Решение № 157 от 04.04.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 157 гр. Велико Търново, 04.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Станислав Стефански

Членове:

Йордан Воденичаров

Любка Милкова при участието на секретаря Красимира П. Борисова като разгледа докладваното от Любка Милкова Въззивно гражданско дело № 20214100500792 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 ал.1 и сл. от ГПК.

С Решение №851/15.07.2021г., постановено по Гр. д.№2201/2020г. по описа на РС – Велико Търново:

ОСЪЖДА „В. К.“ ООД, с ЕИК ***, да заплати на И. Н. Е., ЕГН **********, сумата от 3 964,57 лв. – неизплатено БТВ за периода м.февруари 2018г. до м. март 2019г., сумата от 794,52лв. – лихва за забава върху неплатеното трудово възнаграждение за периода от 31.03.2018г. до подаване на исковата молба – 14.09.2020г., сумата от 552,03лв. – командировъчни пари за периода от 04.10.2018г. до 09.12.2018г., сумата от 94,31лв. – лихва за забава върху командировъчните пари за периода от 09.01.2019г. до подаване на ИМ – 14.09.2020г., както и сумата от 752,45лв. – разноски за адвокатско възнаграждение, ОТХВЪРЛЯ иска на И. Н. Е., ЕГН ********** за осъждането на „В. К.“ ООД, ЕИК ***, за неизплатено БТВ за периода м. февруари 2018г. до м. март 2019г. за разликата над сумата от 3 964,57лв. до пълния предявен размер от 6462,00лв., иска за лихва за забава върху неплатеното трудово възнаграждение за периода от 31.03.2018г. до подаване на ИМ за разликата над уважения размер от 794,52лв. до пълния предявен размер от 1290,88лв., иска за командировъчни пари за периода от 04.10.2018г. до 09.12.2018г. за разликата над уважения размер от 552,03лв. до пълния предявен размер от 2 200лв., иска за лихва за забава върху командировъчните пари за периода от 09.01.2019г. до подаване на ИМ за разликата 1 над уважения размер от 94,31лв. до пълния предявен размер от 375,83лв., както изцяло исковете за сумата от 3100 евро – трудово възнаграждение за работа в чужбина за периода от 04.10.2018г. до 09.12.2018г. и за сумата от 1205лв. – лихва за забава върху неплатеното трудово възнаграждение за работа в чужбина за периода от 09.01.2019г. до подаване на ИМ, осъден е И. Н. Е. да заплати на „В. К.“ ООД, сумата от 1 281,62лв. – разноски за адвокатско възнаграждение и депозити за ВЛ, съразмерно с отхвърлената част от исковете, и е осъдено „В. К.“ ООД да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВТРС, сумата от 308,58лв. – ДТ за производството.

С допълнително решение по чл.250 ГПК от 18.08.2021г., е допълнено първоинстанционното Решение №851/15.07.2021г., постановено по Гр. д.№2201/2020г. по описа на ВТРС, като е осъдено „В. К.“ ООД да заплати на И. Н. Е. законната лихва върху присъдената сума от 3 964,57лв. – неизплатено БТВ, дължимо за периода м. февруари 2018г. до м. март 2019г., за периода от подаване на ИМ – 16.09.2020г. до окончателното изплащане на сумата, както и законната лихва върху присъдената сума от 552,03лв. – командировъчни пари, дължими за периода от 04.10.2018г. до 09.12.2018г., за периода от подаване на ИМ – 16.09.2020г. до окончателното изплащане на сумата.

В срока по чл.259 ал.1 ГПК е постъпила въззивна жалба от „В. К.“ ООД със седалище гр.***, чрез пълномощника му адв.Н. И. – ***АК, против първоинстанционното решение В ОСЪДИТЕЛНАТА МУ ЧАСТ, с която частично са уважени предявените от ищеца И. Н. Е. против ответника „В. К.“ ООД гр.*** осъдителни иск по чл.128 т.2 вр. чл.242 КТ, иск по чл.245 ал.2 КТ вр. чл.86 ал.1 ЗЗД, иск по чл.215 ал.1 КТ и иск по чл.86 ал.1 ЗЗД за лихва за забава върху командировъчни пари, и в частта за разноските. Развити са оплаквания, че първоинстанционното решение в обжалваната му осъдителна част е неправилно и незаконосъобразно, несъобразено с установените по делото факти, а именно, че претендираните суми са недължими, тъй като ответното дружество, като работодател, надлежно е изпълнило задължението си спрямо работника/ищеца по отношение на всички дължими за периода на трудовия договор плащания към него и дори е надплатило на ищеца сума в размер на 1819,29лв. Моли съда, да постанови съдебно решение, с което да отмени първоинстанционното такова в обжалваната му осъдителна част, вместо което постанови друго, с което отхвърли изцяло предявените искове.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК не е подаден писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна - ищеца по делото И. Н. Е..

