Определение № 382 от 15.09.2022, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 382 гр. С., 15.09.2022 г.

С. ОКРЪЖЕН СЪД, II ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Недялка Н. Нинова

Членове:

Анелия М. Игнатова

Светослав Н. Н. като разгледа докладваното от Анелия М. Игнатова Въззивно частно наказателно дело № 20221800600539 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 345, ал. 1, вр. чл. 306, ал. 1, т. 4, пр. 2 от НПК.

С определение № 103 от 11.08.2022 г., постановено по АНД № 139/2022 г. по описа на РС И., състав на същия съд по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК е осъдил В. Н. В. с ЕГН ********** да заплати, както следва: в полза на държавата по сметка на ОДМВР С. сумата от 507 лева, представляваща осъществени разноски в ДП № 43/2021 г. по описа на РУ К., пр. пр. № 240/2021 г. по описа на РП И.; в полза на държавата по сметка на РС И. сумата о т 1055 лева, представляваща осъществени разноски по АНД № 139/2022 г. по описа на РС И.; както и сумата от 5 лева за служебно издаване на изпълнителен лист, по сметка на РС И..

Срещу така постановеното определение в срок е постъпила частна жалба от защитника на обв. В. Н. В. – адв. К.Н. от САК, с искане присъдените в полза на РС И. разноски бъдат намалени със сумата от 487.50 лева, представляваща заплатен хонорар на д-р Д. Н. за изготвяне на заключението по назначената и приета от съда КСМАТЕ. Сочи се, че тези разноски са платени напразно, тъй като в експертизата вещото лице е обосновало изводите си на факти, касаещи различен случай, поради което разноските за хонорара му не са направени за установяване на обективната истина по 1 делото, каквито по същество дължи да възстанови осъденото лице.

С. окръжен съд, като съобрази изложените в жалбата доводи и материалите по делото, намира следното:

Производството по АНД № 139/2022 г. по описа на РС И. е образувано по внесеното от РП И. (сега РП С. ТО – И.) предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на обв. В.

Н. В., за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. Б, вр. чл. 342, ал. 1 от НК.

С решение № 87 от 26.05.2022 г., влязло в сила на 13.06.2022 г., обвиняемият В. е признат за виновен по обвинението в това, че на 28.03.2021 г. във вилна зона „К.“ при управление на МПТ – товарен автомобил „И.“ с рег. № СО****СМ е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл. 50, ал. 1 от ЗДвП, в резултат на което по непредпазливост причинил средна телесна повреда на А. Т. С. – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. Б, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, като В. е оправдан по обвинението деянието да съставлява нарушение по чл. 45, ал. 2 от ППЗДвП. С решението обвиняемият е освободен на основание чл. 78 а от НК от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева.

Частната жалба като подадена в законосустановения срок и от надлежно лице е допустима, но разгледана по същество е неоснователна, а атакуваното определение на районния съд – законосъобразно.

С определението, постановено по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК, районният съд е ангажирал отговорността на обвиняемия В.В. за разноските в наказателното производство, вкл. осъществените такива от съда за заплащане на възнаграждение в общ размер на 1055 лева на вещите лица д-р Д. Н. и инж.

Л. П., изготвили заключението на допуснатата от съда КСМАТЕ (а именно по 487.50 лева за всеки от експертите съобразно представените справкидекларации, по 15 лева пътни разноски за всеки от експертите и 50 лева дневни разноски за явяването и изслушването на П.). Съдът е приел, че разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК е приложима в настоящия случай, тъй като обвиняемият В. е признат за виновен по обвинението и следва да понесе 2 разноските по делото, в частност осъществените такива за възнаграждения на вещи лица.

Тези съображения на районния съд и постановения въз основа на тях съдебен акт са правилни и в съответствие с принципните положения, установени в процесуалния закон. Последният, в разпоредбата на чл. 189, ал.

3 от НПК е предвидил, че когато подсъдимият, респ. обвиняемият бъде признат за виновен, съдът го осъжда да заплати разноските по делото.

Разноските се дължат в размера, в който са осъществени, като процесуалният закон не предвижда изключения в тази насока.

Предвид изложеното и доколкото съдебният акт съответства на закона, претенцията на жалбоподателя за намаляване размера на разноските, които обвиняемият В. е бил осъден да заплати, не може да бъде удовлетворена.

Атакуваното определение на районния съд е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, С. окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 103 от 11.08.2022 г., постановено по АНД № 139/2022 г. по описа на РС И..

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3