Определение № 825 от 05.03.2024, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 825 гр. Варна, 03.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на трети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Мая Недкова като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно гражданско дело № 20243100500185 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е п о въззивна жалба вх. № 97242/28.12.2023г . от К. П. П. ЕГН ********** от гр. Елхова, обл. Ямбол, ***, вх. А, ет. 4, ап. 12, чрез адв.

В.С., против решение № 3961/05.12.2023г. по гр.д. №202213110104045 по описа за 2022г. на 51-ви състав на ВРС, с което е отхвърлен предявеният от нея иск с правна квалификация чл.

124 ГПК вр. чл.54, ал.2 ЗКИР, насочен срещу К. Л. Х. с ЕГН **********, с адрес гр.Варна, ул.“Георги Бенковски“ № 64, вх.В, ет.1, ап.3 и Л. Х. Л. с ЕГН **********, с адрес гр.Варна, ул.“Велес“ № 17, ет.1, ап.2 с искане за приемане за установено в отношенията между страните, че тя е собственик по наследство от баща си Петър К. Иванов , договор за доброволна делба, в евентуалност давностно владение през периода 1991г. до предявяване на исковата молба – 30.03.2022г. на реална част от поземлен имот, находящ се в с.Ново Оряхово, общ.Долни Чифлик, област Варна, с идентификатор № ***, с площ на реалната част 68 кв.м и граници на реалната част: имот № ***, имот № ***, имот № ***, имот № *** и останалата част от №

***, индивидуализирана и повдигната в син цвят на приложената комбинирана скица на л. 42 от делото и в червен цвят на приложената на л. 98 скица № 15-47174103.05.2022 г. по действаща КК, която реална част погрешно е заснета в КККР, одобрени със Заповед № РД18-33/2015 г. на ИД на АГКК като част от поземлен имот с идентификатор № ***, записан на К. Л. Х. и Л. Х. Л., вместо в границите на записаните на К. П. П. имоти с идентификатори № ***, № *** и ***.; отхвърлен е предявеният от нея иск с правна квалификация чл.124 ГПК вр. чл.54, ал.2 ЗКИР, насочен срещу К. Л. Х. с ЕГН **********, с адрес гр.Варна, ул.“Георги Бенковски“ № 64, вх.В, ет.1, ап.3 и Л. Х. Л. с ЕГН **********, с адрес гр.Варна, ул.“Велес“ № 17, ет.1, ап.2 с искане за приемане за установено в отношенията между страните, че К. П. П. с ЕГН ********** е собственик по наследство от баща си Петър К. Иванов, договор за доброволна делба, в евентуалност давностно владение през периода 1991г. до предявяване на исковата молба – 30.03.2022г. на реална част от поземлен имот, находящ се в с.Ново Оряхово, общ.Долни Чифлик, област Варна, с идентификатор № ***, с площ на реалната част 9 кв.м и граници на реалната част: имот № ***, имот № *** и останалата 1 източна част от № ***, индивидуализирана и повдигната в червен цвят на приложената комбинирана скица на л. 42 от делото и в червен цвят на приложената на л. 100 скица № 15- 471750-03.05.2022 г. по действаща КК, която реална част погрешно е заснета в КККР, одобрени Заповед № РД-18-33/2015 г. на ИД на АГКК, одобрени със заповед от 2015г. записан на ответниците К. Л. Х. и Л. Х. Л., вместо в границите на записаните на ищцата К. П. П. имоти с идентификатори № ***, № *** и

***. и е осъдена да заплати на Л. Х. Л. с ЕГН **********, с адрес гр.Варна, ул.“Велес“ № 17, ет.1, ап.2, сторените по делото съдебно деловодни разноски в размер на 1200 лева, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.

Счита обжалваното решение за неправилно и необосновано.

Моли се да бъде отменено и исковите й претенции уважени.

Позовава се на заповед № РД-18-33/15.05.2015г. на ИД на АГКК, според записването в която, не включва в предмета си територията, за която е била издадена предходната заповед от 2004г. Грешката е в графичната част на заповедта, доколкото в текстовата част е записано, че не може да се отнася до имота на К. П.. Само на това основание исковете би следвало да бъдат уважени. Освен това имотът й не е променян по местонахождание и граници от 1971г., когато баща й го придобива, при договора за доброволна делба от 2010г. и до момента. Предходната заповед за одобряване на КК е от 2004г. и имотът й е правилно отразен. По КК от 2004г. той е с идентификатор *** и е с площ от 404.00кв.м., като са образувани три нови нейни имоти: нов 171 с площ от 173.00кв.м., нов 1045 с площ от 104.00кв.м. и нов 118 с площ от 20.00кв.м. В нейния стар имот 171 навлизат части от нови имоти по КК от 2015г., както следва: от нов 102-68.00кв.м., от нов 117-32.00кв.м. и от нов 120-9кв.м.. Тези изводи могат да бъдат направени от СТЕ и свидетелските показания. Съдът обаче е направил неправилни изводи, поради което тя оспорва първоинстанционното решение.

