Решение № 64 от 21.03.2022, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 64 гр. Шумен, 18.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Константин Г. Моллов

Теодора Енч. Димитрова при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова като разгледа докладваното от Азадухи Ов. Карагьозян Въззивно гражданско дело № 20213600500543 по описа за 2021 година

С решение №260134/8.11.2021г. по гр.д.№271 по описа за 2021г. на НПРС ,съдът е признал за установено, че ответниците М. Г. ИВ. с ЕГН:**********, с настоящ адрес:с.

Ц... и ИВ. Д. ИВ. с ЕГН:**********, с настоящ адрес с. Ц... ДЪЛЖАТ СОЛИДАРНО на ищеца “ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, с ЕИК: .... със седалище и адрес на управление гр. С...., представлявана от изпълнителния директор С.А.П., с пълномощник по делото юрисконсулт Д.И.Д. СУМИТЕ в размер на : 3 994 евро /три хиляди деветстотин деветдесет и четири евро/- главница; 4 128,97 евро /четири хиляди сто двадесет и осем евро и деветдесет и седем евроцента/- договорна лихва от 26.01.2012 г. до 02.11.2020 г, 2 362,17евро /две хиляди триста шестдесет и две евро и седемнадесет евроцента/- наказателна лихва от 26.01.2012 г. до 12.03.2020 г./, 50.26 евро /петдесет евро двадесет и шест евроцента/- договорна лихва от 13.03.2020 г. до 13.05.2020г., 377,84 евро /триста седемдесет и седем евро и осемдесет и четири евроцента/- наказателна лихва за периода от 14.05.2020 г. до 02.11.2020 г.; 23,30 евро /двадесет и три евро и тридесет евроцента/- законна лихва от 03.11.2020 г. до 23.11.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от 24.11.2020 г. до изплащане на вземането /за което е издадена Заповед № 260157/27.11.2020г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.

№1218/2020 г.по описа на НПРС /, отхвърлил е предявения от ищеца“ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, с ЕИК: .... срещу ответниците М. Г. ИВ. с

ЕГН:**********, и ИВ. Д. ИВ. с ЕГН:**********, иск с правно основание чл.422 във вр.чл.415 ал.1 от ГПК,чл.79 от ЗЗД, чл.430 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД за следните суми: договорна лихва от 13.03.2020 г. до 13.05.2020г. за разликата над 50.26 евро до претендирания размер от 78.25 евро, както и за сумата от 30.68 евро-/тридесет евро шестдесет и осем евроцента /- непогасени разноски за връчване на покани чрез ЧСИ Я.Б. съгласно фактура №000020938/25.10.2019г,като неоснователен и недоказан, присъдил е на ищеца ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, с ЕИК: .... направените в заповедното производство по ч.гр. №1218/2020 г.по описа на НПРС съдебни и деловодни разноски в размер на 580.10лв и направените в исковото производство/по гр.д.№271/2021 г.по описа на НПРС/съдебни и деловодни разноски в размер на 880.10лв.

Решението е обжалвано от двамата ответници М. Г. ИВ. и ИВ. Д. ИВ. , и двамата 1 действащи ,чрез пълномощника си адв.Б.Л. от САК в частта му с която е признато за установено ,че двамата ответници дължат солидарно на ищеца сумата от 3 994 евро главница; 4 128,97 евро договорна лихва от 26.01.2012 г. до 02.11.2020 г, 2 362,17евро наказателна лихва от 26.01.2012 г. до 12.03.2020 г., 50.26 евро договорна лихва от

13.03.2020 г. до 13.05.2020г., 377,84 евро наказателна лихва за периода от 14.05.2020 г. до 02.11.2020 г.; 23,30 евро законна лихва от 03.11.2020 г. до 23.11.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от 24.11.2020 г. до изплащане на вземането, като незаконосъобразно и неправилно по изложените в жалбата съображения. Жалбоподателите молят решението да бъде отменено в обжалваната му част и вместо това съдът да постанови ново с което да отхвърли предявените искове изцяло и да им се заплатят разноските по делото, а на адвокат Б.Л. от САК да се присъди адвокатски възнаграждение за оказано безплатно процесуално представителство във въззивното производство , тъй като същите били материално затруднени и се представлявали на осн.чл.38 ал.1 т.2 от ЗА.

