Решение № 589 от 09.06.2021, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно гражданско дело 315/2021
- Вид
- Решение № 589
- Подписан
- 09.06.2021
- Състав
- Ася Събева, Елена Тахчиева, Кристина Филипова
Цитирани разпоредби
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 179, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.259 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 271 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.64 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.130 ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.142 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.18 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.78а · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 589 гр. София , 03.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ в закрито заседание на трети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Членове:
Ася Събева
Елена Тахчиева
Кристина Филипова като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20211000500315 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 904108/22.10.2020г, постановено по гр.д. № 214/2020г. по описа на ОСБлагоевград, ГО, съдът е уважил частично иск с правно основание чл.52 вр.чл.45 ЗЗД, като е осъдил Н. Б. Г. да заплати в полза на Й. И. Я., сумата от 12 000 лв., представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди - болки и страдания от травматични увреждания, причинени на 29.09.2015г около 07.10 ч. в гр.***, в района на завоя зад хотел „Ален мак” в следствие на дърпане, влачене, нанасяне на удари в областта на лицето, корема и гърба, блъскане на земята и разсъбличане, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.09.2015г. до окончателното й заплащане, както и сумата от 9 лв. направени разноски, съобразно уважената част на иска.
Със същото решение на основание чл.38 ал.2 ЗА Н. Б. Г., е осъден да заплати на адв.Г. Ю. сумата в размер на 890 лв. адв.възнаграждение за оказана безплатна правна помощ по делото, а на основание чл.78 ал.6 ГПК да заплати по сметка на ОС - Благоевград д.т. в размер на сумата от 480 лв. и сумата от 600 лв. направени по делото разноски за вещи лица.
В срока по чл.259 ГПК срещу решението са депозирани две въззивни жалби и от двете страни по делото.
Жалбоподателят-ищец Й. И. Я. оспорва решението в неговата отхвърлителна част за разликата над 12 000 лв. до предявения пълен размер н от 40 000 лв., и моли съда да го отмени и уважи 1 предявения иск. Изтъква факта, че на 29.09.2015г. около 07.10 часа в гр.***, в района на завоя зад хотел „Ален мак” ответникът е направил опит да я отвлече, като я дърпал за ръката и косата, ударил я с юмрук в окото и против волята я качил с бутане в управлявания от него л.а.марка „ Ровър” с рег.№ ***- в резултат на което, в следствие на дърпане, влачене, нанасяне на удари в областта на лицето, корема и гърба, блъскане на земята и разсъбличане той й нанесъл травматични увреждания, изразяващи се в леки телесни повреди по цялото тяло.
Твърди, че в резултат на преживения шок коренно„ се променил живота й”, станала друг човек - страхлива, уплашена, срамуваща се от всичко и всеки, несмееща да излиза сама на вън без придружител, страхуваща се от преследване от ответника, сънуваща кошмари, за това, че накърнил емоционалната и психологическата същност, посегнал на най-ценното, правото да живее свободно, сама да избирам къде, кога и с кого да отиде, за това, че накърнил и нарушил правото й да се придвижва свободно, телесната й човешка неприкосновеност, женско и човешко достойнство, разсъбличайки я на публично място против волята й. Видно от заключението на СМЕ, изготвена от в.л.А. е, че множеството описани травми по тялото са причинени в резултат на множество удари, блъскания, дърпания и т.н., като всички са се развили в период от време, в който се е борила, за да се спаси от отвличане, но и ясно осъзнавайки, че ако не се съпротивлява, ще бъде отвлечена и всичко това във време, в което все още е била дете, формирала се е като личност, ето защо и броят на деянията следва да бъде взет предвид от съда при определянето на размера на неимуществените вреди. Твърди, че в резултат на инцидента на 29.09.2015г. и след това преживяла остра стресова реакция, която по - късно преминала в състояние - разстройство в адаптацията със смесена тревожно - депресивна реакция, и постравматично стресово разстройство...“Моли за присъждане на обезщетение в пълен размер от 40 000 лв., ведно със законните последици.