В СЗ въззивникът „В. К.“ ООД със седалище гр.***., чрез адв.Й. Х. – ***АК, редовно преупълномощена, поддържа въззивната жалба и моли да бъде уважена, по съображения, изложени в представена писмена защита. Претендира съдебни разноски за пред двете инстанции, съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

В СЗ въззиваемата страна И. Н. Е., чрез пълномощника си адв.Л. П. – ***АК, оспорва въззивната жалба и моли да бъде отхвърлена. Претендира направените във въззивното производство съдебни разноски, съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

2

Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

РС – Велико Търново е бил сезиран с предявени от И. Н. Е. против „В. К.“ ООД със седалище гр.*** в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване осъдителни иск с правно основание чл.128 т.2 вр. чл.242 КТ за сумата от 6 462лв., представляваща неизплатено БТВ за периода от м. февруари 2018г. до м. март 2019г. /без месеците октомври 2018г. и ноември 2018г./, ведно със законната лихва от датата на предявяване на ИМ до окончателното изплащане, иск с правно основание чл.245 ал.2 КТ вр. чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата от 1 290,88лв. – мораторна лихва върху неизплатеното БТВ за периода от м. февруари 2018г. до м. март 2019г. /без месеците октомври 2018г. и ноември 2018г./, за периода от 30.03.2018г. – дата на падеж на вземането за БТВ за м.02.2018г. до датата на предявяване на ИМ, иск с правно основание чл.121а ал.4 КТ за сумата от 6 100лв., представляваща левова равностойност на 3 100 евро – дължимо, неизплатено трудово възнаграждение за работа в чужбина – А. за периода от 04.10.2018г. до 09.12.2018г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на ИМ до окончателното изплащане, иск с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата от 1 205лв., представляваща мораторна лихва върху дължимото, неизплатено трудово възнаграждение за работа в чужбина, за периода от 09.01.2019г. – датата на падеж на вземането за трудово възнаграждение за работа в чужбина за периода 04.10.2018г. до 09.12.2018г., до датата на предявяване на ИМ, иск с правно основание чл.215 ал.1 ТЗ за обезщетение при командировка за пътни, дневни и квартирни пари по време на командировката му в чужбина за периода 04.10.2018г. до 09.12.2018г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на ИМ до окончателното изплащане, и иск с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата от 375,83лв., представляваща мораторна лихва върху обезщетението по чл.215 ал.1 от КТ в размер на 2200лв., за периода 09.01.2019г.

– дата на падеж на вземането за командировка за периода 04.10.2018г. до 09.12.2018г., до датата на предявяване на ИМ. Изложил е твърдения, че е бил командирован за периода от 04.10.2018г. до 09.12.2018г. на територията на страни от Европейския съюз /И., Г., Ф., А./, като командировката била с право на пътни, дневни и квартирни – за срок от 67 дни – за левовата равностойност на 65 евро на ден, по време на която командировка е шофирал *** с рег.№***. Сочи се, че командироването му не било извършвано при условията и по реда на Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, като в издаваните от работодателя заповеди липсвали и финансовите условия на командировката – пътни, дневни и квартирни пари, паспортни, визови и други такси и разходи и начина на тяхното уреждане. Твърди се, че до настоящият момент не е получил пълният размер на полагащите му се дневни пари по време на командировката в чужбина за периода 04.10.2018г. до 09.12.2018г. в общ размер на дължимите суми за командировка от 2 200лв. Претендирал е съдебни разноски.

С уточняваща ИМ от 28.09.2020г. ищецът е уточнил, че претендираната сума от 3 100 евро за периода от 04.10.2018г. до 09.12.2018г. е за основно трудово възнаграждение в 3 размер – най – малко на минималната работна заплата за бранша, установена за А. т.е. в претенцията му за този период не се включва и сумата за трудово възнаграждение по основания трудов договор, а само сума в размер най - малко на минималната работна заплата за бранша, установена за А., както и че претендира и осъждането на ответника и за трудово възнаграждение за м. февруари 2018г.

