Решение № 1119 от 30.10.2023, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1119 гр. Бургас, 30.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Нася Ив. Япаджиева

Тихомир Р. Рачев при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Нася Ив. Япаджиева Въззивно гражданско дело № 20232100501417 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК и е образувано по въззивната жалба подадена от Н. Ц. Д. чрез адв. Петко Тодоров против Решение № 226/19.05.2023г. постановено по гр.дело № 695/2022г. по описа на РС гр.Несебър с което съдът е отхвърлил като неоснователен предявеният от Н. Ц. Д. иск за признаване за установено, че „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК 115010670, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, булевард Шести септември № 250, представлявано от управителя Огнян Цветанов Кулишев, няма право на принудително изпълнение за сумата в общ размер на 10 791,70 лв., от които: 2 056,11 лева – неолихвяеми вземания, 3 877,31 лева – неплатена сума за консумирана питейна и отведена канална вода за обект, находящ се в град Пловдив, за периода от 03.04.2006г. до 04.11.2010г., законната лихва върху главницата от 29.05.2013г. до 10.11.2021г. в размер на 3 327,07 лева, 85,40 лева – присъдени разноски, 204 лева – разноски по изпълнителното дело, такса по чл.26 от ТТРЗЧСИ в размер на 941,81 лева с ДДС и допълнителни разноски в размер на 300 лева, за която сума в полза на ответника е издаден изпълнителен лист от 27.06.2013г. по ч.гр.д.№ 8805/2013г. по описа на Районен съд – Пловдив, поради погасено по давност право на принудително изпълнение, въз основа на който изпълнителен лист е било образувано ч.гр.д.№ 227/2022г. по описа на ЧСИ Минка Станчева-Цойкова с рег.№ 822 на КЧСИ и район на действие Окръжен съд Пловдив.

Въззивницата изразява недоволство от решението, като на първо място счита, че решениeто е недопустимо, тъй като след предявяване на иска, изпълнителното производство е прекратено, поради събиране на дължимата сума по принудителен ред и за ищеца е липсвал интерес от предяване на иск по чл. 439 ГПК, а е имал интерес от предявяване на такъв по чл. 124 от ГПК във вр. с чл. 55, ал.1 от ЗЗД и съдът е следвало да остави исковата 1 молба без движение, за да уточни ищцата правния интерес от придявения иск и ищцата да премине към осъдитилен иск. В тази връзка моли съдът да обезсили решението на НРС и да върне делото на РС Несебър за разглеждането му от друг състав. В случай, че съдът приеме, че решението е допустимо, то моли да го отмени като неправилно и незаконосъобразно постановено в противоречие с материалния закон. Сочи, че давността е изтекла и ищцата не дължи претендираните суми, тъй като последното валидно изпълнително действие по изп.дело е било извършено на 13.10.2015г. когато е наложена възбрана върху недвижими имоти. Счита, че тъй като се касае за периодична плащания приложима е разпоредбата на чл.111, б. „в“ ЗЗД предвиждаща тригодишна давност. Претендира направените разноски по делото.

Въззивната жалба е допустима, подадена в законовия срок и отговарящ а на изискванията на чл.260-261 от ГПК.

Въззиваемият – ответник чрез пълномощника юрисконсулт Розалия Христова в срока по чл. 263 от ГПК, представя отговор като оспорва изцяло въззивната жалба. Счита, че решението е правилно, законосъобразно и обосновано, като съдът е съобразил всички факти и обстоятелства и събраните по делото доказателства. Моли, съдът да остави въззивната жалба без уважение и да потвърдите процесното решение като правилно, законосъобразно и обосновано.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид доводите в жалбите, доказателствата по делото и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба от Н.

Ц. Д. чрез адв. П.Тодоров против „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД гр. Пловдив.

