Решение № 144 от 08.08.2022, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 115/2022
- Вид
- Решение № 144
- Подписан
- 08.08.2022
- В сила
- 08.08.2022
- Състав
- Захарин Панайотов Захариев, Светлин Иванов Иванов, Катя Йорданова Господинова
Цитирани разпоредби
- чл.57 ал.1 т.2 б. "а" · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.92 · Закон за корпоративното подоходно облагане
- чл.11 ал.2 предложение първо · Наказателен кодекс
- чл.194 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.195 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.195 ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.196 · Наказателен кодекс
- чл.29 ал.1 б. "а" · Наказателен кодекс
- чл.30 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.36 · Наказателен кодекс
- чл.53 · Наказателен кодекс
- чл. 54 · Наказателен кодекс
- чл.54 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.55 · Наказателен кодекс
- чл.66 · Наказателен кодекс
- чл.102 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.189 ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.281 ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.281 ал.5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.281 ал.7 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.334 т.3 и т.6 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.334 т.3 и т.6 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.338 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.348 ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 144 гр. Бургас, 28.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Захарин П. Захариев
Членове:
Катя Й. Господинова
Светлин Ив. Иванов при участието на секретаря Павлина Д. Костова в присъствието на прокурора Иван Георгиев Иванов (ОП-Бургас) като разгледа докладваното от Светлин Ив. Иванов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20222100600115 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:
С Присъда № 260119 от 21.10.2021г., постановена по НОХД № 1479/2020г., Районен съд-Бургас признал подсъдимия И. Т. К. ЕГН ********** за виновен в извършване на престъпление по чл.196 ал.1 т.2 вр. чл.195 ал.2 вр. ал.1 т.3 и т.4 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б. „а“ от НК, за което по реда на чл.54 ал.1 от НК му наложил наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 6 години, което да изтърпи при първоначален „строг“ режим. Със същата присъда на основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъдил подсъдимия да заплати по сметка на ОД на МВР-Бургас сумата от 1 565.63 лева, представляваща сторените в досъдебното производство разноски, по сметка на РС-Бургас – разноски в съдебното производство в размер на 180 лева, като го осъдил да заплати и сторените от частните обвинители А.М. и М.М. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лева. С присъдата съдът се разпоредил и с веществените доказателства.
Първоинстанционният съдебен акт бил атакуван с жалба от подсъдимия К., чрез защитника му – адв. Василева, съдържаща оплаквания за неговата незаконосъобразност, необоснованост и постановяването му при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, ограничаващи правото на защита на подсъдимия. В допълнението към жалбата са посочени пороците, които според защитата обосновават отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, а също са изложени и мотиви за отмяна на присъдата и постановяването на нова, с която подсъдимият да бъде признат за невинен в извършване на престъплението, предмет на обвинението. Като нарушения на процесуалните правила се сочат действията на съда по приобщаване на показания на различни свидетели (показанията на свидетелите М., М., Н., Д., Ч., Ч., П., Р., С. и С. били приобщени на основание чл.281 ал.5 от НПК, но без 1 подсъдимият да е дал съгласие за това), по воденето на разпита в съдебното производство (подсъдимият бил лишен от правото си да зададе въпроси на свид. М. при разпита й), както и по отношение на анализа на събраните по делото доказателства - съдът не бил извел действителното съдържание от тях, което логично довело до установяването на неправилна фактическа обстановка. От мотивите на съда се оказвало, че имало две алуминиеви врати, но не било ясно на коя от тях бил повреден патронът, съдържащ ДНК материал от К..
Във връзка с жалбата, по делото е постъпило становище от участвалия в първоинстанционното производство прокурор, с което се оспорват оплакванията в жалбата, изразява се мнение за тяхната неоснователност и за обоснованост и правилност на оспорения акт.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на Окръжна прокуратура – Бургас застъпва позиция за законосъобразност на присъдата и за липса на допуснати нарушения на материалния закон и процесуалните правила. Набляга на обстоятелството, че част от показанията на свидетелите били приобщени на основание чл.281 ал.4 от НПК, при което съдът не дължал разясняване на последиците за подсъдимия че показанията на тези свидетели могат да се използват при постановяване на присъдата, като същевременно правата на К. били гарантирани от двамата му защитници, участвали в съдебното производство. В частта относно наказанието присъдата също била правилна, тъй като то коректно отговаряло на степента на обществената опасност на подсъдимия.
