Решение № 200 от 10.10.2023, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 200 гр. Враца, 09.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надя Г. Пеловска-Дилкова

Членове:

М. Д. Досов

Пламен К. Кучев при участието на секретаря Веселка Кр. Николова като разгледа докладваното от Надя Г. Пеловска-Дилкова Въззивно гражданско дело № 20231400500270 по описа за 2023 година Производството е образувано въз основа на въззивна жалба вх.

№2615/17.03.2023 г. на „Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406, чрез пълномощниците му адв. И. Ч. от ЯАК и адв.И. Т. от ЯАК, против решение №34 от 17.02.2023 г. на Районен съд-Козлодуй, постановено по гр.дело №1292/2022 г., с което дружеството е осъдено на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД да заплати на А. С. А. от с.Бутан, общ.Козлодуй, обл.Враца, сумата от 50,51 лв., представляваща дадена без основание такса за банкова гаранция към фирма партньор по Договор №773559 за предоставяне на потребителски кредит от 01.07.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на депозиране на исковата молба в съда - 29.09.2022 г. до окончателното й изплащане, сумата от 250,00 лв. - съдебно-деловодни разноски, включващи внесена държавна такса и заплатен депозит за ССчЕ по делото, както и да заплати на адв.М. В. М. от АК-Пловдив сумата от 400,00 лв., представляваща определено от съда адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2, вр. с ал.1, т.3, пр.2 от Закона за адвокатурата.

В жалбата се поддържа, че решението е неправилно и необосновано, 1 постановено в противоречие със събраните по делото доказателства и трайно установената съдебна практика.

На първо място, въззивникът посочва, че първоинстанционният съд е констатирал наличието на валиден Договор №773559 за предоставяне на потребителски кредит от 01.07.2019 г., сключен между „Фератум България“ ЕООД и А. С. А., подписан от последния с код за потвърждение 4062, с приложими Общи условия по повод предоставяните от дружеството финансови услуги от разстояние и СЕФ, представени по делото. Сочи се също, че по делото е представена и Справка за извършени плащания от А. С.

А. към „FERRATUM“ за периода 01.01.2018 г. - 01.01.2023 г. Според въззивника тази справка правилно не е кредитирана от съда, тъй като не се установява същата да отразява извършени от ищеца плащания в полза на ответника по Договор № 773559 от 01.07.2019 г.

На второ място в жалбата се поддържа, че от изготвената и приета по делото ССчЕ се установява, че кредиторът е предоставил по Договор № 773559 от 01.07.2019 г. сума в размер на 1000,00 лв. - главница, съгласно Разписка на „Изи Пей“ № 2000000183870109, с уговорена лихва в размер на 230,00 лв. и избрано обезпечение под формата на поръчителство от „Feratum Bank“. Посочва се, че след усвояване на кредита в целия размер, на 15.07.2019 г. кредитополучателят предсрочно е погасил същия, като е заплатил главница в размер на 1000,00 лв.; лихва в размер на 16,69 лв. и такса за предсрочно погасяване от 5,00 лв. Сочи се още, че според вещото лице ГПР е 49,11%, а ЛП е 23%, като към кредита няма други такси и лихви на предварително фиксирани суми, които да се включват в изчислението на ГПР, а поръчителството е с друг партньор „Feratum Bank“ и същото не би следвало да се включва в изчислението на ГПР на кредита, тъй като става въпрос за две отделни юридически лица и вноските постъпват поотделно в счетоводството на двете дружества. Посочва се, че сумата за банкова гаранция не е осчетоводена във „Фератум България“ ЕООД, тъй като в деня на заплащането й е преведена директно по сметка на поръчителя и към момента на изготвяне на експертизата във „Фератум България“ ЕООД няма такава сума.