Исковата молба е подадена на 29.04.2022г. пред РС гр. Пловдив и с определние №6303/10.06.2023г. производството пред РС Пловдив е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на РС Несебър. Твърди се в исковата молба, че въз основа на издаден изп.лист издаден от РС – Пловдив на 27.06.2013г., ЕТ „ДАНАИЛОВ – 43 ДАНАИЛ ДАНАИЛОВ“ ЕИК 040511113 е осъден да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК 115010670, град Пловдив, сумата в размер на 3 877,31 лева, представляваща неплатена сума за консумирана питейна вода и отведена канална вода за обект, находящ се в ***, за периода от 03.04.2006г. до 04.11.2010г. по партида с абонатен номер ***, ведно със законната лихва, считано от 29.05.2013г. до окончателното изплащане на главницата, сумата в размер на 1 231,07 лева, представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 03.04.2006г. до 30.09.2013г., сумата в размер на 102,17 лева, представляваща разноски за платена държавна такса, и сумата в размер на 450 лева, представляваща разноски за платено адвокатско възнаграждение. Въз основа на изпълнителния лист е образувано на 28.07.2015г. изпълнително дело № 601/2015г. по описа на ЧСИ Минка Станчева-Цойкова с рег.№ 822 на КЧСИ, и след смъртта на Д.Г. Д., ищцата като законен наследник на основание чл.429 от ГПК е конституирана като длъжник и й била връчена призовка за доброволно изпълнение от 10.11.2021г. от съдебния изпълнител, с която е уведомена, че е наложена възбрана върху недвижим имот. Ищцата твърди, че не дължи сумите, предмет на изпълнителното дело, поради погасяване на вземането по давност. Прави искане съдът да постанови решение, с което да бъде признато за установено, че не дължи на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК 11510670, град Пловдив, сума в общ размер на 10 791,70 лева, от които 2 056,11 лева – неолихвяеми вземания, 3 877,31 лева – неплатена сума за консумирана питейна вода и 2 отведена канална вода за обект, находящ се в ***, за периода от 03.04.2006г. до 04.11.2010г., законната лихва върху главницата, считано от 29.05.2013г. до 10.11.2021г. в размер на 3 327,07 лева, 85,40 лева – присъдени разноски, 204 лева – разноски по изпълнителното дело, такса по ТТРЗЧСИ в размер на 941,81 лева с ДДС и допълнителни разноски в размер на 300 лева, за събирането на които е образувано изпълнително дело № 227/2022г. по описа на ЧСИ Минка СтанчеваЦойкова с рег.№ 822 на КЧСИ.

В депозирания писмен отговор ответникът е оспорил иска като неоснователен.

Изразил е становище, е, че иска следва да бъде отхвърлен с довода, че 5-годишната давност на изпълнителния лист от 27.06.2013г. не е изтекла, тъй като тя е била прекъсвана с отправените искания за предприемане на изпълнителните действия, от когато е започвала да тече нова давност, включително и по изпълнително дело № 227/2022г. на ЧСИ Минка Станчева. С постъпвалите плащания от длъжника също е било прекъсвано течението на погасителната давност.

Видно от приложено изпълнително дело, на 28.07.2015г. е образувано изпълнително дело № 601/2015г. по описа на ЧСИ Минка Пенчева Станчева-Цойкова с рег.

