Определение № 346 от 05.06.2024, Окръжен съд - Ямбол

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 346 гр. Ямбол, 05.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Галина Ив. Вълчанова Люцканова

Яна В. Ангелова като разгледа докладваното от Галина Ив. Вълчанова Люцканова Въззивно гражданско дело № 20242300500192 по описа за 2024 година

Производството е по чл.435 ал.2 от ГПК.

Депозирана е жалба вх.№ 3454/30.05.2024 г. от Д. П. Г. от гр.****, длъжник по и.д.№ 1065/2013 г. по описа на ЧСИ рег.№ 878 И.Х., с която се желае съдът да отмени наложения запор със запорно съобщение от 18.03.2024 г. на трудовото му възнаграждение, тъй като не дължи плащане на задълженията по изпълнителното дело поради изтекла погасителна давност по делото повече от пет години, както и настъпило прекратяване на изпълнителното дело поради неизвършване на принудителни изпълнителни действия повече от две години.

Заявено е, че от образуване на делото през 2013 г. до налагане на процесния запор на заплатата на длъжника, делото се е прекратило само на основание, че по него не са извършвани принудителни действия в продължение на две години. Отделно от това се счита, че не се дължат задълженията по запорното съобщение като е направено възражение за изтекла погасителна давност.

В законоустановения срок е постъпило възражение от настоящия взискател „ЕОС Матрикс“ ЕООД гр.София /първоначалният взискател е бил „ПроКредит Банк /България/“ АД, но вземането е прехвърлено по цесия от 1.08.2014 г./. Становището на взискателя е за неоснователност на жалбата, тъй като няма настъпила перемпция – налице са данни по изпълнителното дело, че няма период надхвърлящ повече от две години, през който да не са поисквани или извършвани регулярни изпълнителни действия, прекъсващи давността.

Искането за прекратяване на изпълнителното дело на основание изтекла погасителна давност се счита за недопустимо, тъй като за давността съдебният изпълнител не следи служебно.

На основание чл.436 ал.3 пр.последно от ГПК, ЧСИ И.Х. е изложила своите съображения по жалбата като счита същата за недопустима – обжалваното действие не е сред тези, които може да бъде обжалвано от длъжника, а възраженията за изтекла 1 погасителна давност не може да са предмет на настоящото производство. Ако бъде разгледана жалбата, се желае да бъде отхвърлена като неоснователна.

Съдът след като се запозна с жалбата, становищата на взискателя и на ЧСИ.Х., както и със самото и.д. № 1065/2013 г., приема за установено следното:

Процесното и.д. № 1065/2013 г. е образувано първоначално пред ЧСИ Маджарова, рег.

№ 803 с район на действие ОС Бургас, по молба на взискателя „ПроКредит Банк /България/“ АД, а след прехвърляне на вземането по цесия от 1.08.2014 г., взискател е „ЕОС Матрикс“ ЕООД срещу солидарните длъжници Д. П. Г., П.С.Г. и Ц.К.Г., всички от гр.**** въз основа на изпълнителен лист от 15.03.2010 г., издаден по ч.гр.д.№ 8732/2009 г. по описа на РС Бургас. В кориците на делото са налице данни, че след образуване на делото и до настоящия момент по същото са се извършвали множество изпълнителни действия – налагани са запори върху трудови възнаграждения и пенсии на длъжниците, върху сметки в банки, извършвани са публични продани на недвижими имоти и т.н. Вследствие тези изпълнителни действия са постъпвали суми, с които е погасявано задължението, предмет на изпълнителното дело. Към момента, със запорно съобщение от 18.03.2024 г. ЧСИ.Х. е наложила запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Д. Г., което получава от „Георама“ ЕООД гр.Пловдив до размера на дълга му. Със съобщение от същата дата, върнато с отразяване, че е непотърсено, ЧСИ е уведомил Д. Г., че му е наложен запор освен на трудовото възнаграждение и върху банковите му сметки в ОББ АД и УниКредит Булбанк АД.

Съдът намира жалбата на длъжника Д. П. Г. за недопустима, тъй като обжалването на наложения запор на трудово възнаграждение не е сред действията на съдебния изпълнител, подлежащи на обжалване от длъжника съгласно чл.435 ал.2 от ГПК. Съгласно тази разпоредба длъжникът може да обжалва: 1. постановлението за глоба; 2. насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо; 3. отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; 4. отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485; 5. определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл.

470, както и в случаите по чл. 486, ал. 2; 6. отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение; 7. разноските по изпълнението.

Никое от тези действия в случая не е обжалвано от длъжника.

Не е налице и хипотезата на чл.435 ал.2 т.2, според която длъжникът може да обжалва насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо. В случая възраженията на длъжника против наложения запор на трудово възнаграждение не са за това, че същото е несеквестируемо, а за това, че е настъпила перемпция и че дългът му е погасен по давност. Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, т.1 на обжалване подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество, а не изпълнителното действие, което нарушава несеквестируемостта. Т.е. насочване на изпълнението чрез запор на трудовото възнаграждение може да бъде обжалвано само при твърдение за несеквестируемост на 2 имуществото предмет на публична продан. В настоящата жалба длъжникът Д. Г. не твърди несеквестируемост на трудовото му възнаграждение, поради което не е налице втория елемент на разпоредбата на чл.435 ал.2 т.2.

Възраженията, на които длъжникът е основал жалбата си против действията на съдебния изпълнител - перемпция и настъпила погасителна давност, не могат да бъдат предмет на разглеждане в настоящото производство. В изпълнителното дело не се съдържат доказателства за това длъжникът да е отправил искане до ЧСИ за прекратяване на изпълнителното производство с правно основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК – когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. Едва след евентуален отказ на ЧСИ да прекрати изпълнителното дело на това основание, този отказ би бил предмет на разглеждане от съда по реда на чл.435 ал.2 т.6 от ГПК.

Подобни са съображенията на съда за това, че не следва да разглежда и другото възражение за изтекла петгодишна давност по отношение на задължението на длъжника.

Това възражение би могло да бъде предмет на предявен от длъжника иск за недължимост на вземането, но не и в производство за обжалване действията на съдебния изпълнител по чл.435 от ГПК.

Предвид изложеното съдът приема, че жалбата е недопустима, поради което следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното пред ЯОС производство – прекратено.

На основание изложеното, ЯОС

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима жалба вх.№ 3454/30.05.2024 г. от Д. П. Г. от гр.****, длъжник по и.д.№ 1065/2013 г. по описа на ЧСИ рег.№ 878 И.Х., с която се желае съдът да отмени наложения запор със запорно съобщение от 18.03.2024 г. на трудовото му възнаграждение.

ПРЕКРАТЯВА производството по възз.гр.д.№ 192/2024 г. по описа на ЯОС.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд Бургас в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3