Решение № 16 от 03.02.2025, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 16 гр. гр. Добрич, 03.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана Г. Дякова при участието на секретаря ИЛИЯНА Н. НЕЙКОВА в присъствието на прокурора Д. Н. Д. като разгледа докладваното от Диана Г. Дякова Гражданско дело № 20243200100563 по описа за 2024 година за да се произнесе съобрази следното:

С искова молба рег.№ 5887 /24.09.2024 год. е заявена осъдителна претенция на Х. Ю. О., ЕГН **********, от с. К. ,***, община К. ,обл. Д. чрез процесуалния му представител адв. Е. Ф., САК срещу Прокуратурата на Република България по чл.2б от ЗОДОВ за обезщетяване на неимуществени вреди, причинени от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл.6 § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, съставена в Рим на 04.11.1950 год., основана на твърдения, че ищецът е един от пострадалите от престъпленията, разследвани в продължение на повече от 30 години по сл. д.№ 1/1991 год. по описа на Прокуратурата на въоръжените сили, преобразувано в сл. д.№ 780ІІ/1998 год. на ВОП –С., преобразувано в ДП № ІІ-048/1999 год. на ВОП С., известно от публичното пространство като делото за възродителния процес.

Правнорелевантните факти във връзка с качеството на ищеца като пострадало лице са посочени, както следва: Извършена била принудителна промяна на имената и идентичността му чрез прилагане различни по вид и форма натиск за подчиняване. Бил държан и малтретиран в следствения арест в гр. Т. /сега гр. Д. / в периода месец юни-месец септември 1986 год. като участник в движение за възстановяване на имената и правата с мирни средства. Работел 1 като *** , от която длъжност бил уволнен след задържането и поради несъгласие с принудителната и насилствена промяна на рождените му имена и налаганите от тогавашната власт със сила и заплаха агресивни асимилационни действия. До екстрадирането му от България през 1989 год. останал без постоянна работа ,не можел да полага труд по специалността си , като спорадично и за кратки периоди от време работел тежък физически труд в строителството ,за което нямал нито квалификация, нито опит. За времето от 26.05.1987 год. до април 1989 год. бил принудително изселен в с. С. , *** ,макар заповедта за прекратяване на изселването му да била издадена през декември 1988 год. Не бил заключен в килия, но счита престоя си за лишаване от свобода без да му е наложено такова наказание с присъда по причина ,че му било забранено да напуска населеното място, всяка сутрин и вечер бил длъжен да се подписва в кметството, взети му били документите за самоличност, не можел да контактува с близките си, поставен бил при крайно мизерни битови условия и пълна социална изолация. Заставен бил да работи като *** ,което правел за да не умре от глад. Вкаран бил в психиатрията в гр.

П. ,където месеци наред му давали лекарства ,влошили изключително психичното му здраве. По време на пребиваването си в с. С. и след това бил под постоянното наблюдение на Държавна сигурност .На 24.05.1989 год. отново бил задържан в МВР гр. Т. , от където на 01.06.1989 год. стотици мъже от окръга от *** произход били натоварени на автобуси и транспортирани под конвоя на милицията до границата с Република Т. ,където били екстрадирани.

Семействата им нямали представа къде са и какво се случва с тях ,като не им било разрешено нито да ги уведомят ,нито да се сбогуват. Цялото му имущество ,дом и покъщнина останали в България и след изгонването му разграбени и унищожени. Принуден бил да се установи в друга държава с разклатено здраве, без пари и лични вещи. Периода на устройването му –по намиране на работа, жилище, признаване на квалификации и лечение бил труден и продължителен. Подробно е проследено движението по сл.д.№ 1/1991 год. с излагане на конкретни твърдения в хронологичен ред във връзка с неговото образуване, спиране и прекратяване, извършвани процесуалноследствени действия, проявена пасивност и бездействие от компетентните органи, предприети мерки, вкл. извънпроцесуални за ускоряване неговото приключване, обуславящи неразумната му продължителност . Независимо, че в материално правен аспект ищецът бил пострадал от деянията, предмет на 2 разследване по сл. д.№ 1/1991 год. по описа на Прокуратурата на въоръжените сили, преобразувано в сл. д.№ 780-ІІ/1998 год. на ВОП –С., преобразувано в ДП № ІІ-048/1999 год. на ВОП-С., причинили му имуществени и неимуществени вреди, не бил разпитван като свидетел , не му били разяснявани правата на пострадало лице въпреки подадена молба по чл.75 ал.3 от НПК за участие като пострадал в досъдебната фаза на производството, на него и на част от останалите пострадали били връчвани единствено постановленията от 04.10.2018 год. и 31.05.2022 год. за спиране и прекратяване на наказателното производство.

