Решение № 1682 от 06.10.2022, Административен съд - Пловдив

Р Е

Ш Е Н

И Е

Номер 1682 Година, 06.10. 2022 Град

ПЛОВДИВ

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІ състав на 26.09.2022 година в публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР

КОЛЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ

ЙОРДАН РУСЕВ при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и с участието на прокурора ТОДОР ПАВ­ЛОВ, като разгледа доклад­ва­ното от СЪДИЯ

ЯВОР КОЛЕВ к.а.н. дело но­­­мер

1616 по описа за 2022 годи­на и като обсъди:

Производство по чл.208 и сл. АПК във вр. с чл.63в ЗАНН.

Постъпила е касационна жалба от РУ Асеновград към ОД на МВР – Пловдив, чрез юриск.Б., срещу Решение №41/12.04.2022г. по АНД №2/ 2022г. по описа на Райо­нен съд – Асеновград, ІV н. състав, с което е отменено Наказателно поста­нов­ление/НП/ №21-0239-001557 от 15.10.2021г. на „На­чал­ника на РУ към ОДМВР – Пловдив, с което на Х.О.К., ЕГН – ********** с адрес: ***, е наложена „Глоба“ в размер на 2 000 лева – две хиляди лева и „Лишаване от право да се управлява МПС“ за 24 месеца, за нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.“. Със същото решение е осъдена ОД на МВР – Пловдив да заплати на К. сумата от 150 лева – хонорар за адвокат.

Касационният жалбоподател счита, че така постановеното решение от състав на Ра­йонния съд е незаконосъобразно, като излага доводи за наличие на касационни основания – неправилно приложение на закона и допуснато същест­вено нару­ше­ние на процесуални правила, моли същото да бъде отме­нено, а делото – върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, алтерна­тивно НП да се потвърди. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на евентуално претендирано от ответника по касация адвокатско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба – Х.О. К., чрез пъл­но­мощник адв.П., изразява становище за неоснователност на същата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив застъпва становище за неоснователност на така подадената касационна жалба.

Пловдивският административен съд – Двадесет и първи състав, след като разгледа поотделно и в съвкупност, наведените с жалбата касационни осно­ва­ния, намира за установено следното.

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и произ­водството е процесуално ДОПУСТИМО. Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Настоящият съдебен състав установи, че с оспореното, издадено от Начал­ник РУ към ОД на МВР – Пловдив, РУ Асеновград/а не само Началник РУ към ОД на МВР – Пловдив, както е посочил АРС/, НП №21-0239-001557/ 15.10.2021г., на Х.О. К./а не К., както е посочил АРС/ с ЕГН ********** и адрес *** 14, на основание чл.174 ал.3, предл.2 ЗДвП са наложени административни наказания – глоба в размер на 2 000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца за това, че на 17.09.2021г. около 14,30 часа в град Асеновград на ул.“Гоце Делчев“ до №99, като водач на лек автомобил – АУДИ А8 L с рег.№***., държава Германия, отказва да му бъде извършена проверка с тест за установяване на наркотични вещества или техните аналози с DrugTest 5000 с фабричен №ARJF-0026, като е издаден и талон за изследване №074709, но до издаване на НП е установено, че няма постъпили данни лицето да е дало проби за медицинско изследване. С това с деяние е прието, че лицето е извършило нарушение на чл.174 ал.3 ЗДвП, а именно: отказва да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози и не изпълни предписание за химико-токсикологочно лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози.

За да обоснове крайния си извод за незаконосъобразност на така изда­де­ното НП, районният съд е приел от една страна, че АУАН съдържа изискуемите по чл.42 ЗАНН реквизити и е съставен от компетентен орган в присъствието на двама свидетели по неговото съставяне, които са свидетели и на извършване на вмененото нарушение, същият е съставен в присъствието и на нарушителя, като екземпляр от него му е надлежно връчен. Констатирано е също така и че НП е издадено от компетентен орган и съдържа изискуемите реквизити по чл.57 ЗАНН, както и че са спазени сроковете по чл.34 ЗАНН.

