Решение № 20 от 09.01.2026, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1288/2025
- Вид
- Решение № 20
- Подписан
- 09.01.2026
- В сила
- 09.01.2026
- Състав
- Мария Кирилова Терзийска, Елина Пламенова Карагьозова, Диана Колева Стоянова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.162 · Граждански процесуален кодекс
- чл.247 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269, ал.1, изр. второ · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.55 · Закон за задълженията и договорите
- чл.55, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 20 гр. Варна, 09.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ТО, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Мария К. Терзийска
Членове:
Диана К. С.а
Елина Пл. Карагьозова при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно гражданско дело № 20253100501288 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Производството по делото е образувано по постъпили въззивна жалба №2282/18.03.2025 г. от М. В. С. ЕГН ********** от **********, лично и в качеството й на наследник по закон на Ж. Р. С., ЕГН: **********, въззивна жалба №3121/14.04.2025 г. от Я. Ж. Р. с ЕГН ********** с адрес гр.*, ул.“*“*, ет. *, ап.*, конституирана в хода на процеса в качеството й на наследник по закон на Ж. Р. С., ЕГН: ********** и въззивна жалба №3885/12.05.2025 г. от Р.
Ж. Р. с ЕГН ********** от гр.*, ж.к. „*“ *, конституиран в хода на процеса в качеството му на наследник по закон на Ж. Р. С., ЕГН: **********, срещу решение №13/13.02.2025г., постановено по гр.д. № 1092/2023 г. на РС-Девня, поправено по реда на чл.247 от ГПК с Решение 108/26.06.2025г., в частта, с която са отхвърлени предявените от М. В. С. ЕГН ********** и Ж. Р. С., ЕГН:
**********, срещу ЗК „ПРОГРЕС“, ЕИК: 813143611, със седалище и адрес на управление: с. Стефан Караджа, обл. Варна, представлявана от председателя И. В. И., искове с правно основание чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответника да им заплати сума в общ размер на 2 596,86 лева, представляваща част от полагащата се арендна цена по Договор за аренда от 29.05.2019 г. и Договор за аренда от 30.05.2019 г. в размер на по 45 лева на декар, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и сума в размер на 513,66 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 01.01.2022 г. до 15.10.2023 г.
1
Във въззивната жалба от М. В. С., към която останалите жалби препращат, се съдържат аргументи за неправилност и необоснованост на решението на ВРС в обжалваната част. Твърди се, че съдът е приложил погрешен алгоритъм за изчисляване на арендното плащане – въз основа на средната цена на реализираната продукция от цялата обработваема площ на кооперацията, а не както предвижда договорът – 25% от дохода от конкретния масив, в който се намират процесните имоти. Формулирайки задачата на ССЕ по този начин, съдът е допуснал процесуално нарушение. На следващо място не е съобразил обстоятелството, че добив и доход са две съвсем различни по съдържание понятия. Въведената от ответника практика за обобщено счетоводство заобикаля законовите изисквания, тъй като не е съобразена с факта, че различните местности на едно землище и в различните землища, категорията на земеделската земя е различна, което неминуемо води до различен добив от декар, респективно различна нетна справедлива оценка на килограм и различен доход от декар. Тази счетоводна практика не позволява да се установи дали има продадена продукция без документи, което създава предпоставки за данъчни нарушения. Поддържат се доводи и за вътрешно противоречие в мотивите, тъй като от една страна арендното плащане е определено спрямо общата обработваема от ответника площ, а от друга, под предтекст, че всяко отделно облигационно отношение е самостоятелно и се регулира само според подписания между страните договор, е прието за ирелевантно, че на други арендодатели ответникът е заплатил по-голяма сума при еднакви договорни условия. Твърди се, че се касае за дискриминационни действия от страна на кооперацията само спрямо арендодателите, които са поискали прекратяване на договорите, като същите са санкционирани чрез заплащане на рента в занижен размер. Оспорват се твърденията на ответника, че от платените 110 лева на декар на останалите арендодатели, 45 лева са авансово плащане за следващата стопанска година. Поддържа се, че всички плащания, направени от ответника, са преди проведеното на 30.04.2022г. общо събрание на кооператорите, т.е. преди да е взето решение за авансово плащане на рента, като няма извършени плащания с основание „авансова рента за 2022 г.“ Всички плащания са извършени на една и съща дата 05.04.2022г., включително плащането спрямо ищците, което потвърждава, че не се касае за авансови плащания, тъй като такова за ищците не се дължи с оглед прекратяване на договора им. Поддържа се, че доколкото искът е доказан по своето основание, по арг. от чл.162 от ГПК съдът следва да определи размера по своя преценка в размер на 110 лв./дка, колкото ответникът е заплатил на останалите арендодатели в същото землище. Излага се, че при постановяване на решението съдът не е направил преценка за накърняване на добрите нрави. Поддържа се, че когато е налице неравнопоставеност в отношенията, която противоречи на принципите на добросъвестност, е налице основание за интервениране в иначе автономните граждански отношения от страна на съда. Посочва се съдебна практика по аналогични случаи на ВОС.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна – ЗК „ПРОГРЕС“, депозира писмени отговори на въззивните жалби, в които излага становище за тяхната неоснователност. Твърди, че наследниците могат да бранят права само в обхвата и обема на притежанието им, поради което нямат правен интерес да обжалват решението в цялост, а само до размера на наследствената си квота.
