Решение № 229 от 30.03.2023, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 229 гр. С., 29.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Евгения Т. Генева

Членове:

Г. Ст. Мулешков

Кирил Д. Павлов при участието на секретаря Велислава Ем. Карамихова като разгледа докладваното от Г. Ст. Мулешков Въззивно гражданско дело № 20221800500508 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 260035 / 11.05.2022 г. по гр. д. № 363 / 2020 г.

Свогенският районен съд се е произнесъл по иск за делба на недвижими имоти, предявен от Г. Е. Й. срещу М. В. Ф., и по насрещен иск за собственост, предявен от М. В. Ф. срещу Г. Е. Й., както следва:

1. ПРИЗНАЛ е за УСТАНОВЕНО по отношение на Г. Е. Й., че М. В. Ф. е собственик на ¼ ид. част от УПИ XIV-498 от кв. 38 по ПУП на с. В.Т., одобрен през 1965 г., с площ 595 кв. м, заедно с построените в имота полумасивна жилищна сграда със застроена площ 42 кв. м, дървен навес със застроена площ 19 кв. м и масивна постройка – лятна кухня със застроена площ 16 кв. м, както и на ½ ид. част от изградената в същия УПИ масивна жилищна сграда в строеж със застроена площ 53 кв. и с тераса на площ от 12 кв. м, като е ОТХВЪРЛИЛ иска за останалите ¾ ид. части от УПИ, от полумасивната жилищна сграда, от дървения навес и от лятната кухня, както и за останалата ½ ид. част масивната жилищна сграда в строеж;

2. ДОПУСНАЛ е делба между М. В. Ф. и Г. Е. Й. на описаните имоти при следните квоти:

- ¼ ид. част за М. В. Ф. и ¾ ид. части за Г. Е. Й. относно УПИ XIV-498 1 от кв. 38 по ПУП на с. В.Т., одобрен през 1965 г., с площ 595 кв. м, и построените в него полумасивна жилищна сграда със застроена площ 42 кв. м, дървен навес със застроена площ 19 кв. м и масивна постройка – лятна кухня със застроена площ 16 кв. м,

- при равни квоти (по ½ ид. част) относно изградената в същия УПИ масивна жилищна сграда в строеж със застроена площ 53 кв. и с тераса на площ от 12 кв. м;

3. Разпределил е разноските съразмерно на уважената и отхвърлената част от установителния иск за собственост.

Решението се обжалва от съделителката М. В. Ф. в частта, с която предявеният от нея насрещен установителен иск за собственост е бил отхвърлен за разликата над ¼ ид. част, респ. над ½ ид. част за масивната жилищна сграда, до претендираните 5/8 ид. части от правото на собственост, както и относно квотите, при които е била допусната делбата.

Жалбоподателката прави искане установителният й иск да бъде уважен за разликата до пълния предявен размер от 5/8 ид. части за всички имоти и делбата да бъде допуснати при квоти 5/8 ид. части за самата нея и 3/8 ид. части за съделителката Г. Й..

При евентуалност прави искане да й се признае право на собственост върху ½ ид. част от имотите в делбената маса, като всички имоти да бъдат допуснати до делба при равни квоти.

Претендира пълния размер на разноските за двете съдебни инстанции.

В жалбата се развиват доводи за неправилност на решението в обжалваните части поради нарушение на материалния закон относно приложенето на института на придобивната давност и поради необоснованост.

С отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна оспорва жалбата.

Софийският окръжен съд, за да се произнесе, съобрази следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима. С нея се обжалва валидно и допустимо в обжалваните части решение на първоинстанционен съд.

Пред районния съд е бил предявен иск за делба на урегулиран поземлен имот в с. В.Т., ведно с построената в него полумасивна жилищна сграда на един етаж. Искът е бил предявен от Г. Й. срещу М. Ф. с твърдение, че страните са наследници на В. Е.ов Ф. съответно като негова сестра и негова съпруга. Ищцата е заявила свои права върху ¾ ид. части от имота на основание наследствено правоприемство от своите родители (за ½ ид. част) и наследствено правоприемство от брат си (за още ¼ ид. част). Твърди, че след смъртта на родителите тя и брат й В. са били собственици на имота при равни квоти, а след смъртта на В. неговият дял е преминал поравно към нея и към съпругата му М.. Така ищцата е признала на ответницата права върху ¼ ид. част от имота като съпруга на починалия В. Ф..

