Решение № 589 от 04.05.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 589 гр. София, 04.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Кристина Филипова

Даниела Христова при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева като разгледа докладваното от Даниела Христова Въззивно гражданско дело № 20221000500145 по описа за 2022 година

Производството е въззивно и се развира по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 266550 от 15.112021г. постановено по гр.д. № 14890 по опис на СГС за 2019 г., съдът е

ОСТАВИЛ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените от К. И. Н., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Народен герой“ № 2, сграда А, ап.1, адвокат Д. Д. против „ЮРОБАНК БЪЛГ АРИЯ“ АД, с ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Околовръстен път“ №260 отрицателни установителни искове с правно основание чл.439 ГПК за установяване недължимост на сумата от 14 698,36 (четиринадесет хиляди шестстотин деветдесет и осем точка тридесет и шест)лева, представляващи разноски в изпълнителното производство, както и за сумата от 5 177,88 (пет хиляди сто седемдесет и седем точка осемдесет и осем)лева, представляващи присъдени разноски в заповедните производства и е прекратил производството в тази част. Разяснил е, че в тази част решението има характер на определение, което подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчване на препис от съдебния акт. Разяснението за срока и реда за обжалване е даден в съдебния акт, който е достигнал до ищеца на 25.11.2021г. Срокът за обжалване е изтекъл на 02.12.2023г. Жалбата е подадена на 09.12.2021 г. Към тази дата, считано от 02.12.2023г. се е погасило правото на въззивна жалба и съдебният акт в тази част е влязъл в законна сила;

ОТХВЪРЛИЛ предявените от К. И. Н., ЕГН **********, със съдебен 1 адрес: гр.София, ул. „Народен герой“ № 2, сграда А, ап.1, адвокат Д. Д. против „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Околовръстен път“ №260 отрицателни установителни искове с правно основание чл.439 ГПК за установяване в отношения между страните, че К. И. Н., ЕГН ********** не дължи на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД сумите по изпълнителен лист от 04.09.2012 г., издаден въз основа на Заповед от 04.09.2012 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 38065/2012 г. по описа на СРС, 27 състав, както следва: сумата от 57627,95 (петдесет и седем хиляди шестстотин двадесет и седем точка деветдесет и пет)лева, представляваща главница по договор за кредит HL6709/18.01.2006 г., ведно със законната лихва върху тази главница, считано от 10.08.2012 г. до окончателното изплащане на главницата; сумата от 10 947,70 (десет хиляди деветстотин четиридесет и седем точка седемдесет) лева, представляваща договорна лихва за периода от 23.03.2011г.- 08.08.2012г., сумата от 702,50 (седемстотин и два точка петдесет), представляваща такса за периода от 23.09.2009 г.- 08.08.2012 г., както и по изпълнителен лист от 29.07.2013 г., издаден въз основа на Заповед от 24.07.2013 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 29752/2013 г. по описа на СРС, 52 състав, а именно: сумата от 46 552,80 (четиридесет и шест хиляди петстотин петдесет и два точка осемдесет) лева, представляваща главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.07.2013 г. до окончателното изплащане, сумата от 12 111,73 (дванадесет хиляди сто и единадесет точка седемдесет и три)лева, представляваща договорна лихва за периода от 06.06.2011 г.-10.07.2013 г., сумата от 116 (сто и шестнадесет) лева-такса.

Недоволен от решението, ищецът е инициирал въззивно производство като е подал възизвна жалба с вх. Рег. № 368853 от 10.12.2021 г., в която е обосновал възражения за неправилност на съдебния акт. Поискал е неговата отмяна и постановяване на друг, с който исковете за бъдат изцяло уважени.

Насрещната страна – ответната банка е оспорила основателността на жалбата. В писмен отговор е обосновала съображения за правилност и обоснованост на обжалвания съдебен акт. Отправено е искане за потвърждаване на постановеното решение.

Съобразно предметните предели на служебната въззивна проверка и съобразно допустимостта на въззиlната жалба в частта, в която исковете са отхвърлени, съдът приема обжалваното решение като валидно и допустимо.

Относно неговата правилност и обоснованост съобрази следното:

В исковата молба ищецът е въвел следните фактически твърдения: На 02.11.2012 г. е образувано изпълнително дело № 201285804001260 по опис на ЧСИ № ***, възоснова на изпълнителен лист 04.09.2012г. издаден по ч. гр.д.

№ 38065/2012 г. СРС и в последствие е присъединено вземане по 2 изпълнителен лист от 29.07.2013 г. издаден по ч. гр.д. № 29752/2013 г.

Ищецът счита, че сумите по тези изпълнителни листове не се дължат, поради изтекла погасителна давност и като начален момент на срока на посагасителната давност посочва датата 19.01.2016 г. Според ищеца, на тази дата взискателят е прекъснал давността с молба вх. Рег. № 2731 от 19.01.2016 г., с която е поискал да бъде наложен запор върху банковата му сметка.

Счита, че следващите действия, каквито и да са те, не могат да прекъснат давността, защото са извършени по изпълнително дело, по което, считано от 19.01.2018 е настъпила перемция.

Ответникът е оспорил иска с възражения изложени в писмен отговор вх. Рег. № 4793 от 15.01.2020 г. Оспорва фактическото твърдение за настъпила перемция. Излага фактически твърдения за прекъсване на погасителната давност с извършване на действия по изпълнителното дело /молба с вх. Рег. № 36358 от 30.03.2017 г. за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника и молба с вх. Рег. № 3176 от 13.02.2018 г., с която е поскал насрочване на публична продан/.

Не е спорно пред въззивния съд, че са осъществени фактите изложени в обжалваното решение. Спорно е дали първоинстанционния съд ги е оценил в тяхната цялост и приложил ли е той практика, която няма задължителен характер.

От фактическа страна релевантните факти за спора са следните:

Възоснона на изпълнителен лист от 04.09.2012 г. е образувано изпълнително дело № 201285804001260 по описа на ЧСИ У. Д. с рег.№ *** на КЧСИ. С молба от 21.02.2014 г. е присъединено вземане по втори изпълнителен лист от 29.07.2013 г. Двата изпълнителни листа са издадени възоснова на заповеди, издадени по реда на чл. 417 от ГПК, съответно по ч.гр.д. № 38065/212 г. и ч.гр.д. № 29752/2013 г. по опис на СРС. На 18.12.2013 г. е наложена възбрана върху имот собствен на длъжника, сега ищец. На 21.02.2014 г. взискателят, сега ответник е поискал от съдебния изпълнител да опише движими вещи собствени на длъжника. На 19.01.2016 г. взискателят е поискал налагане на запор върху банковите сметки на длъжника открити при банката взискател. На 30.03.2017 г. е подадена молба от взискателя, с която е поискал информация за последното изпълнително действие и възобновяване на изпълнителното производство, в случай, че е спряно. Със същата молба е поискал налагане на запор по банковата сметка на длъжника в банката взискател. На 13.02.2018 г. взискателят е поискал оценка на ипотекирания имот и насрочване на публична продан. На 03.04.2018 г. е наложен запор върху банковата сметка на длъжника в друга банка. На 11.04.2018 г. е извършена нова оценка на имота. На 11.04.2018 г. длъжникът е поискал прекратяване на изпълнителното дело, с твърдението, че на 18.03.2015 г. е настъпила перемция. С решение № 5253 от 11.07.2019 г. постановено по в.гр.д. № 7691/2018г., влязло в законна сила на 11.07.2019 г. е оставено без уважение искането на молителя-длъжник, да се прекрати изпълнителното дело поради настъпила перемция.

От правна страна, погасителната давност, както за съдебно признати вземания, така и за вземания, които нямат сила на присъдено нещо или тя 3 възниква в по-късен момент, изисква наличието на две кумулативни предпоставки – 1. изтичане на определен срок и 2. бездействие на взискателя да извърши такива действия, които законът е предвидил като спиращи и прекъсващи давността. Следователно, по иска с пр. основание чл. 439, ал.2 от ГПК /в случаите, в които за дълга е образувано изпълнително дело, какъвто е настоящия/, в тежест на ответника е да докаже, че е извършил такива действия в изпълнителното дело, които са прекъсвали или спирали давността, а когато дългът произтича от заповед за изпълнение, че давността е прекъсната с иск или по друг начин.

