Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Присъда № 17 от 01.07.2025, Окръжен съд - Сливен

Съд
Окръжен съд - Сливен
Дело
Наказателно дело от общ характер 151/2025
Вид
Присъда № 17
Подписан
01.07.2025
В сила
17.07.2025
Състав
Пламен Димитров Стефанов

Цитирани разпоредби

  • чл. 194, ал. 3 · Наказателен кодекс
  • чл. 23, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 243 · Наказателен кодекс
  • чл. 249 · Наказателен кодекс
  • чл. 249, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 26, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 36 · Наказателен кодекс
  • чл. 54 · Наказателен кодекс
  • чл. 55, ал. 1, т. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 66, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 93, т. 24 · Наказателен кодекс
  • чл. 93, т.9 · Наказателен кодекс
  • чл. 9, ал. 2 · Наказателен кодекс
  • чл. 189, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 304 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 371, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 436 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 2, т. 19 · Регламент (ЕС) 2015/751 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2015 година относно обменните такси за платежни операции, свързани с карти (Текст от значение за ЕИП)

Мотиви към Присъда рег.№ 17 от 01.07.2025г. по НОХД № 151/2025 г. по описа на Окръжен съд-Сливен.

Съдебното производство е образувано по обвинителен акт на Окръжна прокуратура – Сливен против Р. Н. Б. от гр. Сливен, с ЕГН **********съгласно който на подсъдимия се повдигат обвинения за престъпления, както следва:

За престъпление по чл. 194, ал. 3, вр. с ал. 1 от НК - за това, че на неустановена дата през месец септември 2023 г., от дом находящ се в гр. ***, отнел чужда движима вещ — 1 бр. мобилен телефон марка „Моторола“, модел „ХТ 2097-6“, на стойност 167,30 лв., собственост на Б. Р. К. от гр. Сливен, от владението на същата, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да го присвои, като деянието представлява маловажен случай;

За престъпление по чл. 249, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК - за това, че в периода от 12.11.2023 г. до 14.12.2023 г., в гр. Сливен, при условията на продължавано престъпление, използвал платежен инстР.т, без съгласието на титуляря Р.Р. Х., като презаредил седем ваучера от по 10 лв. на предплатени номера: на № +*** - 5 ваучера на стойност 50 лв. и на № +*** -2 ваучера на стойност 20 лв. и деянието не съставлява по-тежко престъпление.

В проведеното разпоредително заседание подсъдимият Р. Н. Б. заявява, че е получил в срок препис от обвинителния акт и че разбира смисъла и характера на обвиненията.

В съдебно заседание, като съобрази искането на подсъдимия Р. Н. Б. и служебния му защитник адвокат С. П. от АК – Сливен, съдът пристъпи към разглеждане на делото по реда на диференцираната процедура по глава 27 от НПК – Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция, в частност по чл. 371, т. 1 от НПК– съкратено съдебно следствие.

Признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти.

Съдът разясни на подсъдимия Р. Н. Б. разпоредбата на чл. 372, ал. 1 от НПК, а именно че след като е дал съгласие да не се провежда разпит на всички свидетели и вещите лица при постановяване на присъдата непосредствено ще се ползва съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения от досъдебното производство.

В хода на съдебните прения прокурорът заявява, че поддържа обвиненията и ги намира за доказани по несъмнен начин. Предлага за престъплението, квалифицирано по чл. 194, ал. 3, вр. с ал. 1 от НК, на подсъдимия да се наложи наказание минималното наказание, както и за престъплението по чл. 249, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК минималното предвидено в закона наказание, с оглед ниската стойност и чистото съдебно минало на подсъдимия. Моли да се извърши групиране на наказанията, съгласно чл. 23, ал. 1 от НК, като се наложи общо наказание 3 години лишаване от свобода, на което по реда на чл. 66, ал. 1 от НК да се отложи изпълнението с изпитателен срок от три години.

1

Подсъдимият Р. Н. Б. и адвокат С. П. пледира за оправдаване на подсъдимия по обвинението на деянието по чл. 249, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК. По отношение на деянието по чл. 194, ал. 3, вр. с ал. 1 от НК излага съображения за приложение на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК и налагане на наказание „глоба“. Подсъдимият Б. изразява съгласие с позицията на своя защитник, а в последната си дума заявява, че приема това което му определи съда.

Съдът, въз основа на събраните и приложените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено, от фактическа и правна страна, следното:

Р. Н. Б. е роден на 12.08.1999 г. в гр. Сливен, с постоянен адрес гр. ***.

