Решение № 195 от 27.05.2026, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 195 гр. С.З., 27.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Румяна Б. Пенева

Членове:

Иванела Ат. Караджова

Трифон Ив. Минчев при участието на секретаря Стойка Ив. Нанева като разгледа докладваното от Иванела Ат. Караджова Въззивно търговско дело № 20265501000128 по описа за 2026 година

Производството е образувано по въззивна жалба на Д. П. Д. против решение № 23/12.01.2026 г., постановено по гр.д. № 675/2025г. по описа на Районен съд – гр.С.З., с което е признато за установено, по отношение на Д. П.

Д., ЕГН **********, от гр. С.З., кв. ****, че дължи на ЗК „З.“, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление с.М., общ.С.З., сумата от 1000 лв. /511.27 евро/, представляваща неустойка по т.2, раздел V от Договор за наем на земеделска земя № 110, сключен между страните на 23.09.2021г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 18.11.2024г. до окончателното й изплащане, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение № 2766/19.11.2024 г. по ч.гр.дело № 5128/2024 г., по описа на СтРС.

Във въззивната жалба са наведени доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение, като са изложени подробни оплаквания. Направено е искане да се отмени обжалваното решение и се отхвърли предявения иск с правно основание чл.92 от ЗЗД, като неоснователен и недоказан или в условията на евентуалност да се намали неустойката като прекомерна.

Претендират се разноските по делото за двете инстанции.

В законния срок е постъпил писмен отговор от Кооперация „ЗК З.“, с.

М., с което е взето становище, че решението е законосъобразно и правилно.

Изложени са подробни съображения с оглед направените във въззивната жалба оплаквания. Направено е искане да се потвърди постановеното от 1

Районен съд С.З. решение и се присъдят разноските пред двете инстанции.

Окръжен съд – гр. С.З., в настоящия състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

Обжалваното решение е валидно и допустимо. Разгледано по същество същото е и правилно.

Първоинстанционното производство е образувано по реда на чл. 422 ГПК, след подадено от Д. П. Д. възражение по чл. 414 ГПК срещу заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК 2766/19.11.2024 г., издадена по ч.гр.дело № 5128/2024 г., по описа на Районен съд – С.З.. Със заповедта в полза на ЗК „З.“, с. М., общ. С.З. е присъдена сумата 1000 лв., представляваща неустойка по чл.2 от Договор за наем на земеделска земя, сключен между страните на 23.09.2021г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 18.11.2024г. до окончателното й изплащане, както и разноски в размер на 225 лв.

В срока по чл. чл. 415, ал. 4 ГПК заявителят е предявил иск за установяване на вземането си, като е образувано гр.д. № 675/2025 г. по описа на Районен съд-С.З..

Предявеният иск е с правно основание чл. 422 ГПК вр. с 92 ЗЗД.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че между страните е сключен договор за наем на земеделска земя за стопанската 2024/2025 г., по силата на който ответникът предоставил на ищеца възмездно ползването на собствената си земеделска земя, находяща се в землището на с.М., общ.С.З., и представляваща съобразно плана за земеразделяне на селото имот № 030066 нива, в м.“Паша Кория“, с площ 8.049 дка, като ищецът се е задължил да заплаща наемна цена за декар земеделска земя по 70 кг. зърно /ечемик – 35 кг. и пшеница – 35 кг./.

Видно от Удостоверение изх.№ РД – 12-02 1201-1/28.11.2025г. на ОС „Земеделие“ – С.З., за стопанската 2024/2025г. в ОСЗ са подадени 2 бр. заявления по чл. 70, ал.1 от ППЗСПЗЗ вр.чл. 37в, ал.1 от ЗСПЗЗ за землището на с. М., общ. С.З., а именно: заявление от 25.07.2024г. от М.М., с приложен едногодишен договор /представен по делото/, сключен с Д. Д. за ПИ № 48502 с площ 8. 049 дка; заявление от 26.07.2024г. от ЗК „З.“ – с. М., с приложен едногодишен договор , сключен с Д. Д. за ПИ № 48502 с площ 8. 049 дка.

Посочено е, че след установяване дублирането на двете заявления за един и същ имот, и след уведомяване на заявителите, е постъпила декларация от собственика на имота Д. Д. /представена по делото/, в която изрично е посочил, че за стопанската 2024/2025г. посоченият имот ще се обработва от ЗП М.М..

2

В първоинстанционното производство е представено и прието като доказателство Удостоверение с изх.№13/16.09.2025г., издадено от ЗК „З.“ – с.

М., в което се посочва, че получената от ответника рента, на обща стойност 2526.99 лв., съгласно договор за наем, е за следните стопански години: рента за 2023/2024г.– 324.12 лв. (35 кг. пшеница х 0,36 лева + 35 кг. ечемик х 0,30 лв.= 23,10лв./дка); рента за 2022/2023г. – 1052.33 лв. (175 кг. зърно х 0,40лв. + 5,00лв. = 75лв./дка); рента за 2021/2022г. – 1150.54 лв. (70 кг зърно х 0,60лв. + 30 кг. зърно + 0,60лв. + 22лв. = 82лв./дка).

Посочените в удостоверението суми се потвърждават от назначената съдебно-счетоводна и аграрна експертиза.

С оглед установяване на обстоятелствата по делото са разпитани свидетели. Свидетелят Ганчо П. Д. посочва, че в продължение на години е отдавал под наем земята си на ЗК „З.“ – с. М.. Последно през 2021г. подписал с няколко договора за наем, като едва по-късно разбрал, че така всъщност е отдал земята си за няколко години напред - до 2024г.

