Решение № 8121 от 19.05.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8121 гр. с., 19.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Г. ШЕЙТАНОВА

ВОДЕНИЧАРОВА при участието на секретаря ГАЛИНА ХР. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. ШЕЙТАНОВА ВОДЕНИЧАРОВА Гражданско дело № 20211110155941 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по предявени от ******* ООД против Г. И. С. искове с правно основание чл. 203, ал. 2, пр. 1 и пр. 3 вр. чл. 211 КТ вр. чл.

45 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 960 лв. – представляващи причинена от ответницата вреда умишлено и евентуално не при или по повод изпълнението на трудовите задължения на 17.08.2021 г. във времевия отрязък 16,00 ч. – 20,00 часа чрез копиране и изтриване на файлове от сървъра на работодателя дистанционно от личния си компютър от вкъщи от потребителския профил „****“, докато е била в отпуск за временна неработоспособност, ведно със законната лихва считано от подаване на исковата молба в съда – 29.09.2021 г., до погасяване на вземането. Претендира разноски.

Ищецът твърди в исковата молба и отговорите на насрещната искова молба от 29.04.2022 г., че по силата на Трудов договор № 42/02.10.2020 г. ответницата изпълнявала длъжността „****“. Със заповед № **** г., № **** г. и № **** г. за периода 17.05.2021 г. – 31.08.2021 г. на осн. чл. 138а, ал. 2 КТ относно ответницата поради обявената Ковид епидемия и извънредна епидемична обстановка било установено непълно работно време – от понеделник до петък от 09,00 ч. до 13 ч. С предизвестие от 30.06.2021 г., връчено на ответницата на тази дата, трудовото правоотношение било прекратено на осн. чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ. С изтичане на двумесечния срок на предизвестието, уговорен в 13,1 от договора, трудовото правоотношение е прекратено на 31.08.2021 г. Ищецът твърди, че по силата на болничен лист № Е ***/16.08.2021 г. на 17.08.2021 г. ответникът – служител бил в отпуск по болест поради временна неработоспособност. Твърди, че на дата 17.08.2021 г. във времевия отрязък 16,00 ч. – 20,00 часа ответникът – служител от вкъщи от личния му компютър дистанционно осъществил връзка с корпоративната мрежа на 1 ищеца, като копирал и изтрил над 250 файла. Те се отнасяли до вътрешни оперативни процедури, информация за нови продукти, лични данни, типови документи, отчети и са особено важни за дейността на дружеството. С помощта на дружество, което се занимава с IT поддръжка, ищецът възстановил данните, за което заплатил сумата от 960 лв. с вкл. ДДС по фактура № ***/15.09.2021 г. Ищецът претендира тази сума от ответника, като твърди,че последният умишлено е причинил вреда на работодателя си и също така е изтрил файловете докато е бил в отпуск по болнични, т.е. не при или по повод изпълнението на трудовите задължения.

С уточнителна молба от 26.09.2022 г. на л. 91 ищецът – работодател сочи, че главен е искът по чл. 203, ал. 2, пр. 1 КТ при твърдения за умишлено причиняване на вредата, а евентуален е искът по чл. 203, ал. 2, пр. 3 КТ за причиняване на вредата не при или по повод изпълнението на трудовите задължения – по време на отпуск, от вкъщи, от личен компютър, след края на работното време.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника против Г. И. С., с който не оспорва твърденията в исковата молба за наличие на валидно трудово правоотношение с ответното дружество с описаното в исковата молба съдържание и параметри, което е прекратено по посочения от ищеца начин/основание на 31.08.2021 г. Оспорва обаче да е причинила каквито и да са вреди на ищеца, като стореното от него плащане по фактурата не се намира в причинна връзка с действията й.

