Решение № 17477 от 11.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17477 гр. София, 11.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТОЙЧО Т. ПОПОВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело № 20251110145982 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с предявени от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046 срещу А. С. С., ЕГН ********** кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с които се иска да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми, а именно: сумата от 1182,45 евро (2312,66 лв.) – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот с адрес: гр. София 1336, район адрес, аб. № 152628 за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от 07.08.2025 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 217,27 евро (424,94 лв.) – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия от 15.09.2023 г. до 01.08.2025 г.; сумата от 17,47 евро (34,18 лв.) – главница, представляваща стойността на услугата за дялово разпределение за периода 01.01.2023 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от 07.08.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 4,02 евро (7,87 лева) – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение от 18.03.2023 г. до 01.08.2025 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ЧГД № 895/2025 г. по описа на Районен съд – Тетевен, III състав.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника, в качеството му на собственик на процесния имот, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези Общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като той не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и дължимата стойност на услугата „Дялово разпределение“. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от изтичането 1 на периода, за който се отнасят. Посочва, че съгласно общите условия клиентите заплащат услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец на продавача на топлинна енергия. Моли за уважаването на предявените искове и присъждането на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, в който посочва, че е сключил извънсъдебно споразумение, с което процесните задължения са разсрочени, като изпълнявал надлежно задълженията по него. Моли за отхвърлянето на предявените искове.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа и правна страна:

С отговора на исковата молба ответникът е представил доказателства за сключено на 08.01.2026 г. споразумение за доброволно уреждане на спора, като по данни от ищеца към момента на приключване на съдебното дирене в настоящото производство е налице неплатен остатък, както следва: сумата от 1199,92 евро – главница за ТЕ и дялово разпределение и 102,10 евро – мораторна лихва върху главницата за ТЕ.

Доколкото липсва спор между страните, че всички предпоставки, обуславящи основателността на исковите претенции, са се осъществили, както и предвид извършеното плащане на претендираните суми, извършено в хода на настоящото производство, което съдът съобрази на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК, се налага извод, че в полза на ищеца са възникнали вземания срещу ответниците за стойност на доставена топлинна енергия, мораторна лихва върху нея, цена на услуга дялово разпределение на топлинна енергия и мораторна лихва върху нея в размерите, посочени в петитума на исковата молба.

Съгласно постоянната съдебна практика, решението на съда трябва да отразява правното положение между страните по делото, каквото е то в момента на приключване на устните състезания. Това задължава съдът да вземе предвид и фактите настъпили след предявяването на иска, ако те са от значение за спорното право, било защото го пораждат или защото го погасяват – ищецът придобива спорното право след предявяването на иска, притезанието става изискуемо в течение на делото, ответникът плаща или прихваща след предявяването на иска. Преценката на съда за основателността на иска следва да бъде направена с оглед материалноправното положение в деня на приключване на устните състезания (а не в деня на предявяване на иска), което може да стане, ако съдът вземе предвид и фактите, настъпили след предявяването на иска, както го задължава разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК.

При това положение исковата претенция следва да бъде отхвърлена като неоснователна поради извършено в хода на процеса плащане (факт настъпил след предявяване на исковата молба и преди приключване на съдебното дирене в настоящото производство), който факт съдът е длъжен да съобрази на основание чл. 235, ал. 3 ГПК само и единствено за сумите, погасени към момента на приключване на съдебното дирене, респ. за неплатената част исковата претенция следва да се уважи.

По отношение на разноските:

2

По общото правило на чл. 78, ал. 1 и 3 от ГПК присъждането на разноски на страните се основава на вината на противната страна, която с поведението си е предизвикала предявяване на иска или защитни действия срещу неоснователно предявен срещу нея иск. Следователно, разноски винаги се дължат, когато неправомерно е засегната чужда правна сфера, като задължението за заплащането им е задължение за заплащане на понесените от съответната страна вреди.

Доколкото в разглеждания случай неоснователността на исковата претенция е обусловена от факти и обстоятелства, настъпили в хода на процеса, а именно поради извършено плащане от страна на ответницата след постъпването на исковата молба в съда, се налага извод, че с поведението си същата е дала повод за завеждане на делото, съответно дължи на ищеца разноски.

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ (ЗПП). Съдът намира, че следва да определи юрисконсултско възнаграждение съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 и 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. с чл.

25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 100,00 евро.

Така мотивиран, СЪДЪТ

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А. С. С., ЕГН ********** на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД ДЪЛЖИ НА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046 следните суми, а именно: сумата от 1182,45 евро – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот с адрес: гр. София, район адрес, аб. № 152628 за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., сумата от 102,10 евро – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия от 15.09.2023 г. до 01.08.2025 г.; сумата от 17,47 евро – главница, представляваща стойността на услугата за дялово разпределение за периода 01.01.2023 г. до 30.04.2024 г., КАТО ОТХВЪРЛЯ предявените искове, както следва: за разликата над сумата от 102,10 евро до пълния предявен размер от 217,27 евро, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия и сумата от 4,02 евро – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение от 18.03.2023 г. до 01.08.2025 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ЧГД № 895/2025 г. по описа на Районен съд – Тетевен, III състав.

ОСЪЖДА А. С. С., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046 на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 100,00 евро, представляваща разноски в настоящото производство за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 3 двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4