В писмен отговор от Л. Х. Л. ЕГН ********** от гр. Варна, ***, ет. 1, ап. 2, чрез адв. Кр.К. се моли да бъде оставена без уважение въззивната жалба. Решението е правилно и законосъобразно.

Неоснователно е възражението във въззивната жалба, че заповед № РД-1833/15.05.2015г. на ИД на АГКК, не включва територията, за която е била издадена предходната заповед от 2004г. С тази заповед са одобрени КК и КРза част от землището на с. Нова Оряхово /без територията, за която КК и КР са одобрени със заповед № 300-510/09.02.2004г. на ИД на АГКК и заповед № РД-18-03-3/12.02.2004г. на началника на СГККВарна/, т.е. не е налице твърдяната от К. П. грешка, които е видно и от изготвената и приета по първоинстанционното дело СТЕ. Между имота, собственост на бащата на ищцата и този, получен при делбата не е налице идентичност. За територията, в която се намират процесните имоти има КП от 1958, РП от 1958, РП на кв. 5 и кв. 9 от 1990г., одобрена със заповед № 300-5-10/09.02.2004г. КК, одобрена със заповед № РД-18-33/15.05.2004г. КВС за землището на с. Ново Оряхово. Според СТЕ ПИ с идентификатор *** по КК от 2004г. излиза извън границите на парцел Х III-114 в северната част, от където следва, че следва да е северозападния край на ПИ 115, югозападния край на ПИУПИ ХI-117 и УПИ ХII-117, улица според РП на селото от 1958г. и от 1990г. Пак според заключението на СТЕ имотът, който бащата на ищцата е започнал да ползва от 1991г.е част от УПИ XIII-114, в кв.

9 по плана на с. Ново Оряхово и имот с идентификатор *** по КК от 2004г., на който ищцата е станала собственик след делба през 2010г., не съответства на правото й на собственост, т.к. излиза извън северната граница на УПИ XIII-114, в кв. 9 по РП на с. Ново Оряхово от 1958 и 1990г. , от който имотът на ищцата е бил част.

Моли се да бъде потвърдено обжалваното решение. Моли се и за присъждане на сторените разноски.

В писмен отговор К. Л. Х. ЕГН ********** от гр. Варна, ***вх.

2

В, ет. 1, ап. 3 оспорва въззивната жалба, като неоснователна. Истинската причина за водене на делото е, че от баща си ищцата има една изградена барака от дъски и ламарина, която в голямата си част попада в имотите им ПИ №№ 102, 120 и 117 и по отношение на която има издадена заповед да премахване. Границите между имота на ищцата ПИ № 171 и техните ПИ с №№ 102 и 120 по КК от 2015г. съвпада с границата по РП от 1958г. между имота на дядото на ищцата ХIII-114 , част от който е нейния имот и техните имоти под общ № 090115. е отразило и вещото лице по допуснатата СТЕ, като е отразена регулацията на селото, с включен имота на дядото на ищцата, но с № 172. Техният имот № 090115, макар и урегулиран с РП от 1958г. остава извън регулация. Имотите им са били част от дворното място на дядо им К. Атанасов, който е бил съсед на дядото на ищцата. През 50-те години дядо му К. Атанасов дарил имота 090115 на майка му Йорданка Калчева, който одобрен ПУП от 2008г. със заповед № 1272/2008г. бил разделен на два имота ПИ № 102 и ПИ № 120. Съгласно този ПУП, площта на днешния ПИ № 102 била предоставена безвъзмездно за общинска улица, с която се осъществява достъпа до имоти №№ 120 и 117. През 1972г. дядото на ищцата продал на чичото на ищцата целия си имот ХIII-114, а през 1993г. чичото на ищцата дарил на бащата на ищцата 300кв.м.ид.ч. от имота си. В полза на бащата на ищцата било издадено разрешение за поставяне на временна барака, издадено по отношение на УПИ ХIII-114, която барака следвало да бъде поставена на тронтоара , видно от скицата към разрешението. Разрешението не се отнася до ПИ № 171, понеже към този момент не е съществувал на картата имот № 171. През 2000г. починал баща му. През 2004г. бащата на ищцата оградил една площ, която обхваща площ от пет имота, три от които техните 102, 120 и 117. Преместил там бараката си. Извършил заснемане и го представил в СГКК, като поискал всичко тава да бъде нанесено в кадастъра, с мотива, че следва да се извърши попълване на непълноти и грешки. Появява се на КК нов имот № 171. Ответникът пропуснал срока за обжалване. Измамата била разкрита по-късно и КК коригирана през 2015г. Границата между новия имот № 171 и на чичо й-172 е произволна, а и доброволната делба между ищцата и чичо й от 2010г. е извършена без проект за делба.

