Решение № 1828 от 21.10.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1828 гр. Пловдив, 21.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Димитрина Ил. Тенева при участието на секретаря Марияна В. Михайлова като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело № 20205330111700 по описа за 2020 година

Производството по делото е образувано по обективно и субективно съединени искове по чл.

55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД от З. Д. Д., ЕГН **********, от **********, чрез адв.

Б. против „ЛАЙТ КРЕДИТ“ ООД, ЕИК 201015391, със седалище и адрес на управление гр.

Пловдив, ул. „Полет“ №1, ет. 2, представлявано от ****** Н.М. за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 574,16 лв. платена по клауза за възнаградителна лихва, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване исковата молба в съда до окончателното й изплащане и против „ГАРАНТ КРЕДИТ КОНСУЛТ“ ЕООД, ЕИК 203174199, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Полет“ № 1, представлявано от ****** А.А. за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 2460,24 лева, недължимо платена по договор за поръчителство, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане. Притендира разноски.

В исковата молба се твърди, че между ищеца и ответника „ЛАЙТ КРЕДИТ“ ООД е бил подписан договор за потребителски кредит от 16.08.2016 г. По силата на същия Д. получил в заем 2500 лева, при ГПР 48.16% и възнаградителната лихва - 40%. Общата сума от 3074.16 лева се дължи на 12 месечни вноски по 256.18 лева в периода от 16.09.2016г. до 16.08.2017г.

Предвидено било издаване на запис на заповед в полза на кредитора или сключване на договор за гаранция с трето лице, с цел обезпечение задължения за разходи по събирането на просрочени вземания. Сключен бил договор за поръчителство с „ЛАЙТ КРЕДИТ КОНСУЛТ“ ЕООД, сега преименуван на „ГАРАНТ КРЕДИТ КОНСУЛТ“ ЕООД, при 1 възнаграждение от 2460.24 лева платимо на 12 месечни вноски по 205.02 лева в периода от 16.09.2016г. до 16.08.2017г. Договорът за кредит е потребителски и се явява недействителен съобразно чл.22 ЗПК. Размерът на шрифта му е под 12 пункта. Общите условия не са подписани от кредитополучателя. Не са посочени условията за прилагане на договорения лихвен процент. Договорената възнаградителна лихва от 40% надвишава, както двукратния, така и трикратния размер на законната и е нищожна, поради противоречието й с добрите нрави. Не е посочен начинът на изчисляване на годишния процент на разходите и липсва каквато и да било яснота по какъв начин е формиран същия, респ. общо дължимата сума по него. Липсва посочване на конкретните параметри на общата дължима сума.

Недействителността на договора за кредит поражда недействителност и на договора за поръчителство.

В предоставения срок за отговор ответниците оспорват исковете. Отричат сключването на договорите, евентуално наличието на неравноправни клаузи в същите.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

От представените писмени документи- договор за паричен заем № 9800/16.08.2016 г., погасителен план; справка за кредитна задлъжнялост от БНБ; е видно, че между ищеца и „ЛАЙТ КРЕДИТ“ ООД е постигнато на 16.08.2016 г. съгласие последния да предостави на Д. в заем за потребление сума в размер от 2500 лв., която той да върне на 12 месечни вноски от по 256,18 лв. в периода 16.09.2016-16.08.2017 г. ГЛП е фиксиран на 40%, ГПР е определен на 48,16%. Общия размер на плащанията е 3074,16 лв. В договора е предвидено обезпечаване на изпълнението на заемополучателя чрез подписване на запис на заповед или гаранция от трето лица.

От приложения погасителен план към договор ****/16.08.2016 г. се установява, че между ищеца и ответника „ГАРАНТ КРЕДИТ КОНСУЛТ“ ЕООД с предишно наименование „ЛАЙТ КРЕДИТ КОНСУЛТ“ ЕООД е възникнало споразумение, касаещо договор за кредит от 16.08.2016 г. за сума от 2460,24 лв.

От изготвеното заключение от 30.07.2021 г. по извършената ССЕ се установява, че в периода 16.09.2016 г.-29.06.2017 г. от ищеца са платени на ответника „ЛАЙТ КРЕДИТ“ ООД, които са погасили 2500 лв. главница и 574,16 лв. лихва по договора за кредит 9800/16.08.2016 г.

Предвид установените факти съдът намира от правна страна следното.

Уважаването на предявените главни искове по чл. 55, ал. 1 , пр. 1 от ЗЗД касае заплащане от ищеца на ответниците на парични суми по съглашение между тях, което в последствие е признато за нищожно

С оглед депозираните отговори от ответниците съдът намира за спорно възникването на заявените провоотношения с посочените от ищеца параметри и извършени плащания на суми по тях.

