Решение № 1198 от 07.04.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1198 гр. Пловдив, 07.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Владимир Р. Руменов при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело № 20215330111488 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по исков спор.

Искова молба на Н. Р. Р., ЕГН **********, съдебен адрес ***********************, депозирана срещу „АПС Бета България“ ООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление в София , бул. България № 81 В ап. 3, с искане да се признае за установено по отношение на ответника, че поради изтекла в нейна полза погасителна давност, не дължи суми по договор с „Ти Би Ай Кредит „ ЕАД, ЕИК 121554691, на което вземане на последното дружество ответника е цедент.

Според изложеното в исковата молба, на дата 07.12.2006 г . ищецът издал в полза на „Ти Би Ай Кредит „ ЕАД, ЕИК 121554691, запис на заповед за сумата от 1907.98 лева, като менителничния ефект бил предявен за плащане на същата дата, но не бил платен от длъжника по него. Кредиторът се снабдил с изпълнителен лист, издаден по реда на чл. 404 от ГПК ; възоснова този лист били образувано изпълнително дело № ***************г, което било прекратено по искане на взискателя; през 2020г възоснова същия лист било образувано за събирането на вземането ново изпълнително дело при същия изпълнител, под номер

**********,

ЧСИ

**********************. Междувременно , по силата на договор за цесия, ответното дружество придобило вземането и било конституирано като взискател по изпълнителното дело. Ищецът излага доводи , че вземането е погасено поради изтичане на давност, макар и по делото да са извършвани действия по принудително изпълнение; моли се съда да установи недължимост на вземане от 1907.98 лева по изпълнителния лист, 38.16 лева разноски по частното дела за издаване ( държавна такса) и 40 лева хонорар на адвокат по същото дело , като по този начин се оспорва изпълнението по изп. дело № ****************** год. на ЧСИ *************************, и да се присъдят на ищеца направените разноски.

1

Ответникът оспорва иска, моли да бъде отхвърлен и да му се присъдят направените разноски.

Иск с правно основание в чл. 439 от ГПК , имплицитно допустим като установителен.

По същество:

Предвид представеното копие от договор за цесия, надлежен носител на спорното притезание, надлежен взискател по изпълнително дело № ************* и съответно - ответник по иска по чл.439 от ГПК е ответното дружество. Съдът не отрича ефекта на договора за цесия.

По възникването на вземането и това, че кредиторът е снабден с изпълнителен лист за него не се спори. Тук съдът следва да отбележи, че предпоставките на иска по чл. 255 ГПК (отм.) , респ, чл.

439 от ГПК, са изпълнителната сила, с която вземането е снабдено, и промените, които са изменили или погасили това вземане като притезание ( срв., решение № 101 от 1.XII.1972 г. по гр. д. № 95/72 г., ОСГК). Тъй като диспозитивното начало в процеса задължава съда да разгледа иска на релевираните от ищеца факти, а факти, които не са заявени от ищеца като основание на предявения иск, не подлежат на разглеждане, тъй като те не са включени в неговия предмет (Решение № 484 от 25.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 518/2008 г., III г. о., ГК), то съдът приема, че вземането е възникнало валидно, а единствения новонастъпил по смисъла на чл. 439 от ГПК юридически факт от характер да погаси вземането, е изтичането на срока , представляващ давностен такъв за изпълнение.

Сама по себе си, давността е период на бездействие на кредитора по правоотношението да потърси дължимата престация. Като такъв, тя съставлява отрицателен за длъжника юридически факт, за доказването на който той не разполага с процесуален инструментариум. Затова давност винаги тече, освен ако не е спряна или прекъсната, нещо, което кредитора като ответник по делото следва да докаже.

Инкорпорирано е копие от изпълнителното дело под № *** по описа на ЧСИ ***************** за 2020г. ; на л. 42 от настоящото дело е представено копие от изпълнителния лист, възоснова който е то е образувано. Листът е издаден на дата 27.04.2007г., и от него личи, че вземането на кредитора произтича от едностранно волеизявление, сделка с менителничен ефект – запис на заповед. Затова и съдът приема, че изпълнителния лист е издаден на несъдебното изпълнително основание по чл. 235 от ГПК ( отм.). Тъй като вземането произтича от менителничен ефект, то, според специалната норма на чл. 531 ал. 1 от Търговския закон, се погасява с изтичането на тригодишен срок на бездействие дори тогава , когато процесният запис на заповед е издаден за обезпечение на вземането на кридитора по договор за потребителски кредит.

