Решение № 381 от 07.11.2025, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 381 гр. П., 07.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Андрей Ив. Николов при участието на секретаря Величка Андреева като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело № 20241230101468 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са субективно (активно) съединени искове по чл. 432, ал. 1 КЗ.

Ищците – Д. А. А., с адрес в с. Г., общ. П., ул. „И. р.“ № 24, ЕГН **********и Г. А. А., със същия адрес, ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на нейната майка К. А. Б., твърдят, че са дъщери и единствени наследници по закон на А.

И. А., ЕГН ********** – бивш жител на с. Г., общ. П., починал на 20.05.2023 г. Сочат, че на 05.07.2022 г., около 11:20 ч., на път BLG-1166, км. 20, при изхода на с. Г., общ. П. към ГКПП – З., е настъпило пътно-транспортно произшествие (ПТП). Поясняват, че товарен автомобил „Мерцедес 208 Д Спринтер“, с рег. № ***, управляван от И. К. С., е блъснал А. А., който в този момент е работил като работник по поддръжката на пътя.

Изтъкват, че произшествието е било виновно причинено от водача на превозното средство. Заявяват, че в резултат на транспортната злополука баща им е получил телесни наранявания, причинили му болки и страдания, във връзка с което е отправил (на 15.08.2022 г.) извънсъдебна претенция за сумата от 50 000 лв. към ответното дружество, като застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ (ЗЗГО) на виновния водач. Уточняват, че ответникът е изплатил на баща им само сумата от 10 000 лв., но впоследствие той е починал по причина, която не е свързана с пътния инцидент. Смятат, че всяка от тях има правото да получи съответната част от действителното застрахователно обезщетение, полагащо се на техния баща, поради което в тази връзка претендират заплащането на по 15 000 лв. Считат, че върху 1 обезщетението трябва да бъде заплатена и законна лихва за забава от деня, в който застрахователят е бил сезиран за доброволно уреждане на спора до окончателното погасяване. Предлагат в полза на адвоката, който им е оказал безплатна помощ по делото, да бъде определено съответно възнаграждение.

Ответникът – „З. а. д. „Д. Б.: Ж. З.““ АД, със седалище и адрес на управление в гр. С., бул. „Г. М. Д.“ № 1, ЕИК ***, намира предявените искове за неоснователни, настоява за тяхното отхвърляне и за присъждане на съдебно-деловодни разходи. В подкрепа на процесуалната си позиция развИ. доводи, че: липсва виновно и противоправно поведение на лицето, управлявало превозното средство, застраховано при него, което да е довело до реализирането на твърдените вреди; в условията на евентуалност, има съпричиняване от страна на наследодателя на ищците, който е пресичал пътното платно на нерегламентирано място и не е носил сигнална жилетка; размерът на търсеното обезщетение е завишен и не кореспондира с вида и характера на сочените вредни последици.

Съдът приема следното:

1. По съществото на спора (изводи от фактическа и от правна страна):

Наследникът на лице, което е претърпяло неимуществени вреди от застрахователно събитие, но впоследствие е починало по причина, която няма връзка със застрахователното събитие, е легитимиран да претендира заплащане на дължимото обезщетение, ако увреденият приживе е отправил писмена претенция към застрахователя по чл. 380 КЗ (вж. Решение № 60170/13.05.2022 г. по т. д. № 1435/20 г., II т. о. на ВКС и Определение № 230/30.05.2022 г. по ч. т. д. № 711/22 г., II т. о. на ВКС).

Настоящият казус е точно такъв. Според приложените към исковата молба препис-извлечение от акт за смърт от 08.06.2023 г. на ОА – гр. П. и удостоверение за наследници от 30.05.2023 г. на Кметството в с. Г., общ. П., двете ищци са дъщери и единствени наследници по закон на А. И. А., който е починал на 20.05.2023 г. Съгласно представеното писмено искане, наследодателят на ищците още на 15.08.2022 г. е поискал от ответника извънсъдебно обезщетение за неимуществени вреди от процесния пътен инцидент, в размер на 50 000 лв., който е по-малък от този по ищцовите претенции.

