Решение № 2951 от 04.10.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2951 гр. Варна, 04.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 8 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ралица Райкова при участието на секретаря Гергана Ж. Дженкова като разгледа докладваното от Ралица Райкова Гражданско дело № 20223110105521 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по предявен от В. Н. В., в качеството на майка и законен представител на детето И. И.ва Н.а, срещу И. И. Н. иск с правно основание чл. 150 СК за изменение на определената с Решение по гр.д. № 9664/2019 г. по описа на Районен съд – Варна издръжка в полза на детето от 210 лв. на 350 лв. месечно, считано от датата на предявяване на иска – 03.05.2022 г., ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, с падеж двадесето число на месеца, за който се дължи издръжка, до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване.

Твърди се в исковата молба, че с решение по гр.дело № 16232/2017 г. на Районен съд - Варна е изменен размерът на определената с влязло в законна сила Решение № 3537/19.08.2015 г., постановено по гр.д. № 4601/2015 г. по описа на Варненски районен съд, месечна издръжка, дължима от ответника в полза на детето И. И.ва Н.а, чрез нейната майка, от 130 лв. на 150 лв. месечно, а с решение № 5853 по гр.дело № 9664/2019 г . е увеличен от 150 лв. на 210 лв. месечно. Поддържа се, че от постановяването на решението до настоящият момент са изминали почти три години, като през този период е налице трайно изменение на обстоятелствата, при които е определена издръжката, по отношение действителните потребности на детето, произтичащи от възрастта и разходите за базови нужди. Сочи се, че дъщерята на страните е ученичка в пети клас, поради което разходите за консумативи и учебни помагала за училище, дрехи, обувки и други са нараснали драстично. Преминаването през тежката епидемиологична обстановка наложило допълнителни разходи за извънкласни обучения - закупуване на лаптоп за онлайн обучение и абонамент за видео уроци и тестове. Като родител, който полага преки и непосредствени грижи за детето, ищцата се стараела дъщеря им да получава всичко необходимо за нормалното си развитие, правилното израстване и формиране на характера. Излага, че индивидуалните уроци по български език - 2 дни в седмицата, английски език - 2 дни в седмицата и математика - 1 ден в седмицата, струват 256 лв. на месец, които уроци продължават и през ваканцията. И. учила в специализирана паралелка /пиано, поп и джаз пеене/, което изисквало задължително закупуване на синтезатор и колона с микрофон. Училището изисквало и задължителна униформа. Ищцата твърди, че 1 получава финансова подкрепа от майка си, но счита че не тя, а ответникът е този който би следвало да се ангажира с по-висока издръжка за детето. Навежда довод, че ответникът няма задължения по отношение на друго дете и е в трудоспособна възраст, работи като готвач и реализира високи доходи. При тези съображения според ищцата е налице необходимост от актуализиране размера на дължимата издръжка, като предвид и социалната обстановка в страната счита, че е налице трайно и съществено изменение на нуждите на детето.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът И. И. Н. е депозирал писмен отговор на исковата молба, в който се изразява становище за неоснователност на иска, като оспорва неговия размер и моли издръжката да не бъде променяна, а да остане както е определена в размер на 210 лв. Поддържа, че преди по-малко от три години съдът се е произнесъл, като е отчел доходите на двамата родители и потребностите на детето им И.. Твърди, че оттогава не се е променило нищо, което да налага преразглеждане на размера на издръжката. Излага, че през последния тригодишен период една от найзасегнатите професии по време на ограниченията от пандемията е била неговата професия на готвач. Сочи, че през по-голяма част от пандемията бил безработен, нямал никакви доходи и не получавал никакви помощи. Това наложило да тегли заеми, за да може да изплаща издръжката на детето си И.. Връщането на заемите се оказало почти непосилно за него, което наложило да тегли допълнителни заеми, за да възстановява предходните задължения. Акцентира върху факта, че през обсъждания период, с цената на многото лишения от негова страна, не е спрял да плаща издръжката от 210 лв. към дъщеря си. Твърди, че повечето от заеманите от него длъжности са на временни договори, като в момента отново е назначен на временен трудов договор по чл. 68 от КТ, което означавало, че на есен отново ще търси работа. Предполага, че ще има нови ограничения заради нестихващото разпространение на Covid-19. Не оспорва направените разходи относно детето, но твърди, че няма финансова възможност да ги споделя. Сочи, че част от тях са необходими, но много от тях може да се оптимизират.

