Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 836 от 01.06.2023, Районен съд - Пазарджик

Съд
Районен съд - Пазарджик
Дело
Гражданско дело 1311/2023
Вид
Протокол № 836
Подписан
01.06.2023
В сила
01.06.2023
Състав
Димитър Чардаков

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 836 гр. Пазарджик, 25.05.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димитър Чардаков при участието на секретаря Десислава Буюклиева

Сложи за разглеждане докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело № 20235220101311 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 14:00 часа се явиха:

Страните се явяват лично и с пълномощниците си. Същите са редовно уведомени за днешното съдебно заседание.

Не се явява представител за Дирекция „Соц.П.е” гр. Пазарджик, която е призована.

АДВ. Б.: - Да се даде ход на делото.

АДВ. Г.: - Да се даде ход на делото.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

АДВ. Б.: Водим и моля да разпитате като свидетел И С В и Г Л Б – това са двамата свидетели, които водим.

АДВ. Г.: - Не възразявам да бъдат разпитани исканите от ищцовата страна свидетели. Ние също водим двама свидетели, които ни бяха допуснати в предходно съдебно заседание.

Съдът пристъпи към разпит на допуснатите свидетели, като първо разпита свидетелите доведени от молителя.

СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА НА ПЪРВИЯ СВИДЕТЕЛ, КАКТО

СЛЕДВА.

1

И С В: – 31 години, българско гражданство, женен – съпруг съм на Г.

В., неосъждан.

На свидетеля се разясниха правата по чл. 166, ал. 1, т. 2 от ГПК.

СВ. И В: - Да, желая да бъда свидетел.

Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.

СВ. И В: - Разбрах отговорността. Обещавам да кажа истината. с Г. за първи път се видяхме на 28-ми май, в Б, в къщата на родителите й, 2022 г., след като аз се прибрах от Н за една седмица, в която да се запозная с родителите й и да се запозная с нея. Преди това комуникирахме от разстояние, он-лайн. Да се видяхме за първи път миналата година по това време. След това продължихме он-лайн комуникация, следващото ми прибиране беше през август, което трая един месец, през цялото време прекарахме заедно. Бяхме известно време в С при моето семейство, известно време при нейното семейство, и посветихме времето да се запознаем с роднини и да разучим възможно най-много ситуацията на единия, и на другия. В следващия етап от връзката ни, Г. дойде в Н. Това беше ноември месец, миналата година. В този период целта беше да й покажем моето местоживеене, ситуацията ми, която да е възможно най-обективно изложена пред нея за да няма някакви заблуждения в последствие. След това се прибрах декември, тогава решихме да сключим и брака, който имаме от 29 декември, и обратно пътувах януари. Тя дойде края на януари и началото на февруари, когато внесохме нашите документи в Н данъчно отделение, за това, че сме вече съпруг и съпруга, и този договор трябва да се узакони и там, за да може тя да пребивава легално в държавата. С нсея се видях скоро след като се е родило детето й. Детето винаги е било с нас, освен в периодите, когато баща му е ползвал неговото време за него. Абсолютно да, има комуникация между мен и детето. Комуникацията се изразява в това, че когато се аз се прибера то е неизменно с Г., и сме тримата заедно. Детето се усмихва в мое присъствие, за момента това е основното, което прави – усмихва се. Така се случи, че по време на самото ни запознанство не бях прочел описанието на Г., а там тя беше изрично упоменала, че има дете. Веднага след първите няколко изречения, момичето си каза: „Ти прочете ок информацията? Какво мислиш, че значи това за теб?“ Отделих известно време да преценя дали мога да се 2 справя и дали това е нещо непреодолимо за мен, което в последствие, поради стеклите се обстоятелства прецених, че не е проблем за мен фактът, че тя има дете. Г. е прекарвала време в С с мои роднини, в периоди, в които аз съм бил в Б и в периоди, в които родителите ми са там. Родителите ми – баща ми все още е в Б, но те се прибраха миналия месец, а Г. беше с тях една седмица в С.

