Решение № 266 от 24.10.2025, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 266 гр. Сливен, 24.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светослава Б. Костова при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА К. БЪЧВАРОВА в присъствието на прокурора К. Г. М. като разгледа докладваното от Светослава Б. Костова Гражданско дело № 20252200100176 по описа за 2025 година

Предявена е искова молба от С. М. С. против Прокуратура на Република България, в която се твърди, че на 29.10.2019г. е било образувано ДП № 159/2019 по описа на ОД на МВР - Сливен. В хода на ДП на 13.11.2019г. е извършен оглед на веществени доказателства, при чието провеждане са били индивидуализирани и описани 40 броя чували. От всеки един чувал били произволно избрани растения, от които била отделена листната маса, запечатана в съответен плик и представена за извършване на химическа експертиза. Видно от заключението на вещото лице, общото нетно тегло на растителната маса представена за изследване в 40-те чувала е възлизала на 1599.932 гр. наркотични вещества и прекурсори. Срещу ищеца е бил внесен пред РС - Стара Загора обвинителен акт от 26.10.2021г., като му било повдигнато обвинение за извършено от него престъпление по чл. 354в, ал. 1 от НК. Въз основа на обвинителния акт е било образувано НОХД № 374/2022 по описа на РС – Стара Загора. Производството по това дело е приключено с постановяване на оправдателна присъда, срещу която пред ОС – Стара Загора е бил подаден въззивен протест. В тази връзка е било образувано въззивно НОХД № 124/2023г., приключило с постановяване на Решение № 134 от 09.06.2023г., което е окончателно и не подлежи на обжалване. Съгласно посочения съдебен акт решаващия състав е изменил атакуваната първоинстанционна присъда, в частта относно мотивите и основанията за оправдаването на подсъдимия и я е отменил в другата нейна обжалвана част, като веществените доказателства - растения от рода на конопа са отнети в полза на държавата и е било разпоредено тяхното унищожаване.

Твърди се, че общата продължителност на репресивните действия от страна на Прокуратура, под формата на иницииране на наказателното 1 производство до неговото приключване е общо 3 години, 2 месеца и 2 дни. В следствие на воденото наказателно производство, през този период С. С. е проявил негативни поведенчески прояви, а именно: станал е затворен, необщителен, раздразнителен, започнал да изпитва силно притеснение от посещаване на обществени места, с усещането, че всички го сочат пръст и го гледат укорително. След узнаването на близки, приятели, колеги, че е повдигнато обвинение срещу него от Прокуратурата, за извършено престъпление от общ характер, същите са се отчуждили, дистанцирали и почти прекратили всякакви контакти с него. При контактуване на С. С. със семейството му и с роднините му, същият е изпитвал срам и безпокойство, от това как най-близките му хора възприемат факта, че е обвинен в извършване на престъпление. Наложената му мярка за неотклонение „Подписка“ е довела до ще по-силен интензитет на усещането за безпокойство от това, което ще се случи с него и това как ще продължи животът му за напред. В следствие на стреса и напрежението, отчаяността и липсата на каквото и да е чувство на справедливост, здравето на ищеца С. С. се влошава. Поради неимоверното нарастване на стреса, напрежението, безизвестността за бъдещето у ищеца са се появили засилващи се болки в областта на корема, високо кръвно налягане, загуба на тегло, безсъние, поС.ни паник-атаки, съпътстващи от задух и пристъпи на тревожност. От реализираните репресивни действия, от страна на Прокуратура, С. С. е изпитвал постоянно чувство на тревожност, меланхоличност, тъга, отчаяност, безпомощност да направи каквото и да било, за да се защити от несправедливо повдигнатото обвинение. Същият не е можел да заспива без да сънува кошмари или се събужда внезапно от паника, че ще го осъдят и, че ще лежи в затвора години наред. В следствие на това през този период той получава силно сърцебиене и изпада в паника. Чувствал се изморен, нямал е апетит, имал е чувство, че не може да се справя с нищо сам. С. С. не желаел да разговаря, да се чува с никого по телефона и избягвал всякакви контакти и общуване, дори и с най-близките си хора. Изпитвал е неконтролируемо чувство на срам от хората, че ще го сочат с пръст. Всичко това е допринесло за влошаване на неговото емоционално, психическо и физическо състояние. Поради спецификата на личността и ценностната му система същият много тежко преживява уронването на доброто му име в обществото, отдръпването на приятелския кръг и изразените съмнения в неговата невинност, поради продължилият толкова дълго време наказателен процес. В резултат на силните емоционални преживявания у същия са се породили мисли, свързани с несправедливостта и обидата, съдействали за превръщане на целенасочени действия за отстояване интересите на личността.

