Определение № 8716 от 02.07.2026, Административен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 8716

Варна, 02.07.2026 г.

Административният съд - Варна - XVII състав, в закрито заседание на втори юли две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

МАРИЯ ИВАНОВА-ДАСКАЛОВА като разгледа докладваното от съдията Мария Иванова-Даскалова административно дело № 1909/2026 г. на Административен съд - Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.166 ал.4 във вр. с ал.2 от АПК, приложим на основание чл.172, ал.5 и ал.6 вр. ал.1 от ЗДвП.

Делото е образувано по постъпила в съда с вх.№13510/23.06.2026г. жалба от Я. Д. Д. от [населено място] срещу Заповед за прилагане на ПАМ № GPAM-2721701/09.06.2026г. на Мл. автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Варна.

Настоящото произнасяне е по направеното в жалбата особено искане да бъде спряно предварителното изпълнение на заповедта, с която на Д. е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.б от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС на водач, който при управление на МПС отказва да бъде проверен за употреба на алкохол с техническо средство и е извършил нарушение по чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Искането за спиране се обосновава с твърдението, че изпълнението на Заповедта ще причини на Д. значителни и трудно поправими вреди, тъй като отнемането на Свидетелството й за управление на МПС я поставяло в невъзможност да изпълнява трудовите си задължения. Твърди се, че тя е единствен собственик и единствен работник – рекламен агент в дружеството й. По сключени договори за реклама с клиенти от цялата страна била поела задължения за изработване на различни рекламни материали, пана, светещи реклами и др., като за ежедневните срещи с клиентите и за доставката на рекламните материали използвала собствения си автомобил. Поради това с отнемането на СУМПС жалбоподателката на практика нямало да може да изпълни ангажиментите поети по договорите за реклама от дружеството си, средствата от които били единствения източник на доходите за прехрана и издръжка на семейството й. Представя договорите за реклама, изпълнението на които дължи в срока на наложената ПАМ и сочи като възлизащи общо в размер на 48 655 евро на възнагражденията, които очаква да получи при изпълнението им. Поради неизпълнението им заради невъзможността да управлява МПС за срока на наложената ПАМ, договорите щели да бъдат прекратени и възлизащите в този размер имуществени вреди, които ще й бъдат причинени квалифицира като значителни и непоправими. Във връзка с искането за спиране на предварителното изпълнение на заповедта се изтъква, че съпруга на Д. е с определени 83% степен на увреждане с ЕР на ТЕЛК тъй като страдал от заболявания, които са изброени в жалбата и в решението, което представя. Поради това единствено тя с работата си изкарвала прехраната на семейството. Заради заболяванията на съпруга си във връзка с провежданото от него лечение често й се налагало да го води до различни здравни заведения, което след отнемането й на СУМПС била възпрепятствана да извършва. Поради тези съображения и с оглед опазване на правата и интересите й и тези на семейството й моли на основание чл.166, ал.2 от АПК да се спре изпълнението на Заповедта.

В подкрепа на твърденията се представят писмени доказателства, сред които: удостоверение за сключен граждански брак №15/28.08.2025г.; Експертно решение №91671/20.03.2025г. на ТЕЛК на „МБАЛ-Пазарджик“АД; 5бр. договори за поръчка на рекламни услуги и рекламни материали; справка за актуално състояние на „Бейс Фейс“ЕООД-[населено място].

Съдът като взе предвид доводите в жалбата във връзка с направеното особено искане за спиране на предварително изпълнение на заповедта, предвид доказателствата приложени към жалбата намира искането за допустимо. Направено е от лице с активна процесуална легитимация и с правен интерес да иска произнасяне на съда на основание чл.172 ал.5 от ЗДвП, пред териториално и материално компетентния административен съд.

Разгледано по същество, искането е основателно.

В чл.171 от ЗДвП е посочено, че за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки. ПАМ по чл.171, т.1 б.б от ЗДвП се изразява във временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца на водач, който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор, определящ съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване.