На следващо място в жалбата се оспорва изводът на първоинстанционния съд, че е нарушена нормата на чл.19, ал.1 и ал.2 от ЗПК, съгласно която ГПР изразява общите разходи по кредита на потребителя, настоящи и бъдещи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, 2 дължими на посредниците за сключване на договора. Посочва се, че кредитополучателят е следвало да плати сумата за банкова гаранция директно на гаранта по посочена от него сметка, като не е налице осчетоводяване във „Фератум България“ ЕООД и сумите са във „Фератум Банк“. Навеждат се доводи, че не е налице хипотезата на неоснователно обогатяване, кредиторът не е получил нищо без основание и не дължи връщане на каквито и да е суми, тъй като гарантът „Фератум Банк“ е самостоятелно юридическо лице, а посоченият договор за поръчителство е отделно и самостоятелно облигационно правоотношение, по което „Фератум България“ ЕООД не е страна. Сочи се, че кредитоискателят самостоятелно и по свое усмотрение избира вида на предпочитаното от него обезпечение и посочва това в искането за потребителски кредит, като в конкретния случай е избрал обезпечение, предоставено от Гарант, във формата на договор за поръчителство. Въззивникът твърди, че на ищеца са били известни тези условия при сключване на договора, както и обстоятелството, че не би могъл да осигури исканото обезпечение. Излагат се аргументи, че самият договор за поръчителство не се оспорва като недействителен от ищеца, а задължението за заплащане на възнаграждение за поръчителство произтича именно от него, и дори да се приеме, че клаузата за обезпечение по договора за кредит е недействителна, то по този начин не би отпаднало съществуването на договора за поръчителство и поетите задължения по него.

На последно място се изразява становище за неправилност на извода на съда, че двете дружества - кредитор и гарант, са дъщерни, поради факта, че „Фератум България“ ЕООД е българско юридическо лице /с едноличен собственик на капитала от 31.08.2021 г. - Мултитют СЕ, Финландия/, а „Фератум Банк“ е регистрирано в Малта /с едноличен собственик на капитала от 30.09.2022 г. - Мултитют Банк, Малта/.

Според въззивника не са събрани безспорни доказателства по делото, че са налице обстоятелствата по чл.55, ал.1 от ЗЗД, тъй като между ищеца и ответника не е налице правоотношение, което да е довело до неоснователно обогатяване.

Въззивникът моли за отмяна на обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Алтернативно, в случай на отхвърляне на въззивната жалба и потвърждаване на решението, моли за намаляване размера на присъдените разноски за възнаграждение.

3

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор вх.№ 4151/17.05.2023 г. от адв.М. М., като пълномощник на ищеца А. С. А., в който се изразява становище за правилност и законосъобразност на обжалваното решение.

Навеждат се доводи, че районният съд правилно е приел, че задължението на поръчителя трябва да се включи в общия размер на разходите по кредита. Сочи се, че по този начин е постигнато заобикаляне на чл.19, ал.4 от ЗПК относно максималния размер на ГПР. Излагат се аргументи, че максималният размер на ГПР не може да надвишава 50%, а в договора за кредит е вписан такъв процент от 0%, като с прибавяне сумата на гаранция, разходите ще надвишат 50%, което от своя страна води до нищожност на договора за кредит на основание чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. В тази насока се посочва практика на ОС-Враца и на други съдилищата в страната.

Навеждат се доводи, че районният съд правилно е приел, че става въпрос за сума, изключително свързана с договора за кредит и удържана именно във връзка с него. Сочи, че освен практическото удържане на още 2464,00 лв., със сключения договор за поръчителство не е постигнат друг ефект, който би могъл да мотивира ищеца да избере сключването на договор за гаранция. Счита, че от значение са обстоятелствата, свързани с конкретния договор, които сочат към сключването му в нарушение на чл.19, ал.5 ЗПК.

Според въззиваемия безспорно е доказано, че е заплатил сумата от 2464,00 лв. без каквото и да е основание на „Фератум България“ ЕООД, като не са представени доказателства за наличие на годно основание за получаването й.