Ищецът твърди, че прекомерната продължителност на делото, без обективно и разумно оправдание, нарушава правото му по чл. 6, § 1 от КЗПЧОС за разглеждане и приключване на делото в разумен срок, на каквото има право с оглед на това, че е пострадал от деянията, предмет на разследването, съответно има право да релевира и да получа обезщетение за цялата продължителност на производството. Твърди, че резултатите от разследването и делото са решаващи за упражняването и защитата на гражданските му права.

Отговорност за необоснованото забавяне на делото носела прокуратурата, защото тя е господар на досъдебната фаза на процеса и има отговорността за изпълнение на задължението на държавата да проведе официално досъдебно производство достатъчно задълбочено, грижливо и обективно, както и да бъдат взети възможните разумни мерки, за да се съберат всички налични доказателства, нужни за установяване на релевантни факти и обстоятелства. В този контекст се налагало и изискването за навременност, разумна бързина и старателност на разследването. На следващо място, прокуратурата използвала всички възможни механизми да бави делото, като някои примери за това били: спирането на наказателното производство с постановление от 04.10.2018 год., без към нея дата да е изпращана молба за правна помощ; неизпълнението и несъобразяването на определенията на СГС, с които са определени мерки за ускоряване на производството; непредприемането на мерки за съобщаването на постановлението за спиране от 04.10.2018 год., което възпрепятствало съдебния контрол над същото; изпращането на няколко съдебни поръчки в чужбина, без пострадалите ефективно да са търсени и призовавани на техните адреси в България и без да са посочени имената и адресите им в чужбина.

Предвид продължителността на делото повече от 30 години, ищецът претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в притеснения, очакване и 3 безпокойство за резултата му, фрустрация от бавенето му, тревоги и страх от формалното му водене, разочарование и загуба на доверие в институциите, правосъдието и справедливостта. Забавянето на делото имало за пряка последица загубване на залога му - загубване на възможността за претендиране и получаване на обезщетение за вредите: неимуществени и имуществени от разследваните деяния – лишаване от естествени и основни права, като: правото на личен и семеен живот; правото на достойнство и зачитане на личния интегритет; възможността да се полага труд и да се добиват трудови доходи; правото на здравни грижи; правото на етно-културна идентичност. Ищецът не разполагал с реална и ефективна възможност да предяви граждански иск за обезщетяване на причинените му вреди, извън или независимо от прекомерно забавеното наказателно производство. Отправено е искане за осъждане на Прокуратурата на Република България да му заплати сумата от 120 000 лева, ведно със законната лихва за забава от 23.09.2021 год. до окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение за неимуществените вреди, причинени му от нарушаване на правото на разглеждане и приключване в разумен срок на сл. дело 1/1991 год., впоследствие преобразувано в сл. дело №780-II/1998 год. по описа на ВОП-С., а сега ДП №II-048/1999 по описа на ВОП-С., за периода от образуване на делото през януари 1991 год. до момента на предявяване на настоящия иск.

Претендират се сторените по делото разноски, вкл. адвокатски хонорар.

Ответникът Прокуратура на Република България оспорва иска с подаден в срока и по реда на чл.131 от ГПК отговор рег.№ 6719/24.10.2024 год.. По реда на ЗОДОВ не се обезщетявали вреди от събитията през 1986-1989 год. и във връзка със задържане под стража и принудителна административна мярка , подлежащи на обезщетяване по друг специален закон -Закона за политическата и гражданската реабилитация на репресираните лица, както и налице бил друг ред на обезщетяване по смисъла на чл. 8 ал.3 от ЗОДОВ.

Разпоредбата на чл.2б от ЗОДОВ, препращала към чл.6 § 1 от КЗПЧОС, но тя не гарантирала правото на частно възмездие, респ. висящото наказателно дело, не можело да бъде определено като такова за граждански права. В настоящата хипотеза ищецът е разполагал с възможността да сезира с иск гражданския съд, който имал компетентността да установи всички факти от значение за правото му на обезщетение за вредите от деликта. За времето от внасяне на обвинителния акт в съда и до връщане на делото на органите й, 4

Прокуратурата не била пасивно легитимирана да отговаря по претенция за обезщетяване на вреди, отговорен за които е друг правен субект-съдът, ръководещ наказателното производство. Искът по чл.2б от ЗОДОВ бил недоказан по основание, респ. заявен в размер, който е прекомерен и несъответстващ на критерия за справедливост, дефиниран в чл.52 от ЗЗД.