С детето беше Г., разбира се, когато тя беше с родителите ми в С – те са неразделни, така или иначе на тази възраст не мисля, че някой друг може да се грижи по-добре от Г. за детето й, и няма как. В този период от време майка ми и баща ми бяха с нея в С, родителите й също отделиха време да отскочат до горе и да се запознаят с моите родители, да прекарат известно време заедно, да се разходят из района, социални контакти и прочие. Живея от – значи, живея в Н от 27.08.2014 година, веднага след като завърших университет в Б. Къщата притежавам от две години и малко, като преди това живеех на квартира с родителите ми, като къщата е специално купена, за да може родителите ми да продължат да пребивават близо до мен, тъй като имат езикови проблеми. Всичко там е дигитално, компютъризирано и имат нужда от помощ за някакви подобни ежедневни неща. Къщата е триетажна, с два отделни санитарни възела, има кухня и всекидневна доста големи, пет спални, гаражи и прилежащи постройки няма нужда да описвам. Дворното й място е около 1000 кв.м. – 1028 мисля, че беше. Къщата е лична собственост, като изплащам кредит на банката за нея. За момента сестра ми и нейният партньор живеят вкъщи, по простата причина, че те са на 23-24 години, а сестра ми очаква дете следващия месец и майка ми е един от хората, който ще й помогне в първите стъпки в майчинството. Други хора не пребивават в тази къща. На пощенския адрес, един мой приятел, който живееше в Н преди, но сега развива бизнес в С с автомобили, той ползва моята пощенска кутия, защото има финансови взаимоотношения с Норвежките власти и други фирми, и той получава писмата си на моята пощенска кутия. Не се е налагало и не се е случвало други да живеят в къщата в Н, защото в Н не лесно да започнеш живота си. Имаш право на три месеца, в които да си намериш работа и не всеки успява да го направи, не всеки от Б има такъв собствен капитал, с който да поддържа такъв стандарт на живот в рамките на три месеца – в периода, в който ще си търси работа, затова никой не е изявил и желание да се ползва от моята къща. Гости сме имали, семейство, което е на приятели на родителите ми, те живеят в Г и това са единствените хора, които 3 могат свободно да си позволят да платят самолетни билети и разноски и стандарта на живот. Абсолютно завършена е къщата. Къщата е строена 1971 година, кухнята е от 2018 година – абсолютно завършена е къщата, изцяло е обитаема къщата, няма негодни за обитаване помещения. Сестра ми е аптекарка в най-голямата верига аптеки в Н, съпругът й е с норвежко гражданство, от босненски произход, майката му е босненка, баща му е албанец от П, което е все още територия на С. И двамата работят, имат стабилни доходи и по тази причина си купиха собствено жилище преди около 4-5 месеца, но все още не са се преместили там, защото имат нужда от малко помощ в началото. И тъй като моята къща е достатъчно добре пригодена за дете и бебе ще прекарат още поне 3-4 месеца там докато сме сигурни, че могат да се справят сами с тази отговорност.

ВЪПРОС ОТ АДВ. Б.: - Ако в този период от време, хипотетично, дори Г. да дойде с детето, за тях ще има ли също условия при които да живеят, при условие, че и сестра Ви е там?

СВ. И В: - При пет спални – сестра ми ползва само една, няма как детето на тази възраст да спи в отделно помещение и да му бъде обърнато толкова добро внимание.

ВЪПРОС ОТ АДВ. Б.: - Вие работите ли, имате ли доходи, тъй като очевидно, Вие трябва да посрещате едни такива пътувания на Г. с детето?