От друга страна обаче АРС е констатирал допуснати съществени нару­шения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в несъответствие на фамилията на нарушителя, която в АУАН фигурира като С., а в издаденото НП – като К.. Отчетено е обстоятелството, че както в АУАН, така и в НП е посочено едно и също ЕГН, но е прието, че това не променя извода, че не е ясно кой точно е нарушителят, тъй като законовото изискване е той да бъде идентифициран с три пълни имена.

На следващо място е прието, че е налице и друго допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, поради вписването в АУАН на двама свидетели, които обаче не са свидетели на нарушението, а само такива по неговото съставяне, което е прието за нарушение на чл.40 ал.3 ЗАНН. Като неоснователно е прието възражението на процесуалния представител на жалбоподателя за това, че не е издаден талон за изследване, доколкото такъв е бил издаден с №074709, като в него е посочено, че лицето отказва да му бъде извършен тест с техническо средство, талонът е подписан от К. в 16,00 часа на 17.09.2021г. Мотивирано е, че субект на вмененото на жалбоподателя К. административно нарушение може да бъде само „водач“ на МПС, а съгласно т.25 от §6 ДР на ЗДвП, „водач“ е лице, което управлява ППС или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата. Кредитирайки показанията на свидетелите Д. и К., съответно некредитирайки тези на свидетеля А. в частта, че автомобилът е бил управляван от жалбоподателя, доколкото същият е посочено, че не е бил очевидец на нарушението, АРС е достигнал до извода, че жалбоподателят К. е нямал качеството на водач на МПС на посочените в обжалваното НП дата и място и спрямо посоченото МПС, а такъв е бил свидетелят Д..

Посочено е още, че К. е седял на шофьорското място при спрял автомобил, изгасен двигател и светлини и е оправял повреденото радио, следователно е нямал качеството „водач“ на МПС, поради което и не е субект на вмененото му административно нарушение. С оглед на това е счетено, че липсва обективен състав на вмененото административно нарушение по чл.174 ал.3 ЗДвП, поради което и обжалваното НП е отменено като незаконосъобраз­но.

Решението е валидно и допустимо, но неправилно.

АРС не е обсъдил и преценил в съвкупност събраните по делото доказа­телства, не е изяснил релевантните по спора факти, което е довело и до невярно установяване на фактическата обстановка по случая и необоснованост на извода за недоказаност на административното нарушение. Отделно от това неправилни са изводите на съда и за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

В конкретния случай Х.О. К. е наказан за извършено нарушение на чл.174 ал.3 ЗДвП, която разпоредба предвижда, че водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и взе­ма­не на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установя­ване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2 000 лв.

Правилно АРС е приел, че субект на вмененото на лицето нарушение може да бъде само „водач“ на МПС, както и че по смисъла на §6 т.25 ДР на ЗДвП, „водач“ е лице, което управлява пътно превозно средство или води орга­ни­зирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездит­ни животни или стада по пътищата. Казано по друг начин, за да е админист­ративнонаказателноотговорно лице по чл.174 ал.3 ЗДвП, следва да се установи по безспорен начин, че К. е водач на въпросното МПС.

Тук следва да се отбележи, че отговорността за осигуряване разкрива­нето на обективната истина в съдебната фаза на административнонаказа­телното производство, се носи от съда по аргумент от чл.13 НПК във връзка с чл.84 ЗАНН. По тази причина чл.107 ал.2 НПК предвижда, че събирането на доказателствата става не само по инициатива на страните, но задължава инстанцията по същество да събира доказателства и по свой почин, когато това е необходимо за разкриване на обективната истина.

Такава необходимост ще е налице винаги, когато е налице съществено противоречие между показанията на свидетелите и за изясняване на релевантните към състава на нарушението обстоятелства е необходимо събирането на доказателства.

