Решение № 3243 от 13.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3243 гр. София, 13.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Д, в закрито заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Теодосиев

Членове:

Петя Георгиева

Светослав Василев като разгледа докладваното от Светослав Василев Въззивно гражданско дело № 20251100513377 по описа за 2025 година

Производството е образувано по жалба на „ВК Мениджмънт“ ЕООД, ЕИК 175257369 срещу разпореждане от 09.09.2025г постановено по изп.д. № 20248440400735 по описа на ЧСИ С.Я., с рег. № 844 по рег. на КЧСИ, с която е оставена без уважение молбата му за прекратяване на изпълнителното дело, както и за намаляване на разноските по изпълнителното производство.

Поддържа се, че актът е неправилен, тъй като изпълнителният лист, по който е образувано изпълнителното производство, е издаден по невлязло в сила въззивно решение и включва вземания, които в последствие, с окончателното решение на ВКС, са приети за недължими. След като част от вземанията по листа са недължими, съдебният изпълнител следва частично да прекрати изпълнителното производство на основание чл. 433, а. 1, т. 4 ГПК, като намали съответно и първоначално определените за изпълнението разноски в това число и тези за адвокатско възнаграждение за защитата на взискателя. Последният е определен на сумата от 2 760,00 лева за вземане в размер на 10 823,00 лева, което се счита за прекомерно и се прави искане за намаляването му до сумата от 200,00 лева, още повече, че по касационното дело е внесена парична гаранция за спиране на изпълнението на въззивното решение в размер на цялата първоначално претендирана от взискателя сума, частично приета за недължима с окончателното решение по спора. По 1 изложените съображения се иска отмяна на разпореждането, вместо което да се постанови частично прекратяване на изпълнителното дело за разликата над сумата от 10 823,00 лева и да се намали размера на разноските по изпълнителното дело, в това число адвокатското възнаграждение за процесуалното представителство на взискателя до сумата от 200,0 лева.

Взискателят „САНА 2010“ ЕООД, ЕИК 201133048 счита жалбата за неоснователна, доколкото и след отменителното решение на ВКС има вземане по изпълнителния лист, което е дължимо и за което той се явява изпълнително основание. По отношение на разноските се посочва, че възнаграждението е определено съгласно действащата към сключване на договорите Наредба №1, както и че и въпреки внесената парична гаранция по делото на ВКС, тя не е постъпила по изпълнителното дело, респ. вземанията на взискателя не са погасени.

Съдебният изпълнител мотивира действията си. Твърди, че не е налице отмяна на изпълнителното основание съгласно чл. 433, ал. 1 , т. 4 ГПК, а частично отхвърляне на искови претенции, което се отразява само чрез актуализация на дълга, каквото е извършена по делото. С оглед на извършената актуализация на дълга са редуцирани и разноските за съдебното изпълнение в това число и таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ, като сборът от всички такси не надхвърля 90% от минималната работна заплата съгласно изискванията на 73а, ал. 1, т. 6 ГПК. Посочва се и че, обикновените такси по тарифата за образуване, уведомяване, проучване, връчване на съдебни книжа и призовки се начисляват за сметка на длъжника независимо от актуализацията на размера на дълга. Относно адвокатското възнаграждение на взискателя се посочва, че след като дългът не е погасен преди образуване на изпълнителното дело, последният има право на такива разноски, а относно размерът – че той е съобразен с фактическата и правна сложност на делото.

Съдът като обсъди доводите на страните намира жалбата за допустима, но неоснователна по следните съображения:

Съгласно чл.435, ал. 2, т.6 ГПК длъжникът може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство, а съгласно чл.433, ал. 1, т. 4 ГПК то се прекратява когато с влязъл в сила съдебен акт бъде отменен актът, въз основа на който е издаден изпълнителният лист, или този акт се признае за подправен. Фактическият състав на основанието за 2 прекратяване предпоставя наличие на влязло в сила решение за отмяна или отпадане на изпълнителното основание, при което се заличават с обратна сила изпълнителните действия, извършени до момента и се преустановява възможността за извършване на последващи такива, с изключение на придобитите от трети лица права.

Изпълнителното производство по изп.д. № 20248440400735 по описа на ЧСИ С.Я. е образувано по изпълнителен лист от 06.03.2024 г, издаден от Апелативен съд София, ТК, 9-ти състав, въз основа на не влязло в сила въззивно решение постановено т.дело № 942 по описа за 2023 г., съгласно което „ВК Мениджмънт“ ЕООД с ЕИК 175257369 е осъдено да заплати на „САНА 2010“ ЕООД, ЕИК 201133048, както следва: 24 842,05 лв., част от равностойността на 10 бр. билбордове, предмет на договор за покупкопродажба от 01.06.2010 г., сключен между КОНСОРЦИУМ „КОНТРАКТ ИМИДЖ" и „САНА 2010" ЕООД, ведно с мораторна лихва в размер на 2 538 лв, считано от 04.04.2017 г. до завеждане на делото; 10 823 лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи от неизпълнение на договор за покупко-продажба oт 01.06.2010 г., сключен между КОНСОРЦИУМ „КОНТРАКТ ИМИДЖ“ и „САНА 2010“ ЕООД, ведно с мораторна лихва за периода 16.04.2013 г. – 16.04.2018 г. в размер 1 863.99 лв.