Сочи, че „Фератум България“ ЕООД се е разпоредило с тази сума неправомерно, въпреки задължението му по закон да я върне на лицето, от което я е получил.

В отговора се посочва, че наред със сумите за погасяване на кредита, въззиваемият е заплатил и сумата от 2464,00 лв. за банкова гаранция към дружество партньор, което се доказва от ССчЕ и от платежните документи за извършени преводи, съгласно които всички преводи за извършвани по сметка на „Фератум България“ ЕООД. При тези съображения се прави извод, че сумата от 2464,00 лв. за банкова гаранция към дружество партньор е преведена по банкова сметка на „Фератум България“ ЕООД, което от своя страна покрива изцяло състава на чл.55, ал.1 ЗЗД.

Развиват се съображения, че получаването на нещо без основание е 4 фактическо, а не правно действие, поради което получаването на имуществената облага не означава непременно, че лицето, което я е получило, я е придобило или по някакъв начин е увеличило имуществото си, а е достатъчно да има неоснователно разместване на материални блага, за да се счете, че са налице фактите, визирани в хипотезите на чл.55 ЗЗД.

Според въззиваемия от една страна не се установяват с писмени платежни документи твърденията на ответника, че сумата не е била осчетоводена във „Фератум България“ ЕООД, и че е била преведена на „Фератум България“ ЕООД от „Фератум Банк“, а от друга страна това е без значение за приложението на чл.55, ал.1 от ЗЗД. В подкрепа на изложеното се извършва позоваване на практика на ОС- Враца, както и на други съдилища в страната.

Прави се искане да бъде потвърдено обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от лице с правен интерес, в рамките на срока по чл.259, ал.1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Производството пред Районен съд - Оряхово е образувано въз основа на искова молба, подадена от А. С. А., чрез пълномощника му адв.М. М., срещу „Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406, гр.София, за заплащане на сумата от 170 лв., представляваща недължимо платена сума по недействителен Договор №773559 за предоставяне на потребителски кредит от 01.07.2019г., включваща платена такса за предоставяне на гаранция (поръчителство), ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба - 29.09.2022г., до окончателното изплащане на сумата.

На осн.чл.214 от ГПК в с.з. проведено на 11.01.2023г. районния съд е допуснал намаляване на иска до размер на сумата от 50,51 лв., като в останалата му част до първоначално предявения размер от 170 лв.производството по делото е било прекратено.

Исковата претенция се основава на твърденията, че сумата е платена въз основа на нищожен договор на основание чл.22 ЗПК, тъй като същият не отговаря на изискванията на чл.11, т.9-т.11 ЗПК и чл.19, ал.4 ЗПК.

5

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от "Фератум България" ЕООД, в който се оспорва основателността на предявения иск със съображения, че не са допуснати нарушения на посочените в исковата молба разпоредби на ЗПК.

В производството пред районния съд са събрани писмени доказателства и са назначени съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи.

С обжалваното първостепенният съд е приел доводите на ищеца за недействителност на договора на основание чл. 22 ЗПК вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.

При извършената служебна проверка на решението, съобразно правомощията по чл.269, изр. първо ГПК, въззивният съд намира същото за валидно и допустимо.

Предвид горното и съгласно разпоредбата на чл.269, изр. 2 ГПК следва да бъде проверена правилността му по изложените във въззивната жалба доводи и при извършена служебна проверка за допуснати нарушения на императивни материалноправни норми, като въззивната инстанция се произнесе по правния спор между страните.

Настоящият съдебен състав намира, че по делото са събрани всички относими и необходими за изясняване на спора доказателства. Изложената и възприета от районния съд фактическа обстановка е правилно установена и изцяло кореспондира с представените по делото доказателства. Въззивната инстанция споделя изложените от районния съд мотиви, довели до извода за недействителност на договора за кредит на основание чл.22 ЗПК, във вр. чл.