Жалбоподателят-ответник Н. Б. Г. оспорва решението в неговата осъдителна част и моли съда да го отмени и отхвърли изцяло предявения иск като неоснователен. Изтъква факта, че от събраните по делото доказателства, не се доказва противоправно деяние, което да е извършено от него, нито причинна връзка между противоправно деяние и причинения на ищцата вредоносен резултат. Ако се приеме, че на 29.09.2015г. на ищцата са причинени вреди, то липсват доказателства, установяващи, че те са настъпили в резултат на именно негово противоправно поведение. Приложените към ИМ доказателства и събраните впоследствие такива, макар и официални документи по смисъла на чл. 179, ал.1 ГПК, не представляват доказателство нито за авторството, нито механизма на престъплението, нито за противоправното деяние на ответника, тъй като на основание чл. 300 ГПК само влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Следователно не са доказани пълно и главно елементите на деликта респ. не може да се ангажира неговата доказателствена тежест.
Отделно от горното твърди, че така определеното обезщетение е явно несправедливо по размер, изцяло несъответстващо на изискванията на чл.52 ЗЗД. Счита, че действително 2 претърпените от ищцата неимуществени вреди не би следвало да се репарират със сума в толкова висок размер, тъй като в случая се касае за причинена лека телесна повреда по смисъла на НК. Видно от назначената по делото СМЕ, нараняванията представляват предимно охлузвания и кръвонаеядания и пълното оздравяване от същите е било в рамките на седмица, максимум две, без каквито и да е било последствия и белези за в бъдеще. По отношение на СПЕ вещото лице е категорично, че към момента на изследването социалното функциониране на ищцата е напълно възстановено. Затова моли за отхвърляне на иска изцяло, а в условие на евентуалност - за намаляване по размер на присъденото обезщетение.
Претендира разноски.
Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като разгледа жалбата и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 52 вр.чл.45 ЗЗД.
Ищцата Й. И. Я. твърди, че с ответника били съученици в МГ гр.Благоевград, като на на 29.09.2015г около 07.10 часа в гр.***, в района на завоя зад хотел „Ален мак”, при отиване на училище, била нападната от него, като в следствие на дърпане, влачене, нанасяне на удари в областта на лицето, корема и гърба, блъскане на земята и разсъбличане, й е нанесъл травматични увреждания, изразяващи се в множество леки телесни повреди по цялото тяло. Отделно от това се опитал принудително да я вкара в управлявания от него л.а. марка и модел „ Ровър” с рег.№ ***, като я дърпал за ръката и косата, ударил я с юмрук в окото и против волята й я качил с бутане в управлявания от него лек автомобил. За инцидента е било образувано наказателно производство, приключило с влязла в сила осъдителна присъда, с която Н. Б. Г. е признат за виновен, че й е причинил лека телесна повреда, изразяваща се в болки и страдание - престъпление по чл.130 ал.2 НК. С Решение № 3744/17.07.2017 г., постановено по ВНЧХД № 205/2017г. по описа на БлОС е отменена първоинстанционната Присъда и производството е прекратено, вкл. в частта по гражданския иск. Въззивният съд е счел, че при наличието на приключено наказателно производство от общ характер срещу същото лице за същото деяние, следва да намери приложение принципът "non bis in idem" /„не два пъти за същото” /, с оглед на което е приел, че са налице процесуалните предпоставки за отмяна на присъдата, с която е реализирана отговорност по делото от частен характер и за прекратяване на производството, вкл. по заведения граждански иск. С Решение № 205/28.12.2017г. постановено по КД № 1065/2017г. по описа на ВКС, НО, е оставено в сила решението на ОС-Благоевград.
Претендира обезщетение от общо 40 000 лв. за причинените неимуществени вреди, изразяваща се в болки и страдания, ведно с дължимата законна лихва върху присъденото обезщетение от датата на деянието 29.09.2015г. до окончателното изплащане на сумата, за това, че на 29.09.2015г. около 07.10 часа в гр.***, на ул.”Братя Миладинови” в района зад 3 хотел „Ален мак” направил опит да я отвлече, като я дърпал за ръката и косата, ударил я с юмрук в окото и против волята, я качил с бутане в управлявания от него л.а., марка и модел „ Ровър” с рег.№ ***- в резултат на което „се променил живота й”, станала друг човек страхлива, уплашена, срамуваща се от всичко и всеки, несмееща да излиза сама навън без придружител, страхуваща се от преследване от ответника, сънуваща кошмари, за това, че е накърнил емоционалната и психологическата й същност, посегнал на най-ценното й правото да живее свободно, сама да избира къде, кога и с кого да отиде, за това, че е накърнил и нарушил правото й да се придвижва свободно, накърнил телесната й неприкосновенност, накърнил женското и човешкото й достойнство, разсъбличайки я на публично място против волята й, следейки я.
