Решение № 1601 от 27.06.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1601 гр. София, 27.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

ДИМИТРИНКА ИВ.

КОСТАДИНОВА-МЛАДЕНОВА при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова като разгледа докладваното от Албена Александрова Въззивно гражданско дело № 20211100514741 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

С решение № 20046356 от 18.02.2021 г. СРС, 145 с-в, по гр.д.№ 75450/2019 г. е признал за незаконно уволнението на П. В. П., извършено със заповед № 3/04.11.2019 г. на представителя на „Е.е.г.“ ООД, с която трудовото правоотношение с П. В. П. е прекратено на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ и го е отменил, осъдил е „Е.е.г.“ ООД да заплати на П. В. П. сумата от 16 910,40 лв.-обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението в периода от 21.11.2019 г. до 21.05.2020 г. и е отхвърлил предявеното от „Е.е.г.“ ООД срещу П. В. П. възражение за съдебно прихващане с получена от П. В. П. без правно основание сума по нищожен договор за цесия от 29.08.2017 г., сключен между П. В. П. и „Е.е.г.“ ООД.

Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответника „Е.е.г.“ ООД с оплаквания, че същото е недопустимо и неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, на материалния закон и при несъобразяване с правилата на логическото 1 мислене.Въззивникът излага оплаквания, че при разглеждане на възражението за недействителност на трудовия договор първоинстанционният съд е подходил изключително формално и повърхностно, без да обсъди всички доводи и събраните по делото доказателства.Поддържа, че съдът не е положил усилия да разкрие действителната воля на страните, част от твърденията и възраженията му са интерпретирани избирателно и едностранчиво, а други изобщо не са обсъждани.Излага подробни твърдения, че по делото са събрани достатъчно доказателства, че трудовият договор е привиден, тъй като близо три години ищецът твърди, че е изпълнявал задълженията си по трудовия договор без да получава възнаграждение, което създава съмнение в действителната воля на страните включително по отношение на намерението им за реално изпълнение на трудовия договор; ищецът не е в състояние да дефинира размера на дължимото се обезщетение, изчислено на база трудовото възнаграждение за последен отработен месец и да представи доказателства в тази насока.Тези твърдения са изложени в исковата молба и представляват изявление на ищеца по смисъла на чл.165, ал.2 ГПК, което прави вероятно твърдението за привидност на трудовия договор, но това не е взето предвид от първоинстанционния съд.Същевременно ищецът е удостоверявал пред държавната администрация вкл. пред НАП пълния размер на трудовото възнаграждение за 2016 г. и 2017 г., които доказателства съдът не е обсъдил и които навеждат на извода, че единствената причина за подписване на договора е създаване на привидно трудово правоотношение пред данъчноосигурителните органи.Поддържа, че дружеството не е имало нужда от назначаването на служител на длъжност „инвестиционен консултант“, тъй като дейността му се състои единствено в експлоатацията на собствения му ветрогенератор и единственият му сключен договор е с „Енерго Про Продажби“ АД, като освен ищеца в последните седем години ответникът е имал само още един служител, назначен на трудов договор, което е индиция в подкрепа на тезата му.В решението не е обсъдена и доказателствената стойност на разпитания по делото свидетел.Неправилно първоинстанционният съд е приел, че не са представени доказателства във връзка с доводите за липса на основание на сключения договор по смисъла на чл.26, ал.2, пр.4 ЗЗД, както и за твърдението за заобикаляне на закона по смисъла на чл.26, ал.1 ЗЗД.С оглед недействителността на трудовия договор 2 исковете по чл.344 КТ се явяват неоснователни, тъй като предполагат наличие на валиден трудов договор.Въззивникът твърди, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че поканата за даване на обяснения по чл.193 КТ не съдържа ясно посочване на извършените от служителя нарушения, и че заповедта не съдържа реквизитите по чл.195 КТ.Твърди, че изводите на първоинстанционния съд, че не е установено ищецът да не се е явявал на работа в течение на два последователни работни дни от началото на 2019 г. не кореспондира със събраните по делото доказателства, като са игнорирани показанията свидетелката К..Поддържа, че в частта, с която съдът се е произнесъл с диспозитив по отношение на възражението за прихващане, решението е недопустимо и подлежи на обезсилване.Излага и оплаквания за неправилно разпределена доказателствена тежест с доклада по делото, като му е възложено да обори презумпцията за наличие на основание на договора, което означава да докажат несъществуването на твърдения от ищеца договор за заем, като същевременно е възложил на ищеца да докаже наличието на основание да получи сумите по цесията, т.е. съдът е вменил на всяка от страните задължения за пълно доказване на едно и също обстоятелство.Твърди, че в нарушение на процесуалния закон съдът не е дал отговор на какво основание е сключен договора за цесия.Поддъържа, че дори и ако договорът за цесия не е нищожен поради липса на основание, възражението за прихващане е основателно поради недоказване на твърдяното от ищеца предаване в заем на парични суми на обща стойност от 310 000 лв., което прави неоснователно задържането на сумата от 17 399,30 лв., предмет на възражението.Моли съда да постанови решение, с което да обезсили като недопустимо решението на СРС в частта, с която съдът се е произнесъл по възражението за прихващане и да го отмени в останалата част като неправилно и вместо него да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове.Претендира разноски.Прави възражение по чл.78 , ал.5 ГПК.