Предлага присъдата да бъде потвърдена.
В съдебното заседание участва и повереникът на частните обвинители А.М. и М.М. – адв. Галина Колева от АК-Бургас, която моли присъдата да бъде потвърдена изцяло като правилна и законосъобразна.
Във въззивното съдебно заседание подсъдимият К., редовно призован, се явява лично и заедно с упълномощените си защитници адв. Веселина Василева и адв. Росен Кожухаров, двамата от АК-Бургас. Адв. Василева поддържа жалбата и допълнението към нея, с изложените в тях съображения и моли присъдата да бъде отменена, а подсъдимият признат за невиновен. Като нарушение на правата на подсъдимия сочи и отхвърлянето на отправените от защитата доказателствени искания (оглед от състава на съда на местопроизшествието). В пледоарията си адв. Кожухаров моли постановената присъда да бъде отменена и да се постанови нова, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен, тъй като обвинението не било доказано по изискуемия от закона несъмнен начин. Освен ДНК-експертизата, по делото не било налично нито едно друго доказателство, от което да следвала съпричастността на подсъдимия в извършване на деянието. Наред с това предметът на престъплението също не бил категорично доказан. Размерът на паричната сума, за която се твърдяло, че била отнета от касата на пострадалите, се установявал само от показанията на същите.
В последната си дума подс. К. се присъединява към изложеното от защитниците си и отрича вината си.
Бургаският окръжен съд, след цялостна въззивна проверка на присъдата в предмета и пределите по чл.314 от НПК, независимо от основанията, посочени от страните, намери жалбата на подсъдимия за процесуално допустима, тъй като е подадена в преклузивния 15дневен срок от легитимиран да обжалва субект срещу подлежащ на въззивен съдебен контрол по реда на Глава ХХІ от НПК акт, и пред надлежния съд. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Въззивният съд намира, че по делото, по предвидения в НПК ред и форма, са събрани достатъчни в обемно и съдържателно отношение доказателства, позволяващи правилното му решаване. След самостоятелна проверка и анализ на доказателствената съвкупност, настоящата инстанция възприе за установени фактически положения, съвпадащи с изложените от първоинстанционния съд в мотивите към обжалваната присъда, както следва:
Подсъдимият И. Т. К. ЕГН ********** е роден в гр. ***** и живее в същия град на адрес: ******. Той е ***, *** гражданин, **** образование и е ****.
2
Пострадалите и частни обвинители А.М. и М.М. били съсобственици на част от жилищна сграда, обособена като къща за гости „Г.В.“ (хотел), находяща се в гр. Бургас, ул.
„Д.“ № ***. Двамата били съдружници и управители на „М.“ ООД, ЕИК ********, което стопанисвало къщата за гости. Сградата била пететажна и се състояла от две части – жилищна, в която на различни етажи живеели свид. Д. С. и неговите семейство и роднини, и хотелска част. Двете части имали общо стълбище, но с два отделни асансьора. На част от партерния етаж, прилежащ към къщата за гости, било разположено заведение (кафеаперитив) и рецепция. Останалата част съставлявала партерен етаж на жилищната сграда, а между тях имало тунел с дължина от около 10 метра, в средата на който, вляво, била разположена алуминиева входна врата, остъклена в горната си част, водеща към жилищната част и приземния етаж, до който се достигало и от двете части на сградата. В приземния етаж, в П-образен коридор били разположени избените помещения на собствениците на отделните самостоятелни обекти в жилищната част, както и помещения, ползвани от къщата за гости. На входа на едно от помещенията към хотела била поставена алуминиева врата, която водела към други три помещения, разположени в общ коридор с размери 3.00 х 2.00 метра, използвани за различни цели – складово – с дървена врата, бойлерно, и конферентна зала. Вляво, на около 2 метра от споменатата по-горе алуминиева врата, се намирало друго складово помещение с дървена врата, в което съдружниците М. и М. съхранявали тоалетни принадлежности и различни документи. В същото помещение, вдясно, на около 1.5 метра от пода, върху метален стелаж била монтирана метална каса (сейф), закрепена за стената посредством анкерни болтове и заключваща се чрез касова секретна брава с два хоризонтални заключващи шипа с кодовоелектронно заключване и ръчка с шайба за ръчно отключване. В описаната каса към 07.04.2018г. двамата съдружници държали парични суми от различни източници (разпределени дивиденти, оборотни средства и други) в общ размер на 77 000 лева – 1 100.00 евро, равняващи се на 2 151.41 лева; 140.00 щатски долара, равняващи се на 223.34 лева и 74 625.25 лева. Единствено пострадалите знаели за съществуването на касата, само те притежавали ключове за нея, а за помещението, в което същата била поставена, ключове имали те и администраторката в хотела, която към момента на деянието била в продължителен отпуск. Ако на служител в хотела му трябвали вещи (тоалетни принадлежности) от помещението, някой от собствениците отивал самостоятелно до мястото, за да ги донесе.
