Определение № 87 от 12.04.2024, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 87 гр. Монтана, 11.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милена Бранкова

Членове:

Олег Софрониев

Костадин Живков като разгледа докладваното от Милена Бранкова Въззивно частно наказателно дело № 20241600600086 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 341, ал. 2 във вр. с чл. 249, ал. 3 от НПК.

С Определение от 25.03.2024 г. по НОХД № 27/24 г., постановено в разпоредително заседание, е оставено без уважение искането на подсъдимия и защитата му за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокуратурата поради допуснати отстраними съществени процесуални нарушения, както и искането за отмяна на взетата на досъдебното производство мярка за неотклонение „подписка“.

Недоволен от горното останал подсъдимият И. С.. Обжалва в срок Определението с оплакване за незаконосъобразност.Твърди, че е нарушено правото му на защита, тъй като не му е дадена възможност на досъдебното производство да се запознае с материалите по делото, защото не е присъствал при предявяването им; тъй като не са събрани доказателства за проверка на възраженията му по обвиненията и тъй като обвинителния акт не отговаря на изискванията на чл. 246 от НПК, защото правната квалификация на деянията е неясна и объркваща. Смята, че по този начин е допуснато отстранимо съществено процесуално нарушение, което е основание за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокуратурата. По отношение на мярката за неотклонение – смята същата за ненужно обременяваща, тъй като има регистрирани постоянен и настоящ адрес, на които винаги може да бъде открит за нуждите на наказателното производство. Представя допълнително Удостоверение за регистриран настоящ адрес. Моли определението на първоинстанционния съд да бъде отменено, а делото върнато на прокуратурата, като бъде отменена и взетата спрямо него мярка за неотклонение „подписка“.

Становище по доводите в жалбата от страна на РАЙОННА 1

ПРОКУРАТУРА МОНТАНА не е постъпило.

Окръжният съд, след като съобрази оплакванията в жалбата и провери обжалваното Определение във връзка с доводите в нея и изискванията на закона, намира следното:

Жалбата е допустима: подадена е в срок, от страна, която разполага с процесуалната възможност за въззивно обжалване на процесното Определение и със съдържание, съответно на закона.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

Делото е образувано пред РС Лом по внесен от РП Монтана обвинителен акт срещу жалбоподателя И. С. с обвинения за престъпления по : чл. 296, ал. 1 от НК и по чл. 131, ал.1, т. 4, пр. 3, т. 5А и т. 12 във вр. с чл. 130, ал. 1 и ал. 2 от НК – за това, че на 10.11.2023 г. в с. Я , обл. М не изпълнил заповед за защита от домашно насилие /престъплението по чл. 296, ал.1 от НК/ и че на същата дата, в същото населено място „причинил лека телесна повреда на повече от едно лице и по хулигански подбуди, изразяващи се в отправяне на висок тон на обидни думи и реплики към Д а С.а, както и демонстративно нанасяне на удари на две лица пред множество хора и в светлата част на денонощието, като следва: - нанесъл удари с камък и с юмрук в лицето на Д С.а, в резултат на което на същата е причинена болка и страдание, изразяващ се в получен оток и кръвонасядане на лява вежда, оток в областта на долен клепач на ляво око към скулата и оток в тилната област на главата, като деянието е извършено в условията на домашно насилие;

- нанесъл удар с юмрук в лицето на В П от който същият паднал на земята и с което му причинил временно разстройство на здравето, не опасно за живота, изразяващо се в оток, кръвонасядане и повърхностна охлузна раничка на лигавицата на горна устна в ляво, охлузвания по предната повърхност на дясната и лява коленни стави /двете телесни повреди квалифицирани като едно деяние по чл. 131, ал.1, т. 4, пр. 3; т. 5А и т. 12 във вр. с чл. 130, ал.1 и чл. 130, ал. 2 от НК/.“

В рамките на проведеното на 25.03.24 г. разпоредително заседание по делото защитата е направила обосновани възражения за допуснати отстраними съществени процесуални нарушения на досъдебното производство и искане за отмяна на мярката за неотклонение. Съдът е счел да липсват такива нарушения, тъй като обвинението е пълно, ясно и конкретно, а обвинителния акт не страда от пороци и тъй като на досъдебното производство обвиняемият е бил надлежно призован за предявяване на разследването, но не се е явил и не е посочил уважителна причина за неявяването си, а същевременно е бил представляван от упълномощен защитник. Съдът счел за неоснователно и искането за отмяна на мярката за неотклонение „подписка“, тъй като подсъдимият не представил доказателства за твърдяната си нова адресна регистрация в селото.

По отношение оплакването в жалбата досежно мярката за неотклонение: въззивният съд намери същото за неоснователно, но по причини, различни от посочените от първостепенния съд. Това, дали едно лице е изпълнило задълженията си по закон за регистриране на постоянен и настоящ адрес, е 2 въпрос на евентуално административно нарушение и наказание, но няма значение за наказателното производство. От значение за наказателното производство е установяването на адрес, на който подсъдимият може да бъде намиран и да получава призовки и съобщения, като целта на мярката за неотклонение е да се обезпечи явяването му пред органите по наказателното производство и изпълнението на евентуална осъдителна присъда. В конкретния случай, мярката за неотклонение на жалбоподателя е най-леката, предвидена в закона – „подписка“. И въззивният съд намира да не са налице законови основания за нейната отмяна. Данните по делото сочат, че подсъдимият е осъждан, обвинението е за деяния, извършени в изпитателния срок на стара условна присъда, а веднъж призоваван / за последното предявяване на материалите по досъдебното производство/ жалбоподателят не се е явил без да сочи уважителна причина за отсъствието си. Последното сочи на неглижиране и на най-леката мярка за неотклонение. Не се сочат някакви уважителни причини за отмяната й, поради което искането на жалбоподателя в тази връзка следва да се остави без уважение.

