – 30.04.2016 г. на обща стойност 319,17 лева с вкл. ДДС, и извлечение от счетоводството на ищцовото дружество за аб. № ******* със задължения към 28.04.2017 г. в общ размер на 1 441,65 лева, от които 1 265,68 лева – главница, и 175,97 лева – лихви.

От третото лице – помагач „Т. С.“ ЕООД с молба от 13.04.2018 г. са представени и приети като доказателства по делото индивидуални справки за отопление и топла вода, съставени от топлинния счетоводител за исковия период, при посочен клиент за абонатен № ******* Ц. Б. Я.. Със същата молба са представени 2 броя главни отчети, ведно с известия за доставка – за периода 01.05.2014 г. – 30.04.2015 г. и за периода 01.05.2015 г. – 30.04.2016 г., и двата саморъчно подписани от посочения в тях клиент – Ц. Я., чиито подписи не са 3 оспорени по делото.