Въззиваемата страна „Първа инвестиционна банка“ АД гр.София действаща , чрез пълномощника си старши юрисконсулт Д.И.Д. е депозирала отговор на въззивната жалба с която я оспорва като неоснователна и моли съдът да я остави без уважение и да потвърди решението в обжалваната му част.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от надлежна страна, при наличие на правен интерес и е допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна.

Като обсъди основанията и доводите изложени от страните ,както и събраните по делото доказателства ,съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна :

На основание подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, съдът е издал Заповед № 260157/27.11.2020г.за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр. №1218/2020 г.по описа на НПРС,с която е разпоредил ДЛЪЖНИЦИТЕ М. Г. ИВ. с ЕГН:********** и ИВ. Д. ИВ. с ЕГН:**********, ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на кредитора “ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, СУМАТА от 3 994 евро /три хиляди деветстотин деветдесет и четири евро/- главница; 4 128,97 евро /четири хиляди сто двадесет и осем евро и деветдесет и седем евроцента/договорна лихва от 26.01.2012 г. до 02.11.2020 г.; 2 362,17евро /две хиляди триста шестдесет и две евро и седемнадесет евроцента/- наказателна лихва от 26.01.2012 г. до 12.03.2020 г.;

78,25 евро /седемдесет и осем евро и двадесет и пет евроцента/- договорна лихва от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г.; 377,84 евро /триста седемдесет и седем евро и осемдесет и четири евроцента/- наказателна лихва за периода от 14.05.2020 г. до 02.11.2020 г.; 23,30 евро /двадесет и три евро и тридесет евроцента/- законна лихва от 03.11.2020 г. до 23.11.2020 г.;

30,68 евро /тридесет евро и шестдесет и осем евроцента/- разноски по връчването, ведно със законната лихва върху главницата от 24.11.2020 г. до изплащане на вземането, както и направените по делото разноски от 430,10 лв. /четиристотин и тридесет лева и десет ст./ заплатена от заявителя държавна такса и 150 лв. /сто и петдесет лева/- юрисконсултско възнаграждение.

Длъжниците са депозирали възражение срещу издадената заповед за незабавно изпълнение и съдът на осн.чл.415 ал.1 т.1 ГПК е дал на заявителя едномесечен срок за предявяване на установителен иск.

Установителният иск е предявен от ищеца в законоустановеният едномесечен срок ,поради което е и допустим и следва да се разгледа.

Предмет на настоящото въззивно производство е искането на ищеца съдът да признае 2 за установено ,че двамата ответници му дължат солидарно сумата от 3 994 евро главница;

4 128,97 евро договорна лихва от 26.01.2012 г. до 02.11.2020 г, 2 362,17евро наказателна лихва от 26.01.2012 г. до 12.03.2020 г., 50.26 евро договорна лихва от 13.03.2020 г. до 13.05.2020г., 377,84 евро наказателна лихва за периода от 14.05.2020 г. до 02.11.2020 г.;

23,30 евро законна лихва от 03.11.2020 г. до 23.11.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 24.11.2020 г. до изплащане на вземането, Видно от Д о г о в о р №076LD-R-001083/16.12.2011r. зa банков кредит “Първа инвестиционна банка“АД е предоставила на кредитополучателите М. Г. ИВ. и ИВ. Д. ИВ. банков кредит в размер на

4050 евро по разплащателна сметка с

IBANBG72FINV91501004329264 за погасяване на съществуващи задължения по договор за кредит №076LD-R-000591 от 17.03.20 10г. Срокът за усвояване на кредита е до 23.12.2011г.

Крайният срок за погасяване на кредита е 26.11.2021г. Страните са уговорили лихви,такси и комисионни по кредита - ГПР е 18.90%,ГЛП-16.5%, РЛП - 7.99%,надбавка към референтен лихвен процент -8.51%. Общо дължимата сума е договорена в размер на 8380.73лв.,платима на 120 месечни вноски, съгласно приложения погасителен план,неразделна част от договора,подписан и от двете страни.

От заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза пред НПРС е установено ,че банковият кредит е преведен по разплащателната сметка .