Оспорва въззивните жалби на Я. Ж. Р. и Р. Ж. Р. като бланкетни. Оспорва всички наведени в жалбата твърдения, като изразява съгласие с възприетите от 2 решаващия състав изводи. Поддържа доводи за редовно водено счетоводство на кооперацията и разяснява метода на обобщаването на счетоводна информация. Сочи, че обработваните масиви от кооперацията надхвърлят 115000 дка и е практически невъзможно да се складира, обработва и съхранява продукция по ниви, масиви и землища, като това не е и целесъобразно. Счита, че е изплатен пълният размер на дължимия наем за използването на земеделските земи. Твърди, че завишеният размер на плащане в полза на трети лица, е на база взето решение на ОС проведено на 30.04.2022г. в с.Стефан Караджа, според което рентата за 2021г. е в размер на 65лв/дка и тя съответства на 25 % от дохода на декар. Със същото решение е прието плащане на авансова рента на стопанската 21/22г. в размер на 45лв./дка. Поддържа, че доколкото процесният договор е прекратен, няма основание за авансово плащане в полза на жалбоподателите. От друга страна твърди, че представените и неприети от съда договори с трети лица са неотносими към предмета на настоящия спор, доколкото касаят отделни и различни от процесното облигационни отношения.
С уточнителна молба 6091/21.07.2025г. въззивниците конкретизират обжалваната част от решението и правят искане за ревизирането му в частта за разноските като последица от уважаване на жалбите.
В становище 7184/10.09.2025г. въззиваемият поддържа вече въведените оспорвания и уточнява, че съображенията му по осъдителната част от решението не представляват насрещна въззивна жалба.
В изпълнение на указанията на съда са постъпили молби 32575/11.11.2025г. и 33932/21.11.2025 г. от въззивниците, с които уточняват, че арендуваните имоти, предмет на договор за аренда 222/29.05.2019г. са лична собственост на наследодателя Ж. С. и съответно са съсобствени между тримата въззивници при равни квоти, а арендуваният имот по договор за аренда 239/30.05.2019г. е бил притежаван в СИО от първоначалните ищци, поради което квотите на въззивниците са 4/6 за М. С. и по 1/6 за Я. Р. и Р. Р..
Претендираните суми от всеки от ищците по двата договора са както следва: по договор 222/29.05.2019г. – по 715.62 лева главница и 141.55 лева лихва, а по договор 239/30.05.2019г. – 300 лева главница и 59.35 лева лихва за М. С. и по 75 лева главница и 14.84 лева лихва за Я. Р. и Р. Р.. Посочва се, че всеки от въззивниците обжалва решението до размера на наследствената си квота.
За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.79, чл.55, ал.1 и чл.86 от ЗЗД за осъждане на ЗК “Прогрес“ да заплати на ищците Ж. Р. С. и М. В. С. сумата от 2 596,86 лева, представляваща част от полагащата се арендна цена по Договор за аренда от 29.05.2019 г. и Договор за аренда от 30.05.2019 г. в размер на по 45 лева на декар за стопанската 2020г./2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и сума в размер на 513,66 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 01.01.2022 г. до 15.10.2023 г., както и за връщане на сумата от 288 лева, заплатена без основание такса за прекратяване на договорите за аренда.