В този контекст уважаването на предявените искове е детерминирано от кумулативното наличие на законовите условия, произтичащи от чл. 432, ал. 1 КЗ, а именно: 1/ валиден застрахователен договор по ЗЗГО, сключен между ответника (застраховател) и трето лице (застрахован); 2/ настъпването на застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска; 3/ събитието да е реализирано вследствие на виновно и противоправно поведение на застрахования (делинквент); 4/ претърпяването на конкретни вреди (имуществени и/или неимуществени) от 2 наследодателя на ищците (увредено лице) и 5/ пряка и непосредствена причинна връзка между събитието и вредите.

Правилата, уреждащи разпределението на доказателствената тежест в исковия граждански процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), възлагат на ищците да установят наличието на предпоставките, формиращи фактическия състав на исковите им претенции, с изключение на вината на делинквента, която се презюмира оборимо (чл. 154, ал. 2, изр.

1 ГПК във вр. с чл. 45, ал. 2 ЗЗД). В тежест на ответника е да опровергае тази презумпция, както и да докаже възражението си за съпричиняване.

С доклада по делото са били отделени за безспорни и за ненуждаещи се от доказване (чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК) обстоятелствата, че:

- За товарния автомобил „Мерцедес 208 Д Спринтер“, с рег. № ***, при ответника е имало сключена валидна ЗЗГО към датата на пътното произшествие, дало повод за делото.

- Преди започването на сегашното съдебно производство ответното дружество е изплатило на бащата на ищците сумата от 10 000 лв., като обезщетение за неимуществени вреди, произтекли от същото произшествие.

От съвкупната преценка на приетите като писмени доказателства констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 05.07.2022 г. на РУ на МВР – гр. П., присъда от 11.04.2024 г. по н. о. х. д. № 100/24 г. на РС – гр. П. (влязла в сила на 27.04.2024 г.) и справка от 29.01.2025 г. на ОА – гр. П., както и от показанията на свидетелката И. С.

(водач на товарния автомобил „Мерцедес“, участвал в транспортната злополука), се констатира, че:

- Транспортното произшествие, от което произтичат ищцовите претенции, действително е било реализирано на горепосочените дата и място между бащата на ищците и товарния автомобил „Мерцедес 208 Д Спринтер“, с рег. № ***, управляван от свидетелката И. С..

- Времето е било слънчево, а пътната настилка е била с асфалтово покритие, което е било сухо.

- Свидетелката С. се е придвижвала с управлявания от нея товарен автомобил от с. Г., общ. П. към ГКПП – З., но при излизане от завой загубила контрол върху управляваното превозно средство, при което то напуснало пътната лента и навлязло в крайпътния банкет.

- По същото време на банкета се намирали бащата на двете ищци и друго лице, които работили като работници по поддръжка на пътя, и те били ударени от превозното средство, управлявано от С..

- На мястото на настъпване на ПТП и непосредствено преди местопроизшествието, не е имало обозначения, че се извършват работи по поддръжката на пътя, а двамата пострадали не са носили сигнални жилетки.

- За пътния инцидент И. С. е била призната за виновна (с горепосочената 3 присъда) в извършването на престъпление по чл. 343, ал. 3 предл. 2, б „а“, предл. 2 във вр. с ал. 1, б. „б“, предл. 2 НК (изм. ДВ, бр. 67/23 г.) във вр. с чл. 342, ал. 1 НК.

- Път BLG-1166 е публична общинска собственост, а по силата на споразумение от 25.03.2021 г., подписано между Община П. и Агенция „Пътна инфраструктура“ за срок от 5 години, възложител на дейностите по ремонта и поддръжката му е Агенция „Пътна инфраструктура“.

От гласните доказателствени средства, създадени с участието на свидетелката Цвета А. (майка на А. А.), от епикриза на МБАЛ „Югозападна болница“ ООД, издадена на 13.07.2022 г., както и от заключението на назначената съдебно-медицинска експертиза, става ясно, че:

- В резултат на пътната злополука бащата ищците е получил травматично увреждане, изразяващо се в счупване на дясната голямопищялна кост, в горната й част.

- Още от мястото на произшествието А. А. веднага е бил транспортиран от екип на ФСМП – гр. П. към МБАЛ „Югозападна болница“ ООД, база гр. Сандански, където е бил приет в отделението по „Ортопедия и травматология“. Хоспитализацията му е продължила 7 дни, а проведеното лечение е включвало медикаментозна терапия (с болкоуспокояващи, противовъзпалителни и антибиотични препарати) и оперативна интервенция (репозиция и метална остеосинтеза на счупените костни фрагменти).

- Телесното увреждане, получено от А., отговаря на времето и на механизма на транспортното произшествие, за което се води делото, и е в причинноследствена връзка с него.

- В първите няколко дни след нараняването бащата на ищците е изпитвал интензивни болки и страдания, които в последващите около десетина дни постепенно са започнали да отшумяват.

- Възстановителният период за травми от описани вид е около 4-5 месеца, като се налага и провеждането на рехабилитация, чиято продължителност е от порядъка на 1-2 месеца. През първия месец от възстановяването възниква и необходимост от ползването на чужда помощ, а в останалата част от периода – от употребата на помощни средства за придвижване.

- Настъпилият инцидент е дал негативно отражение и в емоционален план за А. А.. Той е изпитвал сериозни затруднения в битовото обслужване, което е породило у него притеснения, че трябва да ползва помощта на близките си, която често я е отказвал, пак поради притеснения. Тъй като не е могъл да работи през един немалък времеви интервал, А. е чувствал и значителни притеснения как ще се справи семейството му с посрещането на разходите, включително за децата му, по-голямото от които тогава е било непълнолетно, а по-малкото – малолетно.

Коментираните по-горе доказателствени източници (свидетелски показания, писмени доказателства и експертно заключение) подлежат на цялостно кредитиране в 4 така обсъдените им части, тъй като не съдържат никакви значителни противоречия по релевантните факти и не се опровергават помежду си, а взаимно се допълват.

На фона на казаното дотук може да се заключи, че предявените искове са доказани от гледна точка на основанието им, защото се установи, че:

- Наследодателят на ищците е увредено лице (чл. 478, ал. 2 КЗ), претърпяло конкретни неимуществени вредни последици (физически и душевни болки и страдания).

- Вредите са пряк и непосредствен резултат от ПТП, имащо характера на застрахователно събитие по ЗЗГО (§ 1, т. 4 от ДР във вр. с чл. 477, ал. 1 КЗ).

- Застрахователното събитие е било предизвикано противоправно и виновно от субект, имащ качеството на застрахован (§ 1, т. 4 от ДР във вр. с чл. 477, ал.

2 КЗ) при ответника (като застраховател). Присъдата на наказателния съд има задължителна сила по въпросите за извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца (чл. 300 ГПК).

Определянето на размера на адекватната парична репарация при неимуществени вреди се извършва в съответствие с принципа, залегнал в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД – по справедливост. Справедливостта по смисъла на цитирания нормативен регламент не е абстрактно понятие, а е свързана с оценката на редица конкретни факти, които са обективно съществуващи при всеки отделен случай (вж. т. 11 от диспозитИ. и раздел II от мотивите на Постановление № 4/68 г., Пленум на ВС). ТакИ. релевантни обстоятелства са: видът и тежестта на причинените телесни и психични увреждания; продължителността и интензитетът на претърпените физически и душевни болки; други страдания и неудобства; стигнало ли се е до разстройство на здравето (заболяване), а ако да – каква е медицинската прогноза за неговото развитие; начинът, при който е настъпило увреждането; възрастта на увредения; неговото обществено и социално положение (вж. Решение № 142/05.06.2013 г. по гр. д. № 419/12 г., ІV г. о. на ВКС, Решение № 32/19.02.2015 г. по гр. д. № 2269/14 г., ІV г. о. на ВКС и Решение № 223/27.12.2016 г. по гр. д. № 1839/16 г., III г. о. на ВКС).

В контекста на изложеното в предходния абзац, паричната репарация, която се явява адекватна за понесените от наследодателя на ищците неимуществени вредни последици, трябва да бъде фиксирана на сумата от 40 000 лв., по повод на което са взети предвид: активната възраст, в която се е намирало пострадалото лице към деня на инцидента (47 години); начинът на получаване на уврежданията (внезапно настъпил пътен инцидент); конкретните медико-биологични особености на засягането на телесния интегритет, които са с висок интензитет; провеждането на болнично лечение, включващо и оперативна интервенция; сравнително дългият възстановителен период, съпроводен със сериозни затруднения в придвижването и ежедневните дейности; нуждата от рехабилитационни процедури; понасянето и на душевни терзания.