Свидетелят М.М.М., посочва, че в началото на 2024г. Д. е сключил договор за наем на собствената му земя с бащата на свидетеля - М.М., като по това време не е знаел, че е имало застъпване с ЗК „З.“ – с. М.. Когато има такова застъпване задължително се подава декларация от собственика към Общинска служба „Земеделие“, в която декларация собственика заявява, желанието му кой да обработва земята му. Това прехвърляне се случва до 31 юли, към 2024г., актуализацията е от 15 август. В крайна сметка земята се обработва от ЗП М.М..

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Възможността за сключване на договор за наем с предмет - земеделска земя, при наличие на специален ред за това – договор за аренда, предвиден в Закона за арендата в земеделието, е разгледана в цитираното от жалбоподателя Тълкувателно решение № 2/20.07.2017 г. по т. д. № 2/2015 г. ОСГТК на ВКС. В същото се приема, че разпоредбата на чл.1,ал.3 ЗАЗ не изключва възможността земята и вещите за земеделско производство, да участват в гражданския оборот под правна форма, различна от аренден договор.

Действащата правна уредба не само не изключва, а изрично посочва земеделската земя като предмет на наемен договор. Съдебната практика приема, че сключването на договор за наем на земеделска земя не е в противоречие със закона, не го заобикаля и не е с невъзможен предмет, поради което няма да е нищожен на основанията по чл.26,ал.1 и чл.26,ал.2,изр. първо ЗЗД. Посочва се, че нормите на ЗАЗ са въведени, за да очертаят правна възможност за по-пълно регулиране на отношенията съобразно спецификата на обекта на ползването, но не и за тяхната изключителност.

С оглед на това задължително тълкувание следва, че процесният договор за наем е сключен при спазване на изискванията на Закона за задълженията и договорите и поради това същият е породил валидна облигационна връзка 3 между страните. Тъй като вземането за неустойка се претендира конкретно по Договор за наем на земеделска земя № 110/23.09.2021г., за спора е без значение колко договора за наем и за какви периоди са сключени между страните. Това, че договорът сключен през 2021 г., а в него е предвиден срок на действие - стопанската 2024/2025 г., не го прави недействителен. Няма пречка, предвид договорната свобода, регламентирана с разпоредбата на чл. 9 от ЗЗД, страните да определят действие на договора, което да е отложено във времето.

Ищецът претендира вземането си на основание уговорената в раздел V, т.2 от договора неустоечна клауза, съгласно която в случай, че наемодателят сключи друг договор за наем или аренда за земеделски земи, предмет на договора, то той дължи неустойка на заемателя в размер на 1000 лв.

Във въззивната жалба се поддържа възражение за недействителност на клаузата за неустойка поради накърняване на добрите нрави.

Нищожна поради накърняване на добрите нрави, съгласно т. 3 на ТР № 1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ОСТК на ВКС, е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като преценката за нищожност се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора. В мотивите на решението са посочени примерни критерии, които могат да бъдат използвани при преценката за нищожност на клаузата за неустойка поради накърняване на добрите нрави естеството на задълженията, изпълнението на които е обезпечено – парични или непарични и размерът им; наличието или липсата на други способи за обезпечение; видът на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и видът на неизпълнение на задължението – съществено или за незначителна част; съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнението вреди. Изрично се посочва, че прекомерността на неустойката не я прави a priori нищожна и същата се преценява към момента на неизпълнение на договора чрез съпоставяне с настъпилите от неизпълнението вреди.

Доколкото в случая, с предвидената в договора неустойка се обезщетяват вредите от пълното неизпълнение на задължението на ответника по договора, поради което съдът приема, че неустоечната клауза за действителна.

В допълнение следва да се посочи, че в мотивите на ТР № 1/27.04.2022 г. по ТД № 1/2020 г. ОСГТК на ВКС се приема, че независимо от спецификата на предвиденото в закона основание за нищожност, когато то произтича от факти, които не могат да се установят от самата сделка, страните трябва да са посочили в срок конкретните факти и доказателствата, от които тя се извежда, при спазване на установените в ГПК преклузии. В случая фактите във връзка с нищожността на договора не са наведени и доказани по делото, поради което и съдът не може да се произнесе служебно по нищожността на сделката.

4

Съгласно чл. 92, ал. 1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. За да се дължи неустойката следва да са налице изискуемите от закона предпоставки – тя да е била договорена от страните, кредиторът да е изправна страна и да е налице виновно неизпълнение от страна на длъжника.

В конкретния случай се установява, че по Договор за наем на земеделска земя № 110/23.09.2021г. е предвидена клауза за заплащане на неустойка при пълно неизпълнение на задължението на ответника да предостави за ползване процесния поземлен имот, представляващ земеделска земя.

Доколкото по делото не са ангажирани твърдения, че договорът за наем да е развален от наемодателя поради неизпълнение, възраженията във въззивната жалба, че плащанията са били в пълен размер само опровергават твърдението на жалбоподателя, че е бил "подведен" да сключи договора, мислейки, че всички екземпляри, които подписва се отнасят за стопанската 2021/2022 г. От установения от експертизата факт, че Д. е получил наемните плащания за стопанските 2022/2023 г. и 2023/2024 г. следва, че същият е бил наясно за наличието на основание за извършените от наемателя плащания.

Жалбоподателят е имал възможност да поиска прекратяване или разваляне на договора на някои от законовите основания, но вместо това е сключил втори договор за наем на същата земеделска земя с друг наемател. В този смисъл са и свидетелските показания на свидетеля Ганчо Д.. Като е сключил договор с друг наемател, Д. П. Д. се е поставил в невъзможност да изпълни задълженията си по Договор за наем на земеделска земя № 110/23.09.2021г.

Налице е виновно неизпълнение на задълженията му по договора, от което следва, че се е сбъднало уговореното в раздел V, т.2 от договора условие и неустойката е дължима.