Решение № 3 от 11.01.2023, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№3 гр. Русе, 05.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Милена Пейчева

Членове:

Александър И.

Ралица Герасимова при участието на секретаря Светла Пеева като разгледа докладваното от Милена Пейчева Въззивно наказателно дело от частен характер № 20224500600745 по описа за 2022 година Про из во д с т во то е Iпо отглава

НПК.ХХ

С присъда № 4/21.09.2022г. на Беленския районен съд, постановена по НЧХД № 121/22 на БРС, подсъдимият А. М. И. е признат за виновен в това, че на 19.02.2022г. в гр.Д., обл.Р., нанесъл побой на С. Г. Ф., удряйки го в областта на главата и горните крайници с юмруци и мотика, в резултат на което му причинил лека телесна повреда, изразяваща е в кръвонасядяен на лява скула, повърхностно нараняване и кръвонасядане на лигавицата на горната устна, кръвонасядания по ляв горен крайник, поради което и на основание чл.130 ал.2 от НК и чл.78а от НК е освободен от наказателна отговорност, като му е наложено административно наказание ГЛОБА размер на 1000 лева.

Със същата присъда подсъдимият е осъден да заплати на тъжителя обезщетение за претърпени неимуществени вреди от престъплението в размер на 1000 лева, както и разноски в размер на 881 лева и 50 лева държавна такса.

Присъдата е обжалвана от подсъдимия във всичките й части. Във въззивната жалба и допълненията към нея се навеждат доводи за 1 постановяването на присъдата при нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения, необоснованост, недоказаност на обвинението, явна несправедливост на наказнието и недоказан граждански иск. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на оправдателна такава и отхвърляне на предявения граждански иск изцяло.

Алтернативно се иска отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд или намаляване размера на наложеното наказание, размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди и размера на присъдените разноски. Излагат се подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията.

В съдебно заседание подсъдимият поддържа въззивната си жалба и всички направени в тях искания. Твърди, че не е извършил престъплението, в което е обвинен и иска да бъде пирзнат за невинен, по изложените съображения.

Частният тъжител и граждански ищец С. Ф. и повеерникът му адв.Г.

П. от РАК, считат жалбата за неоснователна и изразяват становище, че атакуваната присъда следва да бъде потвърдена изцяло, по подробно изложените съображения. Претендират направените пред въззивната инстанция разноски.

Като съобрази доказателствата по делото, доводите на страните и извърши служебна проверка на правилността на присъдата, Окръжният съд намира следното:

От фактическа страна е установено следното:

Подс.А. И. е български гражаднин, със средно образование, разведен, неосъждан, работи като ЕТ.

Частният тъжител С. Ф. и подс. А. И. живеели в гр.Д., обл.Р. в съседство, като дворното място, в което са постройките им е в режим на съсобственост. В имота имало изградена ниска ограда, чието поставяне и местоположение било спорно между страните и във връзка с това те били в обтегнати отношения. В дворното място имало саморасли храсти и дървета, по повод на които страните водили разговори да бъдат премахнати, но не стигнали до решение. Впоследствие частният тъжител сам решил да ги премахне.

На 19.02.2022г. след обяд частният тъжител започнал да реже 2 самораслите дървета в двора, като пред къщата била излязла и неговата майка – св. Г. Ф.а. Действията на тъжителя били възприети от родителите на подсъдимия, които уведомили последния за случващото се в общия им двор.

Около 17 часа подсъдимият дошъл, като влизайки в двора започнал да вика към тъжителя, какво прави в имота му, взел една мотика от неговия двор и тръгнал към тъжителя, като между двамата възникнала разправия. Стигайки до тъжителя подсъдимият му нанесъл удари с ръце, със сапа /дървената част/ на мотиката, при които тъжителят се предпазвал с ръце и ударите попаднали върху лицето и ръцете на Ф., а удар от сапа попаднал в областта на лявата мишница на пострадалия. Този удар му бил нанесен в момент, в който тъжителят отстъпвайки към къщата си се спънал и паднал назад, като се подпрял с длани на земята. След това тъжителят успя да се изправи и се прибрал в дома си. Той взел велосипеда си и се отправил към РПУ, където подал жалба за случилото се. Подсъдимият прибрал оставените от тъжителя бичкия и машинка за рязане на дърва, които впоследствие предал в полицията.

