Решение № 1647 от 15.03.2018, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ гр. С., 15.03.2018 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ІV-Б въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

РЕНИ КОДЖАБАШЕВА

ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА

В.АЛЕКСАНДРОВ при секретаря Капка Лозева, като разгледа докладваното от мл. съдия В.Александров в. гр. д. № 7922/2017 г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 74917/28.03.2017 г., постановено по гр. д.

№ 20853/2014 г. по описа на СРС, I Г. О., 24-ти състав е отхвърлен иск с правно основание чл. 82 ЗЗД, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД предявен от Т.Х.Т., Л.Х.Т. и Т.С.Х. срещу „П.З.– Е.“ ООД за заплащане на сумата от 15096,00 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди от неизпълнение на договор за охрана с технически средства на обект № 30008219/31.08.2006 г.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищците, като последното е обжалвано в частта, с която искът е отхвърлен за сумата до 12883,48 лева с твърдения за неправилност, поради допуснати съществени процесуални нарушения, противоречие с материалния закон и необоснованост. Поддържа, че в първоинстанционното решение не са изложени мотиви по отношение на приложимостта на клаузата от общите условия, въз основа на която е районният съд бил приел, че претенцията е неоснователна, което представлявало нарушение на процесуалните правила. Навежда довод, че не е обсъден представения по делото констативен протокол, в който ответникът бил признал, че нямало проблем със захранването – акумулаторна батерия – на техниката за охрана на имота. Излага подробни съображения, че в решението не са обсъдени наведените в исковата молба твърдения с оглед събраните по делото доказателства – заключения на СТЕ и събраните гласни доказателствени средства. Твърди, че решението е необосновано, тъй като не било налице неизпълнение на договорно задължение от страна на ищеца, поради което не можела да намери приложение и клаузата на общите условия за освобождаване на ответника от отговорност. Поддържа, че първоинстанционното решение е в противоречие с чл. 79 и чл. 82 ЗЗД, тъй като липсвали доказателства за неизпълнение на договорни задължения от страна на ищците, като трябвало да се приеме, че доколкото е налице кражба чрез взлом на охранявания обект, трябвало да се приеме, че ответникът не бил изпълни задълженията си по договора от което били произтекли вреди. Развива аргументи, че общите условия от 01.01.2013 г. не били в сила към момента на сключване на договора, като не били подписвани от наследодателя на въззивниците, освен това липсвало връчването им и подписването им на въззивниците, като прави подробна обосновка с оглед разпоредбата на чл. 298 ТЗ, с извод за неправилност на извода на районния съд.

Иска отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на предявените искове.

Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на въззивна жалба, в който се твърди, че доводите във въззивната жалба са неоснователни и недоказни, а обжалваното решение е правилно и обосновано.

Навежда довод, че правилно било прието, че в случая следвало да намери приложение чл. 20, ал. 2 от общите условия към договора. Излага подробни съображения, че в случая не било налице неизпълнение на договорни задължения, доколкото в деня на взломната кражба не бил получаван сигнал от алармената инсталация на охранявания обект, а единствено били постъпвали сигнали за прекъсване на електрическото захранване в обекта и за изтощаване на акумулаторната батерия, като подмяната на батерията трябвало да се извърши от служител на ответника, а въззивниците били изложили твърдения, че сами били подменили акумулаторната батерия чрез трето лице, като прави извод, че съобразно общите условия по договора неизпълнението на задължението на въззивниците, освобождавало въззиваемия от отговорност по договора. Развива съображения, че противното не се установявало и от представените по делото доказателства – в частност представения констативен протокол от 22.04.2014 г., като аргументира, че претенцията била недоказана и с оглед останалите събрани по делото доказателства. Твърди, че общите условия от 01.01.2013 г. били приложими в случая, тъй като били действащи към момента на извършването на кражбата, освен това наследодателят на въззивниците бил приел общите условия от 31.08.2006 г., като дружеството било оповестявало на клиентите си измененията в общите условия на интернет страницата си и било предоставило възможност, за да се направят възражения срещу тях, каквито въззивниците не били направили, освен това дори да се приемела тезата на ищците, то следвало да се приложат общите условия от 16.06.2003 г., в който имало аналогична клауза на чл. 20, ал. 2 от общите условия. Инвокира доводи, че въззивниците са неизправна страна по договора, за което излага подробна обосновка. В евентуалност поддържа, че съобразно уговореното в договора, отговорността на изпълнителя зависела от избрания тарифен план. Навежда довод, че по отношение на част от вещите, за които се претендира обезщетение не носи отговорност. Иска потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендира разноски.

С Определение от открито съдебно заседание 26.02.2018 г. по гр. д. № 7922/2017 г., съдът е допуснал уточнение на петитума на исковата молба, като ищците са уточнили, че претенцията им е заявена не за солидарното осъждане на ответника за претендираната сума, а за разделното осъждане от по 1/3 (съобразно наследствените им права) за претендираната сума.

Първоинстанционното решение не е обжалвано в частта, с която предявените искове са отхвърлени за сумата над 12883,48 лева до пълния предявен размер 15096,00 лева, поради което в тази част то е влязло в сила.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните гласни и писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна, във връзка с наведените във въззивната жалба и отговора пороци на оспорения съдебен акт.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК от легитимирани лица, като е насочена срещу акт на съда, който подлежи на въззивна проверка, поради което е процесуално допустима.

СРС, 24-ти състав е бил сезиран с първоначално обективно, кумулативно и активно, субективно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 82 ЗЗД, във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД.

