Решение № 3589 от 09.03.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3589 гр. София, 09.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ Гражданско дело № 20221110102061 по описа за 2022 година

Образувано е по искова молба на „В И“ ООД срещу П. И. С..

Ищецът твърди, че по силата на трудов договор № 1454/19.02.2021г., сключен с ответника, между страните имало трудово правоотношение, по което ответникът заемал длъжността „работник строителство“ при ответника, с уговорено брутно трудово възнаграждение в размер на 650 лв. и 2-месечено предизвестие за прекратяване на договора.

Заявява, че на осн. чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, трудовото правоотношение било прекратено поради дисциплинарно уволнение (с оглед допуснато от ответника дисциплинарно нарушение, изразяващо се в неявяване на работа в периода от 01.03.2021 г. до 11.03.2021 г.) въз основа Заповед № 924/17.05.2021г., връчена на ответника на 10.06.2021 г. Поддържа, че в негова полза възникнало вземане срещу ответника за обезщетение в размер на 1300 лв.

Моли ответникът да бъде осъден да му заплати посочената сума, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 17.01.2022г. до окончателното плащане.

Ответникът е получил препис от исковата молба, по която не е депозирал отговор в срока по чл. 131 ГПК.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните към делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, намери, че са налице предпоставките на чл. 238 ГПК за постановяване на неприсъствено решение.

Ответникът е получил препис от исковата молба с указания по чл. 131 ГПК, като не е депозирал отговор в законоустановения срок, не се е явил в първото по делото заседание и не е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, указани са му и последиците от неспазването на срока за подаване на отговор на исковата молба и от неявяването му в 1 първото заседание по делото. Налице е и предпоставката на чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК, доколкото с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства може да се направи извод, че предявеният иск е вероятно основателен.

Съгласно чл. 239, ал. 2, изр. 1 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество.

Ето защо, решението по делото следва да се постанови при условията на чл. 238 и чл. 239 ГПК, а именно като неприсъствено решение.

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски има ищецът за следните суми: 52 лв. – държавна такса.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА П. И. С., с ЕГН **********, с адрес в гр. София, ........... ДА ЗАПЛАТИ на „В И“ ООД, с ЕИК .........., със седалище и адрес на управление в гр. София, ..... сумата от 1300 ЛЕВА, представляваща обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение между страните поради дисциплинарно уволнение, ВЕДНО със законната лихва от 17.01.2022г. до окончателното плащане на дължимата сума, както и сторените разноски по делото, а именно: 52 ЛЕВА – държавна такса.

Решението не подлежи на обжалване (съгласно чл. 239, ал. 4 ГПК).

Препис от решението да се връчи на страните.

Районен съдия:

РЕШИ:

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2