В чл.172, ал.6 от ЗДвП е предвидено, че подадената жалба срещу заповедта за налагане на ПАМ не спира изпълнението на административната мярка. Поради това по силата на закона Заповедта за налагане на ПАМ подлежи на предварително изпълнение, като не е предвидена изрична забрана за съда да го спре. Съдът може да спре допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на даден акт, съгласно чл.166, ал.4 АПК, по искане на оспорващия при условията на чл.166, ал.2 от АПК - ако изпълнението би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда.

В конкретния случай, допуснатото предварително изпълнение на заповедта е по силата на закона и то с изрична правна норма. В този смисъл, за административния орган не съществува задължение да мотивира защо допуска предварителното изпълнение на заповедта и да излага конкретни съображения в тази насока за да обоснове и мотивира допуснатото предварително изпълнение. Специалният ЗДвП не урежда хипотезите и основанията, при които съдът може да спре допуснатото предварително изпълнение по силата на закона на заповеди за налагане на ПАМ, то приложение намират разпоредбите на чл.166, ал.4 вр. ал. 2 от АПК. В тежест на оспорващия, който иска спиране е да установи предпоставките, визирани в чл.166 от АПК, като докаже, че незабавното изпълнение на заповедта би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда.

В конкретния случай както е посочено в самата Заповед за прилагане на ПАМ № GPAM-2721701/09.06.2026г. принудителната административна мярка изразяваща се в изземване на СУМПС [номер] на Я. Д. Д. е наложена въз основа на съставения АУАН серия GA №5409864/09.06.2026г. за това, че на 09.06.2026г. около 23:30часа в [населено място] управлявала собствения си л.а. Р. Т. с рег.№[рег. номер] и била спряна за проверка, при която отказала да бъде изпробвана за употреба на алкохол с техническо средство Дрегер Алкотест 7510, което е квалифицирано като нарушение на чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП. АУАН е съставен на 09.06.2026г.

Законовата презумпция за високата обществена значимост на защитените обществени отношения, а именно безопасността на движението по пътищата и преустановяването на административни нарушения, които застрашават живота и здравето на хората, са съображенията заради които е допуснато предварително изпълнение на този вид принудителни мерки по силата на закона. Поради това предпоставка за постановяване на спиране е наличието на такъв противопоставим интерес за жалбоподателя, който по степен на важност не само е съизмерим, а превишава интересите в чл.60, ал.1 от АПК.

