Протокол № 131 от 17.02.2026, Районен съд - Смолян

ПРОТОКОЛ

№ 131 гр. С., 17.02.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Чакърова при участието на секретаря Величка Маркова

Сложи за разглеждане докладваното от Росица Чакърова Гражданско дело № 20255440100482 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 15:00 часа се явиха:

Ищецът П. Т., редовно призован, не се явява. За него се явява процесуалният му представител адв. И. Г., редовно упълномощен.

От ответниците редовно призовани М. Б., се явява лично, а М. Б., не се явява, представляват се от процесуалният им представител адв. Е. В., редовно упълномощен.

ПО ХОДА НА ДЕЛОТО

Адв. Г. - Считам, че няма пречка да бъде даден ход на делото.

Адв. В. – Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото и затова

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Адв. Г. - Поддържам иска така, както е предявен. Оспорвам писмения отговор. На основание чл. 214, ал. 1, предл. 2 от ГПК правя искане за изменение на ИМ като в петитума се добави „да поставят врата“. Представям и молба и моля да допуснете изменението. Поддържам искането направено в ИМ за назначаване на експертиза, като моля да ни бъдат допуснати до разпит и двама свидетели.

Адв В. - Оспорвам иска по съображенията изложени в отговора. По отношение на молбата за изменение на иска, то е процесуално право на ищеца, направено е в първо съдебно заседание и следва да се уважи. Оспорвам иска и в изменената му част, ако се допусне. Във връзка с искането за допускане на гласни доказателства, моля разпитът на свидетелите да бъде проведен в едно 1 съдебно заседание. По искането за назначаване на съдебно-техническа експертиза не възразявам същата да бъде допусната. Моля към задачите на вещото лице да бъде включен следният въпрос:

„Има ли ищецът достъп до определения му прилежащ терен през собствената му сграда?“

СЪДЪТ, след като изслуша становищата на страните и обсъди направените доказателствени искания, намира следното:

Искането за изменение на иска е направено в първото по делото съдебно заседание, поради което е процесуално допустимо съгласно чл. 214, ал. 1 от Граждански процесуален кодекс и същото следва да бъде уважено, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА изменение на предявения иск, както следва:

ПЕТИТУМ: Моля да постановите съдебно решение, с което осъдите М.

М. Б. с ЕГН********** с постоянен адрес: гр. С. *** и М. Р. Б. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С. ***, да премахнат всички свои вещи и дървета поставени и засети в определената към сградата прилежаща площ от имот кад. № ***.243, да премахнат поставена от тях ограда, в частта й допираща се до сграда с кад. №№ ***.0.3, по кадастралния план на гр. С., одобрена със Заповед № РД-18-14 от 10.05.2005г. на изпълнителния директор на АГКК гр. С., попадаща в определената за ползване част от терена и вместо нея поставят врата общо достъпна на страните по делото, както и да се въздържат от всякакви бъдещи действия, с които ограничават, смущават или напълно възпрепятстват ползването на оцветената в жълт цвят, на скицата към СТЕ, представляваща неразделна част от решение № 292 от 03.07.2023г. на РС-С., постановено по гр.д. № 953/2025г., част от собствения им имот кад. № ***.243.

На основание чл.146 от ГПК съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДОКЛАДВА се делото по реда на чл. 146 от ГПК

1. Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения;

Делото е образувано по постъпила искова молба от П. М. Т. с постоянен адрес: гр. Р., ул. ***, с ЕГН **********, чрез п-к адв. И. Г. от АК - С. срещу М.

М. Б. с ЕГН;********** с постоянен адрес: гр. С., *** и М. Р. Б. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С., ***, с предявен иск по чл. 109 от ЗС, по който се претендира ответниците да премахнат всички свои вещи и дървета поставени и засети в определената към сградата прилежаща площ от имот кад.

