Решение № 2512 от 16.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2512 гр. София, 16.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Димитър К. Демирев

Мария В. Атанасова при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Димитър К. Демирев Въззивно гражданско дело № 20251100507814 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 6863/16.04.2025г., постановено по гр. д. № 34434/24г. по описа на Софийски районен съд, 157с-в, са уважени предявените от „ЕЛДРОН

ТЕХНОЛОДЖИ“ ЕАД, срещу Д. Л. П. и „Евросолидарност“ ЕООД, че дължат солидарно сумата от 357,00 лева, представляваща незаплатена цена по Договор за продажба на изплащане № 501524260 от 25.04.2019 г. на мобилен апарат Huawei P30 със сериен номер 867380043479557, сключен между Д. Л. П. и „А1 България“ ЕАД, която сума е заплатена от „ЕЛДРОН ТЕХНОЛОДЖИ“ ЕАД на 02.04.2021 г., в качеството му на поръчител по договор за поръчителство, сключен на 07.11.2014 г. с „А1 България“ ЕАД и за плащането на която „Евросолидарност“ ЕООД е поело задължение да отговаря солидарно, в качеството си на поемател, по договор за встъпване в дълг, сключен на 07.07.2023 г., ведно със законната лихва от 06.12.2023 г., до окончателното плащане на вземането, както и сумата от 99,88 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 02.04.2021 г. – 31.10.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение от 08.12.2023 г. по ч. гр. д. № 2130/2023 г. по описа на Районен съд – Силистра. Д. Л. П. и „Евросолидарност“ ЕООД са осъдени да заплатят 505 лв. - разноски в заповедното производство и сумата 905 лв. – разноски за исковото производство.

Производството е образувано по въззивна жалба на Д. Л. П., с която се иска отмяна на решението като неправилно и необосновано. Твърди се, че неправилно било прието, че процесното устройство, предмет на договора за продажба на изплащане, е било реално предадено, така и се оспорва въззивницата да е получавала уведомление, че договорът с мобилния оператор е бил прекратен, както и че ако не плати 1 претендираната сума от 357лв. въззиваемият ще плати вместо нея и ще встъпи в правата на мобилния оператор. Оспорва наличието на валидно сключен договор за поръчителство към договора за продажба на изплащане между въззивницата и мобилния оператор, а в случай, че бил налице действителен такъв, то оспорва въззиваемият реално да е заплатил процесната сума на мобилния оператор. Отделно от това, счита, че е налице и друго основание за отхвърляне на претенцията, а именно, че липсва валиден договор за поръчителство, доколкото същият бил от 07.11.2014г., то към момента на сключване на договора за изплащане не е имало валидно сключен договор за поръчителство (който бил за срок от 1г.) и не е имал основание да изпълни задължението към въззивницата след изтичане на договора, а това изключвало чл.143, ал.1 ЗЗД, предвиждаща, че изпълнителният поръчител можел да иска регресно платеното след като уведоми длъжника за предявения срещу него иск и поради това се твърди, че изпълнение на задължение по невалиден договор водело до неоснователност на иска.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от „ЕЛДРОН ТЕХНОЛОДЖИ“ ЕАД, в който се оспорва основателността на жалбата и се моли за потвърждаване на решението. По отношение на реалното предаване на устройството по договора за продажба на изплащане релевира конкретни доводи, че по делото са събрани доказателства за реалното предаване на 25.04.2019г. с оглед подписания приемопредавателен протокол, носещ подписа на въззивницата, която не го е оспорила.

Конкретно по твърденията, че въззивницата не била уведомявана за прекратяване на договора за продажба на изплащане и за извършеното поръчителство се твърди, че с договора за продажба е закупена вещ на стойност общо 1538.94лв., при цена платима първоначално в размер на 952.44лв. и на 23бр. равни месечни вноски от 25.50лв.

Въззивницата платила първоначалната и още 9бр. вноски, поради което неплатени били последните 14бр. в общ размер на 357лв., платени от въззиваемия като поръчител /по силата на договор за поръчителство от 07.11.2014г./. Неплащането на вноските представлявало основание за предсрочната изискуемост на останалите вноски.

Въззиваемият изпратил уведомление до въззивницата, че е изпълнил вместо нея задължението към А1 България ЕАД чрез писмо с препоръчана пощенска пратка на адреса посочен от ответника в договора за продажба на изплащане. Дори да се приемело, че уведомлението било нередовно, то само по себе си неуведомяването запазвало единствено възраженията на длъжника срещу първоначалния кредитор, които може да противопостави на платилия поръчител. Конкретно по твърдението, че договорът за поръчителство не бил валиден, съответно срещу възражението поръчителят да е заплатил процесната сума са изложени съображения, че с исковата молба е представен договорът за поръчителство, по силата на който е поето задължение поръчителят да отговаря за задълженията на абонатите на А1 България ЕАД сключили договори за продажба на изплащане, който е валиден, в изискуемата форма и подписан от страните. По силата на т.3 от същия е поето задължение на поръчителя (въззиваем) да обезпечава задълженията на абонатите. Срокът му е бил 1г., но с анекси е продължаван, вкл. с т.1 на Анекс от 08.08.2020г. е продължен до 30.09.2020г., а договорът за продажба на изплащане бил от 25.04.2019г., т.е. в рамките на времевия период, поради което било доказано, че е налице валидно сключен договор за поръчителство. От неоспореното заключение по ССчЕ се установило, че за погасяване на задължението по процесния договор постъпила сума от 1181.94лв., с която били погасени първоначалната и последващите 9бр. вноски, последното плащане е на 26.05.2020г., след което въззивницата преустановила плащанията. Така и вещото лице установило, че с платежно нареждане сумата от 6320.64лв. била платена от 2 въззиваемия на А1 България ЕАД, включващо и задължението на въззивницата, вкл. са представени писмени доказателства, доказващи горното. По изложените съображения се моли за потвърждаване на решението и присъждане на разноски.