СВ. И В: - Да, разходите, все пак аз посрещам една част от тях и в момента, и в периода, в който сме заедно. Работя на постоянен трудов договор за една фирма в строителния бранш. Аз се водя като лидер в тази фирма, отговарям за това работата да бъда извършена навреме и качествено, шефът ми е този, който отговаря за договорните отношения, изплащането на заплати и подобни работи, аз съм отговорник за това работата да бъде свършена навреме – по изпълнителната дейност. Работното ми време е от седем до три, заплащането ми е от 225 норвежки крони на час, което е около 21 евро, или нещо от сорта, на месечна база това излиза около 28000-29000 крони след данъчно облагане, и е около 2500-2800 евро, зависи от курса на кроната. Градът е ситуиран много близо до Ш, това е един от най-южните градове, на около 20 км. Комуникационните връзки са – летище „Г“ в О – това ползваме най-често, и летището „Л“ в Г в Ш също е близо до нас. Има 4 директни полети в рамките на месец май до месец октомври за Б, и мисля, че от месец юни до октомври ще бъдат и директни полети от С. Останалият транспорт се извършва с полети с прекачване през М с „Л“ и през В с полските авиолинии. Има варианти, аз лично съм пътувал повече от 30-40 пъти от Б за Н, така, че транспортът не е нещо фрапантно. Летището е ситуирано на 130 км от къщата ми, което разстояние в повечето случаи минаваме с автомобилите – с личните автомобили, или има и автобусна линия, която обаче е доста скъпа, в смисъл цената е една и съща, затова предпочитаме да ходим с личен автомобил. Ние сме в най-южната част на Н, климатът е много приблизително еднакъв с планинския климат в С. Значи, температурите в лятото са около до 30-32 градуса максимум, а дъждовните периоди в момента са много по-кратки от тези в Б и времето в момента е много по-добро от това, което е тук. Зимата почти не пада сняг, в С пада значително повече сняг, може би колкото пада в Пазарджик, да речем, поради това, че климатът е доста по-топъл, но пък лятото не е чак толкова топло колкото тук.

Когато Г. идва при мен без детето, Г. звъни всеки ден, за да види детето си, което е абсолютно нормално, тя е майка. Родителите й поеха грижата за детето в тези периоди, когато тя беше в Н, за да оправим документи и регистрация, при което всеки ден по два пъти на ден, се провеждаха видеоразговори в рамките на час и повече. Естествено, за една майка не е лесно да е отделно от детето й, и затова сме ограничили нейните посещения възможно най-малко, тя е идвала два пъти, в случая, в които и в двата случая е било наложащо – единия път за да се опитаме да регистрираме нейното пребиваване като моя годеница, а вторият случай беше, за да легализираме нашия брак. Няма възможност да остава за повече от седмица, поради факта, че има дете, за което да се грижи – връща се в Б бързо, поради тази причина.

ВЪПРОС ОТ АДВ. Б.: Идвайки детето при Вас – приемаме, че идва Н, смятате ли, че можете да му Подсигурите всичко, и една безопасна среда, в която то да бъде, докато пребивава там?

СВ. И В: - Не мисля, че това ще бъде някакъв проблем, тъй като от една страна всичко е налично, все пак очакваме детето на сестра ми, за което ще помагаме в грижите. От друга гледна точка, ни е просто нямаме място за компромис, защото има Норвежки служби, които следят за това, как хората се 5 отнасят към детето, и при най-малките проблеми следват предупреждения, и се намесват. До намеса всеки се надява да не стигне, но има и такива случаи, в които на хора от града се е случвало да се намесват във взаимоотношенията между родители и деца. Един конкретен случай, който аз знам, е защото в къщата, в която живеят не се падат достатъчно кв.м. пространство на всеки един от членовете, затова едното от момичетата на 16 години беше изведено от дома, в който хората живеят, и те бяха Българи. За удари и подобни работи също има страшни проблеми. Да не говорим, че повечето от чужденците са страшно стриктни, в един вид страх, както беше наложен този страх и в Б, че трябва да си изряден на макс, за да нямаш проблеми с този орган Б В – който следи за благополучието на децата.

АДВ. Б.: - Нямам повече въпроси.

НА ВЪПРОСИ ОТ АДВ. Г., СВ. И В: – Да, знам за какво е делото за което съм свидетел днес – за това, Г. да получи правото да пътува с детето си до Новегия и да прекарват време с мен там. Бъдещето ще определи това колко пъти и за колко време. Абсолютно имаме такъв план за съвместно съжителство. Този план е да живеем заедно – ами възможно най-скоро във времето.

АДВ. Г.: Значи, да разбирам, че ако Г. получи разрешение от този съд да изведе детето Вие възнамерявате да живеете съвместно заедно?

АДВ. Б.: За сега нямаме подобна претенция, господин съдия.

АДВ. Г.: Аз питам свидетелят, не питам Вас.

АДВ. Б.: Но това са съждения, а не факти и обстоятелства.