Въз основа на гореизложеното от съда се иска да постанови Решение, с което да осъди - Прокуратурата на Република България, да заплати обезщетение за претърпените от ищеца С. М. С. неимуществени вреди, причинени в резултат от незаконните обвинения в размер на 100 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 09.06.2023г. – датата на влизане в сила на въззивното решение на ОС - Стара Загора. Претендира и за плащане на направените деловодни разноски.

Препис от исковата молба е връчена на ответника. В законоустановения 2 срок е депозиран писмен отговор на исковата молба. В същият се сочи, че исковата молба е допустима и основателна по отношение на правното основание и се оспорва размерът на претенцията като прекомерно завишен.

Оспорват се твърденията за продължителността на наказателното производство. Оспорва се накърняването на доброто име на ищеца с воденото наказателно производство. Оспорват се претърпения психически дискомфорт, за който се твърди в исковата молба, като се сочи, че справедлив размер за обезщетение на претърпените вреди е в рамките на 600-700 лева. Наведени са множество възражения срещу иска, както и срещу заявените доказателствени искания, а именно ангажиране на свидетели и назначаване на съдебнопсихологична експертиза. От съда се иска да бъде приложен чл. 5, ал 1, алтернативно ал. 2 от ЗОДОВ, изключваща или намаляваща значително отговорността на държавата за претърпените вреди.

От фактическа страна се установява следното :

На 29.10.2019г. е било образувано ДП № 159/2019 по описа на ОД на МВР - Сливен. В хода на ДП на 13.11.2019г. е извършен оглед на веществени доказателства, при чието провеждане са били индивидуализирани и описани 40 броя чували. От всеки един чувал били произволно избрани растения, от които била отделена листната маса, запечатана в съответен плик и представена за извършване на химическа експертиза. Видно от заключението на вещото лице, общото нетно тегло на растителната маса представена за изследване в 40-те чувала е възлизала на 1599.932 гр. наркотични вещества и прекурсори.

Срещу ищеца е бил внесен пред РС - Стара Загора обвинителен акт от 26.10.2021г., като му било повдигнато обвинение за извършено от него престъпление по чл. 354в, ал. 1 от НК. Въз основа на обвинителния акт е било образувано НОХД № 374/2022 по описа на РС – Стара Загора. Производството по това дело е приключило с постановяване на оправдателна присъда, срещу която пред ОС – Стара Загора е бил подаден въззивен протест. В тази връзка е било образувано въззивно НОХД № 124/2023г. на ОС – Стара Загора, приключило с постановяване на Решение № 134 от 09.06.2023г., което е окончателно и не подлежи на обжалване. Съгласно посочения съдебен акт решаващия състав е изменил атакуваната първоинстанционна присъда, в частта относно мотивите и основанията за оправдаването на подсъдимия и я е отменил в другата нейна обжалвана част, като веществените доказателства растения от рода на конопа са отнети в полза на държавата и е било разпоредено тяхното унищожаване.

Обща продължителност на наказателното производство от 28.05.2021г.