На 19.02.2022г. в 19,40 ч. пострадалият Ф. посетил УМБАЛ „К., където бил прегледан в спешното отделение, като обективното му състояние било описано в лист за преглед на пациент № 002582/19.02.2022г. и допълинтелен лист № 2589/19.02.2022г. На 21.02.2022г. той посетил съдебен лекар, за което му било издадено СМУ № 9010/2022г., в което били описани консаттираните телесни увреждания и посочено, че същите имат характера на болка и страдание.

По делото е изготвена СМЕ, от заключеинето на която е видно, че частният тъжител е получил следните увреждания: повърхнотстно нараняване и кръвонасядане на лигавицата на горната устна, кръвонасядане на лявата скула, кръвонасядания на ляв горен крайник. Експертиът е приел, че установените увреждания са резултат от действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети и могат да бъдат получени при инцидента на 19.02.2022г., при удари в лицето с юмруци и удари с дървената част на мотика. Кръвонасядането на лява мишница добре отговаря да е поучено от предмет с продълговата удряща повърхност, какъвто може да бъде дървената част /сап/ на мотика. Повърхностното нараняване на лигавицата на горната устна добре отговаря да е получено от свободния ръб на срещулежащ зъб при удар в същата област, при което устната се притиска между удрящата 3 повърхост на предмета и свободния ръб на зъба. Експертът е посочил, че обичайният възстановителен период за посочените уврежания е около 1-3 седмици. Тези травматични увреждания на Ф. са преценени по медикобиологичния признак като болка и страдание.

Тази фактическа обстановка съответства на писмените и гласни доказателства по делото: лист за преглед на името на пострадалия № 002582/19.02.2022г. и допълнителен такъв № 2589/19.02.2022г., СМУ № 9010/ 2022г., неоспорената от страните СМЕ, показанията на св.Г. Ф.а, частично от обясненията на подсъдимия, отговор от РУ Д., справка от РУ-Д. относно извършена проверка по преписка № УРИ 456900-282/ 2022 на РУ- гр.Две могилш, Постановление от 21.04.2022г. на РРП за отказ от образуване на ДП относно същия случай, скица на поземлен имот, удостовериня за наследцииния, свидетелство за съдимост и други.

Посочената фактическа обстановка е правилно установена от първоинстанционния съд. Събраните писмени и гласни доказателства са правилно анализирани в тяхната съвкупност, като се изложени убедителни мотиви, кои от тях и защо се кредитират с доверие и на кои не се дава вяра.

Настоящият състав споделя напълно направения от първата инстанция анализ на доказателствата и крайния извод на съда.

Относно съдебното минало на подсъдимия.

Първоинстаницонинят съд е приел, че подсъдимият е неосъждан, въпреки че по делото на БРС липсва приложена справка за съдимост на името на А. М. И.. От служебно изисканата и приета такава от възивната инстаниця е видно, че подсъдимият е бил осъждан във времето, като е реабилитиран по право на 01.01.2022г. След това е осъден по АНД № 320/2018г. на БРС, като му е наложено адм.наказание глоба по реда на чл.78а от НК. Тази глоба е заплатена на 03.04.2019г., видно от отразеното в справката за съдимост. С оглед на това към датата на инкриминираното деяние подсъдимият е неосъждан.

Предвид посоченото не се касае за съществено процесуално нарушение, допуснато от първата инстанция, което да налага връщане на делото за ново разглеждане. Касае се за непълнота на доказателствата, свързани със съдебното минало на подсъдимия, която непълнота е отстранена от въззивната инстанция. Освен това приетата справка за съдимост за 4 подсъдимия потвърждава посоченото от районния съд, че той е неосъждан, поради което не е налице противоречие в тази насока между доказателствата по делото и приетото от районния съд, което също не налага връщане на делото за ново разглеждане.