№ 822 на КЧСИ, с взискател „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД град Пловдив, и длъжник ЕТ „ДАНАИЛОВ – 43 ДАНАИЛ ДАНАИЛОВ“, ЕИК 040511113. След смъртта на Д. Г. Д. като длъжник е констиуирана съпругата му - Н. Ц. Д.. Изпълнително дело № 601/2015г. е било прекратено с Постановление от 08.03.2022г. за прекратяване на производството, след като с Решение № 258/01.03.2022г., постановено по в.гр.д.№ 302/2022г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, е отменено Постановление от 10.12.2021г., с което е отказано прекратяване на производството по изпълнителното дело, като видно от изложените мотиви съдът е приел, че производството по изпълнителното дело е прекратено по право на 13.10.2017г., тъй като последното действие по принудително изпълнение е извършено на 13.10.2015г. Безспорно е че въз основа на същия изпълнителен лист от 27.06.2013г. по искане на взискателя „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД град Пловдив на 25.03.2022г., е образувано ново изпълнително дело № 227/2022г. против Н. Ц. Д. като наследник на длъжника. По делото е наложена възбрана на недвижим имот собственост на длъжника и са наложени запори на сметките на длъжника. След постъпване на сумите за които е образувано изпълнителното производство с разпореждане от 29.04.2022г. съдебният изпълнител е приключил производството по изпълнително дело № 227/2022г. на основание чл.433, ал.2 от ГПК, и е уведомил длъжника, като съобщението е връчено на Н. Д. на 04.05.2022г.1 а на полномощника й адв. Тодорпова на 18.05.2022г. Разпореждането за приключване е обжалвано от длъжника и с Определение № 1830 от 26.07.2022г. на ОС – Пловдив, жалбата е оставена без разглеждане.

С оглед събраните по делото доказателства и приложимите разпоредбите на закона, БОС намира постановеното решение за недопустимо.

Районния съд е сезиран с иск с правно основание чл. 439, ал.2 ГПК отрицателен установителен иск.

Искът по чл. 439, ал. 1 ГПК е отрицателен установителен и с него длъжника по 3 едно изпълнително производство оспорва вземането на взискателя и цели да установи, че поради настъпили факти след приключване на производството по което е издадено изпълнителното основание, вземането на взискателя е престанало да съществува. Правно легитимирани страни по иска по чл. 439 ГПК се явяват страните в изпълнителното производство, като ищецът - длъжник в изпълнителното производство твърди погасяване изцяло или частично на вземането, предмет на делото, чийто носител е ответникът взискател в производството.

Предявяването на иск за установяване съществуването или несъществуването на едно право е допустимо само, когато ищецът има интерес да установи това със съдебно решение (чл. 124, ал. 1 ГПК). При отрицателния установителен иск в тежест на ищеца е да установи съществуването на правен интерес от иска. Наличието на правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на установителния иск, за наличието на която съдът е длъжен да следи служебно във всеки етап на исковото производство, като в хипотеза, в която твърденията на ищеца за правен интерес от иска не се установят по делото, то производството е недопустимо и същото следва да се прекрати без съдът да се произнася по основателността на иска. Съдебната практика е безпротиворечива в становището, че основание за правен интерес у длъжника от предявяване на установителен иск по чл. 439 ГПК е наличието на висящ изпълнителен процес за принудителното събиране на вземането /напр. определение № 364/17.05.2018 г. по гр. д. № 238/2018 г. на ІІІ ГО на ВКС/

По настоящото дело е установено, че с разпореждане от 29.04.2022г. съдебният изпълнител е приключил производството по изпълнително дело № 227/2022г. на основание чл.433, ал.2 от ГПК, като исковата молба е подадена на същата дата. Без значение дали към датата на подаване на исковата молба ищцата е знаела за прекратяване на производството, тъй като за наличието на правен интерес, съдът следи по време на цялото производство. С прекратяването на производството по изпълнителното дело правния интерес на длъжника да води иска по чл. 439, ал.1 от ГПК е отпаднал и предявения иск се явява недопустим.

Настоящия състав не споделя и доводите на жалбоподателя, че след като в хода на производството съдът е установил, че вземането е погасено чрез плащане и изп.дело е приключило е следвало да остави исковата молба без движение и да бъде предоставена възвожност на ищцата да посочи правния интерес от водене на иск с правно основание чл.

439 от ГПК и евентурано ищецът да премине от установителен към осъдитилен иск.

Установявеното на нови факти в хода на производството не е основание за оставяне без движение на исковата молба, а същите следва да се вземат предвид при постановяване на съдебния акт. Освен това излагането на нови факти и въз основа на тях искане за изменение на петитума и преминаване от установителен към осъдителен исак е недопустимо, тъй като се изменя и основанието и петитума и в случая се касае не за измемение на иска, а за предявяване на нов иск различен от първоначално предявения.