Изразява несъгласие с твърдението на ищцата, че няма задължения към другите му деца от предишен брак. Посочва, че дъщеря му Михаела И.ва Н.а е ученичка през 2021/2022 и има още една година до завършването ѝ.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните, а и от служебно изготвената справка от НБД „Население“ (л. 35 от делото) се установява, че ответникът И. И. Н. е баща на И. И.ва Н.а, родена на 07.08.2010 г. Видно от същата справка, ответникът има още две пълнолетни деца И. И.в Н. и Михаела И.ва Н.а.

Между страните не се спори и относно обстоятелствата, че с Решение № 5853/18.12.2019 г., постановено по гр.д. № 9664/2019 г. по описа на Районен съд – Варна, е изменен размерът на присъдената с Решение № 252/24.1.2018 г. по гр.д. № 16232/2017 г. на Районен съд - Варна, издръжка, дължима от И. И. Н. в полза на малолетното дете И. И.ва Н.а, чрез неговата майка В. Н. В., като е увеличен от 150 лв. на 210 лв. месечно, считано от 20.06.2019 г., до настъпването на законно основание за нейното изменение или прекратяване.

Видно от представеното удостоверение от 11.04.2022 г., издадено от СУХНИ „Константин Преславски“, И. И.ва Н.а е записана като ученичка в пети клас за учебната 2021/2022 г. и според приложената разпечатка от електронния дневник на училището е с отличен успех за учебната година.

По делото е представено Удостоверение №01/31.05.2019 г., издадено от „Вижън клас“ ООД, в уверение на това, че В. Н. В. е получила за периода април 2021 г. до март 2022 г. сумата от 7072,47 лв., като трудовото възнаграждение е било в размер на минималната работна заплата.

Представено е Удостоверение от Детски клуб „Том Сойер“ в уверение на това, 2 че в периода от 01.07.2019 г. до 12.07.2019 г. детето ще посещава детски лагер и са платени такси от 140,00 лв., които не включват такси за музеи, атракции и храна за детето.

Представена е служебна бележка от Туристическа агенция „Вакнция М“ ЕООД, че за детето И. И.ва Н.а са заплатени 240 лв. за участие в туристически лагер за периода от 05-09.08.2019 г.

Приобщени към доказателствения материал по делото са фактури и касови бонове за закупуването на детето в периода 16.12.2020 г. - 07.12.2021г . на преносим компютър на стойност 801,99 лв., принтер на стойност 259 лв., таблет на стойност 99 лв., слушалки на стойност 40,99 лв. и офис стол на стойност 130 лв. На 17.11.2021 г. са закупени и униформи за училище на стойност 159 лв., видно от приложената касова бележка.

Представени са разписки за платени 179,49 лв. за годишен абонамент в „Уча се“ ООД на 07.04.2022 г. и 138 лв. на 28.01.2020 г. , както и фактура за платени 220,00 лв. – такса за обучение SoftUni Kids към „Софтуерен университет“ ЕООД на 23.09.2012 От представеното удостоверение от Детски клуб „Том Сойер“ е видно, че за посещение на детето на детски лагер в периода от 01.07.2019 г. до 12.07.2019 г. е заплатена сумата от 140 лв.

Видно от представения договор за провеждане на курс и обучение по ментална математика от 26.10.2019 г., е че детето И. И.ва Н.а ще посещава 4 занятия на стойност 100,00 лв. платени на същата дата.

Според приложената служебна бележка от „Сибебе“ ЕООД детето И. И.ва Н.а е посещавало занятия по „Бързо четене“ в центровете SmatryKids – гр. Варна, всеки вторник и четвъртък от 14.30 часа до 18.30 часа за периода от 19.11.2019 г. до 31.03.2020 г. с цена от 200,00 лв.

Представени са и фискални бонове за заплатени такси за обучение по английски език на „Смарти юнивърс“ ЕООД в общ размер на 595 лв. за посещения в периода 18.11.2019 г. – 24.10.2020 г.

По делото са представени и фискални бонове за заплащане на занималня за детето И. И.ва Н.а за периода от м. май 2019 г. до м. септември 2019 г. в общ размер от 314 лв.

От ищцата са ангажирани и писмени доказателства за закупуването на детето на учебни помагала и книги през 2019 г. - 2022 г. на обща стойност от 352,35 лв., както и за заплатени две такси за проведени амбулаторни прегледа на 21.04.2021 г. и 12.05.2021 г. за сумата от общо 120 лв.

От страна на ответника са представени писмени доказателства относно неговата трудова ангажираност и задължения. Видно от приложената служебна бележка от 24.06.2022 г., издадена от „Биболина“ ООД, същият е назначен на длъжност „готвач“, с месторабота Златни пясъци, Китайски ресторант Шанхай, на срочен трудов договор от 03.06.2022 г. Според представените писма с дата 23.05.2022 г. от „ВКР -22“ ЕООД сключените между ответника два договора за кредит с БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, са обявени за предсрочно изискуеми и общата дължима сума по единия е 1103,98 лв., а по втория – 4458,14 лв.

Изяснява се от приложеното по делото удостоверение от 29.06.2022 г., че дъщерята на ответника Михаела И.ва Н.а е била ученичка в единадесети клас в Профилирана езикова гимназия „Н. Й. Вапцаров“ гр. Шумен през учебната 2021/2022 г.

Установява се от служебно изисканата справка от ТД на НАП – гр. Варна, че В.

Н. В. в периода м. януари 2020 г. – м. април 2022 г. е съдружник във „Вижън клас“ ООД и се е самоосигурявала на минимална работна заплата, която от м. април 2022 г. е 3 в размер на 710 лв.

Съгласно данните от ТД на НАП – гр. Шумен, за периода 01.01.2020 г. – 31.07.2022 г. ответникът е получил трудов доход в общ размер от 10 324,63 лв., като е работил за различни работодатели – „Пампорово“ АД, „Бору стил“ ЕООД, „Каза оле“ ЕООД, „Баш“ ООД, „Ащар-1“ ООД, „Биболина“ ООД, „Квалитет продукт“ ЕООД, „Селена карс“ ООД и „Гео сървисис“ ЕООД, като средномесечният му доход за периодите, в които е престирал труд и е бил осигуряван е 645,29 лв. Най-високият му осигурителен доход е деклариран през м. декември 2021 г. и м. януари 2022 г. – 1678,70 лв. общо за м. декември 2021 г. при двама осигурители и съотв. за м. януари 2022 г. – 1448,64 лв.

Приложено по делото е и становище от Дирекция „Социално подпомагане“ – гр.

Варна, съгласно което определената до момента издръжка в полза на детето не е достатъчна за задоволяване на неговите потребности.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съобразявайки становището на страните и приложимите материални норми, съдът достигна до следните правни изводи:

По силата на императивната правна норма, уредена в чл. 143 СК, бащата ответник в настоящото съдебно производство, има право и е задължен да полага грижи за нормалното физическо, психическо и нравствено развитие на непълнолетното си дете И. И.ва Н.а. Законодателят ограничава обема на правното задължение за издръжка на родителя, като в чл. 142, ал. 1 СК установява два критерия, съобразно които се определя размерът на дължимата издръжка – 1) нуждите на детето и 2) възможността на родителя да я предоставя, като той не може да се освободи от изпълнението на това правно задължение независимо от доходите, имуществото, здравословното състояние и работоспособност, в случай че право на издръжка имат ненавършили пълнолетие деца.

Съгласно задължителните за правосъдните органи тълкувателни разяснения, дадени в ППВС № 5/1970 г., за да се уважи искът за изменение на присъдената издръжка, е необходимо трайно съществено изменение на нуждите на издържаните или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице.