Решение № 108 от 29.06.2026, Районен съд - Своге

РЕШЕНИЕ

№ 108 гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 29.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Румен Ат. Стойнов при участието на секретаря Мария Н. Тодорова Кръстанова като разгледа докладваното от Румен Ат. Стойнов Гражданско дело № 20261880100558 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 7 и сл. от Закона за защита срещу домашното насилие (ЗЗДН), за издаване на заповед по чл. 16, ал. 1 от същия закон.

Делото е образувано по молба с вх. № 2053 от 28.04.2026 г., подадена от Л. А. Г. от гр. С., ул. „...” № (кв. „...“ № ), ЕГН **********, срещу К. Е. А. от гр. С., ул. „...” № , ЕГН **********, неин роднина по сватовство от трета степен (племенник на починалия съпруга на молителката – син на сестра му, която също е починала). Твърди се, че на 28.04.2026 г. ответникът е извършил спрямо молителката актове на домашно насилие по смисъла на Закона за защита срещу домашното насилие (ЗЗДН). Иска се постановяване на мерките за защита, предвидени в ЗЗДН, като в открито съдебно заседание Л. Г. поддържа молбата си.

От страна на ответника молбата за защита се оспорва, както и фактическите твърдения изложени в нея. Той посочва, че описанието на случилото се дадено от страна на молителката не отговаря на действителността и е едностранчиво. По тази причина иска от съда да отхвърли молбата, тъй като не е заплашвал Г., а само е поискал от нея да му пусне водата.

По делото са приети писмени доказателства представени от молителката – декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН и протокол за предупреждение на основание чл. 65, ал. 1 и 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи, както и документи изискани служебно от съда – справки за съдимост и о т „ЦПЗ 1 София област” ЕООД, а също така и копия от две полицейски преписки.

Съдът, с оглед на съвкупната преценка на изложените в молбата обстоятелства е счел, че са налице данни за пряка и непосредствена последваща опасност за живота или здравето на Л. Г., поради което е издал заповед за незабавна защита.

Като прецени доводите изложени страните и събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното от фактическа страна :

Страните по делото са съсобственици на недвижим имот, находящ се в гр. С., ул. „...” № . В момента в него живее само А., като той не плаща сметките си за вода. Задълженията са натрупани само от него и есента на миналата години са заплатени от Г., след което водоснабдяването на имота е преустановено. По тази причина между тях често са възниквали спорове, като ответникът счита, че имотът е без вода по вина на молителката. На 28.04.2026 г., около 10,20 ч., двамата се срещнали в центъра на гр. Своге, пред сградата на клона на „Банка ДСК” АД. Започнал словесен спор, в който ответникът поискал да му бъде пусната водата, а при изразения от молителката отказ, А. я заплашил, че ще й ..., ще й ... и ..... „...“ – така той завършил заплахите си.

Въпреки, че няма непосредствени свидетели на случилото, съдът възприема изложената фактическа обстановка, като стъпва на първо място на декларацията по чл. 9, ал. 3. В случая фактите и обстоятелствата изложени в нея кореспондират с обясненията дадени от страните в проведеното съдебно заседание – изцяло съвпадат с казаното от молителката и частично съвпадат с обясненото от ответника. Обясненията на А. обаче се разколебават от обстоятелството, че той многократно е осъждан за престъпления против реда и общественото спокойствие, до 16.01.2026 г. ефективно е търпял наказание „лишаване от свобода“, както и от сведението за случилото се преди заседанието на съда – обясненията от служителя на съдебната охрана. Според чл. 13, ал. 2, т. 1 ЗЗДН протоколите, докладите, оценката на риска и други актове издадени от Министерството на вътрешните работи са годни доказателствени средства в настоящото производство. Безспорно обсъдените от съда обстоятелства не касаят конкретния случай, но те характеризират ответника като лице, което не е склонно да съобразява поведението си с общоприетите правила, включително засилват непосредственото въздействие на казаните от него думи. В допълнение следва да се посочи, че признанието от страната на неизгодни за нея факти (относно обясненията на А., частично съвпадащите с приетото от съда) е доказателствено средство, установяващо тези факти, което съдът следва да прецени съобразно разпоредбата на чл. 175 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Следователно обосновано, с оглед на по-горе обсъденото, може да се приеме, че в случая се касае за упражнено психическо насилие. Този извод, направен въз основа на събраните по делото косвени доказателства, е единствено възможният, поради което съдът го приема за доказан.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи :

Подадената молба е редовна и допустима, а разгледана по същество е основателна и доказана. Спрямо Л. Г. е осъществен акт на домашно (психическо) насилие по смисъла на ЗЗДН от страна на К. А., следователно 2 молбата следва да бъде уважена и да бъде предоставена на молителката защита срещу упражненото спрямо нея домашно насилие.

Мярката за защита, във вида в който е издадена заповедта за незабавна защита, съдът преценява като съответстваща на нуждата от защита. В заповедта за защита, която ще бъде издадена, изрично ще бъде посочено, че при нейното неизпълнение, полицейският орган, който констатира нарушението е задължен да задържи нарушителя и да уведоми незабавно органите на прокуратурата, а това е достатъчна гаранция против появата на рецидив от страна на нарушителя. Като взе предвид конкретните форми, в които се е изразило физическото и психическо насилие, обстоятелствата около проявата на насилническия акт, личността на пострадалото лице и на извършителя, съдът намира, че спрямо извършилия домашно насилие нарушител по делото – К. А., следва да бъде наложена мярката на защита „задължаване да се въздържа от извършване на домашно насилие”. Съдът приема, че мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН в достатъчна степен гарантира правата и законните интереси на молителката.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

Уважава молбата за защита по Закона за защита срещу домашното насилие подадена от Л. А. Г. от гр. С., ул. „...” № (кв. „...“ № ), ЕГН **********, срещу К. Е. А. от гр. С., ул. „...” № , ЕГН **********, за извършен от последния акт на домашно насилие в гр. Своге, на 28.04.2026 г. – около 10,20 ч.

Налага на К. Е. А. от гр. С., ул. „...” № , ЕГН **********, мярка по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН, а именно задължава извършителя К. Е. А. да се въздържа от извършването на домашно насилие срещу Л. А. Г. от гр. С., ул. „...” № (кв.

„...“ № ), ЕГН **********. Задължението е безсрочно.

Да се издаде Заповед за защита , препис от която да се връчи на страните и на РУ Своге.

На основание чл. 21, ал. 4 ЗЗДН, заповедта да съдържа предупреждение за последиците от неизпълнението й, а именно, че полицейският орган, който констатира нарушението е задължен да задържи нарушителя и да уведоми незабавно органите на прокуратурата.

На основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН възлага държавната такса в размер на 12,78 евро на извършителя К. Е. А. от гр. С., ул. „...” № , ЕГН ********** .

След влизане на решението в сила, на основание чл. 22 ЗДНН, да се издаде служебно изпълнителен лист за присъдената държавна такса в полза на държавата.

На основание чл. 19, ал. 2 ЗЗДН отпада действието на издадената Заповед за незабавна защита с рег. № 5 от 28.04.2026 г. по гражданско дело № 558/2026 г. по описа на Районен съд Своге, за което да се уведоми Районно управление Своге.

3

На страните да бъде връчен незаверен препис от настоящото решение (чл. 7, ал. 2 ГПК).

Решението може да се обжалва пред Софийския окръжен съд в 7-дневен срок, считано от 30.06.2026 г. Жалбата се подава чрез Свогенския районен съд, с препис за другата страна.

Обжалването не спира изпълнението на заповедта.

Съдия при Районен съд – Своге: _______________________ 4