Свидетелите Д. С., П. П. и подс. И.К. били в близки приятелски отношения. Свид. С. работел като ***** в Кралство Испания и когато се прибирал в Република България, тримата обичайно посещавали заведението на къщата за гости „Г.В.“. В началото на месец април 2018 година С. се прибрал у дома си на посочения по-горе адрес. На 05.04.2018г., следобед, тримата се събрали на маса в двора на посоченото заведение, като с тях бил и техен отскорошен приятел – свид. Д.Д.. Свидетелите П. и С. играели карти, свид. Д. ги наблюдавал, а свид. К. се придвижил в близост до рецепцията на къщата за гости и започнал разговор с пострадалата М., която била ангажирана с обичайните си задължения. В хода на разговора подс. К. се поинтересувал от начина на приготвяне на храната в хотела и след като М. му разяснила, че на приземния етаж има зала за хранене и кухня, в която се приготвя храната, подс. К. пожелал да види тези помещения. Двамата заедно преминали през намиращата се до рецепцията врата и слезли по стълбите до приземния етаж. Влезли в залата за хранене, а след като я разгледали и поради проявения от подсъдимия интерес към помещението, разположено срещу залата за хранене, обособено като конферентна зала, двамата отишли в същото. Там К. видял затворена врата, която водела към приземните помещения на къщата за гости, описани по-горе (бойлерно и складово, а също и към асансьора и входната врата за жилищната част). През цялото време на обиколката подс. К. разглеждал внимателно и задълбочено помещенията. След това подсъдимият и М. се върнали в заведението, а малко по-късно четиримата приятели си тръгнали.
На 07.04.2018г., около 02:30 часа, подс. К. влязъл през алуминиевата входна врата на жилищната част от сградата, слязъл на приземния етаж и с неустановено по делото техническо средство счупил заключващия секретен патрон на алуминиевата врата на помещението, водещо към другите три стаи. Секретният патрон бил счупен на две части, 3 едната от които останала в бравата от вътрешната страна на вратата, а другата част подсъдимият поставил в намиращата в непосредствена близост до вратата метална рамка, ограждаща монтираните в приземния етаж ВиК тръби (виж протокол за оглед от 18.04.2018г. – снимки на л.89-90, т.1 от досъдебното производство). След като влязъл в коридора с трите помещения, К. повредил заключващия механизъм на дървената врата, водеща към складовото помещение, но от там не отнел никакви вещи. След това подсъдимият се придвижил до другото складово помещение, намиращо се в П-образния (общия за двете части на сградата) коридор, на около 2 метра вляво от повредената алуминиева врата. Отново чрез повреждане на заключващия механизъм успял да отвори вратата на това помещение, където била монтирана посочената по-горе каса. Отделил металната каса от стената, преодолял (счупил, изкъртил) електроннокодовия механизъм на касата чрез упражняване на натиск с неустановено техническо средство, и след като успял за отвори вратата на сейфа, и отнел намиращите се вътре парични суми в общ размер на 77 000 лева.
На следващата сутрин – 08.04.2018г., около 10:30 часа свид. Х.Н., камериерка в хотела, била в посочения по-горе коридор с размери 3.00 х 2.00 метра и докато изпълнявала служебните си задължения по почистване на хотела, забелязала, че дървената врата на складовото помещение, намиращо се в П-образния коридор, в което била съхранявана касата, била отворена. Непосредствено след това установила, че езикът на бравата бил повреден (изкривен и изваден навън), поради което незабавно съобщила за това на управителката – свид. М., която на свой ред отишла в приземния етаж, след което сигнализирала органите на МВР за извършената кражба.