Определение № 147 от 16.01.2025, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 147 гр. София, 16.01.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Емилия Василева

Членове:

Анна Баева

Зорница Хайдукова като разгледа докладваното от Зорница Хайдукова Касационно търговско дело № 20248002900878 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е касационна жалба на ответника Д. С. Г. срещу решение № 116 от 19.12.2023 г. по т. д. № 238/2023 г. по описа на Апелативен съд - Бургас, с което е потвърдено решение № 260040 от 11.07.2023 г. по т. д. № 83/2021 г. по описа на Окръжен съд - Бургас, с което по иск с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ на кредитора “А и Л търговско представителство” ЕООД при конституирани съищци “Хирон 2004” ЕООД и синдика на “Контракт инвест” ООД – в несъстоятелност, е прогласена за недействителна по отношение на кредиторите на “Контракт инвест” ООД – в несъстоятелност, сключената между “Контракт инвест” ООД – в несъстоятелност, и Д. С. Г. сделка - договор за покупко- продажба по нотариален акт за покупко-продажба № 172, т. I, рег.

№ 1253, нот. дело № 160/13.02.2019 г. на нотариус Стоян Ангелов - Несебър, с предмет апартамент с идентификатор *** и апартамент с идентификатор ***.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно предвид постановяването му в нарушение на материалния закон, при съществени процесуални нарушения и поради неговата необоснованост. Изтъква, че въззивният съд е отговорил неправилно на двата съществени за изхода на спора въпроси относно заплащането на цената по предварителния договор от 21.06.2009 г. и относно представителната власт на лицето, подписало предварителния договор, протокол за прихващане от 21.06.2009 г. и споразумение за встъпване от 17.03.2010 г. от името на „Контракт инвест“ ООД. Оспорва като необосновани изводите на въззивния съд за настъпила процесуална преклузия, обусловили необсъждане от съда на събрани по делото и относими към правилното решаване на спора доказателства. Сочи, че 1 е необоснован и формираният от въззивния съд краен извод за основателност на предявения иск, като се позовава на събрани доказателства за погасяване на задължение за цена по предварителния договор в много по -голям размер от вписания в нотариалния акт, както и на събраното допълнително заключение по СТЕ. По тези доводи моли обжалваното въззивно решение да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което искът да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира присъждане на разноски за всички инстанции.

В изложението за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК моли да бъде допуснато касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси, които сочи като значими за предмета на делото:

1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите към решението си всички допустими и относими към спорния предмет твърдения и възражения на страните и да вземе отношение по всички доводи, изложени от страните?

2. Допустимо ли е въззивният съд да извършва селективна преценка на представените по делото доказателства, или следва да извърши преценка на доказателствата в съвкупност, а когато не кредитира някои от тях или ги пресъздаде погрешно, или ги приеме за недостоверни, следва ли да изложи мотиви за това?

С депозиран в срок писмен отговор синдикът на „Контракт инвест“ ООД – в несъстоятелност, оспорва касационната жалба като неоснователна.

Поддържа, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Излага доводи за правилност на обжалвания съдебен акт.

Ответниците по касация и ищци по делото, “А и Л търговско представителство” ЕООД и “Хирон 2004” ЕООД, в предоставения им срок не депозират писмен отговор и не вземат становище по касационната жалба.

Ответникът по иска, „Контракт инвест“ ООД – в несъстоятелност, не взема становище по касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

Въззивният съд с обжалваното решение е приел, че не е спорно, че ищците “А и Л търговско представителство” ЕООД и “Хирон 2004” ООД са кредитори с приети вземания в производството по несъстоятелност на “Контракт инвест” ООД – в несъстоятелност, и в това си качество са легитимирани да водят исковете по чл. 649 ТЗ, в т.ч. по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ, както и че производство по несъстоятелност на дружеството ответник е открито с решение № 509 от 27.02.2020 г. по т. д. № 27/2019 г. на Окръжен съд – Бургас с началната дата на неплатежоспособността 31.12.2014 г., като процесният иск е предявен на 19.02.2021 г. - в срока по чл. 649, ал. 1 ТЗ.

2

Изложил е, че от приетия по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 172, том I, рег. № 1253, д. № 160 от 13.02.2019 г. на нотариус Стоян Ангелов – Несебър се установява, че “Контракт инвест” ООД е продало на Д. С. Г. свои собствени недвижими имоти - апартамент с идентификатор ***, находящ се в гр. Свети Влас, Община Несебър, комплекс Панорама бей 2, с обща площ 40,90 кв.м., и апартамент с идентификатор ***, находящ се в гр. Свети Влас, Община Несебър, комплекс Панорама бей 2, с обща площ 40,90 кв.м., за обща цена в размер на 12 204 евро (с равностойност 23 869 лв.). Отчел е съдържащото се в нотариалния акт волеизявление на страните, че продажната цена “е изплатена напълно по банков път от купувача преди нотариалното изповядване на сделката”, както и вписаното удостоверяване, че участниците в нотариалното производство са информирани за вписаните върху имота договорна ипотека от 26.08.2011 г., възбрана от 21.12.2013 г. и подновена договорна ипотека от 15.11.2016 г., и че към датата на сделката данъчната оценка на всеки от двата имота е била 17 448 лв. или общо за двата имота - 34 896 лв.