По делото няма спор, че на посочената дата и място, между тъжителя и подсъдимия е възникнал конфликт, както и повода за същия. В тази насока са всички писмени и гласни доказателства, в това число и обясненията на подсъдимия и показанията на св.О. Т., който чул разправията. Спорният по делото въпрос е дали подсъдимият е удрял тъжителя и му е причинил констатиранати по-късно телесни увреждания, както и дали го е удрял в мотика - с нейната дървена дръжка или не.

Относно вида и характера на получените от тъжителя телесни увреждания. По делото са налице безспорни и обективни доказателства за вида и характера на тези увреждания. Те се съдържат в листа за преглед на името на пострадалия, в допълнителният такъв от 19.02.2022г.,двата изготвени от лекар от спешното отделение на У.“-Р.; в СМУ; както и в СМЕ, неоспорена от страните. Посоченото доказва, от една страна вида и характера на телесните увреждания, а от друга това, че те са получени именно на 19.02.2022г., след конфликта между старните, с оглед отразената дата и част в листите за преглед на тъжителя. В СМЕ освен вида и характера на телесните увреждания е описан и механизма на тяхното получаване, който отговаря на посоченото от пострадалия и от св.Ф.а. Безспорно и установено със специалните знания на вещото лице е, че кръвонасядането на лява мишница на пострадалия отговаря да е получено от предмет с продълговата удряща повърхност, какъвто може да бъде дървената част /сап/ на мотика, а повърхностното нараняване на лигавицата на горната устна от удар в тази област с твърд предмет, при което устната се притиска между удрящата повърхост на предмета и свободния ръб на зъба.

Законосъобразно и правилно първата инстнация е кредитирала с доверие посочените писмени доказателства и заключението на вещото лице и е дала вяра на тези гласни доказателства, които кореспондират с тях. Това са показанията на св.Г. Ф., която е очевидец на случилото се и макар заинтересована от изхода на делото, като майка на пострадалия обективно описва случилото се, поради което правилно на нейните показания е дадена 5 вяра.

Настоящият състав намира показанията на св.Ф.а за добросъвестни, обективни и житейски правдиви. Те напълно кореспондират с медицинските документи и СМЕ на тъжителя и са дадени под страх от наказателна отговорност, поради което съдът няма основание да се съмнява в тях.

Мястото, на което са се развили събитията и мястото, на което се е намирал св.О. Т., който твърди, че е чул разправията между тъжителя и подсъдимия, но не е видял физически контакт между тях и нанасянето на удари, не опровергава приетото от първата инстанция. Кредиитраните с доверие доказателства установяват по категоричен начин авторството на деянието, а именно, че телесните увреждания на тъжителя са му причинени от нанесени удари именно от подсъдимия.

С оглед приетото по-горе законосъобразно и правилно първата инстанция не е дава вяра на обясненията на подсъдимия, който отрича да е нанасял удари на пострадалия, тъй като те остават изолирани от останалите доказателства по делото. Уврежданията са категорично установени, поради което възраженията на подсъдимия в тази насока са неоснователни.

Относно механизма на получаване на посочените телесни увреждания и авторството на престъплението, съдът намира, че по делото са събрани достатъчно категорични доказателства, че те са в резултат от ударите нанесен на Ф. именно от подсъдимия с юмруци и с дървената дръжка на мотиката в областта на главата и тялото. В тази насока е заключението на СМЕ, в която е посочено, че уврежданията могат да бъдат получени при инцидента на 19.02.2022г. и по горепосочения начин. В тази насока са и показанията на св. Г. Ф.а. Първоинстанционният съд е подложил на задълбочен и прецизен анализ показанията на свидетелката, която е от една страна очевидец на случилото се, а от друга страна е майка на пострадалия, като законосъобразно ги е кредитирал с доверие.