IBANBG72FINV91501004329264 на 19.12.2011г. За погасяване на поетите по договора задължения, кредитополучателите са направили пет погашения, съответно- на 26.12.2011г.25.52 евро -главница и 12.99 евро-договорна лихва ,на 16.01.2012г.-30.48 евро-главница, на 26.01.2012г.- 0.19 евро-договорна лихва, на 16.03.2012г.- 4.62 евро-договорна лихва и на 27.04.2012г.- 4.16 евро-договорна лихва. Кредитът е в просрочие, считано от 26.01.2012г.

Размерът на просрочената главница към 24.11.2020г.е 3 994.00 евро, 2/размерът на непогасената договорна лихва за периода от 26.01.2012г.до 02.11.2020г.вкл.,дължима на основание 4 от договора за кредит е 4 135.65 евро, 3/размерът на наказателната лихва за периода от 26.01.2012г.до 12.03.2020г.включително дължима на основание т.10 от договора за кредит е 2 536.23 евро, 4/размерът на непогасената договорна лихва,начислена за периода от 13.03.2020г.до 13.05.2020г.включително,дължима на основание т.4 от договора за кредит е определена на 50.26 евро, 5/размерът на наказателната лихва,начислена за периода 04.05.2020г.до 02.11.2020г.вкл.дължима на основание т.10 от договора за кредит,според ССЕ е в размер на 189.19 евро и 6/размерът на законната лихва,начислена да периода от 03.11.2020г.до 23.11.2020г.включително ,според вещото лице е в размер на 23.30 евро.

Чрез ЧСИ Я.Б.,с рег.№775 на КЧСИ, „Първа инвестиционна банка „АД е отправила покана до ответниците, в качеството им на длъжници, за доброволно изпълнение на остатъка по кредита в общ размер на 9 864.28 евро,в това число просрочени задължения 8 318.62 евро., като при неизпълнение е посочено, че с изтичане на срока,Банката ще упражни правото си да обяви целия кредит за предсрочно изискуем /на основание раздел X т.10.1.2 буква“а“ от Общите условия /.

При така установената фактическа обстановка ,съдът достигна до следните правни изводи: Заявена е претенция с правно основание чл.422 от ГПК - за установяване съществуването на вземания – неиздължена главница, договорна лихва по договор за потребителски кредит, наказателна лихва и законни лихви .

Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест /чл.154, ал.1 от ГПК/, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на облигационно правоотношение между дружеството-кредитор и ответника, настъпване изискуемостта на паричните задължения на последния, изпълнение на задължението на кредитора по конкретния договор. Ответната страна следва да установи факта на заплащане на дължимата главница по договора и търсената договорна лихва.

3

В настоящия случай се установи по безспорен начин, че двамата ответници са били в облигационни отношения, уредени от сключения между тях договор за кредит, като кредиторът е предоставил на кредитополучателите уговорената сума и същата е била получена по тяхна сметка. Ответната страна не е ангажирала доказателства, че е изпълнила в пълен размер задължението си за връщане на главницата и уговорената лихва по договора.

Ответниците във въззивната си жалба възразяват ,че договорът е нищожен тъй като липсвала ясно определена методика за промяна в лихвения процент ,както и не ставало ясно откъде идва разликата между годишен лихвен процент и годишен процент на разходите .Също така липсвала ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита . Предвид гореизложеното кредитното правоотношение между страните било недействително на осн.чл.22 от ЗПК във вр. с чл.11 ал.1 т.9 и т.10 от ЗПК. С договора за кредит са спазени изискванията на чл.11 ал.1 т.9 , като в раздел ІV от ОУ ,които са неразделна част от него и с които двамата ответници са били запознати при сключването на договора подробно е описан размерът ,начина и методиката по която се формира приложимия лихвен процент по договора, ,сроковете за промяна ,обстоятелства от които зависи промяната и др. Спазени са изискванията на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК , тъй като в договора в чл.9 изрично е посочен размер на ГПР от 18.90% и той не надвишава размера посочен в чл.19 ал.4 от ЗПК.

Предвид гореизложеното възражението за недействителност на договора е неоснователно.

Във въззивната си жалба двамата ответници възразяват срещу дължимостта на неустойката по договора регламентирана в чл.10 от същия , тъй като тази уговорка била нищожна . Тази уговорка за неустойка не отговаряла на изискванията за добросъвестност и водела до значително неравноправие между правата и задълженията на страните ,тъй като определената надбавка от 10 пункта над договореният лихвен процент била необосновано висока , което я правело неравноправна и като такава нищожна съгласно чл.146 ал.1 от ЗПП.