Постъпилата жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл. 260 ГПК – подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа останалите необходими приложения.Следва да бъде приета за разглеждане и делото насрочено в о.с.з.

Настоящият състав намира, че за правилното решаване на спора следва да бъде допусната служебно допълнителна СТЕ, вещото лице по която, след като се запознае с всички събрани по делото доказателства и при необходимост извърши справки в Община Долни Чифлик, като изследва какви планове са действали за с. Ново Оряхово и по специално за територията на имотите по КК и КР, одобрени със заповед от 2015г., с идентификатори ***, ***, *** и ***, кой е действащият към момента план и има ли приложена регулация, след като проследи как са били отразени тези имоти по плановете, действали във времето, начиная от КП 1955г. до момента, с каква сигнатура са били нанесени в плановете имотите по документите за собственост на страните, с каква площ са били те, има ли съществуващи сгради в тези имоти, има ли припокриващи се части от имотите, според конфигурацията им по различните действали във времето планове, КК и КВС и попадащи в обхвата на имота с идентификетор *** по КК от 2015г., съответно с каква площ и каква е причината за припокриването на площи, вещото лице да отрази резултатите си по подходящ начин, в подходящ мащаб и с различни цветове в комбинирана скица.

Следва да бъде задължена К. П. П. да внесе първоначален депозит в размер на 300.00лв. в едноседмичен срок от съобщението.

Воден от горното, съдът

3

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. № 97242/28.12.2023г. от К. П.

П. ЕГН ********** от гр. Елхова, обл. Ямбол, ***, вх. А, ет. 4, ап. 12, чрез адв. В.С., против решение № 3961/05.12.2023г. по гр.д. №202213110104045 по описа за 2022г. на 51-ви състав на ВРС, с което е отхвърлен предявеният от нея иск с правна квалификация чл. 124 ГПК вр. чл.54, ал.2 ЗКИР, насочен срещу К. Л. Х. с ЕГН **********, с адрес гр.Варна, ул.“Георги Бенковски“ № 64, вх.В, ет.1, ап.3 и Л. Х. Л. с ЕГН **********, с адрес гр.Варна, ул.“Велес“ № 17, ет.1, ап.2 с искане за приемане за установено в отношенията между страните, че тя е собственик по наследство от баща си Петър К. Иванов , договор за доброволна делба, в евентуалност давностно владение през периода 1991г. до предявяване на исковата молба – 30.03.2022г. на реална част от поземлен имот, находящ се в с.Ново Оряхово, общ.Долни Чифлик, област Варна, с идентификатор № ***, с площ на реалната част 68 кв.м и граници на реалната част: имот № ***, имот № ***, имот № ***, имот № *** и останалата част от №

***, индивидуализирана и повдигната в син цвят на приложената комбинирана скица на л. 42 от делото и в червен цвят на приложената на л. 98 скица № 15-47174103.05.2022 г. по действаща КК, която реална част погрешно е заснета в КККР, одобрени със Заповед № РД18-33/2015 г. на ИД на АГКК като част от поземлен имот с идентификатор № ***, записан на К. Л. Х. и Л. Х. Л., вместо в границите на записаните на К. П. П. имоти с идентификатори № ***, № *** и ***.; отхвърлен е предявеният от нея иск с правна квалификация чл.124 ГПК вр. чл.54, ал.2 ЗКИР, насочен срещу К. Л. Х. с ЕГН **********, с адрес гр.Варна, ул.“Георги Бенковски“ № 64, вх.В, ет.1, ап.3 и Л. Х. Л. с ЕГН **********, с адрес гр.Варна, ул.“Велес“ № 17, ет.1, ап.2 с искане за приемане за установено в отношенията между страните, че К. П. П. с ЕГН ********** е собственик по наследство от баща си Петър К. Иванов, договор за доброволна делба, в евентуалност давностно владение през периода 1991г. до предявяване на исковата молба – 30.03.2022г. на реална част от поземлен имот, находящ се в с.Ново Оряхово, общ.Долни Чифлик, област Варна, с идентификатор № ***, с площ на реалната част 9 кв.м и граници на реалната част: имот № ***, имот № *** и останалата източна част от № ***, индивидуализирана и повдигната в червен цвят на приложената комбинирана скица на л. 42 от делото и в червен цвят на приложената на л. 100 скица № 15- 471750-03.05.2022 г. по действаща КК, която реална част погрешно е заснета в КККР, одобрени Заповед № РД-18-33/2015 г. на ИД на АГКК, одобрени със заповед от 2015г. записан на ответниците К. Л. Х. и Л. Х. Л., вместо в границите на записаните на ищцата К. П. П. имоти с идентификатори № ***, № *** и