Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 866 от 15.01.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 54142/2024
Вид
Решение № 866
Подписан
15.01.2026
Състав
ЛОРА ЛЮБОМИРОВА ДИМОВА ПЕТКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 11 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 202 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 233 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 302 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 11, ал. 2 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 53, ал. 2 · Закон за кадастъра и имотния регистър
  • чл. 54, ал. 2 · Закон за кадастъра и имотния регистър
  • чл. 134, ал. 2, т. 2 · Закон за устройство на територията
  • чл. 15 · Закон за устройство на територията
  • чл. 16, ал. 1 · Закон за устройство на територията
  • чл. 17 · Закон за устройство на територията
  • чл. 48, ал. 3 · Закон за устройство на територията

РЕШЕНИЕ

№ 866 гр. София, 15.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА

ПЕТКОВА при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско дело № 20241110154142 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 235 ГПК.

Производството е образувано по искова молба от А. Б. Г., уточнена с молби от 01.10.2024 г. и 31.12.2024 г., срещу К. С. Д., П. И. М. и Е. И. Д., с която е предявен негаторен иск за защита на вещното право на собственост на ищеца, както и осъдителен иск за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение.

С определение № 30447 от 17.07.2025г. и на основание чл. 233 ГПК е прекратено производството по предявения иск за присъждане на обезщетение в размер на 5 000 лв. поради направен отказ от иска.

В исковата молба и уточнителните молби се твърди, че ищецът е собственик на УПИ – VI-444 с идентификатор *************, находящ се в ********, местност ***********, а ответниците са съсобственици на съседния имот УПИ –V-445. С влязло в сила съдебно решение била определена имотната граница между УПИ –VI-444 и УПИ-445-V от кв.174. Прието е, че вярната имотна граница е одобрената със Заповед № 260 от 25.08.1977 г., но собствениците на УПИ-445-V отказват да демонтират незаконната си ограда, която се намира на територията на имота на ищеца - УПИ –VI444, идентичен с VI-5067. Иска се ответниците да бъдат осъдени да демонтират незаконната си ограда от територията на УПИ -5067-VI.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците К. С. Д., П. И.

М. и Е. И. Д., подаден чрез адв. Е. А., в който оспорват предявения иск като недопустим, неоснователен и недоказан. Оспорват оградата между поземления имот, собственост на ответниците с идентификатор ************* по КККР, идентичен с 1

УПИ V-445, кв. 174 по действащата регулационен план на м. ***********-************** и поземления имот, собственост на ищеца с идентификатор ************* по КККР, идентичен с VI-5067, кв. 174 по действащия регулационен план на м. *********************** да попада в имота на ищеца и да му пречи да упражнява правото си на собственост. Твърди се, че вярната имотна граница между имотите на страните е определена с Решение № I-32-8/25.04.2012 г. по гр.д. № 2514/2011 г. по описа на СРС, 32 с-в и е отразена в действащата кадастрална карта по материализираната на място ограда. Иска се отхвърляне на предявения иск и присъждане на съдебни разноски.

По делото е постъпила молба от ищеца след даване ход на устните състезания, с която ищецът освен поддържа досегашните си искания, излага и допълнителни доводи, както и иска ответниците да бъдат глобени във връзка с уважаването на иска.

Постъпила е и писмена защита от ответниците.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е приет като доказателство Нотариален акт № 54, том I, рег. № 481, д.

№ 48 от 2000 г., от който е видно, че на 31.05.2000 г. третите за производството лица – Е. П. Ш. и Р. П. В. са продали на А. Б. Г. правото на собственост върху притежаваните от тях 1/2 ид. ч. от дворно място, съставляващо парцел VI-444 от кв. 174, с адрес:

******************************, заедно с построената в имота масивна жилищна сграда /л. 36/. По отношение на този недвижим имот е приета и скица от 23.05.2000г.

/л. 35/

Като писмено доказателство е приет и Нотариален акт № 185, том I X , д. № 1186/1978г. /л.52/, по силата на който на 21.04.1978 г. И. Т. П. е придобил правото на собственост върху парцел с пл. № 445 от кв. 174, м. ***********-************* по плана на гр. ******.