С подадения в срока по чл.131 ал.1 ГПК писмен отговор на ИМ ответникът „В. К.“ ООД със седалище гр.***, чрез пълномощника си адв.Н. И. – ***АК, е заел становище за процесуална допустимост, но неоснователност на предявените с ИМ обективно кумулативно съединени искове, които е оспорил изцяло по основание и по размер. Признал е факта на съществувало ТПО между страните по сключен между тях на 12.02.2018г. трудов договор, по силата на който ищецът е заемал при ответника длъжност „***“. Изложил е твърдения, че ТПО между страните е прекратено на 08.03.2019г. със Заповед на работодателя №***/08.03.2019г. на основание чл.325 ал.1 т.1 КТ, в която изрично е посочено, че на ищеца не се дължи обезщетение. Оспорил е твърдението на ищеца за неизплатено за процесния период м.02.2018г. – м.03.2019г. БТВ, като е посочил, че през исковия период ищецът е ползвал отпуск, поради временна неработоспособност почти ежемесечно в общ размер на 168 дни. Изложил е твърдения, че на ищеца за процесния период е изплащано трудово възнаграждение в уговорения размер, като след приспадане на дните за ползван отпуск, поради временна неработоспособност, ищецът е получил сума в размер на 3 117,55лв. трудово възнаграждение и не му се дължи заплащане на трудово възнаграждение в претендираният от него размер. Оспорил е ищцовата претенция за заплащане на левова равностойност на дължимо, но неизплатено трудово възнаграждение за работа в чужбина, като е изложил твърдения, че ищецът е извършил два международни курса в Европа от 16.02.2018г. до 24.05.2018г. по маршрут Б. – Р. – У. , А. – Г., И. – общо 101 календарни дни, и за процесния период – от 04.10.2018г. до 08.12.2018г. по маршрут Б. – Р. – У., А. – Г., И. – общо 65 календарни дни, общо 166 дни по 50 евро при курс 1,95 € - 16 185лв. Изложил е твърдения, че размерът на дневни е определен по Наредба Приложение №3 и е 35 € за Г., А. и И., Р. и У.. Посочил е, че сумите са издължени и платени на ищеца, въпреки, че същия не е представят отчет за командировките.

Първоинстанционното решение в отхвърлителната му част не е обжалвано от страните и на основание чл.296 т.2 пр.1 ГПК в тази му част е влязло в законна сила.

Въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

При извършената проверка по реда на чл.269 изр.1 от ГПК въззивният съд констатира, че обжалваното първоинстанционно съдебно решение е валидно и допустимо в обжалваната осъдителна част, с която е осъден ответника да заплати на ищеца, съобразно предявените осъдителни искове, неизплатено БТВ за периода м.02.2018г., м.03.2018г., м.04.2018г., м.05.2018г., м.06.2018г., м.07.2018г., м.08.2018г., м.09.2018г., м.12.2018г., м.01.2019г., м.02.2019г. и м.03.2019г. и мораторна лихва върху неизплатено БТВ за 4 горепосочените месеци за периода от 31.03.2018г. до подаване на ИМ – 14.09.2020г., и с която са частично уважени осъдителните иск по чл.215 ал.1 КТ за сумата от 552,03лв. и по чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата от 94,31лв. – лихва за забава върху командировъчните пари за периода от 09.01.2019г. до подаване на ИМ – 14.09.2020г., поради което въззивната жалба срещу първоинстанционното решение в допустимата му част подлежи на разглеждане по същество.

На основание чл.270 ал.3 ГПК, когато решението е недопустимо, въззивният съд го обезсилва, като прекратява делото. С ИМ и уточняващата я такава ищецът не е предявил осъдителен иск по чл.128 т.2 вр. чл.242 КТ за осъждане на ответника да му заплати неизплатено БТВ за месец октомври 2018г. и месец ноември 2018г., както и не е предявил осъдителен иск с правно основание чл.245 ал.2 КТ вр. чл.86 ал.1 ЗЗД за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главниците за неизплатено БТВ за месеците октомври 2018г. и ноември 2018г., поради което и първоинстанционното решение в обжалваната осъдителна част, с която първостепенният съд, произнасяйки се по непредявени искове, е осъдил ответника да заплати на ищеца сумата от 510лв. – неизплатено БТВ за м.октомври 2018г. и сумата от 510лв. – неизплатено БТВ за м. ноември 2018г., като част от общо присъденото в полза на ищеца БТВ от 3 964,57лв., сумата от 93,21лв., изчислена от въззивният съд по реда на чл.162 пр.1 ГПК – мораторна лихва върху главницата за неизплатено БТВ за м. октомври 2018г. за периода от падежа 30.11.2018г. до датата на подаване на ИМ и сумата от 88,96лв. – изчислена от въззивният съд по реда на чл.162 пр.1 ГПК мораторна лихва върху главницата за неизплатено БТВ за м. ноември 2018г. за периода от падежа 30.12.2018г. до датата на подаване на ИМ, като част от общо присъдената лихва за забава от 794,52лв. върху неплатеното трудово възнаграждение за периода от 31.03.2018г. до подаване на ИМ – 14.09.2020г., се явява недопустимо, поради което и на основание чл.270 ал.3 изр.1 ГПК следва да бъде обезсилено и делото в тази му част – прекратено.