2

С отговора на исковата молба ответницата е направила искане в делбата да бъдат включени всички сгради в УПИ, тоест освен за едноетажната полумасивна жилищна сграда, делбата да бъде допусната и за масивна жилищна сграда и лятна кухня. Оспорила е обема на правата на ищцата в съсобствеността. Твърди, че е живяла в наследствения имот заедно с В. на съпружески начала от пролетта на 2003 г. до сключването на брак в началото на 2020 г., като двамата са упражнявали давностно владение върху наследената от Г. ½ ид. част и са я придобили по давност. Твърди, че двамата са манифестирали пред всички намерението си за своене, като Г. не е посещавала имота и е заявявала пред брат си, че имотът не я интересува и че той е за него. След смъртта му обаче е заявила на снаха си, че тази уговорка отпада. Ответницата сочи конкретните действия, с които тя и В. са осъществявали давностно владение върху идеалната част от правото на собственост, придобита от Г. по наследство от родителите й. Освен това твърди, че с В. са изградили едноетажната масивна жилищна сграда с площ 65 кв. м, като тя вложила и свои средства в строежа (теглен заем). Твърди, че сградата е била завършена през лятото на 2005 г., като двамата имали намерение да се преместят да живеят в нея за постоянно.

При тези твърдения ответницата счита, че е собственик на 5/8 ид. части от делбените имоти. Твърди, че към момента на смъртта на В. тя вече е била придобила по давност половината от притежаваната ½ ид. част от Г., като придобивната давност е била изтекла още преди да сключи брака си с В..

Твърди, че В. е бил собственик на останалите ¾ ид. части от имота, като 2/4 ид. части е придобил по наследство от родителите си, а другата ¼ ид. част – по давност. Така ответницата счита, че към момента на открИ.е на наследството тя, бидейки собственик на ¼ (или 2/8) ид. част от имота на основание давностно владение, е наследила половината от собствените на В.

¾ ид. части, тоест 3/8 ид. части. Прави искане делбата да бъде допусната при квоти 5/8 ид. части за нея и 3/8 ид. части за ищцата Г..

Предвид фактическите твърдения и заявените права, ответницата М. Ф. е предявила срещу ищцата Г. Й. насрещен иск за собственост за 5/8 ид. части от имота (поземлен имот, две жилищни сгради – полумасивна и масивна, и лятна кухня) на основание давностно владение за 2/8 ид. части и на основание наследствено правоприемство за 3/8 ид. части.

С отговора по чл. 131 ГПК съделителката Г. Й. оспорва насрещната искова молба. Оспорва нейният наследствен дял да е бил придобит по давност от брат й В. и от съделителката М. Ф.. Твърди, че след смъртта на родителите им брат й е останал да живее в имота, тъй като не е имал друго жилище, а впоследствие е заживял на съпружески начала с М. в нейно жилище в гр. С.. Твърди, че е посещавала имота, където е държала свои вещи и се е грижела за него, както и че е участвала в изграждането на масивната жилищна сграда и лятната кухня. Твърди, че В. и М. не са й пречели да ползва имота и не са заявявали пред нея, че са еднолични собственици.

Обосновава, че ищцата по насрещния иск е ползвала имота единствено и само 3 във връзка с фактическото съжителство с В., без да е налице друго основание.

Счита, че по отношение на М. е била налице хипотезата на заем за послужване. Не възразява в делбата да бъдат включени допълнително масивната жилищна сграда на един етаж и лятната кухня.

Какво се установява по делото?

По установителния иск за собственост М. Ф. е направила искане да бъде призната за собственик на 5/8 ид. части:

- от УПИ,

- от полумасивна жилищна сграда на един етаж, построена през 1980 г., - от масивна жилищна сграда на един етаж, построена през 2005 г., - от лятна кухня.

С решението си районният съд е признал за установено по отношение на Г. Й., че М. Ф. е собственик на ¼ ид. част от УПИ, от полумасивна жилищна сграда, от дървен навес със застроена площ 19 кв. м и от лятната кухнся, както и на ½ ид. част от масивна жилищна сграда в строеж с тераса на площ от 12 кв. м. Отхвърлил е иска „за останалите ¾ ид. части, съответно другата половина от жилищната сграда в строеж“. По този начин съдът се е произнесъл свърх петитум за разликата над предявените от М. 5/8 ид. части до пълния обем на правото на собственост от 8/8 ид. части. М. в нито един момент не е твърдяла, че е изключителен собственик на имота, нито е правила искане да бъде призната за собственик на целия имот. Претенцията й е била само за 5/8 ид. части от отделните обекти. По произнасянето свърх петитум обаче няма жалба (само е било констатирано как районният съд се е произнесъл), поради което въззиввият съд няма правомощия да обезсили решението в съответните недопустими части.

С първоинстанционното решение до делба е бил допуснат дървен навес със застроена площ 19 кв. м. Дървеният навес не е бил предмет нито на първоначалната искова молба, нито на молбата на насрещната страна по чл.

341, ал. 2 ГПК. По правило постройките, които нямат самостоятелен характер, а представляват подобрения, се делят винаги заедно с дворното място, независимо дали изрично такова искане се съдържа в исковата молба. В случая пред районния съд не е бил нарочно изследван въпросът дали навесът представлява самостоятелна сграда, макар и с обслужващо предназначение (допълващо застрояване), или се касае за принадлежност към някоя от сградите. От скицата към съдебно-техническата експертиза е видно, че той е прилепен към новата къща и към лятната кухня. От снимковия материал към експертизата се установява, че дървеният навес няма собствени ограждащи поне три стени и следователно не може да бъде сграда или постройка по смисъла на ЗУТ. Той по-скоро е принадлежност към лятната кухня, а не самостоятелна вещ. Навесът обаче е бил допуснат до делба между страните със сила на пресъдено нещо, поради което въззивният съд ще следва да се произнесе и по отношение на него относно квотите в съсобствеността.

4

Тъй като пред въззивната инстанция страните нямат спор по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши делбата, по които въпроси вече е формирана сила на пресъдено нещо, предмет на въззивната проверка ще са единствено правата на М. Ф. над признатата й ¼ ид. част до претендираните от нея 5/8 ид. части от правото на собственост върху УПИ, старата къща (полумасивната жилищна сграда), лятната кухня и дървения навес, както и над признатата й ½ ид. ч. до претендираните от нея 5/8 ид. части от правото на собственост върху новата къща (масивната жилищна сграда в строеж).

По делото не се спори, че родителите на В. и Г. са били собственици по давност на дворното място, на полумасивната едноетажна жилищна сграда, изградена преди 1965 г., и на лятната кухня, изградена около 1980 – 1985 г.

Бащата Е. Н. Ф. е починал на 25.07.1995 г., а майката Н. М. Ф. – на 02.01.2003 г. След тяхната смърт В. и Г. са се легитимирали като собственици на имота при равни квоти. През 2003 г. В. е заживял на съпружески начала с М. Н., като на 02.01.2020 г. двамата са сключили граждански брак и съпругата е приела фамилното име Ф.. Бракът е продължил само няколко дни, тъй като В. е починал на 07.01.2020 г.

Още докато майката е била жива, В. е започнал да строи нова къща в дворното място – допуснатата до делба масивна жилищна сграда. Този факт се установява със съдебно-техническата експертиза и с показанията на свидетелите М. И. и И. С.. Според експертизата новата къща е била построена през периода 1995 – 2005 г., като вещото лице прави този извод от използваните строителни материали и строителни техники и от степента на амортизация. Според свидетеля М. Л. И. строителството е започнало 2000 – 2001 г., като в началото на строителните дейности майката все още е била жива и е живеела заедно с В. в старата къща, а Г. посещавала имота „от време на време“. Спомените на свидетеля И. С. С. са, че строежът е започнал „деветдесет и някоя година“, а къщата е била довършена през 2005 г. По това време В. вече живеел на съпружески начала с М., която изтеглила заем от 10 000 лв. за покрива и дограмата.