От събраните писмени доказателства е видно, че със Заповед № РД-09-242 от 13.10.2006 г. на кмета на район „Сердика“ е одобрена поправка на кадастралната основа с нова имотна граница между имоти с пл. № 444 и № 445, кв. 174 от местността *********************** по линиите 1-2-3-4-5 съгласно Констативен акт за непълноти и грешки в одобрен кадастрален план от 30.08.2006 г. /л. 9/. По данни от въпросния протокол длъжностното лице е констатирало промяна в имотните на граници на имот с пл. № 445, за което била издадена скица-проект, като границите били материализирани с ограда /л. 10/. Приложена е скица за имот с пл. № 445 от кв.

174 по плана на ********, м. *********************** от 18.07.2007 г. /л. 11/, в която е отбелязано, че дворищната регулация е утвърдена със Заповед № 545 от 25.10.2006 г. и Заповед № РД-09-242/13.10.2006 г. Установява се, че по жалба на А. Б. Г. срещу заповедта е образувано адм. д. № 3930/2008 г. по описа на АССГ. С Решение № 30 от 03.06.2009 г. по адм. д. № 3930/2008 г. процесната заповед е отменена поради нарушение на административно-производствените правила – непосочване на фактическото и правно основание за поправка в кадастралната карта, както и поради липсата на съгласие, предоставено от А. Б. Г. като собственик на имот с пл. № 444, за допълване на кадастъра /л. 5/. Срещу така постановеното решение е депозирана касационна жалба от К. С. Д., П. И. М. и Е. И. Д. и е образувано адм. д. № 1402/2009 г. по описа на ВАС. С Решение № 15956 от 22.12.2009 г. по адм. д. № 1402/2009 г. по описа на ВАС първоинстанционното решение е оставено в сила при мотиви, че констативният акт от 30.08.2006 г. не е подписан от ищеца А. Г. като заинтересовано 2 лице, както и поради съществуването на спор за материално право между страните /л.

7/.

С решение от 25.04.2012 г. по гр. д. № 2514/2011 г. по описа на СРС е признато за установено по предявените искове от К. С. Д., П. И. М. и Е. И. Д. срещу А. Б. Г., че на основание чл. 53, ал. 2 ЗКИР е налице допусната грешка в плана на гр. ****** от 1996 г. при заснемането на границата между имот УПИ V-445 в кв. 174 и имот VI-444 в кв. 174, м. ***********************, като вярната имотна граница минава по зелената линия, означена с индекси 1 и 2 от комбинираната скица на вещото лице – В.

Д. /л. 25/. Срещу решението е била депозирана жалба от А. Б. Г., във връзка с която било образувано в.гр.д. № 11491/2012 г. по описа на СГС. С решение от 25.03.2013г. в.гр.д. № 11491/2012 г. по описа на СГС, влязло в законна сила на 08.05.2013г., въззивната инстанция е потвърдила първоинстанционния съдебен акт /л. 22/.

С исковата молба е приложена и приета като доказателство комбинирана скица за УПИ V-445 и VI-444 от кв. 174, м. *********************** от февруари 2012 г. /л.

29/. Приета е и комбинирана скица за пълна или частична идентичност на парцел УПИ V-445 и на парцел VI-444 от 09.02.2017г. /л. 38/, както и Трасировъчна скица за имот с идентификатор ************* от ноември 2019г. /л. 28/.

От събраните доказателства се установява, че с Решение № 1602 от 05.04.2011 г. по адм. д. № 9181/2010 г. на АССГ е отменена Заповед № РД-09-92/ 20.10.2010 г. на кмета на район „Сердика“, Столична община, с която е одобрено попълване на кадастралната основа на действащия план за регулация с поземлен имот с проектен пл.

№ 445, кв. 174, м. *********************** поради изготвен в нарушение на чл. 53, ал. 2 ЗКИР констативен протокол – неподписан от А. Б. Г. като заинтересован собственик /л. 82/.

С решение № 1986 от 20.03.2019 г. по адм. д. № 10805/2018г. на АССГ е отменена Заповед № 18-7869/20.09.2018г. на началника на СГКК – София, с която на основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР е отказано изменение на КККР за поземлен имот с идентификатор *************, в частност за промяна на границата между УПИ V-445 и VI-444 съобразно определената такава с решението по гр. д. № 2514/2011г. на СРС /л.

87/.