Позовал се е на събраната по делото съдебно-техническа експертиза от в. л. Раканова с основно и допълнително заключение, неоспорени от страните и е посочил, че същите се възприемат от съда, като дадени от компетентен и безпристрастен специалист. Изтъкнал е, че в основното заключение вещото лице сочи средна пазарна стойност на двата имота към датата на сделката съответно 36 000 лв. и 34 400 лв. или общо 70 400 лв., като с оглед вписаната ипотека стойността се намалява с 10-15 % до ликвидационна стойност. Приел е, че намалена с 15 % общата стойност на двата имота възлиза на 59 840 лв., а намалена допълнително със стойността на изпълнените от купувача довършителни работи, оценени с допълнителното заключение на в.л. Раканова на общо 8 072 лв., пазарната стойност на двата имота към датата на сделката и в състоянието им към онзи момент възлиза на 51 768 лв.

Подчертал е, че при тези факти с правно значение сезиралият го иск е основателен. Обосновал е извода си с доводи, че за да бъде прогласена за недействителна процесната сделка по отношение на кредиторите на несъстоятелността в хипотезата на чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ, е необходимо даденото от длъжника по възмездната сделка да надхвърля значително по стойност полученото, или да има значително несъответствие между платената цена и действителната стойност на продадените имоти. Счел е, че преценката за това дали несъответствието е “значително” следва да се прави към момента на сделката и във всеки конкретен случай, без да съществува единен критерий за това. Посочил е, че длъжникът-продавач е прехвърлил собствеността върху недвижими имоти, които са били обременени с ипотека, с пазарна стойност 51 768 лв. в най-благоприятния за ответниците вариант - при отчитане както на вписаната ипотека, така и на недовършеното състояние на апартаментите, срещу което купувачът се е задължил да плати продажна цена в общ размер на 12 204 евро или 23 869 лв. Изтъкнал е, че уговорената цена е 68 % от данъчната оценка (34 896 лв.) и едва 46 % от действителната пазарна стойност на имотите и то в най-благоприятния за ответниците вариант. Подчертал е, че тези разлики са значителни и не могат да бъдат обяснени със свободата на 3 договаряне, а налагат извода, че е налице възмездна сделка, по която даденото значително надхвърля полученото по смисъла на чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ.

В отговор на поддържаната с въззивната жалба теза на ответника Г., че задължението за плащане на продажната цена по предварителния договор между продавача “Контракт инвест” ООД и купувача “Глоса” ЕООД е погасено чрез извършено прихващане на насрещни парични задължения на страните по него, е подчертал, че възражение и фактически твърдения в този смисъл не са заявени от страната своевременно - с отговора на исковата молба.

Допълнил е, че с депозирания писмен отговор Д. Г. е оспорила иска, заявила е, че реално владението върху процесните имоти и е било предадено още преди 2009 г. в състояние “почти като груб строеж”, както и че голяма част от довършителните СМР били извършени от купувача, и е оспорила даденото по сделката от дружеството значително да надхвърля по стойност полученото.

Изтъкнал е, че възражение в този смисъл не е поддържано и с подадения писмен отговор от другия ответник „Контракт инвест“ ООД – в несъстоятелност, който е въвел твърдения, че атакуваната сделка се предхожда от предварителен договор за продажба на същите имоти, сключен между “Контракт инвест” ООД– в несъстоятелност, и “Глоса” ЕООД, с уговорена продажна цена в размер на 39 052,80 евро, която била платена изцяло от купувача “Глоса” ЕООД към момента на сключването на предварителния договор, а с последващ анекс като купувач по предварителния договор встъпил ответникът Д. Г., или че при отчитане платената за заличаването на ипотеката върху имотите в полза на “ОББ” АД сума в размер на 12 204 евро общата цена възлизала на 51 256,80 евро. Подчертал е, че тезата за погасяване на цената чрез извършено прихващане на вземане на „Глоса“ ЕООД към „Контракт инвест“ ООД – в несъстоятелност, е формулирана за първи път в писмената защита на пълномощника на ответника Г., поради което всички доказателства, свързани с търговските отношения между “Контракт инвест” ООД– в несъстоятелност, и “Глоса” ЕООД, насрещните им задължения, уговорки за прихващане или за даване вместо изпълнение, са извън предмета на делото и не следва да се обсъждат.

Счел е възражението на ответника “Контракт инвест” ООД – в несъстоятелност, че атакуваната сделка се явява следствие на сключен предварителен договор за продажба на същите имоти с друг купувач - “Глоса” ЕООД, при различна уговорена цена, за неоснователно. Приел е заявеното от синдика на “Контракт инвест” ООД – в несъстоятелност, оспорване на 4 предварителния договор и на протокола за встъпване на Д. Г. като купувач за успешно. Обосновал е извода си с доводи, че в нотариалния акт от 2019 г. липсва позоваване на предхождащ сделката предварителен договор, на различни уговорки относно цената като съществено съдържание на договора и на правоприемство на страната на купувача. Изтъкнал е, че уговорките в представените предварителен договор и нотариален акт относно цената на продаваните апартаменти са различни. Позовал се е на съдържанието на чл. 4 от предварителния договор, в който изрично е констатирано от страните “Контракт инвест” ООД и “Глоса” ЕООД, че “заплащането на договорената цена от купувача на продавача е извършено при подписването на настоящия договор”, като е подчертал, че изпълнената по делото ССЕ е установила, че по банковата сметка на продавача не е постъпил превод на сумата от купувача, а и по делото не са представени доказателства за плащане на тази сума по друг начин, нито има данни за осчетоводяване на такова плащане при някоя от страните. Допълнил е, че липсват каквито и да е несъмнени и обективни данни за съществуването на предварителния договор и за изпълнение по него преди момента на представянето му по делото, вкл. липсват данни за такава сделка и за плащания по нея в годишните финансови отчети на дружеството-купувач.