/Постановление за привличане на обвиняем/ до 09.06.2023г. /Решение № 134 от 09.06.2023г. на ОС – Стара Загора/

Установява се от разпита на св. Д.Д., че в следствие на воденото наказателно производство, през този период С. С. е станал затворен, необщителен, раздразнителен, започнал да изпитва силно притеснение от посещаване на обществени места, с усещането, че всички го сочат пръст и го гледат укорително. Всички бизнес партньори са се отчуждили, дистанцирали 3 и почти прекратили всякакви бизнес контакти и поръчки на продукция.

Масово работниците започнали да коментират изнесеното в пресата и да напускат работа. Ищецът постепенно загубил ръководния си авторитет и станал колеблив в решенията си. При контактуване на С. С. със семейството му и с роднините му, същият изпитвал срам и безпокойство, от това как найблизките му хора възприемат факта, че е обвинен в извършване на престъпление. Наложената му мярка за неотклонение „Подписка“ е довела до ще по-силен интензитет на усещането за безпокойство от това, което ще се случи с него и това как ще продължи животът му за напред. Ищецът е загубил интерес дори към своето хоби да ловува, за което преди отделял значително време и енергия. В следствие на стреса и напрежението, отчаяността и липсата на каквото и да е чувство на справедливост, здравето на ищеца С. С. се влошава. Поради неимоверното нарастване на стреса, напрежението, безизвестността за бъдещето у ищеца са се появили засилващи се болки в областта на корема, високо кръвно налягане, загуба на тегло, безсъние, поС.ни паник-атаки, съпътстващи от задух и пристъпи на тревожност. Чувствал се изморен, нямал е апетит, имал е чувство, че не може да се справя с нищо сам.

При разпита на св. С.С. се установява, че вследствие реализираните репресивни действия, от страна на Прокуратура, С. С. е изпитвал постоянно чувство на тревожност, меланхоличност, тъга, отчаяност, безпомощност да направи каквото и да било, за да се защити от несправедливо повдигнатото обвинение. Същият не е можел да заспива без да сънува кошмари или се събуждал внезапно от паника, че ще го осъдят и, че ще лежи в затвора години наред. Изпитвал силен страх за бъдещето на семейството си. В следствие на това през този период той получавал силно сърцебиене и изпадал в паника.

Ищецът С. С. не желаел да разговаря, да се чува с никого по телефона и избягвал всякакви контакти и общуване, дори и с най-близките си хора.

Изпитвал е неконтролируемо чувство на срам от хората, че ще го сочат с пръст, което е допринесло за влошаване на неговото емоционално, психическо и физическо състояние. Ищецът е бил с накърнено достойнство и чувство на гордост и много тежко е преживявал уронването на доброто му име в обществото, отдръпването на приятелския кръг и изразените съмнения в неговата невинност. Продължилият дълго време наказателен процес и съпътстващото го напрежение се е отразило негативно и върху отношенията в семейството. Започнали са подигравки и подмятания в града отправяни към сина му, който е бил най – силната подкрепа за баща си и бъдещето на бизнеса.

Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи :

Правно основание на претендираните права по чл. 2, ал. 1, т.3 от ЗОДОВ.

Искът е допустим, а преценен по същество - основателен и доказан, но предявен в завишен размер с оглед претърпените вреди, съдебната практиката и принципа за справедливост.

Съгласно разпоредбата на чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващи органи, прокуратура или съд при обвинение в извършване на престъпление, ако наказателното 4 производство е приключило с оправдателна присъда. Тази редакция на закона предполага наличието на кумулативни предпоставки и елементи в своето единство, чието едновременно и съвместно осъществяване е основание за ангажиране обективната отговорност на ответника - ПРБ. Тези предпоставки са включени в юридическия състав на разпоредбата на чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ и са: започнато наказателно преследване срещу конкретно лице, повдигане на обвинение за извършено престъпление; приключване на наказателното производство с оправдателна присъда. След като са изпълнени тези три предпоставки се пристъпва и към преценка на фактите и обстоятелствата относими към четвъртата предпоставка, а именно - наличие на вреда и причинна връзка между повдигнатото неоснователно обвинение и тази вреда.