Спора се състои в наличие на договор за кредит и договор за поръчителство между ищеца и ответниците, както и на клаузи в договора за кредит противоречащи на ЗПК, което от своя 2 страна да поражда недействителност по чл. 22 от ЗПК и съответно недължимост на платена сума извън предоставената заемна такава, в частност за възнаградителна лихва, както и дали недействителността на договора за кредит предпоставя и недействителност на договора за поръчителство или е налице самостоятелно основание за това.

С оглед представения от ищеца писмен договор за кредит и постъпилата справка от БНБ, сочеща наличие в ЦКР на вписан такъв между страните съвпадащ като дата и сума с приложения, съдът намира за доказано възникването на заявеното между ищеца и ответника „ЛАЙТ КРЕДИТ“ ООД заемно правоотношение. В тази връзка съдът не споделя възраженията на представителя на ответника, че договора не удостоверява постигнато съгласие между страните поради липса на подписи на същите, тъй като ищеца не оспорва наличието на споразумението, а от страна на ответника не се ангажираха доказателства за неистинност на поставения подпис на представителя на заемодателя. Следва да се има предвид, че заявяването на договора от ответника в ЦКР на БНБ конклудентно потвърждава, че същият ще се ползва от постигнатото между страните съгласие.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т.20 и ал.2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. Тя е по - особена по вид с оглед на последиците, визирани в чл. 23 ЗПК, а именно – че, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, без лихвата и другите разходи.

В случая, не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, т. к. не са упоменати условията за прилагането на лихвения процент; индекс или референтен лихвен процент; не е регламентиран и размерът на „печалбата на кредитора” /възнаградителна лихва/, като не е посочено каква част от месечната погасителна вноска представлява главница и каква - лихва.

Не е ясно по какъв начин е определен размерът на общата дължима сума и какви вземания се включват в нея.

Във връзка с условията за прилагане на лихвения процент - липсва уточнение за базата, върху която се начислява същият – дали върху целия размер на кредита или върху остатъчната главница. Следователно, не е ясно как е разпределян лихвеният процент във времето, а оттам - и как е формирана възнаградителната лихва. Без значение дали лихвеният процент е фиксиран или променлив, в договора трябва да са посочени условията /начините/ за прилагането му. Това изискване не е изпълнено, при което не може да се направи проверка при какви условия е приложен и дали отговаря на упоменатия от кредитора фиксиран размер от 40 %. Ето защо, нарушение на императивната разпоредба на чл. 11, ал.

1, т. 9 ЗПК е налице.

Съдът намира, че този пропуск сам по себе си е достатъчен, за да се приеме, че договорът е недействителен, на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

На следващо място, не е спазено и изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата 3 сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Годишният процент на разходите следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора.

Нарушение е налице тъй като в договора кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият от 48,16 %/. В този порядък следва да се посочи, че, съобразно разпоредбите на ЗПК, годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Тоест, в посочената величина, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В случая, в договора за кредит яснота досежно тези обстоятелства липсва. Следва да се има предвид, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия, е недопустимо. Тези съставни елементи обаче, както бе посочено и по - горе, остават неизвестни, при което се създават предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на ресурса. Не става ясно какво се включва в общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото е предвидена дължимост и такси и неустойка. От изложеното не може да се направи еднозначен извод, че тези разходи са включени при формиране на ГПР, нито че същите са изключени. Ето защо, не е ясно по какъв начин е формиран, неясни са както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема.

След като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс, задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следва по разбираем за потребителя начин да посочи какво точно е включено в тях.

С оглед изложеното, съдът приема, че не са спазени разпоредбите на чл. 11, ал.1, т. 9, 10 и 11 ЗПК, поради което договорът за паричен заем е недействителен и на това основание.

Съобразно изложеното по-горе по повод възраженията за недействителност съдът намира, че същите са основателни, и съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи, какъвто се явява възнаградителната лихва.

Тъй като от изготвеното заключение по ССЕ, неоспорено от страните, което се кредитира изцяло от съда като компетентно извършено, се установява, че от ищеца е платена на ответника сума от 574,16 лв. за договорна лихва, същата се явява дадена без основание и подлежи на възстановяване на Д.. Предвид това иска против „ЛАЙТ КРЕДИТ“ ООД е 4 основателен и следва да се уважи.

Уважаването на главния иск по чл. 55 от ЗЗД е предпоставка за уважаване и на обективносъединения с него акцесорен такъв по чл. 86 от ЗЗД за заплащане на законната лихва върху уважената сума от 574,16 лв. от датата на предявяване исковата молба в съда до окончателното й изплащане.