Основателно е обаче оплакването за неяснота на обвиненията досежно причинените леки телесни повреди на двамата пострадали свидетели. Тя не само води до нарушаване правото на защита на обвиненото лице, защото го поставя в невъзможност да разбере в колко точно престъпления е обвинено, но и представлява процесуална невъзможност на съда да се произнесе по валидно обвинение. Какви са съображенията в тази насока:

Обвинението за престъплението по чл. 296, ал.1 от НК е ясно, точно и конкретно описано в обстоятелствената част на обвинителния акт и в диспозитива му; няма противоречия и в тази част обвинителният акт отговаря изцяло на изискванията на закона. Що се касае до обвинението по чл. 131 от НК, е налице съществено процесуално нарушение, което се изразява в некоректното посочване на правната квалификация на деянието, в нарушение на изискванията на чл. 246, ал. 3 от НПК. В обстоятелствената част на обвинителния акт са описани две деяния на подсъдимия – нанасяне на телесни повреди на две на брой пострадали лица, а е формулирана някаква компилация от квилифициращи елементи на само едно деяние. Не е съобразено, че се касае до деяния при нанасянето на телесните повреди, извършени при условията на еднородна реална съвкупност и че тези две деяния следва да бъдат отделно, самостоятелно правно квалифицирани. Това е съществено нарушение на правото на защита на обвиненото лице, но и на правата на пострадалите, защото първият не е наясно как може да проведе защитата си, като се има предвид, че е възможно да се установят и престъпления от частен характер, а вторите, защото не биха могли адекватно да упражнят правата си като пострадали от престъплението в качеството им на евентуални страни в съдебната фаза на процеса. Отделно от това – така конструираното обвинение досежно телесните повреди на двамата пострадали препиятства съда да се произнесе валидно по обвиненията. При разглеждането на делото в съдебната му фаза следва да се установи извършени ли са престъпленията, дали са извършени от подсъдимия, при каква форма на вината, налице ли са твърдяните от обвинението 3 квалифициращи елементи и т.н.. Последното е от особено значение, предвид процесуалните възможности да се установи, че се касае до дела от частен характер по правилото на чл. 161, ал. 1 от НК, хипотези на реторсия и други процесуални усложнения. Такъв обвинителен акт не е в състояние да постави редовно начало на съдебната фаза на наказателния процес и препиятства съда да се произнесе по обвиненията съобразно фактите и обстоятелствата, които установи надлежно в хода на съдебното следствие. Констатираният недостатък на обвинителния акт следва неправилното привличане на обвиняемия към наказателна отговорност по неправилна правна квалификация. Като не е преценил горното, а е изложил бланкетни съображения за липса на процесуални нарушения, първостепенният съд е постановил едно незаконосъобразно определение, което следва да бъде отменено.

Описаното несъответствие на правната квалификация на деянията, свързани с телесните повреди на двамата пострадали, с фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт налага да бъде прекратено съдебното производство и делото – бъде върнато на РП Монтана за отстраняване на констатираното съществено процесуално нарушение – за правилното привличане на обвиняемия и за изготвяне на нов обвинителен акт, който да отговаря на всички изисквания на чл. 246 от НПК. С такива правомощия въззивният съд разполага съобразно правилото на чл. 345, ал. 2 от НПК.

Последното оплакване в жалбата – за недадена възможност за запознаване с материалите от досъдебното производство, за недадена възможност за посочване на доказателства и отправяне на доказателствени искания – е неоснователно. Подсъдимият е отказал да дава обяснения по обвинението, не е отправял писмени и/или устни молби до разследващите с искания по хода на досъдебното производство, упълномощил е защитник, който е присъствал при предявяване на материалите по делото и не е направил искания по доказателствата. В този смисъл подсъдимият не може да черпи права от неактивното си процесуално поведение в своя защита от фазата на досъдебното производство. Съдебната му фаза обаче е напълно публична и вече в качеството си на подсъдим, жалбоподателят разполага с пълните възможности да се запознае с материалите, събрани до този момент, да организира защитата си по начин, по който намери за добре.

Разискваното по-горе съществено процесуално нарушение налага, след връщане на делото на прокуратурата, да бъде направено ново, правно прецизно привличане на обвиняемия към наказателна отговорност, изслушване на евентуални негови обяснения след новото привличане, при необходимост – събиране на нови доказателства и изготвяне на нов обвинителен акт, отговарящ на всички изисквания на мл. 246 от НПК.

По изложените съображения и на основание чл. 341, ал.2 във вр. с чл.

249, ал. 3 и чл. 345, ал. 2 от НПК, Окръжният съд

4

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯВА протоколно Определение от 25.03.2024 г., постановено в разпоредително заседание по НОХД №27/24 г. по описа на РС Лом.

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 27/24 г. по описа на РС Лом.

ВРЪЩА ДЕЛОТО на Районна прокуратура Монтана за отстраняване на описаните съществени процесуални нарушения.

ПОТВЪРЖДАВА взетата на досъдебното производство по отношение на подсъдимия И. Д. С. мярка за неотклонение „подписка“.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5