I. От фактическа страна

С оглед процесуалното поведение на страните и доводите наведени във въззивната жалба, съобразно разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК, уреждащ т. нар. ограничен въззив (апелация), настоящата инстанция счита, че страните не навели доводи и оплаквания по отношение на следните обстоятелства: 1) че на 31.08.2006 г. между Х.Т.Х., в качеството на клиент от една страна и „П.З.– Е.“ ООД, в качеството на изпълнител от друга страна е сключен Договор за охрана с технически средства на обект № 30008219, по силата на който клиентът възлага, а изпълнителят се задължава срещу възнаграждение да предоставя услуга по охрана с помощта на сигнално-известителна техника на обект: къща на Х.Т.Х., находящ се в с.

Кладница, ул. „Цар Самуил“ срещу варов център; 2) че въззивниците – Т.Х.Т., Л.Х.Т. и Т.С.Х. са наследници на Х.Т.Х., който е починал на 17.11.2013 г.; 3) че на 22.01.2014 г. е била налице кражба чрез взлом в охранявания обект, като отнети твърдените от въззивниците движими вещи – 5 бр. климатици, 2 бр. телевизори и мотоциклет марка „Piaggio“, модел „Liberty 150“, ведно с багажно модел „Liberty“; 4) че въззивниците са изпълнявали точно задължението си за заплащане на уговореното в договора възнаграждение. Следователно, правният спор между страните се концентрира върху обстоятелството, дали и коя от двете страни са изправни по възникналото между тях облигационно отношение, респ. дали е налице основание за изключване на отговорността на въззиваемия-ответник, който е страна по договора, евентуално дали ако отговорността му трябва да бъде ангажирана – в какъв размер.

Представени са Общи условия към Договор за охрана с технически средства на обект от 01.01.2013 г. и Ценова листа за извършваната от „П.З.– Е.“ ООД сигнално-охранителна дейност.

От Костативен протокол от 22.01.2014 г. за обект в с.

Кладница, ул. „********се установява, че е подаден сигнал, че обектът е разбит – гараж, барбекю, тераса на 1-ви етаж, като не са отбелязани други причини за сигнала. В протокола, който е двустранно подписан от служител на въззиваемия и въззивницата Л.Т. не са отбелязани причини за сигнала, респ. че е бил налице някакъв технически проблем с инсталираната СОТ техника. С оглед на това настоящата инстанция намира, че въззиваемата страна е признала, че към 22.01.2014 г. не е имало технически проблем с инсталираната в СОТ техника, а извънсъдебното признание на факти е едно от най-сигурните доказателствени средства в гражданския процес, което преценено в съвкупност с останалите събрани по делото доказатеслства води до изясняване на действителното фактическо и правно положение между страните – арг. чл. 175 ГПК и чл. 10 ГПК.

Приложен е договор за покупко-продажба № 1/04.08.2010 г., сключен между „М.М.“ ЕООД и Л.Х.Т. за мотоциклет марка „Piaggio“, модел „Liberty 150“, с рама № ZAPM6720000008489, двигател № M38BM2281 и свидетелство за регистрация част I № ********* за мотоциклета, собственост на Л.Х.Т..

Представена са гаранционни карти, както следва: за климатик марка „Daikin, фабричен №

Е036670/Е043550; за климатик марка „Daikin, фабричен

№ Е005264/У005243; за климатик марка „Daikin, фабричен

№ (за външно тяло) RX50G, SN:У029348, № (вътрешно тяло) FIX50B,

SN: E027926; за климатик марка „Haier“, фабричен № (външно тяло) 0327, № (вътрешно тяло) 0247; за климатик марка „Haier“, фабричен

№ (външно тяло) 0525; № (вътрешно тяло) 0469; гаранционна карта № А11/33392841 за телевизор LG; гаранционна карта № А11/41035180 за телевизор LG.

По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на св. Ц.Д., св. И.М.и св. И.Д..

При разпита на св. Д.се изяснява, че е бивш съпруг на ищцата Т.Х. и знае за коя е процесната вила. Свидетелства, че на 19.01.2014 г. Л. му се обадила и му казала, че получила сигнал от СОТ за вилата – че системата била на аварийно захранване и трябвало да се отиде. Тя отишла да го вземе и отишли, като установили, че няма ток. Установява, че се обадили в енергото и питали дали има причина, но оттам им казали да проверят бушоните, тъй като в селото имало ток. Изяснява, че включили бушоните и токът дошъл, след което се обадили на СОТ-а, откъдето им казали, че акумулаторната батерия трябвало да се смени и да си я сменят. Установява, че главният бушон бил изнесен извън вилата заедно с електромера, който бил паднал, а останалите бушони във вилата били наред. След това заключили вилата, а от СОТ потвърдили, че е под охрана и си тръгнали. Свидетелства, че на следващия ден Л.му се обадила, като му съобщила, че имало идентичен проблем, а след като отишли преценили, че проблемът е в главния бушон, след което се обадили в Елекроснабдяването в гр. Перник, за да дойдат да го сменят. Изяснява, че бушонът бил сменен, а те били закупили и я сменили, след което се обадили в СОТ-а, откъдето потвърдили, че всичко е наред и си тръгнали. Установява, че след един-два дни Л.се обадила, че били разбили вилата, като пак нямало ток във вилата. като дошли хора от СОТ-а, които огледали. Изяснява, че достъпа до външния бушон имало достъп, като се намирал във външното табло, което той би отворил с ключ от колата, като нямало катинар на това табло, освен това от СОТ винаги знаели кога имало проблем и системата е била на аварийно захранване. Свидетелства, че разговорите със СОТ били водени от Л.пред него, а той лично подменил акумулаторната батерия, тъй като макар, че имал висше образование по финанси, бил завършил металотехникума и разбирал от това.