С решение № 2961/07.05.2024 г. по адм. д. № 6245/2023г. на АССГ е отхвърлена жалба на ответниците срещу Заповед № РСР23-РА50-69/22.05.2023 г. на главния архитект на район Сердика, Столична община, с която е одобрен проект за изменение на плана за регулация за УПИ V-445 и VI-444, м. ***********************, кв. 174, по плана на гр. ****** /л.123/. Съдът намира за необходимо да отбележи, че приобщеното по делото експертно заключение по въпросното административно дело няма да бъде обсъждано от настоящия състав при преценката относно основателността на исковата претенция. Неговото кредитиране би означавало съдът да изгради вътрешното си убеждение въз основа на доказателства, в чието събиране не е участвал, което действие би било в противоречие с принципа за непосредственост, прокламиран в чл. 11 ГПК.

Поради необходимостта от специални знания по делото е изслушана съдебнотехническа експертиза. Според експертното заключение за процесните недвижими имоти са отредени съответно УПИ VI—5067 и УПИ V-445, кв. 174 по плана на м.

***************************, одобрен със Заповед РД-09-50-545/25.10.1996г. на главния архитект на София и Решение № 85 по протокол № 56/06.08.2003 г. на СОС.

Със Заповед РСР-23-РА-50-69/22.05.2023 г. на главния архитект на Столична община, 3 район „Сердика“ е одобрено изменение на плана за регулация за кв. 174, УПИ VI —5067 и УПИ V-445. След извършен оглед на място вещото лице е констатирало, че между процесните недвижими имоти е изградена ограда, съставена от бетонова основа, в която са бетонирани метални колове, между които е опъната оградна мрежа.

Бетоновата основа е с размери 30 см дълбочина и 15 см ширина, а стоманените колове са с различна височина и диаметър.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Предвид релевираното в отговора на исковата молба бланкетно възражение за недопустимост на предявения негаторен иск и с оглед задължението на съда служебно да следи за наличието на процесуалните предпоставки, обуславящи съществуването и надлежното упражняване правото на иск, настоящият състав намира за необходимо да изложи мотиви относно допустимостта на настоящото производство. Исковата претенция е родово и местна подсъдна на СРС, предявена е от и срещу процесуална легитимирана страна и при наличието на правен интерес, тъй като е вън от съмнение, че всяко лице, което претендира да е собственик разполага със средство за защита срещу въздействия, накърняващи упражняването правото му на собственост. Така повдигнатият правен спор не е разрешен със сила на пресъдено нещо в предходен момент, поради което следва да бъде разгледан по същество.

От заявените фактически твърдения в исковата молба се налага извод, че съдът е сезиран с иск, който намира правната си квалификация в чл. 109 ЗС. Основателността на исковата претенция е обусловена от установяване в условията на пълно и главно доказване от ищеца, че е собственик на имота, в който е построена процесната ограда от ответниците. Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в доказателствената тежест на ответниците е да проведат насрещно доказване на посочените обстоятелства, както и да докажат фактите, на които основават своите възражения.

Искът по чл. 109 ЗС или т.нар. негаторен иск предоставя правна защита на правото на собственост срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което пречи допустимото пълноценно ползване на вещта според нейното предназначение.

Негов предмет може да е не само несъществуването на сервитут, но и на ограничени вещни права, както и всяко друго бреме върху имота, което да задължава собственика да търпи различни по характер въздействия върху имота, които смущават упражняването на правото на собственост на ищеца повече от допустимото, но без да отнемат неговото владение. Преценката за това кои въздействия са по-големи от обикновените и поради това правно нетърпими е конкретна. Съществуват хипотези, при които от самото естество на извършеното от ответника нарушение е ясно, че с него се пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем. Доколкото правото на собственост е абсолютно и неограничено право, което задължава всички трети лица да се въздържат от каквито и да било въздействия върху собствения на ищеца имот, а собственикът не е длъжен да търпи в имота си каквото и да било въздействие, което се извършва без негово съгласие, самото пряко въздействие върху имота на собственика, без негово съгласие и от лице, което няма право да осъществява такова въздействие представлява пречка за собственика да упражнява правото си /в този смисъл ТР № 4 от 06.11.2017г. по т.д. № 4/2015г. на ОСГК на ВКС/. Защитата на собствеността по реда на чл. 109 ЗС следва да съответства на нарушението и да се иска преустановяване само на онези действия или състояния, в които се състои неправомерното въздействие върху вещното право, без да ги надхвърля, като е 4 недопустимо да се навлиза в правната сфера на ответника по начин да се препятства упражняването на неговите права, ако то не засяга и не ограничава правата на ищеца /в този смисъл Решение № 139 от 25.06.2010г. по гр. д. № 457/2009г. на ВКС, I г.о., Решение № 115 от 30.10.2020г. по гр. д. № 3769/2019г. на ВКС, I г.о./.