Излага в тази връзка, че на дата 17.08.2021 г. във времевия отрязък 16,00 ч. – 20,00 часа действително от вкъщи, докато е в отпуск по болест, е изтрила определени файлове, но:

1. Изтриването на част от сочените от ищеца файлове е извършено от служебния преносим компютър, който на тази дата се е намирал при ищеца – работодател, а не при ответника у дома му; IP адресите на служебния лаптоп и личния компютър на ответника са различни;

2. Изтритите файлове от личния компютър на ответника представляват всъщност копия от файлове; ответницата оспорва да е трила оригинали или създадени от друг потребител файлове, а само съставени от нея работни копия на съществуващи „в оригинал“ файлове;

3. Има разлика между приложената справка към ИМ и тази, връчена на ответника в процедура по чл. 193 КТ за даване на обяснения за дисциплинарно нарушение, твърдяно от работодателя.

С молба от 29.04.2022 г. ищецът – работодател оспорва твърденията на ответника. Сочи, че изтриването е осъществено от потребителския профил на ответника, като са изтрити и оригинални файлове; оспорва съдържанието на изтритите файлове от ответника Г. С. да е било идентично с това на неизтрити файлове, които да са били на разположение на работодателя. Оспорва да е изменял справката, представена с искането за обяснения. Излага в тази връзка, че представената на ответника справка е изготвена с различна цел и обхваща други нарушения, които нямат връзка с главния иск.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е предявил и следните насрещни осъдителни искове, като същите са приети за съвместно разглеждане с определение по чл. 140 ГПК: по чл. 213, ал. 2 КТ за заплащане на сумата от 4 565,54 лв. – обезщетение за незаконно недопускане до работа за периода 17.05.2021 г. - 30.08.2021 г., ведно със законната лихва считано от предявяване на исковата молба в съда 2 16.12.2021 г., до погасяване на вземането, както и сумата от 36,78 лв. – лихва за забава върху главницата за периода 31.08.2021 г. – 28.09.2021 г.; по чл. 224, ал. 1 КТ сумата за заплащане на сумата от 937,23 лв. - обезщетение за неизползван годишен отпуск от 16 дни, ведно със законната лихва считано от предявяване на исковата молба в съда - 16.12.2021 г., до погасяване на вземането, както и сумата от 7,55 лв. – лихва за забава върху главницата за периода 31.08.2021 г. – 28.09.2021 г.;

Исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД са уточнени след дадена от съда възможност за това с молба от 18.11.2022 г. на л. 158 и приети в първо с.з. на 21.11.2022 г.

В тази връзка ответникът / и ищец по насрещните искове/ Г. И. С. твърди, че въвеждането със заповеди № **** г., № **** г. и № **** г. за периода 17.05.2021 г. – 31.08.2021 г. на осн. чл. 138а, ал. 2 КТ относно нея на непълно работно време е незаконосъобразно, защото според посоченото в КТ подобно работно време следва да бъде установено за цялото предприятие или негово звено. В случая обаче работодателят установил непълно работно време на това основание единствено относно Г. И. С., като съществува поне още един служител на същата длъжност в посочения период. В тази връзка ищцата по насрещните искове твърди да не е допускана до работа в периода 17.05.2021 г. – 31.08.2021 г. всеки ден след 13 ч., във връзка с което претендира обезщетение. На следващо място, поради намаляването на трудовото й възнаграждение във връзка с посочените заповеди, то незаплатено останало половината от дължимото обезщетение за неизползван платен годишен отпуск – сумата от 937,23 лв. Ищцата не спори да е получила сумата от 937,23 лв. – половината от дължимото й на това основание обезщетение за 16 дни.

В определения от съда срок първоначалният ищец ******* ООД е изразил становище във връзка с насрещните искове с две молби, подадени в един ден.

Дружеството твърди, че в сочения период 17.05.2021 г. - 30.08.2021 г. работното време на ответника е било от 9,00 ч. до 13,00 часа, като в този времеви отрязък е била допускана на работа. Работодателят оспорва служителят да е изявил желание или готовност да работи след 13,00 часа. Твърди, че правомерно е установил спрямо служителя непълно работно време на осн. чл. 138а, ал. 2 КТ. Оспорва исковете за лихва за забава по основание и размер.