Той е българин, български гражданин. С начално образование, неженен, но живее на съпружески начала и отглежда две деца. Работил е като сервитьор и общ работник, не е осъждан, ЕГН **********.

Пострадалата Б. К. и обв. Б. били братовчеди. От няколко години постр.

К. била вдовица и сама отглеждала малолетния си син - на 9 години. Живеела с него в дом на ул. ***. На 24.01.2022г. постр. К. закупила мобилен телефон Моторола“, модел „ХТ 2097-6“ за сумата от 235 лв. от магазин в кв.

"Надежда", гр. Сливен. За телефона закупила и предплатена сим карта с номер ***, след което предоставила телефона за ползване на малолетния си син по случай рождения му ден на 23.02.2022г.

В един от дните на м. септември 2023г. подс. Б. се обадил на постр. К. и я помолил да отиде у тях с жената, с която живее на съпружески начала, за да се нахранят, тъй като в техния дом нямали какво да ядат. Постр. К. се съгласила и подс. Б. и съжителката му вечеряли у тях. В това време телефонът „Моторола“, модел „ХТ 2097-6“, ползван от сина на постр. К. бил оставен на маса в жилището им, покрай която се минава като се излиза от къщата. След като подс. Б. и съжителката му се навечеряли, се приготвили да си тръгват, като излизайки от къщата, подс. Б. забелязал мобилния телефон, оставен на масата. Решил да го открадне, като веднага пристъпил към намерението си и минавайки покрай масата, взел незабелязано телефона (със сим картата) и го сложил в джоба си. След това със съжителката си се прибрали в техния дом.

Оттогава подс. Б. започнал да ползва откраднатия телефон. Постр. К. установила липсата на телефона и се усъмнила, че е откраднат от подсд. Б., но последният отричал пред нея да е извършил такова деяние. Въпреки всичко постр. К. не му вярвала, но не подала жалба в полицията, тъй като били роднини с подс. Б. и не искала да се занимава със съдебни дела.

Свидетелката Х. бил клиент на мобилния оператор „Йеттел България“ от повече от 10 години и оттогава имала сключени договори за ползване на пет броя сим карти. Една от тези сим карти била с телефонен номер *** и нея постр. Х. била предоставила за ползване на сина си свид. А. А.. Постр. Х. работила като салонен управител в сватбен салон „Гранд принцес“ в гр.

Сливен. При нея често идвал сина й свид. А. А., като понякога й помагал в работата.

2

Периодично в сватбения салон идвал и подс. Б., където вършил обща работа, възложена му от собственика. На 11.11.2023г. подсд. Б. бил в сватбения салон, като вършил възложена му работа. Същият намислил схема, с която по незаконен начин да зарежда предплатената сим карта на ползвания от него телефон с номер ***, който бил откраднал от постр. К.. В изпълнение на намислената схема, подс. Б. инсталирал на ползвания от него телефон официалното приложение на мобилния оператор „Йеттел“, чрез което можели да се нареждат финансови операции, чрез ползване на мобилен номер като платежен инстР.т. Същият ден подс. Б. срещнал в сватбения салон сина на постр. Х. - свид. А. А. и решил, че лесно може да го заблуди и да използва мобилния му номер за регистрация в приложението „Йеттел“. Поискал от свид. А. мобилния му телефон под предлог, че иска да се обади на някого.

Свидетелят А. му се доверил и му дал телефона си, като подс. Б. останал насаме. Той прозвънил на собствения си номер, като по този начин установил телефонния номер на ползвания от А. телефон - ***. След това въвел този номер в приложението „Йеттел“ в неговия телефон и завършил регистрацията.

Съгласно условията към въведения мобилен номер се изпращал верификационен код за потвърждение, който код бил получен на телефона на свид. А.. Тъй като този телефон все още бил у подс. Б., последният видял получения верификационен код чрез C M C и го въвел в своя телефон в приложението. Така окончателно завършил регистрацията си в приложението на „Йеттел“, като същата била извършена с чужд телефонен номер - *** с титуляр постр. Х. и ползван от сина й А. А.. По този начин подс. Б. чрез приложението „Йеттел“ можел от своя телефон, да задължава сметката на телефонен номер *** с титуляр постр. Х. със стойността на проведението от него разговори.

Малко след полунощ на 12.11.2023г. в 00,59 часа, докато се намирал в гр. Сливен, подс. Б., ползвайки приложението на „Йеттел“ на намиращия се у него телефон, наредил зареждане на ваучер за сумата от 10 лева на предплатена сим карта с номер *** с титуляр постр. К.. По този начин подс. Б. заредил сума за разговори на сим картата, която откраднал от постр.К. и ползвал той. Така задължил с 10 лева сметката на телефонен номер *** с титуляр постр. Х., без знанието и съгласието на последната.

След полунощ на 13.11.2023г., в 02,05 часа, докато се намирал в гр.

Сливен, подс. Б., ползвайки приложението на „Йеттел“ на намиращия се у него телефон, отново наредил зареждане на ваучер за сумата от 10 лева на предплатена сим карта с номер *** с титуляр постр. К.. По този начин (с регистриран платежен инстР.т телефонен номер *** с титуляр постр. Х.) подс.

Б. заредил сума за разговори на сим картата, която откраднал от постр. К. и ползвал той. Така задължил с 10 лева сметката на телефонен номер *** с титуляр постр.Х., без знанието и съгласието на последната.

На 16.11.2023г., в 23,35 часа, докато се намирал в гр. Сливен, подс. Б., ползвайки приложението на „Йеттел“ на намиращия се у него телефон, отново наредил зареждане на ваучер за сумата от 10 лева на предплатена сим карта с 3 номер *** с титуляр постр. К.. По този начин обв.Б. заредил сума за разговори на сим картата, която откраднал от постр. К. и ползвал той. Така задължил с 10 лева сметката на телефонен номер *** с титуляр постр.Х., без знанието и съгласието на последната.

На 19.11.2023г., в 12,41 часа, докато се намирал в гр. Сливен, подс. Б., ползвайки приложението на „Йеттел“ на намиращия се у него телефон, откраднат от постр.К., отново наредил зареждане на ваучер за сумата от 10 лева на предплатена сим карта с номер *** с титуляр постр. К.. По този начин обв. Б. заредил сума за разговори на сим картата, която откраднал от постр. К. и ползвал той. Така задължил с 10 лева сметката на телефонен номер *** с титуляр постр. Х., без знанието и съгласието на последната.

На 20.11.2023г„ в 04,51 часа, докато се намирал в гр. Сливен, подс. Б., ползвайки приложението на „Йеттел“ на намиращия се у него телефон, отново наредил зареждане на ваучер за сумата от 10 лева на предплатена сим карта с номер *** с титуляр свид. Д. - негов приятел. По този начин подс. Б. заредил сума за разговори на сим картата, ползвана от свид. Д.. Така задължил с 10 лева сметката на телефонен номер *** с титуляр постр. Х., без знанието и съгласието на последната.

На 27.11.2023г., в 17,13 часа, докато се намирал в гр. Сливен, подс. Б., ползвайки приложението на „Йеттел“ на намиращия се у него телефон, отново наредил зареждане на ваучер за сумата от 10 лева на предплатена сим карта с номер *** с титуляр постр. К.. По този начин подс. Б. заредил сума за разговори на сим картата, която откраднал от постр. К. и ползвал той. Така задължил с 10 лева сметката на телефонен номер *** с титуляр постр. Х., без знанието и съгласието на последната.

На 14.12.2023г., в 04,21 часа , докато се намирал в гр. Сливен, подс. Б., ползвайки приложението на „Йеттел“ на намиращия се у него телефон, откраднат от постр. К., отново наредил зареждане на ваучер за сумата от 10 лева на предплатена сим карта с номер *** с титуляр св. Д. - негов приятел. По този начин подс. Б. заредил сума за разговори на сим картата, ползвана от свид. Д.. Така задължил с 10 лева сметката на телефонен номер *** с титуляр постр. Х., без знанието и съгласието на последната.

Около 20.12.2023г. постр. Х. установила, че сметката й към мобилния оператор е завишена, поради което извършила съответна проверка. Тогава установила, че от телефонния й номер, ползван от сина и са зареждани ваучери към непознати номера, без нейно знание и съгласие, поради което депозирала жалба в ОД МВР Сливен, станала повод за провеждане на настоящото наказателно производство.

От заключението на изготвената по делото оценителна експертиза е видно, че стойността на мобилен телефон Моторола“, модел „ХТ 2097-6“ към момента на деянието възлиза на 167, 30 лв.

В хода на разследването е изготвена и техническа експертиза, при която информацията, съдържаща се в предоставения от „Йеттел България“ ЕАД оптичен носител е свалена на хартиен носител. Експертизата е установила и 4 точното време на извършените седем презареждания на предплатени сим карти.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от обяснението на подсъдимия Р. Н. Б. дадени в досъдебното производство в присъствието на защитника си /л.105 от ДП/, от показанията на свидетелите Б. Р. К./л. 107 от ДП/, Р.Р. Х./л.112 от ДП/, К.И.