В тази насока произволен и несъответен на останалия събран по делото доказателствен материал се явява направеният от първоинстанционния съд извод, че: „В случая, жалбоподателят К. е нямал качеството на водач на МПС на посочените в обжалваното НП дата и място и спрямо посоченото МПС, а такъв е бил свидетеля Д.. К. е седял на шофьорското място при спрял автомобил, изгасен двигател и светлини и е оправял повреденото радио.“, тъй като по делото не е безспорно установено кое от двете лица – К. или Д. са били водачи на въпросното МПС.

Достатъчно в тази връзка е да се посочи, че свидетелят А., който противно на извода на АРС/за което съображения ще бъдат изложени по-долу в решението/, е очевидец на нарушението, е посочил, че автомобилът е бил управ­ляван от жалбоподателя, като същият е бил с включени светлини и рабо­тещ двигател и е дал ляв мигач, направил е опит за потегляне и около 50 см. е тръгнал, т.е. навежда твърдения, че водач на въпросното МПС е бил жалбопо­дателят К.. Същият свидетел посочва също така и че познава Д. Д. и същият е бил на предна дясна седалка. АРС обаче не е кредитирал показанията на свидетеля А. в тази им част, като е посочил, че същите се опровергават от показанията на свидетелите Д. и К., които ясно сочат, че Д. е управлявал лекия автомобил, а жалбоподателят е бил на предна дясна седалка, но при спиране пред дома на Д. автомобилът е загаснал фабрично, а поради проблеми с радиото, докато Д. е бил в дома си, за да вземе документи, жалбоподателят се е преместил на шофьорското място и се е опитвал да оправи радиото. Според показанията на свидетеля К. обаче, Д. е бил в дома си, закъснял е около 10 минути и като е дошъл, вече са им правили проверка. А самият Д. също заявява, че на шофьорското място е бил К., за да оправя радиото. Т.е. от показанията на разпитаните по делото свидетели не може да бъде установено по безспорен начин по време на проверката Д. бил ли е въобще във въпросния автомобил и ако е бил в него – на коя седалка е седял – на шофьорското място или на дясната седалка, а от там невъзможно е и установяването на основния спорен по делото факт, а именно кой е бил водач на проверяваното МПС.

В случаи от категорията на процесния, когато са налице съществени про­ти­воречия между показанията на свидетелите, съдът разполага с възможността да направи очна ставка, в т.ч. да разпита посочените от свидетеля А. други две лица, участвали при извършването на проверката, а именно Я.Я. и А.К.. Като е постановил своя съдебен акт при неизяснена фактическа обстановка, Районният съд е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, което обуславя отмяната на обжалваното решение като неправилно и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция.

Отделно от това, и с оглед извода на АРС, че е налице съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в несъответствие на фамилията на нарушителя, която в АУАН фигурира като С., а в издаденото НП като К., е необходимо да се посочи, че от събраните по делото доказателства се установява, че фамилията на наруши­теля е К., а не К., както се посочва в цялото решение на Район­ния съд.

Следва да бъде съобразено и че съгласно чл.8 ал.1 от Закона за граж­данс­ката регистрация/ЗГР/ името е само един от белезите, индивидуализиращи физическите лица, поради което посочването на сгрешено име не означава несъмнено, че лицето, което е индивидуализирано чрез него е различно от това лице, установено от наказващия орган като извършител на нарушението, при положение, че има съвпадение на всички останали индивидуализиращи приз­наци. Разпоредбата на чл.11 ЗГР регламентира единния граждански номер като административен идентификатор на подлежащите на регистрация физически лица и уникален номер, чрез който физическите лица се определят еднозначно. Предвид това, физическото лице се идентифицира освен с трите си имена, съгласно чл.8, чл.9, чл.12 - чл.14 ЗГР, също и с уникалния си ЕГН. Дори да има съвпадение на трите имена на две физически лица, същите се различават по различните си единни граждански номера, а при съвпадение на дадените ЕГН уточняването и корекцията на еднаквите ЕГН се извършва по административен ред.