№ ***.243, да премахнат поставена от тях ограда, в частта й допираща се до сграда с кад. № № ***.0.3, по кадастралния план на гр. С., одобрена със Заповед № РД-18-14 от 10.05.2005г. на изпълнителния директор на АГКК гр.

2

С., попадаща в определената за ползване част от терена, както и да се въздържат от всякакви бъдещи действия, с които ограничават, смущават или напълно възпрепятстват ползването на оцветената в жълт цвят, на скицата към СТЕ, представляваща неразделна част от решение № 292 от 03.07.2023г. на РС-С., постановено по гр.д. № 953/2025г., част от собствения им имот кад. № ***.243

Ищецът твърди, че съгласно нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***, е собственик на сграда с идентификатор № ***.0.3, по кадастралния план на гр. С., одобрена със Заповед № РД-18-14 от 10.05.2005г. на изпълнителния директор на АГКК гр. С., със застроена площ от 74 кв. м., находяща се в имот идентификатор № ***.245 и имот с идентификатор № ***.243 по КККР на гр. С.. Собственик на имот кад. № ***.245 е ищецът, а имот № ***.243 е собственост, в режим на СИО, на ответниците. С решение № 292 от 03.07.2023г. на РС-С., постановено по гр.д. № 953/2025г. е определена площ от 75 кв.м., от поземлен имот с кад. № ***.243, представляващи необходима прилежаща площ към сграда с идентификатор ***.0.3 по КККР на гр. С., която площ е повдигната в жълт цвят на скицата към СТЕ, представляваща неразделна част от решението. Решението е влязло в сила на 16.02.2024г.

Ищецът твърди, че на 05.03.2024г. е отправил покана до ответниците да освободят определената прилежаща площ от свои вещи и да осигурят достъп до нея. На 06.03.2024г. служител на куриерската фирма е оформил отказ от получаване на писмото с поканата от М. Б.. Съществуващата сграда е на повече от 80 години.

Твърди, че има желание да я обходи в цялост, да прегледа основите й и да предприеме саниращи и укрепващи действия. До настоящия момент обаче, ответниците все още не са предоставили достъп до определената като прилежаща към сградата площ от техния имот. Нещо повече, в началото на месец март тази година те са посели множество овошки и други растения в определената за прилежаща към сградата площ от техния имот, непосредствено до основите. В западната и северната част на постройката продължават да трупат свои вещи - автомобилни гуми, пчелни кошери, дървен материал, метални варели, боклуци и др., с които правят невъзможен достъп до стената на постройката. Имотът на ответниците, включително и определените 75 кв.м., е плътно ограден с телена мрежа и доверителят ми няма никакъв достъп до тях.

Твърди, че така му се възпрепятства достъпа до обслужващия терен към сградата му, а посяването на дървета в непосредствена близост до постройката, създава условия за в бъдеще при израстването им да се компрометира самата й основа. Съгласно съдебната практика, ако собственикът на мястото пречи на собственика на сградата да упражнява правото си да използва земята около сградата, основано на правилото на чл. 64 ЗС, то собственика на сградата може да предявява иск по чл. 109 ЗС срещу 3 действия, с които това ползване се смущава или ограничава (в този смисъл определение № 12 от 13.01.2014г. по гр.д. № 7615/2013г. на ВКС, 1-во отделение).

Твърди, че в случая ответниците поставят и държат свои вещи залепени до западната и северната стена на сградата, с което не дават възможност за достъп до тази й част. Засели са овошки и други растения от юг на сграда, в непосредствена близост до основите й, с което освен, че затрудняват достъпа до тази й част, създават предпоставки, за в бъдеще, корените на засетите дървета да увредят основите на сградата. Наред с това държат и отказват да премахнат съществуваща ограда, която е около целия техен имот и е залепена до сградата на доверителя ми, е което спират изцяло достъпа му до определените като прилежащи към сградата 75 кв.м. Преустановяването на смущаващите и ограничаващите ползването на имота около сградата действия на ответниците не е свързано с плащането на значителни парични средства и може да бъде извършено с лични действия на ответника, или от ищеца, ако бъде оправомощен на това. За това доверителя ми счита, че цената на иска следва да бъде определена на 100 лева. С иска по чл. 109 от ЗС може да се иска преустановяване на всяко неоснователно действие, което се извършва и премахването на всички пречки за обичайното ползване на имота според определеното предназначение. Описаните по-горе действия на ответниците ограничават, смущават и дори напълно възпрепятстват ползването на имота около сградата от доверителя ми, което предполага правния интерес от предявяване на настоящия иск