„Евросолидарност“ ЕООД не е упражнило правото си по чл.265, ал.1 ГПК.

Решението спрямо него е влязло в сила.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което съдът следва да се произнесе по основателността й.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен до посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Обжалваното решение е валидно и допустимо. Настоящият състав намира, че при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми, то е правилно и следва да бъде ПОТВЪРДЕНО, като въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд съгласно процесуалната възможност за това, изрично установена с разпоредбата на чл. 272 ГПК, а предвид разпоредбите на чл. 269, изр. 2 и чл. 272 ГПК намира жалбата за неоснователна и по следните съображения:

Предявените искове са с правно основание чл. 143 и чл. 86 от ЗЗД - иск на поръчител, платил дълга за възстановяване на платените от него суми и за забава на плащането им, насочен срещу главния длъжник. Тази правна квалификация следва от твърденията на ищеца по исковата молба - че е поръчител за задължение на ответника към трето лице по договор за продажба на вещ на разсрочено плащане, който е платил дълг на ответника към това трето лице, за който дълг ищецът поръчителствал пред това трето лице по сключен с последния договор за поръчителство.

Съдът приема за установено по делото, че между „А1 България“ЕАД и Д. Л. П. е възникнало валидно правоотношение по договор за продажба на изплащане. Доводът във въззивната жалба, че по делото не е доказан сключен договор за изплащане, съответно предаване на процесното устройство, е неоснователен с оглед приетия договор /л.5 и сл. към гр.д. № 277/2024 по описа на РС-Силистра/, а за предаването на продадената вещ по договора - конкретно приемо-предавателния протокол за закупено крайно устройство /л.9/, носещ подписа на купувача /Д. Л. П./. По делото обаче не е опровергана автентичността на подписите на ответника.

Видно от представените към исковата молба Договор за поръчителство от 07.11.2014г. между А1 България ЕАД /с предишна фирма Мобилтел ЕАД/ и „ЕЛДРОН ТЕХНОЛОДЖИ“ ЕАД /с предишна фирма „Състейнъбъл Бизнес Солюшънс“ АД/ е сключен договор за поръчителство, с поето задължение да гарантира чрез поръчителство вземанията на мобилния оператор към клиенти по договори за продажби на изплащания, срокът на който договор е продължаван с анекси вкл. от 08.08.2020г. /л.26/. Следователно налице е валидно сключен договор, действащ в 3 процесния период. Към исковата молба има представено уведомление, което няма данни да е изпратено, преди исковата молба. С оглед приетото заключение по ССчЕ се установява, че по договора за продажба на изплащане мобилният оператор е осчетоводил платени общо 1181.94лв. вноски (първоначална и 9бр.), като непогасеното задължение било в размер на 357лв., след което осчетоводил за предсрочно изискуеми неплатени вноските. След прекратяване плащането на вноските, по сметка на А1 България ЕАД постъпило плащане на 02.04.2021г. от „Състейнъбъл Бизнес Солюшънс“ АД по договор за поръчителство, с което плащане били покрити задълженията на Д. П. от 357лв.

С договора за поръчителство поръчителят се задължава спрямо кредитора да отговаря при неизпълнение от длъжника. По отношение на кредитора той отговаря за чуждо задължение и затова, ако плати, има право на регрес срещу длъжника за всичко, което е платил – главница, лихви, разноски, със законната лихва от деня на плащането, съгласно чл. 143, ал. 1 ЗЗД. Предпоставките за уважаване на регресния иск на поръчителя са наличие на валиден главен дълг, длъжник по който е ответникът, наличие на валиден договор за поръчителство, с който ищецът се е задължил спрямо кредитора на длъжника-ответник да отговаря за главния дълг, плащане от поръчителя на суми в полза на кредитора на ответника за изискуеми задължения на последния.

Неуведомяването на длъжника не поражда права за длъжника против поръчителя и не погасява регресното право на поръчителя, освен ако длъжникът междувременно не е изпълнил своето задължение (чл. 143, ал. 2, изр. 1 ЗЗД), но прави противопоставими на поръчителя възраженията, които длъжникът има срещу удовлетворения кредитор (чл.

143, ал. 2, изр. 2 ЗЗД).

В случая предпоставките за ангажиране отговорността на ответницата се установяват по несъмнен начин – налице е валиден договор за продажба на изплащане.

Противно на поддържаното в жалбата, по делото се установява по несъмнен начин и плащането от ищеца в изпълнение на задълженията му по договора за поръчителство на дълга на ответницата. Това се установява освен от приетото заключение на ССЕ, още и от приетия и неоспорен приемо-предавателен протокол, с който кредиторът на ответницата – „А 1 България“ ЕАД, е предал на представител на ищцовото дружество справка, съдържаща списък с абонатите, за които ищецът в качеството си на поръчител е изпълнил вместо тях задълженията им към „А1 България“, като на стр. 3 от списъка фигурира и името на ответницата /л.30/, номера на договора с „А 1 България“ ЕАД и заплатената от ищеца сума в размер на 357лв.

В случая ответницата не твърди да е платила дълга си, нито е въвела противопоставими на ищеца възражения от договорните си отношения с кредитора.

Поради това и по силата на чл. 143, ал. 1, изр. 2 ЗЗД същата дължи на платилия дълга й поръчител.

Доводите в жалбата са неоснователни, поради което първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.