Длъжникът – издател не доказва наличието на клауза „без протест„ в съдържанието на процесната ценна книга, изключението на чл. 531 ал. 1 от ТЗ не е приложимо. Отново според съдържанието на изпълнителния лист в качеството му на документ по чл. 417 от ГПК личи, че записът на заповед е издаден на дата 27.04.2007г, платим на предявяване и предявен на същата дата, отново в София. Тоест, давност за вземането на кредитора по него тече от дата 27.04.2007г, и би изтекла на 27.04.2010г., ако не бъде прекъсната и / или спряна. Последните обстоятелства подлежат на доказване от кредитора.

Кредиторът не доказва спиране и/или прекъсване на периода на давността.

Изпълнителното дело № ***/*****г. на ЧСИ *************** и частното дело № 3258/2007г на РС Пловдив са унищожени поради изтичане на срока на пазенето им в съответния архив. От изпълнителния лист личи , че покана за доброволно изпълнение е връчена на Р. още през 2009г .

По делото има данни за друго образувано възоснова същия лист изпълнително дело под номер 2

************* на същия съдебен изпълнител, което също е било прекратено по искане на взискателя по него . Копие от това дело също не е ангажирано от страните .

По изпълнителното дело № ************** г на ЧСИ **************** няма успешно проведени изпълнителни способи. В молбата за образуване на изпълнителното дело ( л. 41) липсва овластяване на ЧСИ с правата по чл. 18 от Закона за частните съдебни изпълнители. Единственото действие по изпълнението е било изпратено запорно съобщение за наложен запор върху вземане на длъжника – банкова сметка на Р. в „Юробанк България „ АД. Установило се е обаче, че в банковата сметка няма наличност ( л. 63 ) , при което всъщност няма извършено изпълнително действие, тъй като липсва обект на изпълнение – вземане няма. Няма повече предприети изпълнителни способи.

На дата 09.07.2021г длъжникът се позовал чрез иска си на изтеклата погасителна давност , и при тези факти и изводи , искът му е основателен . Давността е изтекла.

Предвид нормата на чл. 118 от ЗЗД , наличието на платени преди или след изтичането на давност суми, каквито има, не рефлектира върху основателността на иска, стига да не е платено преди изтичането на давност и повече от дължимото. Отбелязаните като платени върху изпълнителия лист суми обаче в случая не надхвърлят размера на дълга и са разпределени като разноски по изпълнението, тоест, не е погасена никаква част от посочените в изпълнителния лист суми. В тази връзка, съдът следва да отбележи, че с иска по чл. 439 от ГПК се оспорва изпълнението на главното вземане; длъжникът няма интерес от частичен иск за недължимост единствено на акцесорните такива за лихви и разноски, тъй като съществуването им така или иначе се обуславя от съществуването на главното вземане; ако се погаси то, не се дължат лихви или разноски ( чл.

119 от ЗЗД). Когато кредиторовото притезание е снабдено с изпълнителен лист, предмета на иска на длъжника по чл. 439 от ГПК се определя и следва съдържанието на изпълнителния лист, тъй като в противен случай, целите на иска няма да бъдат постигнати и изпълнението ще продължи.

За пълнота, нормата на чл. 112 от ЗЗД не е приложима по отношение на процесното вземане независимо от изтеклите от датата на падеж повече от десет години, тъй като Конституционния съд на България отрече обратното й действие, с решение по дело № 1 по описа си за 2021г.

С отлед изхода на спора, следва и да се присъдят на ищеца сторените по делото разноски, по представен от ищеца списък по чл. 80 от ГПК.

Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът

РЕШИ:

Признава за установено по отношение на АПС Бета България“ ООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление в София , бул. България № 81 В ап. 3, че в отношенията между страните, Н.

Р.

Р.,

ЕГН

**********, съдебен адрес

***************************************,,, не дължи на ответника плащане на следните суми по издаден в полза на „Ти Би Ай Кредит „ ЕАД, ЕИК 121554691 изпълнителен лист от дата 27.04.2007г. по частното гр. дело 3258/2007г, ПРС , за събирането на които е образувано изп. дело № *********************г. на ЧСИ *********************************** при ОС Пловдив:

1907.98 лева- главница, ведно със законната лихва върху тази сума от дата 24.04.2007г до окончателното изплащане на вземането ;

3

38.16 лева – разноски по частното дело 3258/2007г, ПРС.

40 лева- възнаграждение на юрисконсулт погасяването на притезанието по давност. по частното дело 3258/2007г,

ПРС, поради

Осъжда „ АПС Бета България“ ООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление в София , бул. България № 81 В ап. 3, да заплати на Н. Р. Р., ЕГН **********, съдебен адрес*******************************, сумата от 729.85 лева разноски по делото.

Решението се обжалва пред състав на ОС Пловдив, в срок от две седмици от датата на връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4