Решение № 133 от 26.05.2026, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 133 гр. София, 26.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емилия Василева

Членове:

Анна Баева

Зорница Хайдукова при участието на секретаря София Л. Гаджева като разгледа докладваното от Анна Баева Касационно търговско дело № 20248002902438 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на

ЗД „БУЛ ИНС“ АД, представлявано от адв. А. И., срещу решение № 340 от 24.07.2024г. по в.гр.д.

№ 321/2024г. на Окръжен съд Плевен, с което е потвърдено решение № 1495 от 24.10.2023г. по гр.д. № 3963/2022г. на Районен съд Плевен в частта, с която касаторът е осъден да заплати на С. А. М. сумата 24 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сестра му при ПТП на 09.02.2022г.

Касаторът поддържа, че въззивното решение в обжалваната част е неправилно, тъй като е незаконосъобразно и необосновано. Намира за неправилен извода на въззивния съд, че са доказани наличието на особено близка връзка на ищеца с починалата му сестра и действително претърпени вреди от смъртта й. Оспорва да е налице „изключение“, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка между ищеца и сестра му, обосноваващо 1 присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. Намира, че въззивното решение не е съобразно е с разпоредбата на чл.493а КЗ и §96 КЗ. Излага и съображения, че определеното от въззивния съд обезщетение е завишено и не съответства на установените по делото факти. Поради това моли обжалваното решение да бъде отменено и предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло.

Ответникът по касация представя отговор, с който оспорва касационната жалба. Излага подробни съображения за законосъобразност на извода на въззивния съд за наличие на близка връзка между него и починалата му сестра, установена въз основа на правилно кредитираните от съда свидетелски показания и представената медицинска документация. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.

С определение № 2393 от 25.07.2025г., постановено по настоящото дело, е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК касационно обжалване на въззивното решение по следния материалноправен въпрос: „Какви са критериите, въз основа на които се определя кръгът на материалноправно легитимираните лица да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техен близък?“.

Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното:

Въззивният съд е приел за безспорно установено настъпването на ПТП, от което е причинен деликт по смисъла на чл.45 от ЗЗД, както и наличието на валидно застрахователно правоотношение с ответното дружество. Приел е за спорни по делото въпросите за материалноправната легитимация на ищеца да претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на сестра му и за размера на присъдената по справедливост сума за обезвреда на неимуществени вреди.

Въззивният съд е приел за правилен извода на първоинстанционния съд, че търпените от ищеца болки и страдания в резултат на загубата на сестра му са с достатъчен интензитет и продължително проявление във времето, за да обосноват предпоставките, посочени в ТР № 1/2016г от 21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС на РБ. Намерил е за правилно кредитирането на свидетелите като незаинтересовани от изхода на делото – и двамата са близки познати на 2 семейството, а единият от тях е бил и преподавател и на сестрата, и на брата, и е приел, че братът е загубил в лицето на своята сестра защита, разбиране, другарче в личния и обществения живот, верен приятел по пътя на своето израстване и тази връзка е равностойна на това да замести и изгради родствена връзка, идентична с тази на родител, съпруг и деца по интензитет и съдържание. Приел е за доказано при условията на пълно и главно доказване, че съществуващата между ищеца и починалата емоционална връзка е дълбока и трайна, изключителна и извън обичайната за този вид родствени отношения, както и че настъпилите в резултат на нейната смърт болки и страдания са сериозни и изключителни по интензитет и продължителност. Намерил е, че емоционалната връзка между ищеца и нейната сестра е типична и обичайна за българските семейни традиции – привързаност, защита, обич, грижа и помощ, като в случая е доказана особена близост – дълбока и изключителна по смисъла, вложен в постановките на тълкувателното решение. Изтъкнал е, че двамата са живели в една стая в семейното си жилище и въпреки навършването на пълнолетие на починалата Виктория, същата е продължила да дели стаята със своят брат, да го защитава, уважава, обича и да му помага както в живота, така и в неговото образование. Приел е за доказано, че връзката на ищеца с починалата му сестра е изключителна по своето съдържание като тази с другите най-близки членове на семейството – родителите, предвид и на факта, че брата и сестрата са били неразделни и свидетелите са ги виждали повече заедно двамата, отколкото поотделно или с родителите. Намерил е, че причинените на ищеца мъка и скръб са над нормата на нормална реакция при загуба на близък човек – същият изцяло се затваря вътре в себе си след нейната смърт, изолира се и при разговори, свързани с нея, започва да се чувства зле като заеква, като доказаните страдания са над обикновените.

Предвид приетите за установени изключително близки отношения, общественоикономическата и социална обстановка в страната, нивото на застрахователно покритие към момента на инцидента и практиката на съдилищата по аналогични казуси, съдът е приел, че обезщетението за неимуществени вреди на по-малкия брат, изгубил своята по-голяма сестра при ПТП, може да се определи в посочения от ищеца размер на 50 000 лв. и предявеният частичен иск за сумата 24 000 лева следва да бъде изцяло уважен.

По формулирания материалноправен въпрос:

3

По въпроса за критериите, въз основа на които се определя кръгът на материалноправно легитимираните лица да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техен близък, е формирана задължителна практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение №1 от 21.06.2018г. по тълк.д.№ 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС. Съгласно нея легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС № 4 от 25.05.1961г. и ППВС № 5 от 24.11.1969г., и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетението се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. В мотивите на Тълкувателното решение е прието, че когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родственост, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в ППВС № 4 от 25.05.1961г. и ППВС № 5 от 24.11.1969г., че в случай на смърт право на обезщетение имат само най – близките на починалия. Фактите и обстоятелствата, от които може да се направи извод, че една връзка е трайна, емоционална и особено близка житейска връзка по смисъла на посоченото Тълкувателно решение, са различни за всеки конкретен случай и следва да се преценяват конкретно по всяко различно дело въз основа на събраните по него доказателства. В константната практика на ВКС, обективирана в решение № 17 от 16.03.2021г. по т.д. № 291/2020г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 92 от 17.11.2020г. по т.д. № 1275/2019г. на ВКС, ТК, II т.о., решение 45 от 10.05.2021г. по т.д. № 370/2020г. на ВКС, ТК, II т.о., е прието, че за да е налице особено близка връзка, е необходимо, освен формалното родство с произтичащата от него близост между лицата, да са се проявили конкретни житейски обстоятелства, 4 обусловили създаването на по-голяма от близостта, считана за нормална за съответната родствена връзка /напр., относимо към връзката между братя и сестри, израстването им сами като деца поради продължително отсъствие на родителите за работа в чужбина/.

Въззивното решение е постановено в отклонение от формираната с Тълкувателно решение № 1/21.06.2018г. по тълк. д. № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС задължителна съдебна практика и е неправилно.

Изводът на въззивния съд за доказаност на изведените в тълкувателното решение критерии за изключителност на търпените от ищеца вреди като предпоставка за признаване на право на обезщетение за неимуществените вреди, претърпени по повод причинената при процесното ПТП смърт на неговата сестра Виктория М.а, е необоснован.

От показанията на разпитаните по делото свидетели К. Д. и Бойко Бенчев се установява, че ищецът и неговата сестра Виктория са били много близки – подкрепяли се, разбирали се, излизали заедно и деляли обща стая; Виктория подкрепяла брат си и се грижела за него, защитава го от конфликтни съученици. Според свидетелката Д. ищецът, който бил много весело и добро дете, бил съкрушен след смъртта на сестра си, като се затворил в себе си, ходел с наведена глава и започвал да заеква, когато говорят за нея.

Настоящият състав намира, че показанията на свидетелите не установяват отношения между починалия и неговата сестра, различаващи се по съдържание от традиционните за българското общество отношения между брат и сестра. Близките отношения между тях, оказването на помощ от сестрата на нейния брат, споделената обич и общите им занимания, са израз на типичните за българските традиции отношения между брат и сестра, но не разкриват изключителност на съществувалата между тях родствена връзка. Не са доказани конкретни житейски обстоятелства, станали причина за създаване на особена духовна и емоционална близост между ищцата и починалия брат по смисъла на тълкувателното решение, която да поражда основание за включване на ищеца в кръга на лицата, имащи право да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Виктория М.а. Субективната преценка, че ищецът и сестра му са били по-близки, отколкото обикновено са брат и сестра, не е достатъчна за обосноваване на противния извод, доколкото не са 5 доказани конкретни факти, които го подкрепят. От показанията на свидетелите, че ищецът е приел изключително тежко смъртта на сестра си, че се е променил, ходи с наведена глава и заеква при споменаването , не се установява в правната му сфера да са настъпили неимуществени вреди, надхвърлящи като интензитет и продължителност болките и страданията, които е нормално да търпи брат по повод загубата на обичаната от него сестра.

Недоказването на критериите, възприети от ОСНГТК като основание за присъждане по справедливост на обезщетение за неимуществени вреди от смърт на други лица, извън най-близкия родствен и семеен кръг на починалия по смисъла на Постановление № 4/1961 г. и Постановление № 5/1969 г. на Пленума на ВС, обуславя извода, че ищецът не е активно материалноправно легитимиран да претендира обезщетение за претърпените неимуществени вреди и предявеният от него иск с правно основание чл.432 КЗ е неоснователен.

По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено като неправилно на основание чл.293, ал.2 ГПК. Тъй като по делото не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде разрешен по същество от касационната инстанция с отхвърляне на предявения частичен иск по чл.432 КЗ за сумата 24 000 лева.