Ищците излагат в исковата молба, че по силата на сключения с ответника Договор за аренда от 29.05.2019 г., ищецът Ж. Р. С. е предоставил за 3 възмездно ползване собствените си недвижими имоти - земеделска земя, представляващи: поземлен имот е идентификатор *** по КККР на с.
Червенци, община Вълчи дол, област Варна, местност ЧАИРА, категория 2, НТП Нива, с площ 6, 206 дка; поземлен имот е идентификатор *** по КККР на с. Стефан Караджа, община Вълчи дол, област Варна, местност СЪРТА, категория 3, НТП Нива. с площ 11, 304 дка; поземлен имот с идентификатор *** но КККР на с.Стефан Караджа, община Вълчи дол, област Варна, местност АЛМАЛЪ КУЛАК, категория 3, НТП Нива, с площ 10, 800 дка; поземлен имот е идентификатор *** но КККР на с.Стефан Караджа, община Вълчи дол, област Варна, местност ДЕРМЕН КАРШИ, категория 3, НТП Нива, с площ З, 501 дка; поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. Стефан Караджа, община Вълчи дол, област Варна, местност ГОРНА МАХАЛА, категория 7, НТП Нива, с площ 0, 433 дка; поземлен имот е идентификатор 69170.1 S.174 по КККР на с.
Стефан Караджа, община Вълчи дол, област Варна, местност ГОРНА МАХАЛА, категория 7, НТП Нива, с площ 3, 263 дка; поземлен имот е идентификатор *** но КККР на с. Стефан Караджа, община Вълчи дол. област Варна, местност КАРАМАНЛИЙСКИ ПЪТ, категория 2, НТП Нива, с площ 8, 001 дка и поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. Стефан Караджа, община Вълчи дол, област Варна, местност АРПАЛЪК, категория 3, НТП Нива, с площ 4, 200 дка, като общата площ на арендуваните земи била 47, 708 дка. По силата на този договор през стопанската 2020/2021 год. ответникът е ползвал имотите. С Анекс от 16.11.2020 г., на основание чл. 27 ал. 1 т. З от ЗАЗ, по взаимно съгласие между страните действието на договора е било прекратено, считано от 30.09.2021 г.
До м. октомври 2023 г. ЗК ПРОГРЕС” е изплатила на ищеца по банков път като арендно плащане за стопанската 2020/2021 г. сума в размер на 3 101, 02 лева, представляваща част от договореното арендно плащане в размер на 65 лева на декар. По силата на сключен с ответника Договор за аренда от 30.05.2019 г., ищците Ж. Р. С. и М. В. С. са му предоставили за възмездно ползване съсобствения си недвижим имот - земеделска земя, представляващ поземлен имот с идентификатор *** но КККР на с. Изворник, община Вълчи дол, област Варна, местност КАВАК EKEНE, категория 4, НТП Нива с площ 10,000 дка. По силата на този договор през стопанската 2020/2021 год. ответникът е ползвал имота, като с Анекс от 16.11.2020 г., по взаимно съгласие между страните договорът е бил прекратен, считано от 30.09.2021 г. До м. октомври 2023 г., ответникът е изплатил на ищците само част от дължимото за стопанската 2020/2021 г. арендно плащане, а именно сумата от 650 лева, т.е.
65 лева на декар при дължими 110 лева на дка. Съгласно раздел 5 на всеки от двата договора за аренда арендаторът дължи арендно плащане в размер на 25% от дохода/добива/ на декар арендна земя, които заплаща не по - късно от края на календарната 2021 г. За стопанската 2020/2021 г. ответникът е изплатил на останалите арендодатели и наемодатели, предоставили му земи в землището на с. Стефан Караджа и с. Изворник, рента в размер на 110 лева/дка. Ищците считат, че ответникът им дължи още общо 2 596, 86 лева, представляващи останалата част от дължимото арендно плащане в размер на още 45 лева на декар, от които 2 146, 86 лева по Договор за аренда от 29.05.2019 г., и 450 лева но Договор за аренда от 30.05.2019 г.