Негативни изживявания, свързани с упражнена спрямо ищеца репресия в периода на “възродителния процес“ не следвало да бъдат съобразявани, тъй като не били пряка и непосредствена последица от самото наказателно производство, а действително търпените от него вреди не били доказани.

Продължителността на процеса била обусловена от фактическата и правна сложност на делото, предмета на разследването, поведението на участниците в процеса и компетентни органи, огромния брой пострадали лица, повечето от които намиращи се извън страната; задължителните по закон множество процесуални действия, в това число изготвяне на следствени поръчки до Р Т.; изпълнение на задължителни указания на съда след връщане на делото.

Ответникът оспорва и началния момент на дължимост на акцесорното вземане за законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, като счита, че такава би следвало да се дължи от момента на подаване на исковата молба в съда.

Искът е отчасти основателен и доказан въз основа на фактически констатации и правни изводи ,както следва :

Относно сл.д.№ 1/1991 год.:

Следствено дело № 1/1991 год. е образувано на 31.01.1991 год. , впоследствие преобразувано в сл.д.№ 780-ІІ/1998 год. на ВОП –С., преобразувано в ДП № ІІ-048/1999 год. на ВОП-С. и по него са били привлечени като обвиняеми о.з.*** от МВР Д. И.С.,Т.Х.Ж.,Г.И.А.,П.Т.М. и П.П.К. -така постановления за привличане на обвиняем по сл.дело № 1/1991 год. по описа на Прокуратура на Въоръжените сили – С. от дати: 03.09.1991 год.; 05.09.1991 год.;24.09.1991 год.; 19.05.1992год.; 24.06.1992 год.;25.06.1992 год.,26.06.1992 год.; 30.06.1992 год.;01.07.1992год. и 14.01.1993 год.

На 20.07.1993 год. във Върховния съд - Военна колегия е бил внЕ. обвинителен акт по сл.дело № 1/1991 год., прокурорско дело № 03/1993 год. на Прокуратурата на Въоръжените сили гр.С.,с който са били обвинени о.з.*** от МВР Д. И.С. и гражданските лица Т.Х.Ж. и Г.И.А. в това,че през периода 5

*** год. в гр. С. обв. С. умишлено подбуден при условията на продължавано престъпление от действалите в съучастие обвиняеми Ж. и А. през периода *** год.в гр.С.,в качеството си на военно-длъжностно лице-*** при условията на продължавано престъпление умишлено злоупотребил и превишил властта си съгласно чл.8,чл.9,чл.45 ал.7,чл.48 ал.2,чл.53 ал.1,чл.94 ал.8,чл.106 от Конституцията на НРБ и чл.1, чл.3, чл.10, чл.12, чл.17, чл.23, чл.39,чл.40,чл.41,чл.43 и чл.47 от Закона за народната милиция,като издал заповед І-6/1985 год.,Окръжно І-28/1985 год.,Окръжно І-196/1985 год.,Заповед І -476/1986 год.,Указание І-16/1987 год.,Заповед І-1094/1987 год.,Заповед Ів16/1988 год. и дал указания при провеждани оперативки,съвещания на ръководния състав на МВР и изказвания пред форуми на членове на БКП,с които възложил на подчинените му служители от МВР несвойствени и нерегламентирани по надлежения ред функции и задачи ,преподчинил длъжностни лица от МВР на граждански лица от апарата на БКП,незаемащи длъжности в държавния апарат,въвел фактическо извънредно положение на части от територията на страната,разпоредил задържане на български граждани без правно основание ,от които деяния настъпили вредни последици,изразяващи се в противозаконно задържане на български граждани в местата за изтърпяване на наказание “лишаване от свобода“,противозаконно ограничаване правата на българските граждани на свободно предвижване и между населените места на страната,право на свободни контакти,право на лична свобода и неприкосновеност,право на ползване на свой езикпрестъпление по чл.387 ал.2,във връзка с ал.1,чл.26 ал.1 и чл.20 ал.2 от НК за обвиняемия С. и престъпление чл.387 ал.2,във връзка с ал.1,чл.26 ал.1 и чл.20 ал.3 от НК за обвиняемите Ж. и А..

Разпечатката съдържа 24 от 92 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0e2ff5df-915c-4f58-9b36-a852cad54d9f