Решение № 260033 от 10.02.2021, Окръжен съд - Стара Загора

Р

Е Ш Е

Н И Е

Номер 260033 10.02.2021 година град Стара Загора

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД………………втори граждански състав, на…..десети февруари………....................…………2021…..година, в закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

МАРИАНА МАВРОДИЕВА ЧЛЕНОВЕ:

ВЕСЕЛИНА

МИШОВА

Секретар ……………………………………………………

Прокурор………………………………….………………………………….. като разгледа докладваното от……………………съдията В. МИШОВА въззивно гражданско дело номер 1069…..по описа за

2021……………...година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.435 и следв. ГПК и е образувано по жалба на Р.И.В. от ***– длъжник по изп.д. № 20138650400685 по описа на ЧСИ М.Д.. Жалбоподателят обжалва отказа за прекратяване на изпълнителното производство. В жалбата длъжникът се позовава на чл.433, ал.1, т.8 ГПК, като твърди, че взискателят в продължение на повече от две години не е поискал извършването на изпълнителни действия спрямо него като длъжник. Позовава се и на изтекла погасителна давност. Излагат се съображения в подкрепа на становището си и иска от съда да отмени отказа на ЧСИ.

Взискателят

„А.Б.“ ЕАД взема становище, частната жалба е недопустима, тъй като нито едно от основанията, предвидени в разпоредбата на чл.435, ал.2 ГПК не било посочено от жалбоподателя. Обжалваните действия на ЧСИ не попадали в кръга на предвидените за обжалване от закона действия.

Приложени са мотиви по обжалваното действие от ЧСИ съгласно чл.436, ал.3 ГПК.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и възраженията на въззиваемия, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

Неоснователно е възражението на взискателя, че обжалваните действия на ЧСИ не попадат в кръга на предвидените за обжалване от закона действия. Съгласно чл.435, ал.2, т.6 ГПК длъжникът, какъвто в случая е жалбоподателят Р.И.В., може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение. В случая се обжалва именно отказ на ЧСИ Д. да прекрати изпълнителното производство. Без значение е обстоятелството, че съгласно посоченото основание прекратяването настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител следва само да го констатира. Тази хипотеза следва да се приравни на случаите, когато съдебният изпълнител прекратява производството в останалите, предвидени в чл.433, ал.1 ГПК случаи и това следва от съдържанието на самата правна норма.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Изпълнително дело № 20138650400685 на ЧСИ М.Д. е образувано по молба от „М.“ ЕАД (сега „А.Б.“ ЕАД) по издаден в негова полза изпълнителен лист въз основа на заповед за изпълнение по ч.гр.д. 360/2012 г. по описа на Районен съд Гълъбово срещу Р.И.В. за сумата от 163,40 лв. за предоставени на далекосъобщителни услуги, заедно с лихви и разноски. С молбата взискателят е възложил на основание чл.18, ал.1 ЗЧСИ на ЧСИ извършването на нужното за проучване и установяване на имущественото състояние на длъжника, както и да определи начина на изпълнение. На длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение. Наложени са запори на негови банкови сметки в три банки. На 20.01.2014 г. по изпълнителното дело е постъпила сумата от 3,01 лв. На 07.07.2015 г. отново е наложен запор на банкови сметки на длъжника в други две банки. Това е сторено и на 23.03.2017 г., и на 07.02.2019 г. На 13.02.2020 г. е наложен запор на трудовото му възнаграждение.

Съгласно чл.433, ал.1, т.8 ГПК изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. В случая е видно, че от образуването на изпълнителното дело до настоящия момент са извършвани изпълнителни действия - налагането на запори върху вземания на длъжника в банки, като времето между налагането на отделните запори не е повече от две години. Няма значение, че взискателят не е искал извършването на изпълнителните действия, защото още при образуването на изпълнителното производство той е възложил извършването на изпълнителни действия на ЧСИ, каквато възможност му дава нормата на чл.18 ЗЧСИ.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя относно настъпилата погасителна давност. То не може да бъде обсъждано от съдебния изпълнител. Това е така, защото той е орган на принудително изпълнение, на когото държавата е делегирала публична функция да извършва принудително събиране на частни притезания. Своята дейност той може да изпълнява само и единствено чрез способите, предвидени в ГПК. Така, за да възникне задължение за съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство, е необходимо да е настъпило някое от основанията, предвидени в чл. 433, ал.

1 ГПК. Разпоредбата е императивна и в нея изчерпателно са посочени всички възможни хипотези, в които може да бъде прекратено изпълнителното производство. Законът не е предоставил компетентност съдебният изпълнител да констатира изтекла давност – то не е предвидено като изпълнителен способ. По съществото си преценката дали това е така и правните последици от настъпването на давността е правораздавателна дейност, каквато съдебният изпълнител не може да осъществява. Изпълнителят процес се различава от исковия именно поради безспорността на вземането, за което е издаден изпълнителен лист.

Извън компетентността му е да прави преценка за погасяване на задължението по направени от длъжника възражения за изтекла погасителна давност.

С оглед на тези съображения съдът приема, че жалбата на Р.И.В. е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Разноски не са поискани.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ

УВАЖЕНИЕ жалбата на Р.И.В. – длъжник по изп.дело № 20138650400685 по описа на ЧСИ М.Д. срещу отказа за бъде прекратено изпълнителното производство по делото на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, като неоснователна.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: