Решение № 36 от 18.02.2021, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 36 гр. Горна Оряховица , 18.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, IV СЪСТАВ в публично заседание на единадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Пламен А. Станчев като разгледа докладваното от Пламен А. Станчев Административно наказателно дело № 20204120200720 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ М. Б. С. чрез защитника адв. Д. Д. от АК – Благоевград обжалва електронен фиш серия К № 3831554, издаден от ОД на МВР – Велико Търново, с който на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) му е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв. за нарушаване на разпоредбата на чл. 21, ал. 2 във вр. с ал. 1 от същия закон. Поддържа, че тъй като нарушението е установено с мобилно автоматизирано техническо средство, е следвало да бъде съставен акт за установяване на административно нарушение. Оспорва изправността на техническото средство. Посочва, че фишът е издаден след изтичане на давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН. Моли съда да отмени обжалвания електронен фиш.

В представена по делото писмена молба поддържа жалбата.

Допълнително посочва, че фишът е издаден от некомпетентен орган, че са нарушени правилата по чл. 9 и 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., че мобилната камера заснемала извън зоната на действие на знака за ограничение на скоростта и че не е доказано посоченото във фиша 1 ограничение на скоростта. Моли съда да отмени обжалвания електронен фиш и да присъди на защитника възнаграждение за безплатно оказаната правна помощ.

ОБЛАСТНА

ДИРЕКЦИЯ

НА

МИНИСТЕРСТВОТО

НА

ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призована, не изпраща процесуален представител и не изразява становище по съществото на жалбата.

ТЕРИТОРИАЛНО ОТДЕЛЕНИЕ – ГОРНА ОРЯХОВИЦА ПРИ

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призовано, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

На 10.06.2020 г. в 13:02 часа при км 161+900 на път I-4 бил заснет с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията TFR1-М с рег. № *** лек автомобил „Л.” с рег. № ***, движещ се в посока от гр. Варна към гр. София със скорост 98 км/ч при въведено в този участък с пътен знак В26 ограничение на скоростта от 60 км/ч.

На 29.07.2020 г. за установеното с автоматизираното техническо средство нарушение против жалбоподателя М. Б. С. бил издаден обжалваният електронен фиш серия К № 3831554, в който било прието, че в момента на заснемането автомобилът се е движел със скорост 95 км/ч.

Електронният фиш бил връчен на жалбоподателя на 17.09.2020 г. На 01.10.2020 г. защитникът на жалбоподателя подал чрез лицензиран пощенски оператор жалбата против фиша. На 02.10.2020 г. жалбата била заведена в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Велико Търново.

Изложената по-горе фактическа обстановка съдът установи, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност приетите писмени доказателства, подробно описани в протокола за проведеното съдебно заседание.

Въз основа на така установените факти по делото съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е подадена пред компетентен съд чрез наказващия орган в 2 срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП от лице, което има право да обжалва електронния фиш, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Спазени са процесуалните правила за издаване на обжалвания електронен фиш.

Фишът е издаден по одобрения образец и съдържа законоустановените реквизити.

Неоснователно е оплакването, че фишът е издаден от некомпетентен орган. По аргумент от разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП електронният фиш се издава от териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението. Посоченото във фиша място на нарушението се намира на територията на област Велико Търново, поради което ОД на МВР – Велико Търново е била компетентна да издаде фиша. От приложената към преписката разпечатка от информационна система (л. 27) и от съпроводителното писмо по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН (л. 2) се установява, че обжалваният фиш действително е издаден от посочената в него ОД на МВР – Велико Търново, която съгласно чл. 43 от ЗМВР се управлява и представлява от своя директор.

В процесния случай нарушението е установено и заснето на 10.06.2020 г., т.е. при действието на редакцията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, обнародвана в ДВ, бр. 54 от 2017 г., в сила от 09.07.2017 г. Посочената редакция на разпоредбата регламентира възможност да се издаде електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител в случай на нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, без да поставя изискване нарушението да е установено в отсъствието на контролен орган или чрез използване на стационарно техническо средство.

При действието на тази редакция на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за процесуалната законосъобразност на електронния фиш са без значение обстоятелствата дали нарушението е установено и заснето в присъствието или в отсъствието на контролен орган, компетентен да спре превозното средство и да състави против водача акт за установяване на административно нарушение, както и дали използваното за установяване и заснемане на нарушението автоматизирано техническо средство е стационарно или мобилно. Доводите в 3 жалбата в противния смисъл са неоснователни, тъй като се основават на задължителни указания в тълкувателно решение, прието при действието на отменена редакция на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и неотносимо към приложимата за процесния случай редакция на разпоредбата.

Неоснователни са и оплакванията за нарушаване на правилата, регламентирани с Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Към преписката е приложен и приет като писмено доказателство попълненият съгласно чл. 10, ал. 1 от наредбата протокол (л. 12). За изготвянето на този протокол е използван образецът, посочен в приложението към чл. 10, ал. 1 от наредбата.