С уточнителната молба от 26.09.2022 г. на л. 91 ищецът – работодател излага, че длъжността „****“ е заемана в периода 17.05.2021 г. – 31.08.2021 г. от две служителки – ответницата и В. С., но те двете са се занимавали с различни предлагани от работодателя продукти. ******* ООД се занимава с предлагане, провеждане и всякакво друго възмездно прилагане на тестове с различни цели – тест за установяване на алергии и особености на ДНК; тест за отговор на организма към определена спортна програма; тест за грижа за кожата – продукти и особености; Gen pro PGx- продукт за изследване реакцията на организма към използвани в психиатрията лекарства за диагнози тревожност, депресия, биполярно разстройство, аутизъм, шизофрения, епилепсия, зависимост към психоактивни вещества, развитие на фармакологията в сферата на психиатрията.

Сочи, че ответнтицата е била заета с развитието и приложението на продукта за изследване реакцията на организма към използвани в психиатрията лекарства, а В. С. е била заета с тестовете за хранителни алергии, спортна програма и теста грижа за кожата. Продуктът за изследване реакцията на организма към използвани в психиатрията лекарства е различен от тестовете за хранителни алергии, спортна програма и теста грижа за кожата. Тестовете за хранителни алергии, спортна програма 3 и теста грижа за кожата се предлагат на различен сайт от теста за реакцията на организма към използвани в психиатрията лекарства. По отношение на предлаганите от Г. С. тестове реакцията на организма към използвани в психиатрията лекарства интересът в условията на епидемия рязко спаднал; освен това предвид диагнозите, с които е свързан тестът- психиатрични състояния или други разстройства, е било необходимо провеждането на лични срещи с медицински лица и насочване от лекуващ лекар. Сочи, че Г. С. е бил единственият служител, който се е занимавал с разпространението на теста за реакцията на организма към използвани в психиатрията лекарства.

Първото с.з. е от 21.11.2022 г., като делото е отлагано веднъж поради несвоевременно призоваване на страна. В с.з. от 21.11.2022 г. /л. 164 и сл./ ответницата Г. С. сочи, че въпреки, че тя и другият **** са работели по различни тестове, то функциите им са били еднакви и не е имало обособяване по звена. Не оспорва връчването на заповеди № **** г., № **** г. и № **** г., с които за нея за периода 17.05.2021 г. – 31.08.2021 г. на осн. чл. 138а, ал. 2 КТ е въведено непълно работно време, но оспорва правните им последици.

В писмените бележки ищецът по главния иск – работодателят, поддържа тезата си, че вредата е причинена на работодателя умишлено, а при условията на евентуалност - не при или по повод изпълнение на трудовите задължения.

Излага, че ответникът Г. С. е посетила работното си място на 17.08.2021 г. между 15,25 ч. до 17,46 ч. като не я е видял никой и то през време, за което е представила болничен лист; отворила и набелязала е файловете, които се подготвя да изтрие; това е сторила от служебния лаптоп, за който ищецът не спори, че целия ден на 17.08.2021 г. и следващата нощ е бил в офиса; по този начин само е набелязала файловете, които ще трие и копира; след това се е върнала вкъщи и от там, от личния си компютър и използвайки служебния си достъп във времевия отрязък 19,39 ч. – 20,11 часа, е изтрила процесните файлове. Ищецът счита, че от цялостното поведение на Г.

С. може да се направи извод, че тя е действала при условията на умисъл - нарушила е трудовите си задължения, целейки или допускайки да увреди работодателя си. При условията на евентуалност поддържа, че вредата е причинена в късните часове на деня, в ден на отпуск по болест- не при или по повод прякото изпълнение на задълженията й по трудовия договор.

В писмените си бележки ответникът Г. С. сочи, че на 17.08.2021 г. не е ходила в офиса /което поддържа от началото на процеса/. Твърди, че има триене на файлове в ранния следобед и то от лаптопа, който се е намирал в офиса целия ден. Оспорва рутерът на процесната датата да е разрешил т.нар. „събуждане през уан мрежа“, което технически би направило възможно за ответника да „събуди“/активира служебния лаптоп дистанционно през личния си компютър от вкъщи през ранния следобед.