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответниците са депозирали писмен отговор на исковата молба, чрез адв. В., с който оспорват изцяло предявения иск като неоснователен и недоказан, моля като такава да бъде отхвърлен.

Ответниците заявяват, че М. Б. е собственик на недвижим имот с идентификатор ***.243 м. Т.О, вид собств. Частна, вид територия Земеделска, категория 8, НТП Друг вид нива, площ 1957 кв. м, стар номер ***, съгласно Заповед за одобрение на КККР РД-18-14/ 10.05.2005 г., издадена от ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА АГКК пpи граници и съседни имоти с идентификатори ***.245, *** ,2. 644, ***.695, ***.832 Твърдят, че е безспорно, че ицщеца е собственик на жилищна сграда с идентификатор ***.0.3 по КККР на С.. Но в случая не е напице фактическия състав на разпоредбата на чл. 109 от ЗС, ответниците не създават пречки на ищеца и то пречки които са по-големи от обикновените за ползване на прилежащата площ. Действително, съгласно чл. 64 ЗС собственикът на постройка, респ. самостоятелен обект в нея /каквито притежават ищеца на основание покупко-продажба на сградата попадаща в имота на ответниците/, може да се ползва от земята собственост на ответниците само доколкото това е необходимо за използване на постройката /респ. отделните обекти в нея/ по предназначение, а собственикът на земята е длъжен да му осигури тази 4 възможност и да търпи горното ограничение на своето право, като се въздържа от действия, които препятстват това право на суперфициара.

Ползването на притежаваните от ишците обекти в сградата по предназначението им действително включва и достъп до външните стени на сградата като общи части с оглед необходимостта от извършване на ремонти, събиране на паднали предмети и др., но целта на закона при разделна собственост на земята и постройките върху нея е да се защити и възможността за ползване на земята от нейния собственик. Ползването й от суперфициарния собственик не може да бъде неограничено, безпределно, а следва да се простира единствено в рамките на необходимото ограничаване на правото на собственика на земята да я използва. Затова законът определя, че ползването на чуждия имот е допустимо в обема на необходимото за ползването на сградата пространство, което се осъществява по предвидения в чл. 22, ал. 7 ЗУТ ред за определяне на прилежащите площи.

Твърди се, че ответниците са изключителни собственици на имот с идентификатор ***.243 по КККР на С., в което е построена сградата, и поставянето на ограда и то на отстоянието определено с горното решение не представлява неправомерно действие. С това действие не ограничават и не пречат на ищеца като собственик на сградата да ползва същата, тъй като по никакъв начин не засяга същите, още по-малко неоснователно. Правото им по чл. 64 ЗС не може да се противопостави във всички случаи на правото на собственика на дворното място да упражни своето вещно право, включително и с поставянето на врата с цел ограничаване на свободния достъп до него, тъй като за реализирането му ищците имат достатъчно предвидени от закона средства, но не и чрез предявения в настоящото производство иск на основание чл. 109 ЗС. Това ограничение, свързано с грижата за съхранение на имота от неговия собственик, същите са длъжни да търпят доколкото тяхното право да се ползват от дворното място само доколкото това е необходимо за използване на техните обекти в сградата съобразно предназначението им не е неоснователно засегнато от извършеното от доверителя ми действие.

Ползването на същите по предназначение не изисква в никакъв случай дворното място да остане неоградено неограничено свободно, което би било нарушение на правото на неговия собственик. Тук следва да се посочи че всички доводи