Съгласно разпоредбата на чл. 116 от ЗЗД, давността се прекъсва: а) с признаване на вземането от длъжника; б) с предявяване на иск или възражение или на искане за почване на помирително производство; ако искът или възражението или искането за почване на помирително производство не бъдат уважени, давността не се смята прекъсната; в) с предприемане на действия за принудително изпълнение. Хипотезата на чл.

116 б.“а“ЗЗД не е въведена в настоящия спор. Претенцията е отрицателна установенителна и е предявена от длъжника, поради което релевантна към спора е само хипотезата на чл. 116, б.“в“ от ЗЗД - предприемане действия по принудително изпълнение.

Давност не се прекъсва с упражняване правото на иск от длъжника т.е. с настоящия иск, а само с поведение на ответника. Възражението срещу предявен отрицателен установителен иск не прекъсва погасителната давност, защото то не е насочено към материалните предпоставки свързани с основателността на задължението, а с неговата изискуемост, каквато е и същността на настоящия спор /отпаднала ли е предпоставка изискуемост към парично задължение по конкретен изпълнителен лист/.

За да е погасено по давност парично задължение, което е било предмет на съдебно изпълнение, каквито данни се съдържат в делото и се твърдят в исковата молба е необходимо между последното действие по смисъла на чл.

116, б.“в“ от ЗЗД /или друго, с което се прекъсва давност/, да е изтекъл срок от 5 години. Затова е необходимо при предявен отрицателен установителен иск, ищецът да посочи начален момент, от който тече погасителната давност.

Съдът по силата на диспозитивното начало не може да изследва служебно наличието и законосъобразност на всяко действие, което е извършено в изпълнителното производство и възоснова на формирано в мотивите становище, да приема кой е началния момент на давността.

Не е спорно, че не е проведено установително производство по реда на чл. 422 от ГПК и че след образуване на изълнително производство е връчена призовка за доброволно изпълнение. Понеже този факт е преди датата посочена от ищеца като начален момент на срока на твърдяната погасителна давност, да се изследва въпроса дали връчването на призовката за доброволно изпълнение прекъсва или не давността е било и е извън предмета на делото.

Същинско действие за принудително изпълнение се предприема от съдебния изпълнител, но доколкото прекъсването на давността се свързва с поведението на кредитора, то давността се счита за прекъсната с искането на 4 кредитора насочено към съдебния изпълнител, да предприеме действие по принудително изпълнение. Счита се, че действието е извършено дори и да е било инициирано по нередовна молба на кредитора, ако нередовността е изправена в срока за изпълнение, даден от съдебния изпълнител. Давността не се прекъсва веднъж с искането и втори път с предприема на действието, а се счита, че е прекъсната ако от момента на искането ако действието е извършено. Действия, с което се прекъсва давност по смисъла на чл. 116, б.“в“ от ЗЗД са – запор, възбрана, опис, оценка, насрочване на проданта и т.н.

Тези разяснения са относими към предявения иск, спорът по който се поддържа и пред въззивния съд. Извън предмета на делото е установяване на датите, от които следва да се счита за преклудирано правото да се установява вземането по исков ред. Пет годишният срок, който е започнал да тече от 19.01.2016 г. изтича на 19.01.2021 г. Претенцията за установяване на погасителната давност е предявена преди изтичане на срока. Следователно, към датата на предявяване на иска 13.11.2019 г. давността не е изтекла. Съдът може да съобразява материалните предпоставки на погасителната давност, ако те са настъпили и след предявяване на иска /чл. 235, ал.3 от ГПК/, затова в предмета на делото могат да се включват и факти за бездействие на ответника в периода след предявяване на иска, вкл. и до приключване на съдебното дирене във въззивната инстанция. Съдът е длъжен да вземе предвид всички факти, който са се осъществили до 28.02.2023 г. Такива са действия, с които се прекъсва или спира погасителна давност /чл. 116 от ЗЗД/, но такива са и бездействията. Както беше посочено по-горе, следва да се има предвид, че насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица са изпълнителни действия, които прекъсват давност. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.