Ответникът оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Твърди се, че не се установява противоправно деяние, което да е извършено от него, както и причинна връзка между деянието и описаните в исковата молба вредни последици. Моли да се отхвърли предявения иск. Възразява се срещу претендираните разноски по смисъла на чл.
78, ал.5 ГПК.
От фактическа страна се установява, че през м.януари 2015г, поради твърде настоятелни опити за ухажване от страна на ответника и съответно- нежеланието на ищцата за продължаване на приятелската връзка/което обстоятелство се подкрепя от събраните гласни доказателства, чрез разпита на родителите/, ищцата е подала оплакване до РДВР, което е довело до издаване на полицейско разпореждане спрямо ответника по реда на чл.64 ЗМВР -да не оказва психически тормоз и физическа саморазправа спрямо Й.Я..
Въпреки това на 29.09.2015г. около 07.10ч. в гр.***, на ул.”Братя Миладинови” в района зад хотел „Ален мак”, Н. Б. Г. я причакал по пътя й към училище, като й нанесъл побой, изразяващ се в действия по дърпане, влачене, нанасяне на удари в областта на лицето, корема и гърба, блъскане на земята и разсъбличане, за което е водено наказателно производство от общ характер: ДП № 1899 ЗМ-580/16 по описа на Първо РПУ, Благоевград, за престъпление по чл.142 ал.1 вр.чл.18 ал.1 НК: за това, че на 29.05.2015г., е направил опит да отвлече Й. И. Я., като я е дърпал за ръката и косата, ударил я е с юмрук в окото и я е качил против волята й в управлявания от него автомобил. Това производство е прекратено с постановление на прокурор от Окръжна прокуратура-Благоевград, от 25.11.2016г, потвърдено с определение на ОС- Благоевград, от 22.12.2016г. Отделно от това, спрямо Н. Б.
Г. е реализирана отговорност по административен ред, за нарушение на чл.64 ЗМВР, за което му е наложена глоба от 500 лв., с НП 1899 а-429 от 24.11.2015 г., издадено от Началника на Първо РУ на МВР-Благоевград, въз основа на акт за административно нарушение от 02.10.2015 г, за това, че на 29.09.2015г. /в гр.Благоевград/ е нанесъл удари с ръце в областта на главата, крайниците и тялото на Й.Я., с което не е спазил отправено към него полицейско разпореждане по ЗМВР от месец януари същата година. Наказателното постановление е влязло в сила на 27.10.2015 г, а наложената глоба от 500 лв. е платена от деликвента.
4
За установяване на фактическата обстановка по делото са събрани и гласни доказателствени средства – разпит на св.Я. и Я. /родители на пострадалата/, както и св.Г.
/майка на ответника/, разпитани в о.с.з. на 17.10.2019г., както и показанията на св.К. /пряк очевидец на инцидента, случайно преминаващ/ и св.Е. /класен ръководител/, разпитани в о.с.з. на 18.06.2020г.
От разпита на св.Й. К. /ПРЯК ОЧЕВИДЕЦ/ се установява, че същият бил тръгнал за работа, когато видял скандал между момиче и момче. Това се случвало в градската градина зад ресторант „Ален мак“. Момчето се опитвало да сграбчи момичето и да го качи в колата, то викало за помощ и се дърпало. Момчето било по- силно и при дърпането имало паднали дрехи по улицата. Свидетелят подал сигнал до полицията по телефона. Момчето успяло все пак да вкара момичето в автомобила. Тя успяла да излезе от автомобила, но последвал и втори опит да Я вкара в колата. Посочва, че през цялото време момичето викало за помощ.
Разпечатката съдържа 31 от 82 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0e3d7873-31f0-414f-a83d-5eb5bdea5332