От приетото като писмено доказателство удостоверение, издадено от Българския институт по метрология (л. 10), се установява, че е одобрен типът на мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR1-M, с която е заснет процесният лек автомобил и е измерена скоростта му в момента на заснемането. А видно от протокол за проверка № ***/18.02.2020 г. (л. 11), използваната в конкретния случай мобилна система за видеоконтрол TFR1-М с № *** е преминала последваща метрологична проверка, при която е установено съответствие с изискванията за това средство за измерване. Ето защо не могат да бъдат приети за основателни оплакванията, че използваното в процесния случай техническо средство е било технически неизправно и не е отговаряло на изискванията на Закона за измерванията и на подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане.

От приложената към преписката и приета като писмено доказателство разпечатка от информационна система (л. 27) се установява, че обжалваният електронен фиш е издаден на 29.07.2020 г., т.е. един месец и деветнадесет дни след датата на установяване и заснемане на нарушението, съвпадаща с датата на неговото извършване. При това положение не може да се приеме за основателно оплакването, че фишът е издаден след изтичане на давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН.

Към настоящия момент не е изтекла и предвидената в чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК тригодишна преследвателна давност, която по силата на чл. 11 от ЗАНН намира приложение и за процесното административно нарушение. (В 4 този смисъл задължителните указания в т.2 от Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. на ОСС от НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС по тълк.д. № 1/2014 г.) Посочената давност е започнала да тече на 10.06.2020 г., когато е извършено нарушението. На основание чл. 81, ал. 2 от НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН същата е прекъсната на 29.07.2020 г., когато е издаден обжалваният електронен фиш. От това прекъсване е започнала да тече нова тригодишна преследвателна давност, прекъсната на 17.09.2020 г., когато фишът е връчен на жалбоподателя (разпечатката на л. 27). Започналата да тече на 17.09.2020 г. нова тригодишна преследвателна давност не е изтекла към момента на настоящото произнасяне. Към момента на настоящото произнасяне не е изтекла и регламентираната в чл. 81, ал. 3 във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН абсолютна преследвателна давност от четири години и половина, започнала да тече на датата на извършване на нарушението 10.06.2020 г.

Предвид изложеното по-горе съдът приема, че при издаване на обжалвания електронен фиш не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Обжалваният електронен фиш е законосъобразен и по същество.

От приложената към преписката разпечатка от изготвения на основание чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП клип № *** (л. 8), представляваща веществено доказателствено средство по смисъла на чл. 189, ал. 15 от същия закон, и от данните от паметта на техническото средство, възпроизведени на същия материален носител, се установява, че на 10.06.2020 г. в 13:02 часа при км 161+900 на път I-4 лек автомобил „Л.” с рег. № *** се е движел в посока от гр. Варна към гр. София със скорост 98 км/ч. От символа „обърната надолу стрелка“ в графата „Посока“ се установява, че техническото средство е измервало скоростта на автомобилите от приближаващия се трафик. (Така за значението на символа – фиг. 6 в т. 3.2. от раздел V I на техническото описание и инструкцията за експлоатация на мобилната система TFR1-M (л.

46 – 56). Видно от приетата като писмено доказателство схема на вертикалната сигнализация и хоризонталната маркировка на път I-4 в участъка от км 161+000 до км 163+000 (л. 25), в сила към 10.06.2020 г., посоченото във фиша място на нарушението при км 161+900 се намира по посоката на движение на автомобила от гр. Варна към гр. София след 5 поставения при км 162+160 пътен знак В26, с който е въведено ограничение на скоростта от 60 км/ч, и непосредствено преди кръстовището при км 161+883. Следователно мястото на нарушението при км 161+900, на което автомобилът се е намирал в момента на измерване на скоростта му, изобразено на кадъра T = 0 s от разпечатката от клипа на л. 8, попада в зоната на действие на пътния знак В26, въвеждащ ограничението на скоростта от 60 км/ч за движещите се пътни превозни средства в указаната във фиша посока от гр. Варна към гр. София. Предвид изложеното е неоснователно оплакването, че не е доказано ограничението на скоростта в посочения във фиша участък от пътя, представляващ мястото на нарушението.

От съвкупната преценка на данните за местоположението на автоматизираното техническо средство в протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. и на данните за местоположението на пътния знак В26, съдържащи се в цитираната схема на вертикалната сигнализация и хоризонталната маркировка, се установява, че по посоката на движение на заснетия автомобил (от гр. Варна към гр. София) мобилната система за видеоконтрол е била разположена на 260 метра след знака В26. От друга страна, от данните в т.1.1 от раздел III на цитираното техническо описание и инструкция за експлоатация на мобилната система TFR1-M (л. 46 – 56) се установява, че максималното разстояние на действие (максималният обсег) на радарния скоростомер е 120 метра. Следователно не е било възможно техническото средство, намиращо се на 260 метра след знака за ограничение на скоростта по посоката на движение на заснетия автомобил, да е фиксирало скоростта на автомобила преди навлизането му в зоната на действие на знака. Ето защо следва да се приеме за категорично опровергано предположението на защитника, че скоростта на заснетия автомобил е измерена в момент, в който той все още не е бил навлязъл в зоната на действие на знака за ограничение на скоростта.

Предвид изложеното съдът приема, че фактът на извършване на нарушението е установен по несъмнен начин.