Ответникът по въззивната жалба- П. В. П. оспорва същата.Изразява становище, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, че обезщетението за оставане без работа в размер на 19 061,95 лв. е изплатено доброволно от „Е.е.г.“ ООД, което е индиция, че въззивникът счита сумата за дължима.Твърди, че първоинстанционният съд е обсъдил всички събрани доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и е достигнал до правилния 3 извод, че трудовият договор е привиден, като е съобразил, че същият е сключен в изискуемата от закона форма, изпълняван е в продължение на 8 години, работодателят е упражнил дисциплинарната си власт за прекратяване на трудовото правоотношение и с конклудентни действия е потвърдил, че трудовият договор е валиден и следва да се прекрати на едно от основанията за прекратяването му, посочени в КТ; от подписването му в продължение на 8 години нито една от страните не е твърдяла недействителност; липсата на обратно писмо, което да обуславя дори и вероятната му привидност.Излага доводи, че трудовото възнаграждение е било изплащано в продължение на 5 години, а за дължимото такова за последните три години е налице трудов спор по друго дело, което изключва твърдението на въззивника за изначална недействителност.Оспорва като несъстоятелно твърдението на въззивника, че ищецът не е бил в състояние да посочи размера на получаваното трудово възнаграждение, тъй като приетата по делото експертиза е потвърдила изцяло посочения от него в исковата молба размер.Правилен е и извода на съда, че представените служебни бележки могат да послужат като начало на писмено доказателства, тъй като те нямат никакво отношение към твърдяната недействителност на договора и не представляват признание за получено плащане, а подписването им от служителя доказва единствено получаването им.Поддържа, че годишната данъчна декларация по чл.50 ЗДДФЛ се подава от физическите лица не заради доходи, придобити от трудова дейност, а с цел деклариране на други облагаеми доходи, придобити през годината и отразява подадената от работодателя информация за начислени трудови възнаграждения, като в тях няма възможност да се посочи каква част от трудовите възнаграждения е получил и каква не е.Излага доводи, че показанията на разпитаната по делото свидетелка К. следва да се преценяват съгласно чл.172 ГПК, тъй като тя е служител на ответника и е изготвила заповедта за уволнение.Твърди, че ищецът е действал добросъвестно, имал е желание да изпълнява трудовите си функции, консултирал е дружеството, осигурил е на работодателя си огромни инвестиции, а фактът, че е бил в приятелски отношения с един от съдружниците показва защо двамата са решили да работят заедно.Поддържа, че длъжността „инвестиционен консултант“ не изисква наличие на определена квалификация или образование, нито изисквания от работодателя за заемането й, а единствен опит при осъществяването на бизнес, какъвто той притежава.Оспорва 4 твърденията, че целта да сключи трудовия договор е единствено да му се заплащат осигуровки, тъй като е могъл да продължи трудовото правоотношение с предишния си работодател, при който е работил 13 години или с фирмата на съпругата си.Въззиваемият твърди, че първоинстанционният съд правилно е приел, че в поканата за даване на обяснения не е посочено за кои дни, за кой месец или поне за кой период на годината се твърди, че служителят не се е явил на работа, налице е и несъответствие между датата, на която е подписана поканата /08.10.2019 г./ и датата, на която е било установено нарушението според работодателя /10.10.2019 г./, е че заповедта не съдържа изискуемите от закона реквизити-не е описано от обективна и субективна страна твърдяното нарушение, липсва и указание за времето на извършването му, което е толкова съществено нарушение, че не може да бъде санирано в хода на процеса.Изразява становище, че по делото не е доказано описаното в заповедта нарушение.