В случая изцяло подкрепени от доказателства са твърденията в жалбата, че с предварителното изпълнение на ПАМ считано от предаването на СУМПС на 09.06.2026г. се осуетява и препятства възможността на жалбоподателя да изпълни ангажиментите си като собственик, управител и единствен рекламен работник рекламните услуги и да достави рекламните материали, пана и т.н. по сключените през май и юни 2026г. договори с възложители от [населено място], [населено място], [населено място] и [населено място]. С доходите от тази трудова дейност жалбоподателката осигурява средствата за издръжка и живот на семейството си. Основателни са доводите в жалбата, че са налице предпоставките за спиране на предварителното изпълнение на заповедта. С оглед поетите по представените пет договора за рекламни услуги и за поръчка на рекламни материали с дружества от различни градове на страната ангажименти от „Бейс Фейс“ЕООД -Варна, на което единствен собственик, управител и работник е Д. задължения за изработване и доставка на рекламните материали на възложителите с приемо-предавателен протокол; за проектиране и представяне на примерни образци на рекламни материали за одобрение; на изработване, доставка и монтиране в офисите на възложителя на рекламни табели тип банери и т.н., невъзможността й да управлява МПС за да достигне до офисите на възложителите, които са в различни градове на страната в продължение на следващите 18 месеца, за който срок й е наложена ПАМ ще доведе до системно неизпълнение от нейна страна на поетите ангажименти и задължения и до прекратяване на договорите. Това ще й причини значителна и трудно поправима вреда, тъй като при прекратяване на договорите при неизпълнение няма да й бъдат заплатени уговорените в тях възнаграждения, които общо възлизат на над 50 000 евро, заплащане на които е договорено да се извърши след доставянето на рекламните артикули и материали и след изпълнение на рекламните услуги. Безсъмнено осъществяването на дейността на дружеството, което е еднолична собственост на Д. изисква тя да носи и представя на контрагентите си проектите за рекламните артикули за съгласуване, както и мостри от материалите за изработването им; след което да достави в офисите изработените рекламни артикули в поръчаните количества, някои от които са в хиляди бройки, както и да носи инструменти и материали, с които да монтира рекламните банери, пана и др. За превоза на тези артикули, материали и инструменти от изложеното от Д. се налага извода, че разчита само на себе си и осъществява транспорта с личния си автомобил. Поради това основателни са оплакванията й, че този превоз няма да може да осъществи и доставките и срещите с клиентите ще се осуетят, тъй като в продължение на 18 месеца заради наложената й ПАМ няма да може да управлява автомобила си. С оглед твърденията направени във връзка с искането за спиране на изпълнението на заповедта и установеното от представените доказателства се налага извода, че неизпълнението на ангажиментите поети от дружеството на Д. по сключените през май и юни 2026г. договори в уговорените срокове ще се отрази негативно на репутацията за дейността й, което е предпоставка за настъпване за нея на трудно поправими вреди.

Подкрепени от доказателствата – удостоверението за сключен граждански брак и ЕР на ТЕЛК са твърденията в искането за спиране на изпълнението на заповедта конкретни факти и обстоятелства за сериозните здравословни проблеми на съпруга й, който е освидетелстван с 83% трайна неработоспособност, поради което тя се явява единствения член на семейството, който с работата си осигурява необходимите ежемесечно средства за прехрана и издръжка. Безсъмнено предвид установените множество заболявания на съпруга й, Д. се явява човека в семейството, който е ангажиран с осигуряване на превоза му с МПС до лекари и здравни заведения.

С оглед представените писмени доказателства, лишаването на Я. Д. от възможността да управлява собствения си лек автомобил за изпълнението на ежедневните си служебни, договорни и лични ангажименти безсъмнено могат да й причинят значителни и трудно поправими вреди – както имуществени, така и неимуществени вреди във връзка неизбежния стрес и безспокойство, които тя и близките й ще изпитват през продължителния периода на действие на ПАМ от 18 месеца. Тези вреди са противопоставими като степен на значимост на презюмирания обществен интерес от предварителното изпълнение на приложената ПАМ.

Законовата презумпция за високата обществена значимост на защитените обществени отношения, а именно безопасността на движението по пътищата и преустановяването на административни нарушения, които застрашават живота и здравето на хората, са съображенията заради които е допуснато предварително изпълнение на този вид принудителни мерки по силата на закона. Поради това предпоставка за постановяване на спиране е наличието на такъв противопоставим интерес за жалбоподателя, който по степен на важност не само е съизмерим, а превишава интересите в чл.60, ал. 1 от АПК. В случая периода на предварителното изпълнение на ПАМ от 09.06.2026г. - когато е предала СУМПС-то си, до датата на настоящото закрито заседание – 02.07.2026г. е достатъчен и продължаването на предварителното изпълнението на Заповедта до изтичане на останалия период до определения срок от 18 месеца не е необходимо за постигане на целите на превенцията в чл.22 от ЗАНН и може да му причини значителна или трудно поправима вреда. Тези вреди са от категорията на изброените в чл.166, ал.2 от АПК и по интензитет са противопоставими на защитените от чл.171, ал.1 от ЗДвП обществени интереси и цели. Поради това искането за спиране изпълнението на обжалваната заповед се явява основателно и следва да се бъде уважено.