А с решение №219 от 28.07.2025г. на ВКС, Търговска колегия, Второ отделение, постановено по т.д. № 1349/2024г. е отменено решение № 120/22.02.2024г. по т. дело № 942/2023 г. по описа на САС само в частта му, потвърждаваща решение № 263027 от 11.05.2021г. по гр.д. № 4964/2018г. на Софийски градски съд, ГО, Трети състав, с което предявеният от „САНА 2010" ЕООД против „ВК Мениджмънт" ЕООД иск с правно основание чл.57 ЗЗД за заплащане на равностойността на 10 бр. билбордове, предмет на договор за покупко-продажба от 01.06.2010г. с Консорциум „Контракт Имидж“ е уважен за сумата 24 842.05 лева и акцесорния иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на мораторна лихва върху тази сума за периода 04.04.2017г. до завеждане на делото е уважен за сумата 2 538лв. като този исковете са отхвърлени. В останалата му част решението на САС не се ревизира от ВКС. След като решението на ВКС не води до отмяна или отпадане на изпълнителното основание, респ. остават част от вземания по издадения изпълнителен лист, по който валидно се извършват изпълнителни действия, то отхвърлителното решение не покрива предпоставките на чл. 433, 3 ал. 1, т. 4 ГПК. Единствения допустим начин да бъде съобразена формираната от него сила на пресъдено нещо от съдебния изпълнител е чрез актуализиране размера на дълга, т.е. чрез неговото намаляване.

По отношение на разноските за изпълнението следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 79 от ГПК, таксите и разноските в хода на изпълнителното производство са за сметка на длъжника, освен когато: изпълнението бъде изоставено; делото се прекрати по реда на чл. 433 от ГПК поради плащане, извършено преди неговото образувано; или са направени за изпълнителни способи, които не са приложени, когато те са за сметка на взискателя. В случая не са налице основания длъжникът да бъде освободен от отговорността си за разноски, тъй като не се установява осъществяване на нито едно от изключенията предвидени в чл. 79, ал.1 от ГПК.

Актуализирането на дълга по причина на отменителното решение на ВКС води до намаляване на пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, която няма спор, че е извършена от ЧСИ, а простите такси по тарифата (за образуване на производството, за изпращане на съобщения и покани, и др.), са обслужващи изпълнителното производство независимо от размера на дълга и след като не се твърди, респ. установява, да са извършени за изпълнителни способи, които не са приложени или са изоставени от взискателя, те следва изцяло да се възложат в тежест на длъжника по изпълнението.

Сред разноските за изпълнителното производство са тези, които взискателят прави под формата на платено адвокатско възнаграждение за неговото процесуално представителство. Те се подчиняват на същия принцип посочен по-горе. Следователно няма основанието длъжникът да бъде освободен от задължението за тяхното възстановяване. Възнаграждението обаче не се явява прекомерно с оглед на фактическата и правна сложност на делото, но е уговорено и платено при размер на дълга от 40 067,04 лева. След като размерът на дълга се намалява в следствие на отменителното решение на ВКС съразмерно на това намаляване, следва да се намали и размера на адвокатското възнаграждение дължимо се на взискателя или до размера на сумата от

1886,06 лева

((((40067,04-10823)1863,99)/40067,04)х2760,00=1886,06 лв).

Аргумент в различна насока не следва от доводите на длъжника, че по делото на ВКС е внесена парична гаранция в размер на сумата от 40067,04 4 лева, за да се допусне спиране на изпълнителното на въззивното решение, т.к. от една страна паричната гаранция макар и в размер на търсената с исковете сума, не представлява изпълнение на дълга, водещо до прекратяване на изпълнителното производство съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК вр. чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК, нито изключва извършване на допълнителни изпълнителни действия от страна на съдебния изпълнител, по нейното усвояване, респ. разпределение между взискателите по делото. Ето защо и въпреки внасянето на такава гаранция, това не води до недопустимост на процесуалното представителство на взискателя в производството, респ. не изключва дължимостта на възнаграждението на последния за оказаната му правна защита и съдействие по делото.

При тези мотиви, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ разпореждането от 09.09.2025г постановено по изп.д. № 20248440400735 по описа на ЧСИ С.Я., с рег. № 844 по рег. на КЧСИ, в частта, с която е оставена без уважение молбата на „ВК Мениджмънт“ ЕООД, ЕИК 175257369 за намаляване на адвокатското възнаграждение за процесуалното представителство на взискателя по делото „САНА 2010“ ЕООД, ЕИК 201133048 за разликата над 1886,06 лева до 2760,00 лева , ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА адвокатското възнаграждение за процесуалното представителство на взискателя „САНА 2010“ ЕООД, ЕИК 201133048 по изп.д. № 20248440400735 по описа на ЧСИ С.Я., с рег. № 844 по рег. на КЧСИ до сумата от 1886,06 лева.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „ВК Мениджмънт“ ЕООД, ЕИК 175257369 срещу разпореждането от 09.09.2025г постановено по изп.д.

№ 20248440400735 по описа на ЧСИ С.Я., с рег. № 844 по рег. на КЧСИ в останалата й част.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

5

1. _______________________

2. _______________________

6