Твърди, че в частта, с която съдът се е произнесъл с диспозитив по отношение на възражението за прихващане обжалваното решение не е недопустимо, тъй като съгласно чл.298, ал.4 ГПК силата на пресъдено нещо се разпростира и спрямо възражението за прихващане.Правилни са и изводите на съда относно валидността на договора за цесия, тъй като същият е сключен за погасяване на съществуващи задължения на ответника и ищецът е доказал наличието на основание на договора.Неоснователни са и твърденията на въззивника, че протоколът по т.д.№ 1399/2019 г. на СГС е представен след изтичане на преклузивния срок, като поддържа, че документът е представен във връзка с изслушването на вещото лице по втората съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/ по въпроси на въззивника, които не са били зададени на първоначалната експертиза.Моли съда да потвърди обжалваното решение.Претендира разноски.Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Районният съд е бил сезиран с искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ и чл.344, ал.1, т.3 КТ вр. чл.225, ал.1 КТ.Ищецът- П. В. П. твърди, че на 31.10.2011 г. с ответника „Е.е.г.“ ООД е сключил трудов договор № 2 за длъжността „инвестиционен консултант“ с основно трудово възнаграждение 5 в размер на 2 350,00 лв.Твърди, че в продължение на 8 години е изпълнявал надлежно трудовите си задължения, без да има наложени дисциплинарни наказания.През периода 2016 г.-2019 г. работодателят е преустановил заплащането на трудовото му възнаграждение, за което ищецът е предявил иск, предмет на друго производство.Твърди, че на 15.10.2019 г. е получил писмо с обратна разписка за предоставяне на писмени обяснения във връзка с нарушение на трудовата дисциплина, като в поканата липсва конкретизация на твърдяното нарушение и за него е неясно за какво нарушение се изискват обяснения, кога е извършено нарушението според работодателя и какви са субективните и обективни признаци на твърдяното неизпълнение на трудовите задължения.Излага твърдения, че заеманата от него длъжност не изисква явяване в конкретен отдел или офис в предприятието на работодателя, дори обратното-налага провеждане на множество срещи с трети лица-партньори, клиенти и доставчици на работадателя.При опит да поиска обяснения във връзка с поканата ищецът не е бил допуснат до офиса на работодателя и по този начин е бил възпрепятстван да се запознае в детайли с предполагаемото нарушение и да даде обяснения във връзка със същото.Твърди, че е направил е опит да изпрати писмени обяснения до ответното дружество и да поиска допълнителни разяснения във връзка с твърдяното нарушение, като е изпратил същите чрез куриер „Еконт експрес“ на 17.10.2019 г., но работодателят е отказал за получи пратката.На 21.11.2019 г. ищецът е получил писмо с обратна разписка, в което се съдържа заповед № 3/04.11.2019 г. за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“.Ищецът твърди, че заповедта за уволнение е незаконосъобразна поради допуснати нарушения на чл.193, ал.1 КТ, чл.195, ал.1 КТ и чл.194 КТ.Твърди, че в същата липсва конкретика относно твърдяното нарушение, неправилно са посочени датите, на които работодателят твърди да е установил твърдяното нарушение и датата, на която е поискал обяснения.В заповедта е посочено, че служителят не се е явявал на работа от началото на 2019 г., което се опровергава от приложената служебна бележка за изплатени доходи през 2018 г., връчена срещу подпис на 21.01.2019 г.Твърди, че в случай че това нарушение е било извършено реално, работодателят е следвало да наложи дисциплинарно наказание в нормативно установения 2-месечен срок-найкъсно до м.март 2019 г.Моли съда да постанови решение, с което да признае уволнението му за незаконно и да го отмени и да осъди ответника да му 6 заплати сумата от 16 910,40 лв. - обезщетение за оставане без работа поради уволнението за периода от 21.11.2019 г. до 21.05.2020 г. със законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане.