Решение № 43 от 23.03.2024, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 43 гр. Кърджали, 23.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Здравка Запрянова при участието на секретаря Ралица Димитрова като разгледа докладваното от Здравка Запрянова Административно наказателно дело № 20235140201017 по описа за 2023 година Обжалвано е Наказателно постановление № **********/ 24.10.2023г. издадено от Началник сектор „П. п.“- К. към ОДМВР- Кърджали, с което на Ю. С. М. от с.Е. на основание са наложени наказания, както следва: по т.1- по чл.175А ал.1 пр.3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 3000лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца; по т.2- по чл.183 ал.1 т.1 пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10лв., за извършени на 15.10.2023г. в гр.К. административни нарушения. Жалбоподателят го счита за незаконосъобразно, неправилно и необосновано, както и постановено в противоречие с материалноправните и процесуални норми. Излага следните съображения: не е извършвал никакви демонстративни маневри и умишлено завъртане на гуми; нарушени са императивните норми визирани в чл.57 ал.1 т.5 и 6 от ЗАНН; налице е съществено противоречие между описанието на нарушението в наказателното постановление и посочените за нарушени разпоредби; не може да разбере как служителите на сектор „П. п.“ са стигнали до извода, че е извършил нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП при положение, че няма легално определение на понятието описано в него; допуснати са съществени нарушения на материалния закон и на 1 процесуалните правила съставляващи основание за отмяна на наказателното постановление. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, но се представлява от адвокат, който поддържа жалбата. В ход по същество моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като им се присъдят направените разноски по делото. Настоява, че неоснователно е ангажирана отговорността на жалбоподателя по чл.104б, т.2 от ЗДвП, поради недоказването му както от обективна, така и субективна страна.

Административно наказващият орган редовно призован не се явява и не се представлява. Постъпила е молба от процесуалния му представител, с която моли съда да потвърди наказателното постановление като претендира юрисконсулстко възнаграждение, а при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в производството. По делото е постъпила и подробна писмена защита от юрисконсулт.

Районна прокуратура- Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

По отношение на т.2 от наказателното постановление съдебното производство е прекратено и определението е влязло в сила, поради което същото не е предмет на разглеждане.

Съдът след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства намира за установено следното от фактическа страна: На 15.10.2023г. свидетелите В. Л. и Т. Т., които работели в сектор „П. п.“- К., били на работа, когато около 20.00ч. при обход видели неправилно паркирани автомобили в гр.К. на ул.„Б.“ срещу хотел „Б.“. Поради това спрели пред тях патрулния автомобил и свидетелят Т. Т. започнал да пише уведомления за констатираното нарушение при паркиране. През това време свидетелят В. Л. бил в патрулния автомобил, когато чул свирене на гуми от коли, при което се обърнал и видял, че на бул.„Б.“ през кръстовището с ул.„Б.“ преминавал лек автомобил с марка „О.“ и рег.№ ********, който превъртал гумите си. Това се случило докато една кола изчакала преминаващите през пешеходната пътека пешеходци, но той преминал през другата лента за движение. Чувайки шума от превъртане на гуми и свидетелят Т. Т. се обърнал към кръстовището и 2 видял автомобила със с. р.. Поради това той тръгнал веднага към патрулния автомобил, качил се при колегата си Л., като през това време покрай тях преминал посочения автомобил, който спрял на забранителен сигнал на светофарната уредба на ул.Б. на кръстовището с ул.Р.. Докато лек автомобил марка „О.“ с рег.№ ******** изчаквал в дясната лента, свидетелят Т. Т. се качил на мястото на водача в патрулния автомобил и заедно с колегата си В.

Л. го последвали, при което спрели точно зад него на посоченото кръстовище.

Когато светнала зелената светлина на светофара намиращият се пред тях лек автомобил със с. р. потеглил, за да извършва завой надясно, при което моторното превозно средство започнало да превърта гумите и да движи задницата си наляво и надясно няколко пъти. След това на първата отбивка на ул.Р. полицейските служители спрели водача на описания автомобил със светлинен и звуков сигнал, при което той спрял. При извършената проверка свидетелите В. Л. и Т. Т. установили, че водач на лек автомобил марка „О.“ с рег.№ ******** е жалбоподателят Ю. С. М.. Поискали му свидетелство за управление, свидетелство за регистрация и застраховка и преглед, при което той не им представил свидетелство си за управление на МПС, тъй като сподели, че го забравил. В проверявания автомобил пътували още двама мъже, единият от които бил собственикът на спряното МПС. Полицейските служители Л. и Т. обяснили на водача, че ще му бъде съставен акт за установяване на административно нарушение, тъй като не използвал пътищата за обществен превоз на пътници по предназначение, а правел дрифт. Водачът Ю. М. споделил, че бил ядосан и заради това извършил приплъзване на гумите на колата. Поради установеното на място същият ден свидетелят В. Л. съставил акт за установяване на административно нарушение срещу жалбоподателя по чл.104б, т.2 от ЗДвП, който бил подписан от нарушителя без възражения. На тази основа на 24.10.2023г. било издадено и обжалваното наказателно постановление.

Настоящата съдебна инстанция установи тези факти на база гласните доказателства дадени от свидетелите В. Л. и Т. Т., които са очевидци на случилото се, които си кореспондират с другите събрани по делото писмени доказателства- Акт за установяване на административно нарушение серия ** № ********/ 15.10.2023г., чиято доказателствена сила не бе оборена. Всички те установяват по безспорен начин описаната фактология, още повече, че и двамата полицейски служители са очевидци на нарушението и подробно 3 описват поведението на жалбоподателя на инкриминираната дата, час и място. Тези свидетели лично са възприел начина, по който се е движил автомобилът, управляван от жалбоподателя Ю. М., поради което показанията им бяха кредитирани като обективни и безпристрастно дадени. Прочее тези факти не се опровергават и от гласните показания дадени от Н. Л., тъй като същият свидетелства, че действително жалбоподателят М. е тръгнал по- бързо на кръстовището, когато е управлявал собствения му автомобил на инкриминираната дата. Настоящата инстанция обаче не дава вяра на тези показания в частта, в която твърди, че не е имало превъртане на гуми, тъй като не се събраха други доказателства по делото, които да подкрепят тази версия. Освен това истинността на неговото свидетелство се опровергава от двамата полицейски служители Т. и Л., които се разминават в изложените версии за поведението на водача М., а именно за превъртането на гумите, което сторил жалбоподателят, тъй като бил ядосан, които факти обаче свидетелят Н. Л. не споменава.

От правна страна съдът установи следното: Постъпилата на 29.11.2023г. жалба е процесуално допустима, тъй като същата е подадена в законоустановеният 14- дневен срок видно от обжалваното наказателно постановление, което е връчено на жалбоподателя на същата дата. Както акта за установяване на административно нарушение, така и наказателното постановление са надлежно оформени и връчени според правилата на ЗАНН.

За да представлява едно деяние- действие или бездействие- административно нарушение или престъпление, следва същото да е обществено опасно, да е обявено от закона за наказуемо и да е извършено виновно, като основната разлика между административното нарушение и престъпление е именно в степента на обществена опасност на деянието. Ако липсва която и да е от тези основни характеристики, съответното деяние не би могло да се квалифицира като нарушение, респективно престъпление. Наказателното постановление е издадено по повод извършване на деяние, което осъществява състава на чл.104б, т.2 от ЗДвП, а именно жалбоподателят Ю. М. при управление на МПС използва пътищата отворени за обществено ползване за други цели извън тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Правилно административнонаказващият орган е подвел извършеното нарушение под съответната наказателна разпоредба на чл.175а, ал.1 от ЗДвП, според която „Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за 4 срок 12 месеца и глоба 3000 лв. водач, който организира или участва в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване, или ги ползва за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари“. Налице е в настоящият казус съвкупността от всички признаци посочени в цитираният текст, като извършеното деяние е съставомерно по предложение 3 на нормата, а именно използва пътя за други цели, тъй като има съвпадане на всички факти на извършеното и това, което е установено в закона. На първо място от обективна страна- изпълнителното деяние е извършено като нарушителят е управлявал МПС като използва пътя за други цели освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. На следващо място- признаците относно субекта са налице, тъй като жалбоподателят на посочената дата е бил водач на МПСчетириколесно превозно средство по смисъла на & 1 от ДР на ППЗДвП т.24.

На трето място- от субективна страна нарушението е извършено с пряк умисъл: деецът е съзнавал, че като водач на управляваното от него МПС ползва пътя отворен за обществено ползване за други цели, имал е представа относно обществено опасните последици и съзнателно ги е искал да настъпятфорсирайки двигателя задната му част се отклонила няколко пъти наляво и надясно. При определянето на наказанието наказващият орган е отчел всички относими към деянието и дееца обстоятелства, а именно причините за нарушението и съдействието по време на проверката. Поради това му е наложил наказание в единствено предвиден в закона размер, а именно „глоба“ от 3000лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца.

Поради това наказателното постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Настоящата инстанция не споделя довода на жалбоподателя, че нарушението не е извършено, тъй като безспорно се установи, че е налице административното нарушение, по повод на което е издадено и обжалваното наказателно постановление. Освен това не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като се установи, че актът за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН.

Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които е било 5 извършено, както и доказателствата, които го подкрепят. От изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакуваният акт до степен, налагаща отмяната му. Даденото описание на констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма, както и на санкционната такава. Не е налице и маловажност на случая, тъй като извършеното деяние не представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Освен това наложеното наказание е справедливо и е съобразено с предвидената санкция в закона, която е в единствено възможен размер.