Определение № 33891 от 14.08.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 33891 гр. София, 14.08.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20251110108416 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Oбразувано е по молба на адв. А. Д., процесуален представител на ищцата, за изменение на постановеното по делото съдебно решение в частта за присъдената разноска за възнаграждение на адвокат, по съображения, че не е определена в съответствие с фактическата и правна сложност на делото, в т.ч. с ДДС, при което да бъде присъдено в претендирания размер.

Насрещната страна не взима становище.

Съдът, като взе предвид изложените доводи, доказателствата по делото и закона, приема следното:

Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, поради което е допустима. Разгледана по същество молбата е неоснователна.

Съгласно решението, съдът осъжда „В“ АД да заплати на адвокат А. З. Д.

– САК на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал.1, т. 2 от ЗА, сумата 850,00 лева – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ. Съдът е уважил така предявените от ищеца искове иск по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 22 от ЗПК и по чл. 55, ал. 1, пр. I от ЗЗД. Съдът не констатира обстоятелства, които да налагат ревизиране на преценката, обективирана в мотивите на съдебното решение по отношение отговорността на страните за съдебните разноски. Съдът не констатира обстоятелства, които да налагат ревизиране на преценката, обективирана в мотивите на съдебното решение по отношение отговорността на ответника за съдебната разноска. Предвид защитавания материален интерес, очакваните процесуални действия, които е било необходимо да се извършат от адвоката по делото, с оглед на фактическата и правна сложност на спора, без явяване в съдебно заседание; като съобрази разясненията с Определение № 29/20.01.2020 г. по ч. т. д. № 2982/2019 г., ВКС, ІІ т. о., и че защитата по осъдителния иск включва и тази по установителния иск, чиято основателност е правнорелевантен факт за възникване на правото по чл.

55, ал.1, пр. I от ЗЗД така определеното възнаграждение е онази необходима и разумна разноска, която се следва. При определяне на размера на възнаграждение на оказалия безплатна помощ адвокат, съответният съд следва да съобрази вида на осъществената правна защита на всяка от страните и 1 процесуалното им положение в образуваното двустранно, състезателно исково производство, фактическата и правна сложност на делото и извършените от пълномощниците им процесуални действия. Определянето на размера на възнаграждението на процесуалните представители в процеса следва да се ръководи от принципа на равностойност, така че двете групи пълномощници, осъществяващи процесуални представителство срещу възнаграждение, с оглед липсата на други критерии за различно оценяване на техния труд, да са равнопоставени. За да приложи този принцип, съдът следва да изходи и от обема на извършените процесуални действия. С Решение на СЕС (втори състав) от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 г. , т.1 е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. Предвид това съдът не е обвързан от същата наредба, тъй като има право да определя размера на възнаграждението, в хипотезите, в които законът му възлага това (в т.ч. чл.38 от ЗАдв). Ето защо, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ Молба вх. 217303/2025 г. по описа на СРС с правно основание чл. 248 от ГПК на адв. А Д..

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от настоящото определение да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 2